потенциал

м., само ед.
1. Спец. Величина, която характеризира състоянието на силово поле в дадена точка.
2. Прен. Съвкупност от необходими за реализирането на някаква цел средства, източници и др., които са готови да влязат в действие. Научен потенциал.

потенциален

потенциа̀лна, потенциа̀лно, мн. потенциа̀лни, прил. Възможен. Потенциален съперник.

потенция

ж., само ед.
1. Спец. Сила.
2. Скрити възможности, които могат да се проявят при определени условия.

потеря

мн. потѐри, ж. ист. Група въоръжени лица, които преследват някого. Турска потеря.

потир

мн. потѝри, (два) потѝра, м. Обредна чаша за причастие.

потискам

потѝскаш, несв. и потисна, св.
1. Кого. Не давам свобода на някого; угнетявам, тероризирам. Той потиска всички присъстващи. Хунтата потискаше народа.
2. Какво. Не давам възможност да се прояви; заглушавам. Потискам чувствата си.

потисна

потѝснеш, мин. св. потѝснах, мин. прич. потѝснал, св. — вж. потискам.

потиснат

потѝсната, потѝснато, мн. потѝснати, прил.
1. Когото потискат.
2. Измъчен, изтерзан, угнетен.

потиснатост

потиснатостта̀, само ед., ж. Душевно състояние на потиснат; угнетеност, униние, меланхолия.

потисник

мн. потѝсници, м. Този, който потиска (в 1 знач.).
прил. потиснически, потѝсническа, потѝсническо, мн. потѝснически. Потиснически режим.

потисница

мн. потѝсници, ж. Жена потисник.

потиснически

вж. потисник

потихом

нареч. Разг. Тихо, леко.

потичам

потѝчаш, несв. и потека, св. Започвам да тека. От чешмата потече ръждива вода.

потник

мн. по̀тници, (два) по̀тника, м.
1. Разг. Долна дреха без ръкави с голямо деколте.
2. Плъстена поставка под седло на кон за попиване на потта.

потогонен

Предизвикващ изпотяване.

поток

мн. пото̀ци, (два) пото̀ка, м.
1. Малка река в планината.
2. Прен. Обикн. ед. Съвкупност от много движещи се в една посока хора, животни или предмети. Поток от коли.
същ. умал. поточе, мн. пото̀чета, ср. (в 1 знач.).

потомка

мн. пото̀мки, ж. Жена потомък.

потомствен

пото̀мствена, пото̀мствено, мн. пото̀мствени, прил. Който принадлежи към семейство, което от поколение на поколение се занимава с една дейност. Потомствен учител.

потомство

мн. пото̀мства, ср.
1. Потомците като цяло.
2. Дете по отношение на родителите си. Оставям потомство.

потомък

мн. пото̀мци, м. Наследник, рожба.

потон

мн. пото̀ни, (два) пото̀на, м. Диал. Горна част на жилищно помещение; таван.
прил. потонен, пото̀нна, пото̀нно, мн. пото̀нни.

потонен

вж. потон

потоница

мн. пото̀ници, ж. Разг. Дъска на волска кола, поставена надлъж между ритлите.

потоп

мн. пото̀пи, (два) пото̀па,м.
1. Според Библията — голямо наводнение, което унищожило човешкия род, като запазило само Ной и семейството му.
2. Голямо наводнение, много вода.

потопя

потопѝш, мин. св. потопѝх, мин. прич. потопѝл, св. — вж. потопявам.

потопявам

потопя̀ваш, несв. и потопя, св.
1. Кого, какво. Правя да бъде покрит с вода, с течност. Потопявам пръст в чайника. Потопявам човек.
2. Какво. Наводнявам. Реката потопи всичко наоколо.
3. Какво. Унищожавам, като правя да потъне. Потопявам кораб.
4. Прен. Кого. За чувства — обхващам изцяло; унасям. Потопен съм в сладки мисли.
потопявам се/потопя се. 1. — Пъхам голяма част от тялото си или цялото си тяло под повърхността на водата.
2. Прен. Унасям се, отдавам се. Потопявам се в скръб. Потопявам се в мисли.

поточе

вж. поток

поточен

пото̀чна, пото̀чно, мн. пото̀чни, прил. Който наподобява поток. Поточна линия.
същ. поточност, поточността̀, ж.

поточност

вж. поточен

потпури

само мн. Сбирка от популярни музикални откъси от едно или от няколко произведения; музикална китка.

потреба

мн. потрѐби, ж.
1. Разг. Необходимост, нужда.
2. Само мн. Вещи от първа необходимост. Домашни потреби.

потребен

потрѐбна, потрѐбно, мн. потрѐбни, прил. Който е необходим, от който има потреба, нужда. Потребен човек.

потребител

потребѝтелят, потребѝтеля, мн. потребѝтели, м. Човек, който задоволява потребата си от нещо чрез купуване; купувач, консуматор.

потребителен

потребѝтелна, потребѝтелно, мн. потребѝтелни, прил. Който е предназначен за потребление. Потребителни стоки.

потребителка

мн. потребѝтелки, ж. Жена потребител.

потребителски

потребѝтелска, потребѝтелско, мн. потребѝтелски, прил.
1. Който е свързан с потребител.
2. Свързан само със задоволяване на своите потребности; консуматорски. Потребителско отношение.

потребление

ср., само ед. Употребяване, използване за задоволяване на потребностите, нуждите.

потребност

потребността̀, мн. потрѐбности, ж. Необходимост, нужда, потреба.

потрепервам

потрепѐрваш, несв. и потреперя, св.
1. Внезапно започвам да треперя малко. Потрепервам от студ.
2. Треперя от време на време.

потреперя

потрепѐриш, мин. св. потрепѐрих, мин. прич. потрепѐрил, св. — вж. потрепервам.

потрес

м., само ед.
1. Разтърсване.
2. Силна емоционална реакция, дълбоко вълнение с елемент на ужас и страх.

потреса

потресѐш, мин. св. потрѐсох, мин. прич. потрѐсъл, св. — вж. потресвам.

потресавам

потреса̀ваш, несв. Потресвам.

потресаващ

потреса̀ваща, потреса̀ващо, мн. потреса̀ващи, прил. Който предизвиква потрес.

потресвам

потрѐсваш, несв. и потреса, св.; кого. Предизвиквам потрес; ужасявам.
потресвам се/потреса се. — Изпитвам потрес. Потресох се от нейната мъка.

потресен

по̀тресна, по̀тресно, мн. по̀тресни, прил. Остар. Потресаващ.

потрѐсена, потрѐсено, мн. потрѐсени, прил. Който изпитва потрес; ужасен. Потресен съм.

потретвам

потрѐтваш, несв. и потретя, св.
1. Правя едно и също за трети път.
2. Казвам едно и също за трети път.
3. Разг. Женя се за трети път.

потретя

потрѐтиш, мин. св. потрѐтих, мин. прич. потрѐтил, св. — вж. потретвам.

потретям

потрѐтяш, несв. Потретвам.

потривам

потрѝваш, несв. и потрия, св.; какво. Трия малко, за късо време.
потривам се/потрия се. — Бавя се, мотая се, не се захващам за работа.
• Потривам ръце. — Злорадствам, злобея.

потрисам

потрѝсаш, несв. Потресвам.

потрия

потрѝеш, мин. св. потрѝх, мин. прич. потрѝл, св. — вж. потривам.

потроша

потрошѝш, мин. св. потрошѝх, мин. прич. потрошѝл, св. — вж. потрошавам.

потрошавам

потроша̀ваш, несв. и потроша, св.
1. Кого, какво. Троша изцяло или в голяма степен; изпочупвам. Потрошавам мебелите. Потрошавам някого от бой.
2. Прен. Разг. Какво. Пилея, харча, изразходвам.

потрудя се

потру̀диш се, мин. св. потру̀дих се, мин. прич. потру̀дил се, св. Трудя се малко или в определен единичен случай.

потръгва ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и потръ̀гне ми, св. Започвам да имам успех в нещо.

потръгвам

потръ̀гваш, несв. и потръгна, св. Разг. Само в трето лице. Започва да върви на добре. Работата потръгна.

потръгна

потръ̀гнеш, мин. св. потръ̀гнах, мин. прич. потръ̀гнал, св. — вж. потръгвам.

потръгне ми

мин. св. потръ̀гна ми, мин. прич. потръ̀гнал ми, св. — вж. потръгва ми.

потръпвам

потръ̀пваш, несв. и потръпна, св. Внезапно започвам да треперя; побиват ме тръпки. Потръпвам от ужас.

потръпна

потръ̀пнеш, мин. св. потръ̀пнах, мин. прич. потръ̀пнал, св. — вж. потръпвам.

потръсва ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и потъ̀рси ми се, св. Става ми противно от нещо; погадва ми се.

потулвам

поту̀лваш, несв. и потуля, св.; Какво.
1. Туля изцяло; скривам. Потулвам лицето си с ръце.
2. Премълчавам, за да не се разбере, разчуе. Потулвам истината.

потуля

поту̀лиш, мин. св. поту̀лих, мин. прич. поту̀лил, св. — вж. потулвам.

потулям

поту̀ляш, несв. Потулвам.

потури

само мн. Широки мъжки горни гащи от домашен плат с голямо дъно.

потурнак

мн. потурна̀ци, м. Християнин, който е приел мохамеданството, потурчил се е.

потурча

поту̀рчиш, мин. св. поту̀рчих, мин. прич. поту̀рчил, св. — вж. потурчвам.

потурчвам

поту̀рчваш, несв. и потурча, св.
1. Кого. Карам насила, принуждавам да стане мохамеданин.
2. Разг. Какво. Скривам, изгубвам някаква вещ (обикн. чужда). Къде потурчи книгата?
потурчвам се/потурча се. 1. — Доброволно приемам турската религия.
2. Разг. Заробвам се, поробвам се. Потурчих се с тая работа.

потуша

потушѝш, мин. св. потушѝх, мин. прич. потушѝл, св. — вж. потушавам.

потушавам

потуша̀ваш, несв. и потуша, св.; Какво.
1. Загасям голям огън, пожар.
2. Прен. Слагам край, прекъсвам насилствено въстание, чувство и др.

потъвам

потъ̀ваш, несв. и потъна, св.
1. Потопявам се постепенно в нещо течно или меко. Камъкът потъна във водата.
2. Прен. Ставам невидим, незабележим; изчезвам. Потъвам в нощта.
3. Прен. Отрупвам се от нещо. Потъвам в проблеми. Потъвам в прах.
4. Прен. Отдавам се изцяло. Потъвам в мисли.
• Потънали му гемиите. — Много е угрижен, умислен, не е на себе си.

потъмнея

потъмнѐеш, мин. св. потъмня̀х, мин. прич. потъмня̀л, св. — вж. [[потъмнявам 1_ .

потъмня

потъмнѝш, мин. св. потъмнѝх, мин. прич. потъмнѝл, св. — вж. [[потъмнявам 2_ .

потъмнявам

потъмня̀ваш, несв. и потъмнея, св. Ставам тъмен. Небето потъмня. Лицето му потъмня.

потъмня̀ваш, несв. и потъмня, св.; какво. Правя (да стане) тъмен.

потъна

потъ̀неш, мин. св. потъ̀нах, мин. прич. потъ̀нал, св. — вж. потъвам.

потъпквам

потъ̀пкваш, несв. и потъпча, св.; Какво.
1. Смачквам чрез тъпкане. Потъпквам розите.
2. Прен. Потушавам. Потъпкаха въстанието.
3. Прен. Пренебрегвам. Той потъпка бащината воля.
4. Прен. Потулвам, скривам. Потъпквам истината.

потъпча

потъ̀пчеш, мин. св. потъ̀пках, мин. прич. потъ̀пкал, св. — вж. потъпквам.

потърпевш

потърпѐвша, потърпѐвшо, мн. потърпѐвши, прил. Който е пострадал от нещо. Всички присъстващи са потърпевши.

потърсвам

потъ̀рсваш, несв. и потърся, св.; Кого, какво. Търся еднократно или кратко време.

потърся

потъ̀рсиш, мин. св. потъ̀рсих, мин. прич. потъ̀рсил, св. — вж. потърсвам.

потътря

потъ̀треш и потъ̀триш, мин. св. потъ̀трах и потъ̀трих, мин. прич. потъ̀трал и потъ̀трил, св. — вж. потътрям.

потътрям

потъ̀тряш, несв. и потътря, св.; Кого, какво.
1. Започвам да тътря.
2. Тътря малко, за кратко време.

потя се

потѝш се, мин. св. потѝх се, мин. прич. потѝл се, несв.
1. Отделям пот.
2. Прен. За предмет — покривам се със ситни като пот капки влага. Чашата се поти от студената вода.
3. Прен. Трудя се усилно. Потя се над дипломната си работа.

потягам

потя̀гаш, несв. и потегна, св.; Какво. Разг. Стягам, правя ремонт на нещо остаряло, износено. Потягам каруцата.

поука

мн. поу̀ки, ж.
1. Поучение, съвет.
2. Извод, заключение. И до каква поука стигна?

поумнея

поумнѐеш, мин. св. поумня̀х, мин. прич. поумня̀л, св. — вж. поумнявам.

поумнявам

поумня̀ваш, несв. и поумнея, св. Ставам умен, разумен.

поуча

поу̀чиш, мин. св. поу̀чих, мин. прич. поу̀чил, св. — вж. поучавам.

поучавам

поуча̀ваш, несв. и поуча, св.; Кого. Давам на някого съвети, поуки; назидавам, наставлявам.

поучение

мн. поучѐния, ср. Назидателен съвет; поука.

поучителен

поучѝтелна, поучѝтелно, мн. поучѝтелни, прил. Който служи за поучение, поука; обогатяващ със знание, опит. Поучителна книга.

похабен

похабѐна, похабѐно, мн. похабѐни, прил. Който вече е негоден, неизползваем; развален. Похабен лист.
същ. похабеност, похабеността̀, ж.

похабеност

вж. похабен

похабя

похабѝш, мин. св. похабѝх, мин. прич. похабѝл, св. — вж. похабявам.

похабявам

похабя̀ваш, несв. и похабя, св.; Какво. Правя нещо да стане неизползваемо, негодно; развалям, повреждам.
похабявам се/похабя се. 1. — Ставам неизползваем, негоден; развалям се, повреждам се.
2. Уморявам се, изтощавам се. Похабих се от този труд.

похапвам

поха̀пваш, несв. и похапна, св.
1. Хапвам малко. Похапнах сиренце и хляб.
2. Разг. Ям доста. Обичам да похапвам.

похапвам си

поха̀пваш си, несв. и поха̀пна си, св. Ям доста.

похапна

поха̀пнеш, мин. св. поха̀пнах, мин. прич. поха̀пнал, св. — вж. похапвам.

похапна си

поха̀пнеш си, мин. св. поха̀пнах си, мин. прич. поха̀пнал си, св. — вж. похапвам си.

похарча

поха̀рчиш, мин. св. поха̀рчих, мин. прич. поха̀рчил, св. — вж. похарчвам.

похарчвам

поха̀рчваш, несв. и похарча, св.; Какво. Харча изцяло, докрай. Похарчих парите си.

похвала

мн. похва̀ли, ж. Добър отзив за някого (за неговите качества, дейност, постъпки и др).

похвалвам

похва̀лваш, несв. и похва̀ля 1 , св.; Кого, какво.
1. Хваля малко или от време на време.
2. Похвалявам.
похвалвам се/похваля се. — Хваля се малко или от време на време.

похвален

похва̀лна, похва̀лно, мн. похва̀лни, прил.
1. Който заслужава похвала. Похвално качество.
2. Който съдържа похвала. Похвално слово.

похваля

похва̀лиш, мин. св. похва̀лих, мин. прич. похва̀лил, св. — вж. похвалвам.

похва̀лиш, мин. св. похва̀лих, мин. прич. похва̀лил, св. — вж. похвалявам.

похвалявам

похваля̀ваш, несв. и похва̀ля 2 , св.; Кого, какво. Изказвам похвала.

похвалям

похва̀ляш, несв. Похвалявам.

похват

мн. похва̀ти, (два) похва̀та, м.
1. Само ед. Умение да се прави нещо. Имам добър похват.
2. Начин на подхождане към нещо, начин на изобразяване на нещо. Използвам различни похвати. Художествен похват.

похватен

похва̀тна, похва̀тно, мн. похва̀тни, прил. Който има похват (в 1 знач.); сръчен, умел, ловък, изкусен.

похитител

похитѝтелят, похитѝтеля, мн. похитѝтели, м. Човек, който похищава.

похитителка

мн. похитѝтелки, ж. Жена похитител.

похитя

похитѝш,мин. св. похитѝх, мин. прич. похитѝл, св. — вж. похищавам.

похищавам

похища̀ваш, несв. и похитя, св.; Кого, какво. Тайно и насила открадвам, отвличам. Похищавам дете. Похищавам документи.
същ. похищаване, ср.

похищаване

вж. похищавам

похищение

мн. похищѐния, ср. Похищаване.

похлопам

похло̀паш, св. — вж. похлопвам.

похлопвам

похло̀пваш, несв. и похлопам, св. Хлопам еднократно, кратко или от време на време.

похлупак

мн. похлупа̀ци, (два) похлупа̀ка,м. Предмет, с който се похлупва; капак.

похлупвам

похлу̀пваш, несв. и похлупя, св.; Какво.
1. Закривам отвора на съд с нещо. Похлупвам тенджера с капак. 2. Обръщам съд с дъното нагоре; захлупвам.
3. Затварям нещо под съд. Похлупвам мишката с кутия.

похлупя

похлу̀пиш, мин. св. похлу̀пих, мин. прич. похлу̀пил, св. — вж. похлупвам.

поход

мн. по̀ходи, (два) по̀хода, м. Организирано придвижване на група лица с определени цели. Военен поход. Туристически поход.

походвам

похо̀дваш, несв. и походя, св.
1. Ходя малко.
2. Ходя често, до насита.
3. Имам навик да ходя по мъже или по жени.

походка

мн. похо̀дки, ж. Начин, маниер на движение при ходене. Гъвкава походка.

походя

похо̀диш, мин. св. похо̀дих, мин. прич. похо̀дил, св. — вж. походвам.

похождение

мн. похождѐния, ср. Любовно приключение.

похот

похотта̀, само ед., ж. Силно сексуално желание, влечение; сластолюбие,сладострастие. Обхванат от похот.

похотлив

похотлѝва, похотлѝво, мн. похотлѝви, прил. Който е изпълнен с похот. Похотлив поглед. Похотлив човек.
същ. похотливост, похотливостта̀, ж.

похотливост

вж. похотлив

похулвам

поху̀лваш, несв. и похуля, св.; Кого, какво. Хуля в определен единичен случай.

похуля

поху̀лиш, мин. св. поху̀лих, мин. прич. поху̀лил, св. — вж. похулвам.

поцинковам

поцинко̀ваш, несв. и св.; какво. Покривам с цинков пласт.

почакам

поча̀каш, св. — вж. почаквам.

почаквам

поча̀кваш, несв. и почакам, св.; Кого, какво. Чакам малко.

почва

мн. по̀чви, ж.
1. Горен повърхностен слой на земята, в който се развиват растенията. Плодородна почва.
2. Прен. Само ед. Основа, опора, върху която става нещо. На приятелска почва. Губя почва под краката си.
прил. почвен, по̀чвена, по̀чвено, мн. по̀чвени.

почвам

по̀чваш, несв. и почна, св.; Какво.
1. Поставям началото на някаква дейност; започвам, захващам, подхващам. Почвам работа.
2. Проявявам първи признаци на нещо. Почвам да старея.
3. Само в трето лице. Имам начало. Денят почва от сутринта.
4. Заемам се с нещо в началото, на първо място. Почвам часа си с четене.
5. Вземам за първи път от нещо цяло, неначенато; начевам. Почвам новото пакетче кафе.

почвен

вж. почва

почвовед

мн. почвовѐди, м. Човек, който се занимава с изследване на почвата (в 1 знач.).

почвознание

ж., само ед. Наука за почвите.

почек

търг.
чакане, отсрочка

почервенея

почервенѐеш, мин. св. почервеня̀х, мин. прич. почервеня̀л, св. — вж. почервенявам.

почервенявам

почервеня̀ваш, несв. и почервенея, св. Ставам червен.

почервя

почервѝш, мин. св. почервѝх, мин. прич. почервѝл, св. — вж. почервявам.

почервявам

почервя̀ваш, несв. и почервя, св.; Какво. Правя да стане червен. Почервих яйцата.

почерк

мн. по̀черци, (два) по̀черка, м.
1. Начин, по който се изписват буквите от един човек. Красив почерк.
2. Прен. В изкуството — индивидуален начин, по който се борави с художествените средства. Творчески почерк.

почернея

почернѐеш, мин. св. почерня̀х, мин. прич. почерня̀л, св. — вж. почернявам.

почерня

почѐрниш, мин. св. почѐрних, мин. прич. почѐрнил, св. — вж. почерням.

почернявам

почерня̀ваш, несв. и почернея, св.
1. Ставам черен.
2. Добивам тен.

почерням

почѐрняш, несв. и почерня, св.
1. Какво. Правя нещо да стане черно.
2. Прен. Кого. Озлочестявам, предизвиквам скръбта на някого; зачерням.

почерпвам

почѐрпваш, несв. и почѐрпя 1 , св.; Кого. Черпя, гощавам малко или в определен единичен случай.
почерпвам се/почерпя се. — Разг. Пийвам си. Пак си се почерпил.

почѐрпваш, несв. и почѐрпя 2 , св.; Какво.
1. Черпя, извличам малко количество течност.
2. Прен. Заимствам, извличам. Почерпах тези сведения от стар ръкопис.

почерпка

мн. почѐрпки, ж.
1. Черпене, гощаване с вино, ракия, сладкиши и др.
2. Това, с което се гощава, черпи.

почерпя

почѐрпиш, мин. св. почѐрпих, мин. прич. почѐрпил, св. — вж. [[почерпвам 1 .

почѐрпиш, мин. св. почѐрпах, мин. прич. почѐрпал, св. — вж. [[почерпвам 2 .__

почерпям

почѐрпяш, несв. Почерпвам 1 .

почест

почестта̀, мн. по̀чести, ж. Външен израз на уважение, почит.

почета

почетѐш, мин. св. почѐтох, мин. прич. почѐл, св. — вж. почитам.

почетен

по̀четна, по̀четно, мн. по̀четни, прил.
1. Който заслужава почит. Почетен гост.
2. Който изразява чужда почит. Почетна лента.

почивам

почѝваш, несв. и почина, св.
1. Не работя.
2. Прен. Лежа умрял. Почивайте в мир!
3. Само св. Умирам. Всичките му близки починаха.
почивам си/почина си. — Отдъхвам след работа; възстановявам силите си.

почивен

почѝвна, почѝвно, мн. почѝвни, прил. Който служи за почивка. Почивен дом. Почивен ден.

почивка

мн. почѝвки, ж.
1. Почиване. Искам да спрем за почивка.
2. Неработно време. Обедна почивка.
3. Курорт. Отивам на почивка.

почин

мн. по̀чини, (два) по̀чина, м. Начинание, инициатива.

почина

почѝнеш, мин. св. почѝнах, мин. прич. почѝнал, св. — вж. почивам.

почиствам

почѝстваш, несв. и почистя, св.; Какво.
1. Чистя малко.
2. Чистя изцяло, докрай; изчиствам.

почистя

почѝстиш, мин. св. почѝстих, мин. прич. почѝстил, св. — вж. почиствам.

почит

почитта̀, само ед., ж. Уважение, което се оказва на някого или на нещо. Покланям се с почит. Имам почит.

почитаем

почита̀ема, почита̀емо, мн. почита̀еми, прил. На когото оказваме почит; уважаем.

почитам

почѝташ, несв. и почета, св.; Кого, какво. Изпитвам или проявявам почит към някого или към нещо; уважавам. Почитам майка си и баща си. Почитам празниците.

почитание

мн. почита̀ния, ср. Проява на почит, на уважение. Моите почитания.

почитател

почита̀телят, почита̀теля, мн. почита̀тели, м. Човек, който почита някого или нещо; поклонник, ценител. Почитател на красотата.

почитателка

мн. почита̀телки, ж. Жена почитател.

почна

по̀чнеш, мин. св. по̀чнах, мин. прич. по̀чнал, св. — вж. почвам.

почтен

почтѐна, почтѐно, мн. почтѐни, прил.
1. Който заслужава почит, внушава почит. Почтен човек.
2. Приличен, морален, пристоен. Почтено поведение. Почтена вдовица.
същ. почтеност, почтеността̀, ж.

почтеност

вж. почтен

почти

нареч. Така, че малко не достига; приблизително, горе-долу, току-речи. Почти привърших. Почти цялата нощ не спах. Детето е почти заспало.

почтителен

почтѝтелна, почтѝтелно, мн. почтѝтелни, прил.
1. Който се отнася с почит. Почтителен човек.
2. Който изразява почит. Почтителен поклон.
същ. почтителност, почтителността̀, ж.

почтителност

вж. почтителен

почувствам

почу̀встваш, св.; какво/кого. Чувствам в определен единичен случай. Почувствах страх.

почувствувам

почу̀вствуваш, св. Почувствам.

почуда

ж., само ед. Учудване.

почудвам се

почу̀дваш се, несв. и почу̀дя се, св.
1. Учудвам се.
2. Чудя се малко.

почудя се

почу̀диш се, мин. св. почу̀дих се, мин. прич. почу̀дил се, св. — вж. почудвам се.

пошепвам

пошѐпваш, несв. и пошепна, св.; Какво.
1. Шепна малко или за кратко време.
2. Шепна в определен единичен случай.

пошепна

пошѐпнеш, мин. св. пошѐпнах, мин. прич. пошѐпнал, св. — вж. пошепвам.

пошивам

пошѝваш, несв. и пошия, св.
1. Шия малко или за кратко време.
2. Бродирам. Пошивам на панама.

пошия

пошѝеш, мин. св. пошѝх, мин. прич. пошѝл, св. — вж. пошивам.

пошлост

пошлостта̀, мн. по̀шлости, ж.
1. Простащина, безвкусица.
2. Обикн.мн. Думи, които изразяват простащина. Говориш пошлости.

пошушвам

пошу̀шваш, несв. и пошушна, св.; какво. Шушна еднократно, в определен единичен случай.

пошушна

пошу̀шнеш, мин. св. пошу̀шнах, мин. прич. пошу̀шнал, св. — вж. пошушвам.

поща

мн. по̀щи, ж.
1. Учреждение за препращане на писма, вестници, списания, пари и др. от един адрес на друг, както и сградата на това учреждение.
2. Само ед. Пратките, доставени от това учреждение. Днешната поща дойде.
прил. пощенски, по̀щенска, по̀щенско, мн. по̀щенски. Пощенска станция. Пощенски услуги.

пощада

ж., само ед. Проява на състрадание, жалост, милост към някого, който по различни причини е зависим. Убивам без пощада.

пощаджия

мн. по̀щаджии, м. Разг.
1. Човек, който работи в поща.
2. Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач.

пощадя

пощадѝш, мин. св. пощадѝх, мин. прич. пощадѝл, св. — вж. пощадявам.

пощадявам

пощадя̀ваш, несв. и пощадя, св.
1. Кого. Проявявам пощада. Пощади детето!
2. Прен. Какво. Запазвам от разруха; съхранявам. При бомбардировките галерията бе пощадена.

пощальон

мн. пощальо̀ни, м. Човек, който носи пощата; раздавач, пощаджия.

поще ми се

мин. св. пощя̀ ми се, мин. прич. пощя̀л ми се, св. — вж. пощява ми се.

пощелив

пощелѝва, пощелѝво, мн. пощелѝви, прил. Разг. На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява.
същ. пощелѝвост, пощеливостта̀, ж.

пощенец

мн. по̀щенци, м. Пощенски служител.

пощенка

мн. по̀щенки, ж. Жена пощенец.

пощенски

вж. поща

пощръклея

пощръклѐеш, мин. св. пощръкля̀х, мин. прич. пощръкля̀л, св. — вж. пощръклявам.

пощръклявам

пощръкля̀ваш, несв. и пощръклея, св.
1. Започвам да щръклея.
2. Щръклея малко.

пощурея

пощурѐеш, мин. св. пощуря̀х, мин. прич. пощуря̀л, св. — вж. [[пощурявам 1 ._

пощуря

пощурѝш, мин. св. пощурѝх, мин. прич. пощурѝл, св. — вж. [[пощурявам 2 ._

пощурявам

пощуря̀ваш, несв. и пощурея, св. Ставам щур или като щур.

пощуря̀ваш, несв. и пощуря, св.; Кого. Правя да стане щур или като щур.

пощя

по̀щиш, мин. св. по̀щих и пощѝх, мин. прич. по̀щил и пощѝл, несв.
1. Кого, какво. Чистя паразити от тялото или дрехите на човек. Пощя детето.
2. Прен. Какво. Пипам бавно, неумело.
пощя се. — Чистя се от паразити.

пощява ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и пощѐ ми се, св. Приисква ми се да хапна нещо, което някой яде пред мен.

поя

поѝш, мин. св. поѝх, мин. прич. поѝл, несв.
1. Какво. Водя животни да пият вода или им давам да пият.
2. Разг. Кого. Черпя с много алкохол.
3. Какво. Поливам земя.

поява

мн. поя̀ви, ж. Появяване. Първа поява на сцената.

появя се

появѝш се, мин. св. появѝх се, мин. прич. появѝл се, св. — вж. появявам се.

появявам се

появя̀ваш се, несв. и появя̀ се, св. Явявам се изведнъж, еднократно; показвам се.
същ. появяване, ср.

появяване

вж. появявам се

поялник

мн. поя̀лници, (два) поя̀лника, м. Инструмент, с който се запоява.

пояс

мн. по̀яси, (два) по̀яса, м.
1. ист. Специално изтъкано домашно платно за опасване около кръста. Навивам пояс.
2. Широка ивица от кожа, плат или др. материя за препасване; колан.
3. Талия, кръст. Влизам във водата до пояса.
4. Прен. Спец. Ивица от повърхността на земното кълбо, отделена по някакъв признак. Умерен пояс. Часови пояс. Растителен пояс.
• Разпасвам си пояса. — Правя, каквото аз искам, действам безогледно.
• Стягам пояса. — Гладувам, не си дояждам.
• Спасителен пояс. — Гумено приспособление, напълнено с въздух, което се нахлузва на тялото (обикн. на кръста), за да спаси от потъване.

пояснение

мн. пояснѐния, ср. Поясняване; обяснение.

пояснителен

пояснѝтелна, пояснѝтелно, мн. пояснѝтелни, прил. Който служи за пояснение.

поясня

пояснѝш, мин. св. пояснѝх, мин. прич. пояснѝл, св. — вж. пояснявам.

пояснявам

поясня̀ваш, несв. и поясня, св.; Какво. Правя нещо да стане по-ясно, по-разбираемо; обяснявам, тълку-вам, разяснявам.
същ. поясняване, ср.

поясняване

вж. пояснявам

пра-

Първа съставна част на съществителни и прилагателни имена със значение:
1. Отношение на родство при (минимум) две поколения разлика, напр. прадядо, правнук, прабаба, правнучка (Всяко ново пра добавя ново поколение разлика, напр. прапрадядо, прапрабаба).
2. Много стар, първоначален, напр. прабългарин, прародина, праславянски, прародител.

прабаба

мн. пра̀баби, ж. Майка на бабата или на дядото.

прабългарин

мн. пра̀българи, м. Член на тюркско племе, което полага основите на българската държава през VII век.
прил. прабългарски, пра̀българска, пра̀българско, мн. пра̀български. Прабългарска държава.

прабългарка

мн. пра̀българки, ж. Жена прабългарин.

прабългарски

вж. прабългарин

прав

пра̀ва, пра̀во, мн. пра̀ви, прил.
1. Който наподобява опънат конец без отклонения и гънки. Права дъска.
2. Който заема вертикална позиция; отвесен, ненаклонен. Права бутилка.
3. Който стои; изправен. Прав оратор. 4. Който има право; казва истината. Прав си.
5. Верен, правдив, правилен.
• Прав ти път. — Пренебр. Махай се, върви където искаш.
• На прав път съм. — Постъпвам правилно, насочил съм се в правилната посока.
• Прав ъгъл. — Спец. Ъгъл от 90°.

правата

нареч. Разг. Вярно, без да лъжа, право. Кажи си правата.

правда

ж., само ед.
1. Истина (във 2 знач.). Казвам правдата.
2. Справедливост. Умирам за правдата.

правдив

правдѝва, правдѝво, мн. правдѝви, прил. Който отговаря на действителността; истинен.
същ. правдивост, правдивостта̀, ж.

правдивост

вж. правдив

правдина

мн. правдинѝ, ж.
1. Само ед. Правда.
2. Остар. Обикн. мн. Граждански права. Човешки правдини.

правдоподобен

правдоподо̀бна, правдоподо̀бно, мн. правдоподо̀бни, прил. Който изглежда като истински, правдив; вероятен. Правдоподобна теория.
същ. правдоподобност, правдоподобността̀, ж.

правдоподобност

вж. правдоподобен

праведен

пра̀ведна, пра̀ведно, мн. пра̀ведни, прил.
1. Който се съобразява с определени религиозни норми, канони. Праведен християнин.
2. Остар. Справедлив.

праведник

мн. пра̀ведници, м. Човек, който спазва религиозните канони.

праведница

мн. пра̀ведници, ж. Жена праведник.

правен

вж. право

правилен

пра̀вилна, пра̀вилно, мн. пра̀вилни, прил.
1. Който е в съответствие с норма, правило. Правилно възпитание.
2. Който съответства на истината. Правилен извод.
3. Пропорционален, хармоничен. Правилни черти на лицето.
същ. правилност, правилността̀, ж.

правилник

мн. пра̀вилници, (два) пра̀вилника, м. Сбор от правила, с които са длъжни да се съобразяват всички членове на даден колектив. Нов правилник.

правилност

вж. правилен

правило

мн. правила̀, ср.
1. Установена закономерност, постоянно съотношение между някакви явления; норма. Граматическо правило.
2. Предписание за извършването на нещо по определен начин. Правописно правило.
• По правило. — Обикновено.

правист

мн. правѝсти, м. Човек, който следва или е завършил право; юрист.

правистка

мн. правѝстки, ж. Жена правист.

правителствен

вж. правителство

правителство

мн. правѝтелства, ср. Висш изпълнителен орган на властта в държавата; министерски съвет, кабинет.
прил. правителствен, правѝтелствена, правѝтелствено, мн. правѝтелствени. Правителствено постановление.

правичката

нареч. Правата.

правичко

нареч. Правата.

правник

мн. пра̀вници, м. Човек, който се занимава с право.

правнук

мн. пра̀внуци, м. Внук на дъщерята или сина.

правнучка

мн. пра̀внучки, ж. Внучка на дъщерята или сина.

право

мн. права̀, ср.
1. Само ед. Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните обединения, както и науката за тези норми. Римско право. Гражданско право.
2. Узаконена свобода на човека да прави нещо или да се ползва от нещо. Граждански права. Право на глас. Права и задължения.
3. Законно основание, причина. Имам право на нещо. С какво право влизате тук?
4. Само мн. Правоспособност. Придобивам шофьорски права.
прил. правен, пра̀вна, пра̀вно, мн. пра̀вни. Правна консултация.
прил. правов, пра̀вова, пра̀вово, мн. пра̀вови. Правов ред. Правова държава.
• Имам право. — Не греша.

нареч.
1. По права линия. Вървя право напред.
2. По най-прекия път, без отклонения, заобикалки. Идваш право при мен. Право в очите.
3. В съгласие с истината, справедливо. Право казваш.

право-

Първа съставна част на сложни думи със значение, който се отнася към право 1 , напр.: правораздаване, правосъдие, правоспособен, правонарушение, правоучастие и др.

правов

вж. право

правоверен

правовѐрна, правовѐрно, мн. правовѐрни, прил.
1. Който вярва в истината.
2. Който се е посветил изцяло, без отклонения на една идея.

правовѐрният, правовѐрния, мн. правовѐрни, м. Последовател на исляма.

правоговор

м., само ед. Система от правила за установяване на правилния изговор.
прил. правоговорен, правого̀ворна, правого̀ворно, мн. правого̀ворни. Правоговорна норма.

правоговорен

вж. правоговор

праволинеен

праволинѐйна, праволинѐйно, мн. праволинѐйни, прил.
1. Който се движи по права линия.
2. Прен. Принципен, последователен, безкомпромисен. Праволинеен човек.
3. Прен. Който не съдържа противоречия.
същ. праволинейност, праволинейността̀, ж.

праволинейност

вж. праволинеен

правомерен

правомѐрна, правомѐрно, мн. правомѐрни, прил. Който е съобразен с правните изисквания; законен. Правомерно действие.
същ. правомерност, правомерността̀, ж.

правомерност

вж. правомерен

правонарушение

мн. правонарушѐния, ср. Нарушение на правилник, закон.

правонарушител

правонарушѝтелят, правонарушѝтеля, мн. правонарушѝтели, м. Човек, който прави правонарушения.

правопис

м., само ед. Система от правила за писане на думите.
прил. правописен, правопѝсна, правопѝсно, мн. правопѝсни. Правописен речник.

правописен

вж. правопис

правораздаване

ср., само ед. Прилагане на правото в съда; съдене.

православен

правосла̀вна, правосла̀вно, мн. правосла̀вни, прил. Който се причислява към православието. Православна църква.

православие

ср., само ед. Източното християнско вероизповедание.

правоспособен

правоспосо̀бна, правоспосо̀бно, мн. правоспосо̀бни, прил. Който е придобил документ за упражняване на определена професия. Правоспособен адвокат.
същ. правоспособност, правоспособността̀, ж.

правоспособност

вж. правоспособен

правосъден

вж. правосъдие

правосъдие

ср., само ед.
1. Дейност на съдебните органи, както и самите тези органи. Обръщам се към правосъдието.
2. Справедливост. Искам правосъдие.
прил. правосъден, правосъ̀дна, правосъ̀дно, мн. правосъ̀дни.

правота

ж., само ед. Качество на прав (в 4 знач.); правилност, справедливост.

правоуправление

ср., само ед. Право да се управлява автомобил, мотоциклет и др.

правоучастие

ср., само ед. Право за участие в нещо.

правоъгълен

правоъ̀гълна, правоъ̀гълно, мн. правоъ̀гълни, прил. Който е с поне един прав ъгъл. Правоъгълен триъгълник.

правоъгълник

мн. правоъ̀гълници, (два) правоъ̀гълника, м. Правоъгълен четириъгълник.

правя

пра̀виш,мин. св. пра̀вих и правѝх, мин. прич. пра̀вил и правѝл, несв.
1. Какво. Извършвам някаква работа, дейност; върша. Правя гимнастика.
2. Какво. Произвеждам, изработвам. Правя кукли.
3. Какво. Ставам причина за нещо. Правя лоша шега.
4. Прекарвам времето. Какво правиш вечер?
5. Постъпвам по определен начин. Добре правиш. Какво ще правиш с него?
6. Кого/какво, на кого/на какво. Привеждам в друг вид, представям за друг. Правя го на маймуна.
7. Заедно със съществителното след него означава едно действие — правя грешки (греша), правя анализ (анализирам), правя критика (критикувам) и др.
8. Разг. Намествам изкълчени стави.
правя се. — На какво. Преструвам се. Правя се на глупак.
• Правя въпрос. — Изявявам претенции към нещо.
• Прави (ми) чест. — Похвално е (за мен).
• Правя вятър. — Лаская.
• Правя главата. — Напивам се.
• Правя кал. — Жарг. Пакостя (обикн. като клюкарствам по адрес на някого).
• Правя капитал. — Отдавам прекалено голямо значение на нещо.
• Правя мили очи. — Подмилквам се, угоднича.
• Правя пари/пара. — Забогатявам.
• Правя политика. — Старая се да угодя на някого, за да направи нещо за мен, в моя полза.
• Правя се на две и половина. — Преструвам се на глупав, за да заблудя някого.
• Правя се на дръж ми шапката. — Жарг. Преструвам се на глупав.
• Правя се на тапа. — Жарг. Преструвам се на глупав.
• Правя си оглушки. — Преструвам се, че не чувам, когато ме карат да направя нещо.
• Правя си труд. — Старая се да извърша нещо.
• Правя си устата. — Намеквам, подсещам за нещо, което желая.

праг

пра̀гът, пра̀га, мн. пра̀гове, (два) пра̀га, м.
1. Неголяма част от дърво долу на входната врата.
2. Долна част от входния отвор на къща.
3. Прен. Вход. Пред прага на живота.
4. Скална издатина в реката.
5. Прен. Спец. Предел, граница. Праг на чуване.
• Изтривам/претривам прага. — Непрекъснато ходя някъде, за да измоля, постигна нещо.

прагматизъм

м., само ед. Спец.
1. Философско направление, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий за обясняване на философските идеи.
2. В историята — направление, което излага събитията като низ от факти, без да ги обяснява от гледище на обективните закони на историческото развитие.
прил. прагматичен, прагматѝчна, прагматѝчно, мн. прагматѝчни. Прагматичен ум.
прил. прагматически, прагматѝческа, прагматѝческо, мн. прагматѝчески.

прагматик

мн. прагматѝци, м.
1. Последовател на прагматизма.
2. Практичен човек.

прагматичен

вж. прагматизъм

прагматически

вж. прагматизъм

прагматичка

мн. прагматѝчки, ж. Жена прагматик.

прадеди

само мн. Хора, живели много преди други; предци.

прадядо

мн. пра̀дядовци, м. Баща на дядото или на бабата.

праезик

мн. пра̀езици, (два) пра̀езика, м. Първоначален древен език, от който впоследствие се развиват родствени езици.

праз

пра̀зът, пра̀за, само ед., м. Вид лук на едри стръкове и самият стрък.

празен

пра̀зна, пра̀зно, мн. пра̀зни, прил.
1. В който няма (почти) нищо или никого. Празен стомах. Празна къща. Празна чаша. Празен стол.
2. Свободен, незапълнен. Празно място. Празен лист. Празна бланка.
3. Разг. Който не носи нищо. Връщам се празен. С празни ръце.
4. Прен. Който е без смисъл, без стойност. Празни думи. Празни приказки.
5. Прен. Който не се задълбочава в нещата; лекомислен, ограничен. Празен човек.
• Празна глава/кратуна. — Глупак.
• Празна работа. — За нещо, което няма да стане.
• Наливам/преливам от пусто в празно. — Извършвам безсмислена работа, най-често говоря безсмислени думи.

празненство

мн. празненства̀, ср. Празнуване, тържество.

празник

мн. пра̀зници, (два) пра̀зника, м.
1. Ден, в който се чества, празнува някакво събитие, и самото тържество по този повод. Национален празник. Семеен празник. Студентски празник.
2. Неработен ден (обикн. свързан с честването на някакво събитие).

празнина

мн. празнинѝ, ж.
1. Незапълнено място; дупка.
2. Прен. Непълнота, пропуск.

празничен

пра̀знична, пра̀знично, мн. пра̀знични, прил.
1. Който е присъщ на празник. Празничен вид.
2. Който е предназначен за празник. Празничен костюм.
3. Който става по случай празник. Празничен концерт.

празнословие

мн. празносло̀вия, ср. Говорене на празни, безсмислени думи и самите думи.

празнота

мн. празнотѝ, ж.
1. Непълнота, пропуск, липса.
2. Само ед. Душевна пустота.

празнувам

празну̀ваш, несв.
1. Правя тържество по случай празник.
2. Прен. Радвам се, ликувам. Празнува светът.
3. Не работя. В неделя празнуваме.

празня

пра̀зниш, мин. св. пра̀зних и празнѝх, мин. прич. пра̀знил и празнѝл, несв.; Какво. Правя да стане празен; изливам, изсипвам, изхвърлям и др.

праисторичен

вж. праистория

праисторически

вж. праистория

праистория

ж., само ед. Древна история; предистория.
прил. праисторичен, пра̀исторична, пра̀исторично, мн. пра̀исторични.
прил. праисторически, пра̀историческа, пра̀историческо, мн. пра̀исторически.

практик

мн. практѝци, м. Човек, който е добил знания, умения от практиката, а не на теория.

практика

мн. пра̀ктики, ж. 1. Приложение на теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката.
2. Натрупани умения и опит в определена професия или дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика.
3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика.
4. Работа по определен начин. Частна практика.
прил. практически, практѝческа, практѝческо, мн. практѝчески.

практикант

мн. практика̀нти, м. Човек, който практикува.

практикантка

мн. практика̀нтки, ж. Жена практикант.

практикувам

практику̀ваш, несв.; Какво.
1. Прилагам на практика, в практиката.
2. Упражнявам професия. Практикуващ лекар.

практикум

м., само ед. Вид практически занятия по учебен предмет.

практицизъм

м., само ед. Деловитост, практическо отношение към нещо. Проява на практицизъм.

практичен

практѝчна, практѝчно, мн. практѝчни, прил.
1. Който умее да се справя с практическите проблеми; делови. Практична жена.
2. Лесен, удобен за ползване; икономичен. Практична покупка. Практична дреха.
3. Пренебр. Който се нагажда, приспособява, за да си угоди.
същ. практичност, практичността̀, ж.

практически

вж. практика

практичка

мн. практѝчки, ж. Жена практик.

практичност

вж. практичен

пралина

Счукана смес от карамелизирана захар и ядки. Използва се за украса на торти, пудинги или като пълнеж за шоколадови сладкиши.

праматар

прамата̀рят, прамата̀ря, мн. прамата̀ри, м. Остар. Амбулантен търговец.

праматарин

мн. прамата̀ри, м. Праматар.

пранги

само мн. Остар. Окови, вериги.

пране

мн. пранѐта, ср. Дрехи, които ще се перат или току-що са изпрани.

праотец

мн. пра̀отци, м. Родоначалник (в 1 знач.).

праотечество

мн. пра̀отечества, ср. Прародина.

прародина

мн. пра̀родини, ж. Най-старата родина.

прародител

пра̀родителят, пра̀родителя, мн. пра̀родители, м. Най-стар в рода; родоначалник, праотец.
прил. прародителски, пра̀родителска, пра̀родителско, мн. пра̀родителски.

прародителка

мн. пра̀родителки, ж. Жена прародител.

прародителски

вж. прародител

прасвам

пра̀сваш, несв. и прасна, св.; кого/какво. Праскам еднократно. Прасвам го по главата.

прасе

мн. прасѐта, ср.
1. Малкото на свиня.
2. Диал. Прасец.

прасенце

мн. прасѐнца, ср. Умал. Прасе (в 1 знач.).

прасец

мн. прасцѝ, (два) прасѐца, м.
1. Мускул на крака под коляното.
2. Само мн. Прасета.

прасило

мн. прасила̀, ср. Прасетата от едно опрасване.

праскам

пра̀скаш, несв.
1. За дърво — издавам пукот; пращя.
2. Разг. Кого, какво. Удрям. Праскам по главата.
3. Разг. Ям без ограничения, лакомо, шумно, до насита.
4. Жарг. Говоря без затруднения чужд език.

праскова

мн. пра̀скови, ж. Мъхнат сочен плод с приятен аромат, жълт или червен цвят, както и дървото, на което расте.

прасна

пра̀снеш, мин. св. пра̀снах, мин. прич. пра̀снал, св. — вж. прасвам.

прася се

пра̀сиш се, мин. св. пра̀сих се и прасѝх се, мин. прич. пра̀сил се и прасѝл се, несв.
1. За свиня — добивам прасета.
2. Грубо. За жена — раждам (много) деца.

пратеник

мн. пра̀теници, м. Човек, който се праща с някаква мисия някъде. Специален пратеник на ООН.
прил. пратенически, пра̀теническа, пра̀теническо, мн. пра̀тенически.

пратеница

мн. пра̀теници, ж. Жена пратеник.

пратенически

вж. пратеник

пратеничество

мн. пра̀теничества, ср. Няколко пратеници с обща мисия.

пратка

мн. пра̀тки, ж. Това, което се праща (във 2 знач.).

пратя

пра̀тиш, мин. св. пра̀тих, мин. прич. пра̀тил, св. — вж. пращам.

прах

прахъ̀т, праха̀, мн. праховѐ, (два) пра̀ха, м.
1. Само ед. Сухи частици от някакво вещество — пръст, въглища, власинки и др. Прах по масата.
2. Стрито лекарство. Прахове за главоболие.
3. Обикн. ед. Вещество на дребни частици, с което се пере. Прах за пране.
4. Само ед. Тленни останки. Мир на праха му.
• Хвърлям прах в очите (на някого). — Заблуждавам.

прахавица

мн. праха̀вици, ж. Кълбовидна гъба, която при натискане, когато остарее, изпуска праховидни спори.

прахан

праханта̀, само ед., ж.
1. Сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво.
2. Гъба, от която се прави такова вещество.

прахосам

прахо̀саш, св. — вж. прахосвам.

прахосвам

прахо̀сваш, несв. и прахосам, св.; Какво. Пилея, разхищавам различни ценности — пари, труд, време, способности, талант и др.

прахосване

прахосваш, несв. и прахосам, св. ; какво. Пилея, разхищавам различни ценности — пари, труд, време, способности, талант и др.

прахосмукачка

мн. прахосмука̀чки, ж. Машина за чистене чрез всмукване на праха.

прахосник

мн. прахо̀сници, м. Човек, който прахосва.
прил. прахоснически, прахо̀сническа, прахо̀сническо, мн. прахо̀снически.
същ. прахосничество, ср.

прахосница

мн. прахо̀сници, ж. Жена прахосник.

прахоснически

вж. прахосник

прахосничество

вж. прахосник

праша

пра̀шиш, мин. св. пра̀ших и прашѝх, мин. прич. пра̀шил и прашѝл, несв.
1. Вдигам прах.
2. Кого, какво. Посипвам с прах. Праша лампата.

прашен

пра̀шна, пра̀шно, мн. пра̀шни, прил. В който или върху който има много прах. Прашна стая. Прашен стол.

прашец

м., само ед.
1. Умал. Ситен прах.
2. Спец. Размножителни клетки по растение, които са в праховидна форма. Цветен прашец.

прашинка

мн. прашѝнки, ж. Частичка, елемент от прах. Влезе ми прашинка в окото.

прашка

мн. пра̀шки, ж.
1. Приспособление за хвърляне на камък. Стрелям с прашка.
2. Диал. Връзка (на престилка, торба и др.).

пращам

пра̀щаш, несв. и пратя, св.
1. Кого. Карам да отида някъде с определена цел. Пращам детето за хляб.
2. Какво. Чрез посредничество прехвърлям, отправям нещо от едно място на друго. Пращам писмо. Пращам колет. Пращам пари. Пращам поздрави.
3. Разг. Какво. Хвърлям. Пращам камък по птицата.
• Пращам за зелен хайвер. — Разг. Лъжа, мамя.

пращина

мн. пращѝни, ж. Смачкани и ферментирали плодове за ракия.

пращя

пращѝш, мин. св. пращя̀х, мин. прич. пращя̀л, несв.
1. Издавам особен остър шум. Огънят пращи.
2. Прен. Разг. Препълнен съм, пълен съм. Къщата пращи от хора. Хладилникът пращи от ядене.

пре-

представка. I. В състава на прилагателни имена, съществителни имена и наречия означава най-висока, максимална степен, напр. предобър, премил, пренапрежение, преспокойно, пребогат, премъдрост, преумора и др. II. В състава на глаголи със значение.
1. Извършване на действието изцяло, докрай, напр. пребивам, преброявам, претършувам и др.
2. Извършване на действието над нормалната степен, напр. превирам, прегарям, препържвам, презрявам, преточвам, претънявам, преяждам и др.
3. Действие, което разполовява, разделя на две обекта, напр. преграждам, прегъвам, прехапвам, прекършвам и др.
4. Извършване на действието отново или по нов начин, напр. преписвам, преподреждам, преговарям, прековавам, пречертавам и др.
5. Действие над или през някакво пространство или предмет, напр. прескачам, пребягвам, преплувам, превозвам и др.
6. Краткотрайно действие, напр. прегърмява, превалява и др.
7. Край на действието, напр. преболява ме, преставам, преболедувам и др.
8. Прекарване на известно време някъде, напр. пренощувам, презимувам и др.
9. Действие, при което субектът изпреварва в нещо обекта, напр. пререждам, преборвам, преженвам и др.

преамбюл

мн. преамбю̀ли, (два) преамбю̀ла, м. Спец.
1. Въвеждаща част към важен документ (конституция, закон, договор и др.).
2. Прелюд.

пребивавам

пребива̀ваш, несв. Намирам се, живея някъде (обикновено временно). Пребивавам тук от една седмица.

пребивам

пребѝваш, несв. и пребия, св.
1. Кого, какво. Бия до смърт, смазвам от бой.
2. Диал. Кого. Прекъсвам.
3. Диал. Какво. С удряне пречупвам нещо остро.
пребивам се/пребия се. 1. — Падам и получавам някакви тежки травми.
2. Преуморявам се. Пребих се от работа.

пребия

пребѝеш, мин. св. пребѝх, мин. прич. пребѝл, св. — вж. пребивам.

пребледнея

пребледнѐеш, мин. св. пребледня̀х, мин. прич. пребледня̀л, св. — вж. пребледнявам.

пребледнявам

пребледня̀ваш, несв. и пребледнея, св. Ставам блед.

преболедувам

преболеду̀ваш, св. Прекарвам болест.

преболи ме

мин. св. преболя̀ ме, мин. прич. преболя̀ло ме, св. — вж. преболява ме.

преболява ме

(или те, го, я, ни, ви, ги) несв. и преболѝ ме, св. Престава, спира да ме боли.

преборвам

пребо̀рваш, несв. и преборя, св.; Кого. Надвивам в борба. Ела ме пребори.
преборвам се/преборя се. 1. — Боря се до победа.
2. С Какво. Боря се, воювам, докато победя; преодолявам; побеждавам. Трябва да се преборим с трудностите.

преборя

пребо̀риш, мин. св. пребо̀рих, мин. прич. пребо̀рил, св. — вж. преборвам.

пребоядисам

пребоядѝсаш, св. — вж. пребоядисвам.

пребоядисвам

пребоядѝсваш, несв. и пребоядисам, св.; Какво. Боядисвам отново.

пребрадка

мн. пребра̀дки, ж. Женска кърпа за глава; забрадка.

пребрадя

пребрадиш, мин. св. пребрадих, мин. прич. пребрадил, св. — вж. пребраждам.

пребраждам

пребраждаш, несв. и пребрадя, св.; Какво. Слагам пребрадка.

пребродвам

пребродваш, несв. Преброждам.

пребродя

пребродиш, мин. св. пребродих, мин. прич. пребродил, св. — вж. преброждам.

преброждам

преброждаш, несв. и пребродя, св.; Какво. Преминавам територия от начало до край, във всички посоки; обхождам. Преброждам страната.

преброител

преброителят, преброителя, мн. преброители, м. Човек, който преброява при гласуване.

преброителка

мн. преброителки, ж. Жена преброител.

преброя

преброиш, мин. св. преброих, мин. прич. преброил, св. — вж. преброявам.

преброявам

преброяваш, несв. и преброя, св. ; какво/кого. Броя докрай цялото налично количество.

пребулвам

пребулваш, несв. и пребуля, св.; Кого, какво. Покривам с було; забулвам.

пребуля

пребулиш, мин. св. пребулих, мин. прич. пребулил, св. — вж. пребулвам.

пребулям

пребуляш, несв. Пребулвам.

пребъда

пребъдеш, мин. св. пребъдох, мин. прич. пребил, св. — вж. пребъдвам.

пребъдвам

пребъдваш, несв. и пребъда, св. Оставам навеки, не се губя. Словото му ще пребъде.

пребъркам

пребъркаш, св. — вж. пребърквам.

пребърквам

пребъркваш, несв. и пребъркам, св.
1. Кого, какво. Бъркам навсякъде в нещо или по някого. Пребърквам джобовете. Пребърквам го.
2. Разг. Какво. Бъркам леко и еднократно яденето, за да не загори; разбърквам.

пребягам

пребягаш, св.
1. През/над Какво. Бягам през, над нещо. Пребягах през плета. Пребягах през препятствието.
2. До какво/до кого. Бягам, отивам набързо донякъде. Пребягах до съседите.

пребягвам

пребягваш, несв. и пребягна, св. Бягам от едно място до друго.

пребягна

пребегнеш, мин. св. пребягнах, мин. прич. пребягнал, св. — вж. пребягвам.

превал

мн. превали, (два) превала, м. Най-високото място на планина, хълм и др. , откъдето започва наклон надолу.

превали

мин. св. преваля, мин. прич. преваляло, св. — вж. превалява.

преваля

превалиш, мин. св. превалих, мин. прич. превалил, св. — вж. превалявам.

превалява

несв. и превали, св.; безл.
1. Вали от време на време.
2. Престава да вали.същ. превалявания, само мн.

превалявам

преваляваш, несв. и преваля, св.
1. Какво. Преодолявам най-високата точка, превала. Превалих хълма.
2. Прен. Преминавам повече от половината, наближавам края. Превали пладне.

превалям

преваляш, несв. Превалявам.

превантивен

превантивна, превантивно, мн. превантивни, прил. Предпазен, предохранителен. Превантивна мярка.

преварвам

преварваш, несв. и преваря, св.; кого/какво. Разг.
1. Правя нещо преди другите.
2. Пристигам по-рано от другите; изпреварвам, задминавам. Минах по краткия път и ги преварих. Преварих колата.

преваря

превариш, мин. св. преварих, мин. прич. преварил, св. — вж. преварвам. превариш, мин. св. преварих, мин. прич. преварил, св. — вж. преварявам.

преварявам

преваряваш, несв. и преваря, св.; Какво.
1. Варя повече, отколкото е необходимо.
2. Варя повторно.
3. Дестилирам, пречиствам. Преварявам вода. Преварявам ракия.

преварям

преваряш, несв. Преварвам.

преведа

преведеш, мин. св. преведох, мин. прич. превел, св. — вж. [[превеждам 1, 2 ._

превеждам

превеждаш, несв. и преведа, св. ; какво. Предавам определено съдържание от един език на друг. Превеждам книга. Превеждам от италиански на български. превеждаш, несв. и преведа, св.
1. Кого, какво. Водя от едно място на друго през някаква територия, пространство, препятствие и др.
2. Кого. Премествам от една служба на друга.
3. Какво. За пари — прехвърлям от едно име или място на друго.

превезло

извита дръжка на котел

превзема

превземеш, мин. св. превзех, мин. прич. превзел, св. — вж. превземам.

превземам

превземаш, несв. и превзема, св.; Какво. Завладявам, подчинявам на своята власт. Превземам град.

превземам се

превземаш се, несв. Преструвам се, правя се на такъв, какъвто не съм.същ. превземане ср.

превземане

вж. превземам се

превземка

мн. превземки, ж. Превземане, неестествено държание.

превзет

превзета, превзето, мн. превзети, прил. Който се превзема. Превзета жена.същ. превзетост, превзетостта, ж.

превзетост

вж. превзет

превзимам

превзимаш, несв. Превземам.

превивам

превиваш, несв. и превия, св.; Какво.
1. Навивам едно кълбо прежда отново на друго кълбо; пренавивам.
2. Прегъвам, изкривявам. Превивам пръчка.
превивам се/превия се. 1. — Огъвам се. Виж как се е превило това дърво.
2. Разг. Подчинявам се, съгласявам се.
• Превивам врат. — Покорявам се.
• Превивам гръб. —
1. Покорявам се.
2. Угоднича.

превиша

превишиш, мин. св. превиших, мин. прич. превишил, св. — вж. превишавам.

превишавам

превишаваш, несв. и превиша, св.; Какво.
1. Надминавам в някакво физическо качество — височина, сила.
2. Правя над общоприетото, над допустимото. Превишавам скоростта. Превишавам правата си.

превия

превиеш, мин. св. превих, мин. прич. превил, св. — вж. превивам.

превод

мн. преводи, (два) превода, м. Преведен от един език на друг текст. мн. преводи, (два) превода, м. Парична сума, която е препратена чрез поща, банка и др.

преводач

мн. преводачи, м. Човек, който превежда от един език на друг.прил. преводачески, преводаческа, преводаческо, мн. преводачески.

преводачески

вж. преводач

преводачка

мн. преводачки, ж. Жена преводач.

преводен

преводна, преводно, мн. преводни, прил. Който е преведен от един език на друг. Преводен роман.

преводим

преводима, преводимо, мн. преводими, прил. Който може да бъде преведен на друг език.

преводчик

преводач

превоз

м., само ед. Превозване, транспорт.прил. превозен и превозен, превозна и превозна, превозно и превозно, мн. превозни и превозни. Превозно средство.

превозвам

превозваш, несв. и превозя, св.; Кого, какво. Премествам нещо или някого от едно място на друго посредством кола, влак, самолет и др. ; прекарвам, транспортирам. Превозвам товари и хора.

превозен

вж. превоз

превозя

превозиш, мин. св. превозих, мин. прич. превозил, св. — вж. превозвам.

преврат

мн. преврати, (два) преврата, м.
1. Рязък поврат, прелом в развоя на нещо. Преврат в образованието.
2. Коренна (насилствена) промяна в развитието на обществено-икономическия и политическия живот. Революционен преврат.

превратаджия

мн. превратаджии, м. Човек, който участва в преврат (във 2 знач. ).

превратен

превратна, превратно, мн. превратни, прил.
1. Променлив, изменчив, непостоянен. Превратно щастие.
2. Неистински, лъжлив, неверен. Превратно тълкуване.

превратност

превратността, мн. превратности, ж. Рязка промяна. Превратности на съдбата.

превращение

мн. превращения, ср. Превръщане, промяна на състоянието, превъплъщение.

превръзка

мн. превръзки, ж.
1. Ивица текстилен материал, която се използва за увиване на рана.
2. Превързване на рана.

превръщам

превръщаш, несв. и превърна, св.
1. Кого/какво, в какво. Променям същността, формата, характера на нещо или на някого и го правя да изглежда по различен начин. Превръщам труда в песен.
2. Диал. Обръщам, катурвам. Превръщам колата.
превръщам се/превърна се. — Променям се. Превръщам се в животно.

превъзмогвам

превъзмогваш, несв. и превъзмогна, св.; Какво. Преодолявам, надвивам, надмогвам; побеждавам, макар и трудно.

превъзмогна

превъзмогнеш, мин. св. превъзмогнах, мин. прич. превъзмогнал, св. — вж. превъзмогвам.

превъзнасям

превъзнасяш, несв. и превъзнеса, св.; Кого. Хваля прекалено много, поставям на по-високо място, отколкото заслужава. Превъзнасям любимия си.

превъзнеса

превъзнесеш, мин. св. превъзнесох, мин. прич. превъзнесъл, св. — вж. превъзнасям.

превъзпитание

ср., само ед. Възпитаване отново, по нов начин.

превъзходен

превъзходна, превъзходно, мн. превъзходни, прил. С много добри качества; отличен, великолепен. Превъзходен ден.

превъзходителство

мн. превъзходителства, ср. Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица.

превъзходство

ср., само ед. Надделяване, показване на по-добри качества; предимство. Числено превъзходство.

превъзхождам

превъзхождаш, несв.; Кого. Имам по-стойностни качества; превишавам, надминавам. Превъзхождам по ум.

превъплатявам

, превъплътяваш, несв. и превъплътя, св. ; какво/кого. Придавам нова форма, ново съществуване. — превъплътявам се/превъплътя се. Играя ролята на някого другиго.същ. превъплътяване, ср.

превъплътя

превъплътиш, мин. св. превъплътих, мин. прич. превъплътил, св. — вж. превъплътявам.

превъплътявам

превъплътяваш, несв. и превъплътя, св.; Кого, какво. Придавам нова форма, ново съществуване.
превъплътявам се/превъплътя се. — Играя ролята на някого другиго.същ. превъплътяване, ср.

превъплъщавам

превъплъщаваш, несв. Превъплътявам.

превъплъщение

мн. превъплъщения, ср. Превъплътяване.

превържа

превържеш, мин. св. превързах, мин. прич. превързал, св. — вж. превързвам.

превързвам

превързваш, несв. и превържа, св.
1. Кого, какво. Загръщам, завивам с превръзка (в 1 знач. ).
2. Връзвам отново, повторно или по нов начин.
3. Какво. Обвързвам, връзвам от всички страни. Превързах хубаво пакета.

превързочен

превързочна, превързочно, мн. превързочни, прил. Който служи за превързване. Превързочни материали.

превърна

превърнеш, мин. св. превърнах, мин. прич. превърнал, св. — вж. превръщам.

превъртам

превърташ, несв. и превъртя, св.
1. Какво. Променям мястото, разположението чрез въртене. Превъртам касета.
2. Жарг. Откачам, ставам ненормален. Превъртял от четене.

превъртвам

превъртваш, несв. Превъртам.

превъртя

превъртиш, мин. св. превъртях, мин. прич. превъртял, св. — вж. превъртам.

превъртявам

превъртяваш, несв. Превъртам.

прегазвам

прегазваш, несв. и прегазя, св.
1. Какво. Преминавам нещо чрез газене. Прегазих барата.
2. Кого, какво. Смачквам, разпръсквам нещо или някого чрез преминаване отгоре му. Прегазвам с кола.

прегазя

прегазиш, мин. св. прегазих, мин. прич. прегазил, св. — вж. прегазвам.

прегарям

прегаряш, несв. и прегоря 1 , св.; Какво. Повреждам чрез продължително горене, греене, печене и др. Прегарям сладкиши. Прегарям кожата си. прегаряш, несв. и прегоря 2 , св. Обикн. в трето лице.
1. Повреждам се от горене, печене и др. Питата прегаря.
2. Спирам да горя. Огънят прегаря.
3. За животно: спира ми млякото.

прегладнея

прегладнееш, мин. св. прегладнях, мин. прич. прегладнял, св. — вж. прегладнявам.

прегладнявам

прегладняваш, несв. и прегладнея, св. Ставам много гладен.

преглас

мн. прегласи, (два) прегласа, м. Спец. Преминаване на един звук в друг.

преглед

вж. преглеждам

прегледам

прегледаш, св. — вж. преглеждам.

прегледен

прегледна, прегледно, мн. прегледни, прил. В който всичко може да се види лесно, ясно.същ. прегледност, прегледността, ж.

прегледност

вж. прегледен

преглеждам

преглеждаш, несв. и прегледам, св.
1. Какво. Разглеждам много неща едно след друго. Преглеждам тетрадки.
2. Кого, какво. Поглеждам, разглеждам от различни страни. Преглеждам пациента.
3. Какво. Чета оттук-оттам, без да се задълбочавам. Преглеждам пресата.
преглеждам се/прегледам се. — Подлагам се на преглед от лекар. Не изглеждаш добре, трябва да се прегледаш.същ. преглед, мн. прегледи, (два) прегледа, м. Кинопреглед.

преглътна

преглътнеш, мин. св. преглътнах, мин. прич. преглътнал, св. — вж. преглъщам.

преглъщам

преглъщаш, несв. и преглътна, св.
1. Какво. Предвижвам храната през гърлото в стомаха. Преглъщам ядене.
2. Правя мускулни движения, свързани с това предвижване.
3. Прен. Какво. Помирявам се с нещо, не роптая, не реагирам на нещо. Преглъщам загубата.
• Преглъщам горчивия хап. — Примирявам се с нещо.
• Преглъщам думите си. — Премълчавам.

преговарям

преговаряш, несв. и преговоря, св.; Какво. Чета, припомням си отново някакъв материал, за да го науча.същ. преговор, мн. преговори, (два) преговора, м. Преговор по химия. преговаряш, несв.; С кого, с какво. Водя преговори. Преговарям с фирма.

преговор

вж. преговарям

преговори

само мн. Разговори между официални представители на държави или обединения за постигане на споразумение.

преговоря

преговориш, мин. св. преговорих, мин. прич. преговорил, св. — вж. [[преговарям 1 ._

прегоря

прегориш, мин. св. прегорих, мин. прич. прегорил, св. — вж. [[прегарям 1 . прегориш, мин. св. прегорях, мин. прич. прегорял, св. — вж. [[прегарям 2 .__

прегорявам

прегоряваш, несв. Прегарям 1 . прегоряваш, несв. Прегарям 2 .

преграда

мн. прегради, ж.
1. Стена, плосък предмет или линия, която разделя дадено пространство.
2. Отделено място. Чанта с две прегради.
3. Спънка, пречка, мъчнотия. Всички прегради рухват.

преграден

преградна, преградно, мн. преградни, прил. Който служи за преграда. Преградна стена.

преградя

преградиш, мин. св. преградих, мин. прич. преградил, св. — вж. преграждам.

преграждам

преграждаш, несв. и преградя, св.
1. Какво. Разделям на две посредством преграда. Преграждам стаята.
2. Поставям пречка, спънка пред нещо. Преграждам му пътя.

преграквам

прегракваш, несв. и прегракна, св. Не мога да говоря чисто, ясно поради болест или поради претоварване на говорните органи.

прегракване

прегракна

прегракнеш, мин. св. прегракнах, мин. прич. прегракнал, св. — вж. преграквам.

прегреша

прегрешиш, мин. св. прегреших, мин. прич. прегрешил, св. — вж. прегрешавам.

прегрешавам

прегрешаваш, несв. и прегреша, св. Правя грях, прегрешение.

прегрешение

мн. прегрешения, ср. Действие, противоречащо на някакви възприети принципи, норми; простъпка, грях, провинение.

прегрея

прегрееш, мин. св. прегрях, мин. прич. прегрял, св. — вж. прегрявам.

прегрупирам

прегрупираш, несв. и св. ; какво/кого. Групирам отново или по нов начин.

прегръдка

мн. прегръдки, ж.
1. Прегръщане.
2. Само мн. Пространство, обхванато от ръцете при прегръщане; обятия. Нежните прегръдки на майката.

прегръщам

прегръщаш, несв. и прегърна, св.
1. Кого, какво. Обхващам с ръце и притискам в израз на обич, нежност.
2. Прен. Какво. Отдавам се без резерви на някаква идея. Прегръщам идеята.същ. прегръщане, ср.

прегръщане

вж. прегръщам

прегрявам

прегряваш, несв. и прегрея, св.
1. Какво. Грея, топля повече от необходимото.
2. Прен. Жарг. Затормозвам се от някаква умствена дейност. Прегрях от четене.

прегъвам

прегъваш, несв. и прегъна, св.; Какво. Сгъвам на две. Прегъвам картон.

прегъна

прегънеш, мин. св. прегънах, мин. прич. прегънал, св. — вж. прегъвам.

прегърбвам се

прегърбваш се, несв. и прегърбя се, св. Навеждам се напред и гърбът ми се издава временно или за постоянно; ставам гърбав.

прегърбя се

прегърбиш се, мин. св. прегърбих се, мин. прич. прегърбил се, св. — вж. прегърбвам се.

прегърна

прегърнеш, мин. св. прегърнах, мин. прич. прегърнал, св. — вж. прегръщам.

пред-

представка.
1. В състава на имена със значение по-рано от или пред някого/нещо, напр. предистория, предназначение, предпоследен, предпразничен, предпролетен, предсмъртен, предсрочен и др.
2. В състава на глаголи със значение предварителност на действието, напр. предначертавам, предопределям, предрешавам, предуведомявам и др.

преда

предеш, мин. св. предох, мин. прич. прел, несв.
1. Източвам тънка нишка, конец от валмо.
2. Прен. За котка — издавам тих звук, който наподобява звука на вретено; мъркам.

предавам

предаваш, несв. и предам, св.
1. Какво. Давам от ръка в ръка нещо; връчвам. Предавам писмо.
2. Какво. Давам във властта на някого, на разположение на някого. Предавам имота по наследство.
3. Какво. Съобщавам нещо чуто. Предавам получената информация.
4. Какво. Излъчвам, разпространявам чрез технически средства. Предавам по радиото. Предавам по факса.
5. Какво. Възпроизвеждам, изобразявам, излагам. Трудно предавам чувствата си в картина.
6. Какво. Преподавам. Предавам история.
7. Кого, какво. Изменям, нарушавам верността към нещо или към някого; издавам. Предавам приятеля си. Предавам идеите си.
8. Какво. Отдавам. Предавам на земята останките.
предавам се/предам се. 1. — Отдавам се в нечия власт, в нечие разпореждане. Предавам се в полицията.
2. Прен. Признавам се за победен; капитулирам.

предавател

предавателят, предавателя, мн. предаватели, (два) предавателя, м. Апарат за радиоразпространение; радиопредавател.

предам

предадеш, мин. св. предадох, мин. прич. предал, св. — вж. предавам.

предан

предана, предано, мн. предани, прил. Който е изпълнен с вяра, вярност и любов към някого или към нещо. Предан съпруг. Предан привърженик на идеята.същ. преданост, предаността, ж.

предание

мн. предания, ср. Разказ за миналото, който се предава от уста на уста; мит, легенда, приказка.

преданост

вж. предан

предател

предателят, предателя, мн. предатели, м. Човек, който предава някого или нещо (в 7 знач. ); издайник, изменник.прил. предателски, предателска, предателско, мн. предателски.

предателка

мн. предателки, ж. Жена предател.

предателски

вж. предател

предателствам

предателстваш, несв. Върша предателство.

предателство

мн. предателства, ср. Дейност на предател.

предателствувам

предателствуваш, несв. Предателствам.

предач

мн. предачи, м. Човек, който преде.

предачен

предачна, предачно, мн. предачни, прил. Който служи за предене. Предачна машина.

предачка

мн. предачки, ж. Жена предач.

предачница

мн. предачници, ж. Работилница за предене.

предварвам

предварваш, несв. и предваря, св.; Какво. Успявам да направя нещо преди друго нещо да се е случило; изпреварвам. Предварвам събитията.

предвардвам

предвардваш, несв. и предвардя, св.; кого, от Какво. Предпазвам.
предвардвам се/предвардя се. — Предвардвам себе си.

предвардя

предвардиш, мин. св. предвардих, мин. прич. предвардил, св. — вж. предвардвам.

предварителен

предварителна, предварително, мн. предварителни, прил.
1. Който предварва нещо. Предварителна среща.
2. Който не е окончателен. Предварителни сведения.

предваря

предвариш, мин. св. предварих, мин. прич. предварил, св. — вж. предварвам.

предвестие

мн. предвестия, ср. Съобщение или признак, симптом, който предвестява нещо.

предвестник

мн. предвестници, м.
1. Човек, който предвестява нещо.
2. Прен. Растение или явление, което предвестява нещо. Кокичето е предвестник на пролетта.

предвестница

мн. предвестници, ж. Жена предвестник (в 1 знач. ).

предвестя

предвестиш, мин. св. предвестих, мин. прич. предвестил, св. — вж. предвестявам.

предвестявам

предвестяваш, несв. и предвестя, св.; Кого, какво. Съобщавам, известявам, сигнализирам предварително за нещо; предизвестявам.

предвещавам

предвещаваш, несв. и предвещая, св. Вещая, предричам.същ. предвещаване, ср.

предвещаване

вж. предвещавам

предвещание

мн. предвещания, ср. Остар. Предвещаване, предсказание, поличба.

предвещая

предвещаеш, мин. св. предвещах, мин. прич. предвещал, св. — вж. предвещавам.

предвид

Книж.
I. Предл. Понякога с предл. на. Като се вземе под внимание нещо, наличието на нещо; поради, заради, с оглед на, по причина на.
Навярно искат да ни разхладят предвид наближаващите летни горещини. Хр. Смирненски, Съч. III, 123.
Предвид политическата конюнктура ще му поискам година и половина затвор. Д. Ангелов, ЖС, 128.
Те помръзнаха на едно място, па им хрумна, че може да не видят заптиетата, че може те да са отложили за по-късно тръгването си предвид на дебелия сняг. Ив. Вазов, Съч. XXII, 196.
Дойде и поручикът и ни държа най-сърдитата си реч… Иванов бил мобилизиран като подофицер…, избягал, и… по снизхождение и главно предвид на това, че имал два ордена за храброст от миналата война, не бил даден на военен съд. ВН, 1958, бр. 2066, 4.
II. Като нареч. Само в съчет.: Има (нямам) предвид; вземам предвид.
Книж. 1. Нещо. Съобразявам се (не се съобразявам) с нещо, (не)отчитам, (не)помня нещо.
Г-н министре, имайте предвид - тоя човек [Галов] е изпечен мошеник. Й. Йовков, ПГ, 8.
— Ти обаче нямаш предвид едно нещо. Че откакто се споразумяхме с баща ми да живея при него, са минали цели десет години. Ал. Томов, П, 127.
Правеше точна сметка колко и какъв народ ще му трябва, колко и какъв, …, какъв е отсамният и оттатъшният бряг, … Всичко вземаше той предвид. Г. Узунов, НР, 62.
2. Някого.
Помня го в определен момент, когато мога да направя за него нещо. Отпращаха го с празни ръце, понякога с уверения да го имат предвид за следващия път. Ив. Вазов, Съч. IX, 102.
3. Някого. Набелязвам някого (не набелязвам някого), нечия кандидатура (ничия кандидатура) като подходяща за нещо.
Да изберем делегат за околийската конференция… Бая се позамислихме… Пък и секретарят, и комитетът, види се, имали предвид някого, но сигурно искаха да ни изпитат. Кр. Григоров, Н, 132.
— Много неща обаче зависят от хората, които изпълняват законите. Имате ли предложения кой да влезе в бъдещия регулаторен орган, кой да поеме БНТ и БНР? — Нямам предвид конкретни хора. Дем., 2001, бр. 181 [ea].

предвидлив

предвидлива, предвидливо, мн. предвидливи, прил.
1. Който умее да предвижда и да се подготви за последиците. Предвидлив човек.
2. Който е предварително съобразен с бъдещия развой на събитията. Предвидлив план.същ. предвидливост, предвидливостта, ж.

предвидливост

вж. предвидлив

предвидя

предвидиш, мин. св. предвидих, мин. прич. предвидил, св. — вж. предвиждам.

предвиждам

предвиждаш, несв. и предвидя, св. ; какво. От предварителни наблюдения правя извод за бъдещи събития; прогнозирам. Предвиждам повишаване на цените.

предводител

предводителят, предводителя, мн. предводители, м. Човек, който предвожда; вожд, водач, лидер.прил. предводителски, предводителска, предводителско, мн. предводителски.

предводителка

мн. предводителки, ж. Жена предводител.

предвождам

предвождаш, несв.; Кого, какво. Стоя начело на някаква група; водя, ръководя.

предговор

мн. предговори, (два) предговора, м. Уводна част към художествен или научен текст, в която се дават обяснения, коментари във връзка със съдържанието; предисловие.

предградие

мн. предградия, ср. Заселено място близо до голям град. В преградията на Токио.

преддверие

мн. преддверия, ср. Пространство пред вратата на голяма обществена сграда — храм, дворец и под.

предел

мн. предели, м.
1. Мислена линия ,която ограничава пространство или време; граница, рамка. Извън пределите на града.
2. Само ед. Крайна степен; праг. Предел на търпението.
• Родни предели. — Страна, област.

пределен

пределна, пределно, мн. пределни, прил.
1. Който бележи предел. Пределна точка.
2. Който достига до крайна степен. Пределна чистота.

преден

предна, предно, мн. предни, прил.
1. Който се намира отпред, обърнат е към лицевата страна. Предни лапи. Предно стъкло на кола. На преден план.
2. Предшестващ. Предния ден.
3. Прен. Разг. Изтъкнат, виден. По-предни хора.

предестинация

книж. Предопределение върху базата на заложбите и способностите към определена цел в живота или професията, съдба. Предопределение на човека от божията воля към блаженство или проклятие (например учението на св. Августин и Ж. Калвин).

предетерминизъм

Догма за предопределеност според божията воля. Учение на Тома Аквински за божествената предопределеност на човешката дейност.

предзнаменование

мн. предзнаменования, ср. Признак, симптом, който предвещава нещо. Лошо предзнаменование.

предизвикам

предизвикаш, св. — вж. предизвиквам.

предизвикателен

предизвикателна, предизвикателно, мн. предизвикателни, прил. Който предизвиква (в 1 знач. ).същ. предизвикателност, предизвикателността, ж.

предизвикателност

вж. предизвикателен

предизвикателство

мн. предизвикателства, ср. Постъпка, която предизвиква (в 1 знач. ).

предизвиквам

предизвикваш, несв. и предизвикам, св.
1. Кого, какво. Предразполагам към отрицателна реакция; дразня, провокирам. Предизвиквам приятеля си. Предизвиквам съдбата.
2. Какво. Имам за последица; причинявам. Писмото предизвика всеобща възбуда.

предикат

В логиката — понятие, което определя предмета на съждението и разкрива неговото съдържание.

предимство

мн. предимства, ср. Качество, състояние или заслуга, които нареждат някого или нещо пред други. Предимства на автомобила. Давам предимство на бременните.

предисловие

мн. предисловия, ср.
1. Уводни думи, бележки преди разглеждането на някакъв проблем по същество. Без предисловия.
2. Остар. Предговор.

предишен

предишна, предишно, мн. предишни, прил.
1. Който е от преди, по-рано; минал. Предишни работи.
2. Непосредствено предшестващ. Предишната нощ.

предлагам

предлагаш, несв. и предложа, св.
1. Какво/кого, на кого. Представям за обсъждане като възможност. Предлагам да започваме. Предлагам ви няколко варианта за договор.
2. Какво, на кого. Представям за одобряване. Предложих им новата си книга.
3. Какво, на кого. Предоставям. Какво можете да ми предложите за пиене? – предлагам се/предложа се. Сам себе си предлагам; самопредлагам се.същ. предлагане, ср.

предлагане

вж. предлагам

предлог

мн. предлози, (два) предлога, м.
1. Спец. Неизменяема дума, която е разположена пред име и показва включването му в отношения, връзки, зависимости.
2. Търсена привидна причина. Напуснах стаята под предлог, че трябва да се обадя по телефона.

предложа

предложиш, мин. св. предложих, мин. прич. предложил, св. — вж. предлагам.

предложение

мн. предложения, ср.
1. Мнение, представено за обсъждане. Имам предложение. Какво беше вашето предложение?
2. Проект за одобряване, решение. Отхвърлихме предложението му.
3. Молба за женитба. Направи ли ти предложение, или все още се бави.

предмет

мн. предмети, (два) предмета, м.
1. Всяко материално явление; вещ.
2. Това, към което са насочени мислите, действията и чувствата; тема. Предмет на разговора.
3. Учебна дисциплина.прил. предметен, предметна, предметно, мн. предметни.същ. предметност, предметността, ж.

предметен

вж. предмет

предметност

вж. предмет

предмишница

мед. вж. антебрахиум

предмостие

мн. предмостия, ср. Спец. База за разполагане на войска, за да действа срещу неприятел.

предназнача

предназначиш, мин. св. предназначих, мин. прич. предназначил, св. — вж. предназначавам.

предназначавам

предназначаваш, несв. и предназнача, св.; Какво. Предварително определям целта или функцията. Думите са предназначени за теб.

предназначение

мн. предназначения, ср. Цел и смисъл на съществуването на някого или на нещо. Предназначението на лампата е да свети.

преднамерен

преднамерена, преднамерено, мн. преднамерени, прил. Който е предварително обмислен, насочен за постигане на някаква цел, намерение (обикн. лоши). Преднамерена постъпка.

предначертавам

предначертаваш, несв. и предначертая, св. ; какво. Предварително набелязвам, начертавам; планирам.

предначертая

предначертаеш, мин. св. предначертах, мин. прич. предначертал, св. — вж. предначертавам.

преднина

ж., само ед. Разположение пред другите. Имам преднина. Вземам преднина.

предница

мн. предници, ж. Предна част — на кола, на дреха и др.

предобед

мн. предобеди, (два) предобеда, м. Част на деня преди обеда.прил. предобеден, предобедна, предобедно, мн. предобедни.

предобеден

вж. предобед

предопределен

предопределена, предопределено, мн. предопределени, прил. Предварително определен; предназначен.

предопределение

ср., само ед. Това, което е предварително определено от висши сили да стане в живота на един човек.

предопределя

предопределиш, мин. св. предопределих, мин. прич. предопределил, св. — вж. предопределям.

предопределям

предопределяш, несв. и предопределя, св.; Какво. Предварително определям.

предоставя

предоставиш, мин. св. предоставих, мин. прич. предоставил, св. — вж. предоставям.

предоставям

предоставяш, несв. и предоставя, св.; Кого, какво. Оставям в разпореждането на друг. Предоставям къщата си.

предотвратим

предотвратима, предотвратимо, мн. предотвратими, прил. Който може да бъде предотвратен.

предотвратя

предотвратиш, мин. св. предотвратих, мин. прич. предотвратил, св. — вж. предотвратявам.

предотвратявам

предотвратяваш, несв. и предотвратя, св.; Какво. Не позволявам нещо (лошо) да се случи. Предотвратявам катастрофа.

предохранителен

предохранителна, предохранително, мн. предохранителни, прил. Предпазен.

предохраня

предохраниш, мин. св. предохраних, мин. прич. предохранил, св. — вж. предохранявам.

предохранявам

предохраняваш, несв. и предохраня, св. ; какво/кого. Предпазвам.

предпазвам

предпазваш, несв. и предпазя, св.
1. Кого, какво. Вземам предварително мерки да пазя от нещастие. Предпазвам детето от падане.
2. Пазя, защитавам. Чадърът предпазва от дъжд.
предпазвам се/предпазя се. — Предпазвам сам себе си. Успях да се предпазя от напълняване.

предпазен

предпазна, предпазно, мн. предпазни, прил. Който предпазва. Предпазен колан. Предпазна мярка.

предпазител

предпазителят, предпазителя, мн. предпазители, (два) предпазителя, м.
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което не позволява случаен изстрел.
2. Приспособление на електроинсталация, машина и др. , което предпазва от злополука, повреда и др. ; бушон.

предпазлив

предпазлива, предпазливо, мн. предпазливи, прил.
1. Който се предпазва от нещо лошо; внимателен.
2. Страхлив, боязлив.същ. предпазливост, предпазливостта, ж.

предпазливост

вж. предпазлив

предпазя

предпазиш, мин. св. предпазих, мин. прич. предпазил, св. — вж. предпазвам.

предписание

мн. предписания, ср.
1. Писмена заповед.
2. Лекарска препоръка, съвет към болен.

предписвам

предписваш, несв. и предпиша, св.
1. Нареждам, заповядвам служебно.
2. За лекар — давам съвет, препоръка на пациент по какъв начин да се лекува.

предпиша

предпишеш, мин. св. предписах, мин. прич. предписал, св. — вж. предписвам.

предплата

мн. предплати, ж. Предварително заплащане; аванс.

предплатя

предплатиш, мин. св. предплатих, мин. прич. предплатил, св. — вж. предплащам.

предплащам

предплащаш, несв. и предплатя, св. Предварително заплащам част от дължимата сума.

предполагаем

предполагаема, предполагаемо, мн. предполагаеми, прил. За който се предполага, че може да съществува или да стане; допустим, възможен. Предполагаемо участие.

предполагам

предполагаш, несв. и предположа, св.
1. Мисля и предварително правя заключение за нещо, макар и не с пълна увереност; допускам. Предполагам, че ще дойде.
2. Само в трето лице. Изисквам, искам. Детето предполага грижи.

предположа

предположиш, мин. св. предположих, мин. прич. предположил, св. — вж. предполагам.

предположение

мн. предположения, ср. Догадка, предварително допускане.

предпоследен

предпоследна, предпоследно, мн. предпоследни, прил. Който е преди последния.

предпоставка

мн. предпоставки, ж.
1. Предварително условие за осъществяването на нещо. Предпоставки за добри умения.
2. Изходен пункт на разсъждение. Правилни предпоставки.

предпочета

предпочетеш, мин. св. предпочетох, мин. прич. предпочел, св. — вж. предпочитам.

предпочитам

предпочиташ, несв. и предпочета, св.; Кого, какво. Давам своето одобрение на едно от две или няколко неща или на един от двама или повече души. Предпочитам чай, а не кафе.

предпочитание

мн. предпочитания, ср. Одобрение чрез избор.

предприема

предприемеш, мин. св. предприех, мин. прич. предприел, св. — вж. предприемам.

предприемам

предприемаш, несв. и предприема, св.; Какво. Пристъпвам към осъществяването на нещо. Предприемам пътуване.

предприемач

мн. предприемачи, м. Човек, който се захваща с работа, която носи доходи.прил. предприемачески, предприемаческа, предприемаческо, мн. предприемачески.същ. предприемачество, ср.

предприемачески

вж. предприемач

предприемачество

вж. предприемач

предприемчив

предприемчива, предприемчиво, мн. предприемчиви, прил. Който пристъпва към реализиране на различни неща; инициативен.същ. предприемчивост, предприемчивостта, ж.

предприемчивост

Съчетанието между желание, действие и умствено усилие за създаване на нещо ново и полезно за живота на човека и обществото.

предприятие

мн. предприятия, ср.
1. Организация, изпълняваща производствени или други стопански задачи. Промишлено предприятие.
2. Остар. Предприета дейност, начинание.

предразполагам

предразполагаш, несв. и предразположа, св.
1. Създавам подходящо настроение, благоприятни условия за осъществяването на нещо. Предразполагам към труд.
2. Кого. Спечелвам на своя страна; настройвам, коткам.

предразположа

предразположиш, мин. св. предразположих, мин. прич. предразположил, св. — вж. предразполагам.

предразположен

предразположена, предразположено, мн. предразположени, прил. Който лесно се поддава на зараза или на увлечение. Предразположен към простуда.същ. предразположеност, предразположеността, ж.

предразположение

мн. предразположения, ср.
1. Качество на предразположен; предразположеност.
2. Добро чувство; склонност, влечение, наклонност.

предразположеност

вж. предразположен

предразсъдък

мн. предразсъдъци, (два) предразсъдъка, м. Траен, привичен лъжлив възглед. Имам предразсъдъци. Без предразсъдъци.

предраков

мед. вж. преканцерозен

предрека

предречеш, мин. св. предрекох, мин. прич. предрекъл, св. — вж. предричам.

предреша

предрешиш, мин. св. предреших, мин. прич. предрешил, св. — вж. предрешавам.

предреша се

предрешиш се, мин. св. предреших се, мин. прич. предрешил се, св. — вж. предрешвам се.

предрешавам

предрешаваш, несв. и предреша, св. ; какво. Решавам предварително какъв ще бъде резултатът, преди работата да е обсъдена или осъществена. Предрешавам изхода на борбата.

предрешвам се

предрешваш се, несв. и предреша се, св. Преобличам се с чужди дрехи, за да не бъда разпознат.

предричам

предричаш, несв. и предрека, св.; Какво. Предварително описвам как ще стане нещо или какво ще се случи; предсказвам. Предричам хубаво бъдеще.

председател

председателят, председателя, мн. председатели, м.
1. Ръководител на събрание, заседание.
2. Ръководител на организация.прил. председателски, председателска, председателско, мн. председателски.

председателка

мн. председателки, ж. Жена председател.

председателски

вж. председател

председателствам

председателстваш, несв.; Какво. Бивам председател.

председателство

ср., само ед.
1. Ръководещ орган, в който влизат председателят и неговите заместници.
2. Изпълняване на функциите на председател. Под неговото председателство.

председателствувам

председателствуваш, несв. Председателствам.

предскажа

предскажеш, мин. св. предсказах, мин. прич. предсказал, св. — вж. предсказвам.

предсказание

мн. предсказания, ср. Това, което се предсказва.

предсказател

предсказателят, предсказателя, мн. предсказатели, м. Човек, който умее да предсказва.

предсказателка

мн. предсказателки, ж. Жена предсказател.

предсказвам

предсказваш, несв. и предскажа, св. ; какво. Казвам предварително какво ще се случи в бъдеще; предричам, пророкувам, предвещавам.

предсмъртен

предсмъртна, предсмъртно, мн. предсмъртни, прил. Който става/е преди смъртта. Предсмъртен час.

представа

мн. представи, ж.
1. Възпроизвеждане в съзнанието на нещо, което е било възприето по-рано.
2. Разг. Разбиране, схващане на нещо; понятие. Имаш ли представа какво правиш?

представител

представителят, представителя, мн. представители, м.
1. Човек, който представя някого или нещо. Дипломатически представител.
2. Типичен образец от даден разред, клас, вид и др. Известен представител на нашата флора.
• Народен представител. — Член на Народното събрание; депутат.

представителен

представителна, представително, мн. представителни, прил.
1. Който предизвиква уважение с външния си вид. Представителен човек.
2. Който се състои от нечии представители; изборен. Представителни органи.
3. Подбран внимателно, за да представя добре някого. Представителен оркестър.същ. представителност, представителността, ж.

представителка

мн. представителки, ж. Жена представител.

представителност

вж. представителен

представителство

мн. представителства, ср.
1. Учреждение, което представя нечии интереси. Дипломатическо представителство.
2. Само ед. Изпълняване длъжността на представител.

представка

мн. представки, ж. Спец. Част от думата, която стои пред корена; префикс.

представление

мн. представления, ср.
1. Изпълняване на сценично произведение, програма; спектакъл. Театрално представление.
2. Остар. Представа.

представлявам

представляваш, несв. Представям 2 .

представя

представиш, мин. св. представих, мин. прич. представил, св. — вж. [[представям 1 ._

представя си

представиш си, мин. св. представих си, мин. прич. представил си, св. — вж. представям си.

представям

представяш, несв. и представя, св.
1. Какво. Предявявам, оставям на разположение. Представям доказателства.
2. Какво. Давам представление. Представям комедия.
3. Кого, на кого. Запознавам. Представям ти моята майка.
4. Кого. Ходатайствам в полза на някого, признавайки го за достоен да получи нещо. Представям го за награда.
5. Какво. Изобразявам, обрисувам. Той ми представи своето участие по този начин.
представям се/представя се. 1. — Назовавам себе си при запознанство. Разрешете да се представя.
2. Явявам се пред някого или на определено място. Представих се в министерството навреме. представяш, несв.
1. Какво. Явявам се в същността си. Какво представя този комитет?
2. Кого, какво. Действам от името на някого или на нещо. Представям България в Европейската общност.

представям си

представяш си, несв. и представя си, св.; Какво.
1. Извиквам в съзнанието си представа за нещо. Представям си родната къща.
2. Извиквам фиктивен, измислен образ; въобразявам си. Представи си утрешния ден.

предстоя

предстоиш, мин. св. предстоях, мин. прич. предстоял, несв. Само в трето лице. Трябва да стане, очаква се да стане. Предстои им сватба.

предстоящ

предстояща, предстоящо, мн. предстоящи, прил. Който предстои; бъдещ.

предтеча

мн. предтечи, м. Човек, който първи възвестява някаква идея или събитие; предвестник.

предубеден

предубедена, предубедено, мн. предубедени, прил.
1. Който показва предубеждение. Предубеден човек.
2. Който съдържа предубеждение. Предубедено становище.същ. предубеденост, предубедеността, ж.

предубеденост

вж. предубеден

предубеждение

мн. предубеждения, ср. Предварително изградено отрицателно отношение към нещо (обикн. несправедливо).

предуведомя

предуведомиш, мин. св. предуведомих, мин. прич. предуведомил, св. — вж. предуведомявам.

предуведомявам

предуведомяваш, несв. и предуведомя, св. ; кого. Уведомявам предварително; предизвестявам.

предугадя

предугадиш, мин. св. предугадих, мин. прич. предугадил, св. — вж. предугаждам.

предугаждам

предугаждаш, несв. и предугадя, св.; Какво. Досещам се, догаждам се; предусещам, предвиждам. Предугаждам събитията.

предумам

предумаш, св. — вж. предумвам.

предумвам

предумваш, несв. и предумам, св.; Кого.
1. Убеждавам, увещавам да се съгласи да направи нещо; придумвам.
2. Разг. Говоря лоши думи по адрес на някого пред друг; клюкарствам, одумвам.

предумисъл

м., само ед. Предварително обмислено намерение; преднамереност.

предумишлен

предумишлена, предумишлено, мн. предумишлени, прил. Който е извършен с предумисъл. Предумишлена постъпка.

предупредителен

предупредителна, предупредително, мн. предупредителни, прил. Който предупреждава. Предупредителен сигнал.същ. предупредителност, предупредителността, ж.

предупредителност

вж. предупредителен

предупредя

предупредиш, мин. св. предупредих, мин. прич. предупредил, св. — вж. предупреждавам.

предупреждавам

предупреждаваш, несв. и предупредя, св.; Кого.
1. Предварително съобщавам за нещо, обикн. неприятно, нередно, за да го предотвратя или за да подготвя събеседника за него. Предупреждавам те да пресичаш само на зелено.
2. Разг. Напомням със заплаха. Предупреждавам те за последен път.

предупреждение

мн. предупреждения, ср.
1. Предварително съобщение, известие.
2. Вид наказание. Предупреждение за изключване. Последно предупреждение.

предусетя

предусетиш, мин. св. предусетих, мин. прич. предусетил, св. — вж. предусещам.

предусещам

предусещаш, несв. и предусетя, св.; Какво. Усещам предварително; предчувствам, предугаждам.

предутрен

вж. предутрин

предутрин

предутринта, мн. предутрини, ж. Ранно утро.прил. предутринен, предутринна, предутринно, мн. предутринни.прил. предутрен, предутрена, предутрено, мн. предутрени.

предутринен

вж. предутрин

предучилищен

предучилищна, предучилищно, мн. предучилищни прил. Който е преди първи клас на училището. Предучилищна възраст.

предходен

предходна, предходно, мн. предходни, прил. Който предхожда; предшестващ. Предходен текст.

предходник

мн. предходници, м. Този, който е бил преди друг; предшественик.

предходница

мн. предходници, ж. Жена предходник.

предхождам

предхождаш, несв.; Кого, какво. Извършвам се или се намирам непосредствено преди някого или пред нещо.

предци

само мн. Предшественици, прадеди, предходници.

предчувствам

предчувстваш, несв. Имам предчувствие.

предчувствие

мн. предчувствия, ср. Предварително усещане, чувстване на нещо. Лоши предчувствия.

предчувствувам

предчувствуваш, несв. Предчувствам.

предчуствувам

, предчувствуваш, несв. Предчувствам.

предшествам

предшестваш, несв. Предхождам.

предшественик

мн. предшественици, м. Предходник.

предшественица

мн. предшественици, ж. Жена предшественик.

предшествувам

предшествуваш, несв. Предшествам.

предъвквам

предъвкваш, несв. и предъвча, св.
1. Какво. Дъвча повторно.
2. Прен. Разг. Повтарям постоянно, но с различни думи едно и също.

предъвча

предъвчеш, мин. св. предъвках, мин. прич. предъвкал, св. — вж. предъвквам.

предявител

предявителят, предявителя, мн. предявители, м. Човек, който предявява нещо.

предявителка

мн. предявителки, ж. Жена предявител.

предявя

предявиш, мин. св. предявих, мин. прич. предявил, св. — вж. предявявам.

предявявам

предявяваш, несв. и предявя, св.; Какво.
1. Представям, показвам на официално място. Предявявам документите си в кметството.
2. Показвам, заявявам. Предявявам претенции за тази земя.

прееклампсия

мед. Хипертензивно заболяване през бременността, характеризира се с наличие на хипертония и протеинурия след 20 г. с. Различават се лека и тежка форма. При тежката форма има хемолиза, повишена активност на чернодробните ензими, тромбоцитопения, гадене, повръщане и др.

прежаднея

прежаднееш, мин. св. прежаднях, мин. прич. прежаднял, св. — вж. прежаднявам.

прежаднявам

прежадняваш, несв. и прежаднея, св. Изпитвам прекалено силна жажда.

прежалвам

прежалваш, несв. и прежаля, св.; Кого, какво. Преставам да жаля, престава да ми е мъчно. Прежалих го.
прежалвам се/прежаля се. — Разг. Втурвам се в някакво необмислено, рисковано начинание, без да мисля за последиците. Прежалих се и купих акции от него.

прежаля

прежалиш, мин. св. прежалих, мин. прич. прежалил, св. — вж. прежалвам.

прежда

мн. прежди, ж.
1. Само ед. Изпредена нишка. Вълнена прежда.
2. Различни по цвят и по материал нишки. Имам различни прежди.

преждевременен

преждевременна, преждевременно, мн. преждевременни, прил. Който става преди необходимото време. Преждевременно раждане. Преждевременно решение.същ. преждевременност, преждевременността, ж.

преждевременност

вж. преждевременен

прежен

прежна, прежно, мн. прежни, прил. Минал, предишен.

преженвам

преженваш, несв. и преженя, св.; Кого. Женя се преди по-голяма сестра или преди по-голям брат. Прежени кака си.

преженя

прежениш, мин. св. прежених, мин. прич. преженил, св. — вж. преженвам.

преживелица

мн. преживелици, ж.
1. Преживяване.
2. Нещо, което си е отживяло времето, остаряло е.

преживен

преживна, преживно, мн. преживни, прил. Който преживя. Преживен добитък.

преживея

преживееш, мин. св. преживях, мин. прич. преживял, св. — вж. преживявам.

преживявам

преживяваш, несв. и преживея, св.
1. Изпитвам чувства.
2. Прекарвам живота си; живея. Как преживяваш?
3. Кого, какво. Надмогвам. Едва преживях загубата му.
4. Кого. Живея повече от друг човек; надживявам. Старецът е жилав и ще преживее всички ни.
5. Какво. Прекарвам, претърпявам. Преживявам развитие.същ. преживяване, ср.

преживяване

вж. преживявам

преживям

преживяш, несв.
1. За животно — връщам храната от стомаха повторно в устата и я дъвча.
2. Прен. Разг. Предъвквам, повтарям едно и също.

прежилвам

прежилваш, несв. и прежиля, св.; Какво. Силно притискам с влакно, с нишка, та започва да боли. Чантата ми прежили ръката.

прежиля

прежилиш, мин. св. прежилих, мин. прич. прежилил, св. — вж. прежилвам.

прежилям

прежиляш, несв. Прежилвам.

прежулвам

прежулваш, несв. и прежуля, св.; Какво. Разг. Жуля, докато се протърка и започне да боли.

прежуля

прежулиш, мин. св. прежулих, мин. прич. прежулил, св. — вж. прежулвам.

прежуря

прежуриш, мин. св. прежурих, мин. прич. прежурил, св. — вж. прежурям.

прежурям

прежуряш, несв. и прежуря, св.
1. За слънце — пека много силно, чак паря.
2. Диал. Какво. Прегарям нещо при печене.

прежъднея

прежъднееш, мин. св. прежъднях, мин. прич. прежъднял, св. — вж. прежъднявам.

прежъднявам

прежъдняваш, несв. и прежъднея, св. Прежаднявам.

прежълтея

прежълтееш, мин. св. прежълтях, мин. прич. прежълтял, св. — вж. прежълтявам.

прежълтявам

прежълтяваш, несв. и прежълтея, св. Внезапно ставам жълт, блед.

презаписвам

презаписваш, несв. и презапиша, св.; Какво. Записвам отново. Презаписвам първи курс. Презаписвам касета.

презапиша

презапишеш, мин. св. презаписах, мин. прич. презаписал, св. — вж. презаписвам.

презастраховане

Дейност по поемане от презастраховател, на всички или на част от рисковете, покрити от застраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия и пряко свързаните с това дейности.

презвитер

мн. презвитери, м. Спец. Свещеник, поп.прил. презвитерски, презвитерска, презвитерско, мн. презвитерски.

презвитера

мн. презвитери, ж. Съпруга на презвитер; попадия.

презвитерианец

мн. презвитерианци, м. Последовател на презвитерианството.прил. презвитериански, презвитерианска, презвитерианско, мн. презвитериански.

презвитериански

вж. презвитерианец

презвитерианство

ср., само ед. Протестантско учение, което отрича властта на епископата и признава само свещениците.

презвитерски

вж. презвитер

презентабилен

презентабилна, презентабилно, мн. презентабилни, прил. Представителен.

презентант

мн. презентанти, м. Спец. Предявител на полица.

презентация

Представяне.

презерватив

мн. презервативи, (два) презерватива, м. Гумено приспособление, което се надява на половия член за предпазване от бременност или от венерически болести.

президент

мн. президенти, м.
1. Държавен глава на република.
2. Председател, ръководител. Президент на фирма.прил. президентски, президентска, президентско, мн. президентски.

президентски

вж. президент

президентство

ср., само ед.
1. Длъжност на президент.
2. Учреждение в помощ на президента и сградата, в която се помещава.

президиум

мн. президиуми, (два) президиума, м.
1. Сборно тяло, което ръководи конгрес, събрание и др.
2. Постоянен ръководещ орган на някои учреждения, организации и др. Президиум на Народното събрание.

презиме

мн. презимена, ср. Второ име на човека (обикн. бащиното).

презимувам

презимуваш, св. Прекарвам зимата.

презирам

презираш, несв. и презра, св.; Кого, какво. Отнасям се с презрение. Презирам слабостта. Презирам кариеристите.

презморски

презморска, презморско, мн. презморски, прил.
1. Който се намира отвъд морето.
2. Който е предназначен за пресичане на морето. Презморски кораб.

презполовя

презполовиш, мин. св. презполових, мин. прич. презполовил, св. — вж. презполовявам.

презполовявам

презполовяваш, несв. и презполовя, св. Преполовявам.

презра

презреш, мин. св. презрях, мин. прич. презрял, св. — вж. презирам.

презрамка

мн. презрамки, ж. Ивица тъкан или кожа, която се поставя през рамото, за да държи, крепи нещо. Презрамки на рокля. Презрамки на раница.

презрамча

презрамчиш, мин. св. презрамчих, мин. прич. презрамчил, св. — вж. презрамчвам.

презрамчвам

презрамчваш, несв. и презрамча, св.; Какво. Слагам на раменете нещо с презрамки.

презрение

ср., само ед.
1. Чувство на пълно пренебрежение, неуважение, незачитане. Презрение към доносника.
2. Безразличие към опасност поради липса на страх. Презрение към риска.

презрея

презрееш, мин. св. презрях и презреях, мин. прич. презрял и презреял, св. — вж. презрявам.

презрителен

презрителна, презрително, мн. презрителни, прил. Който изразява презрение (в 1 знач. ). Презрителен поглед.

презрявам

презряваш, несв. и презрея, св. Узрявам повече, отколкото е нужно. Презряла круша.

презрян

презряна, презряно, мн. презрени, прил. Когото презират или който предизвиква презрение. Презрян човек. Презряна твар.

презумпция

мн. презумпции, ж. Спец. Предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното.

преигравам

преиграваш, несв. и преиграя, св.
1. Какво. Играя отново, повторно. Преигравам мач.
2. Надхвърлям необходимата мярка в актьорската игра; театралнича.
3. Прен. Надхвърлям мярката в постъпки, действия. Непрекъснато преиграваш, дръж се по-достойно!

преиграя

преиграеш, мин. св. преиграх, мин. прич. преиграл, св. — вж. преигравам.

преиждам

остар.
преминавам

преизбера

преизбереш, мин. св. преизбрах, мин. прич. преизбрал, св. — вж. преизбирам.

преизбирам

преизбираш, несв. и преизбера, св.; Кого, какво. Избирам същото още един път. Преизбраха го за декан.

преиздавам

преиздаваш, несв. и преиздам, св.; Какво. Издавам същото още един път (обикн. книга). Преиздадоха романа му.

преиздам

преиздадеш, мин. св. преиздадох, мин. прич. преиздал, св. — вж. преиздавам.

преизкажа

преизкажеш, мин. св. преизказах, мин. прич. преизказах, св. — вж. преизказвам.

преизказвам

преизказваш, несв. и преизкажа, св.; Какво. Възпроизвеждам чуждо изказване/чужда реч.същ. преизказване, ср.

преизказване

вж. преизказвам

преизказен

и преизказен, преизказна и преизказна, преизказно и преизказно, мн. преизказни и преизказни, прил. Спец. В граматиката — който се отнася до преизказване. Преизказни глаголни форми. Преизказен начин.

преизподня

ж., само ед.
1. Ад, пъкъл.
2. Бездна.

преизпълвам

преизпълваш, несв. и преизпълня, св.; Какво. Препълвам.

преизпълня

преизпълниш, мин. св. преизпълних, мин. прич. преизпълнил, св. — вж. преизпълвам и преизпълнявам.

преизпълнявам

преизпълняваш, несв. и преизпълня, св.; Какво. Изпълнявам повече от заплануваното. Преизпълнявам норма.

преименувам

преименуваш, несв. и св. Давам ново име на нещо или на някого.

преимущество

мн. преимущества, ср. Предимство.

преинача

преиначиш, мин. св. преиначих, мин. прич. преиначил, св. — вж. преиначавам.

преиначавам

преиначаваш, несв. и преинача, св. ; какво. Представям невярно, по друг начин; изопачавам, видоизменям.

прекадя

прекадиш, мин. св. прекадих, мин. прич. прекадил, св. — вж. прекадявам.

прекадявам

прекадяваш, несв. и прекадя, св. ; какво. Кадя около нещо, над нещо. Прекадих гроба.

прекален

прекалена, прекалено, мн. прекалени, прил. Който е повече от нормалното, от приетото. Прекалена учтивост. Прекалено самочувствие.същ. прекаленост, прекалеността, ж.

прекаленост

вж. прекален

прекаля

прекалиш, мин. св. прекалих, мин. прич. прекалил, св. — вж. прекалявам.

прекалявам

прекаляваш, несв. и прекаля, св. Извършвам някаква дейност повече от допустимото, от нормалното, от приетото. Прекалявам с яденето.

преканцерозен

мед. Патологичен процес, който благоприятства развитието на злокачествените тумори. Различават се: облигатна преканцероза (заболяване, което задължително преминава в рак, напр. фамилна полипоза на дебелото черво и др. ) и факултативна преканцероза (патологично състояние, на фона на което би могъл да се развие злокачествен тумор, напр. язва на стомаха, полипи и др).

прекарам

прекараш, св. — вж. прекарвам.

прекарвам

прекарваш, несв. и прекарам, св.
1. Кого, какво. С превозно средство карам от едно място на друго. Прекарвам багаж.
2. Кого, какво. Принуждавам някого или нещо да мине през нещо. Прекарвам животните през реката.
3. Какво. Тикам нещо да мине през теснина, процеп, отвор и под. ; провирам, промъквам. Прекарвам обицата през дупката.
4. Какво. Правя, изработвам съоръжение, което да свърже две места. Прекарвам път/водопровод/електричество.
5. Прен. Какво. Преминавам времето си. Прекарвам отпуска. Прекарвам годината.
6. Прен. Какво. Изтърпявам, изживявам. Прекарвам болест. Прекарвам живота си.
7. Прен. Жарг. Кого. Карам някого чрез заблуда да направи нещо, което не желае или което е в негов ущърб; подвеждам. Прекарах го да чака цял час.
прекарвам се/прекарам се. 1. — Само в трето лице. Преминава. Тук времето се прекарва приятно.
2. Само в трето лице. Изтърпява се, изживява се. Болестта се прекарва за няколко дена.
3. Жарг. Излъгвам се да направя нещо, което е в мой ущърб.

прекача се

и прекача се, прекачиш се и прекачиш се, мин. св. прекачих се и прекачих се, мин. прич. прекачил се и прекачил се, св. — вж. прекачвам се.

прекачвам се

прекачваш се, несв. и прекача се и прекача се, св.
1. През какво. Качвам се на нещо, за да го премина. Прекачвам се през оградата.
2. Разг. Правя смяна на превозното средство. Прекачвам се от един влак на друг.

преквалификация

мн. преквалификации, ж. Нова квалификация, специалност.

преквалифицирам

преквалифицираш, несв и св. ; кого. Давам преквалификация.
преквалифицирам се. — Добивам преквалификация.

прекипя

прекипиш, мин. св. прекипях, мин. прич. прекипял, св. — вж. прекипявам.

прекипявам

прекипяваш, несв. и прекипя, св.
1. Прекомерно кипя; изкипявам. Водата прекипя.
2. За вино, плодове за ракия и др. под. — преминавам процеса на ферментация; ферментирал съм.
3. Прен. За чувство — преминавам връхната си точка; уталожвам се, отминавам.

прекис

мн. прекиси, (два) прекиса, м. Спец. Химическо съединение с възможно най-голямо количество кислород.

прекланям

прекланяш, несв. и преклоня, св. Навеждам. Прекланям глава.
прекланям се/преклоня се. — Изразявам почит, смирение, покорство.
• Прекланям глава. — Смирявам се, покорявам се.

преклонен

преклонна, преклонно, мн. преклонни, прил. За възраст — много напреднала. Преклонни години. преклонена, преклонено, мн. преклонени, прил. Който е покорен, послушен.

преклонение

ср., само ед. Почит, покорство.

преклоня

преклониш, мин. св. преклоних, мин. прич. преклонил, св. — вж. прекланям.

преклонявам

преклоняваш, несв. Прекланям.

прекодирам

прекодираш, несв. и св.; Какво. Превеждам информация от символи на един код в символи на друг код.

прекомерен

прекомерна, прекомерно, мн. прекомерни, прил. Който е извън мерките; извънреден, прекален. Прекомерни усилия.същ. прекомерност, прекомерността, ж.

прекомерност

вж. прекомерен

прекопавам

прекопаваш, несв. и прекопая, св.; Какво.
1. Копая докрай ограничено пространство със земеделски култури. Прекопавам градината.
2. Копая отново, повторно обработваема площ.

прекопая

прекопаеш, мин. св. прекопах, мин. прич. прекопал, св. — вж. прекопавам.

прекопирам

прекопираш, св. — вж. прекопирвам.

прекопирвам

прекопирваш, несв. и прекопирам, св. ; какво. Копирам. Прекопирвам чертеж.

прекордиален

мед. Предсърдечен, отнасящ се до областта пред сърцето и епигастриума.

прекоросам

прекоросаш, св. — вж. прекоросвам.

прекоросвам

прекоросваш, несв. и прекоросам, св.; Кого.
1. Викам по прякор.
2. Измислям прякор на някого.

прекося

прекосиш, мин. св. прекосих, мин. прич. прекосил, св. — вж. прекосявам.

прекосявам

прекосяваш, несв. и прекося, св.; Какво.
1. С коса, сърп прерязвам. Прекосявам бурени.
2. Пресичам, преминавам през някакво пространство напряко. Прекосявам улицата.

прекрасен

прекрасна, прекрасно, мн. прекрасни, прил.
1. Който е извънредно красив, привлекателен на външен вид или по характер. Прекрасен манекен. Прекрасен човек.
2. Прен. Който е много способен. Прекрасен лекар.

прекратя

прекратиш, мин. св. прекратих, мин. прич. прекратил, св. — вж. прекратявам.

прекратявам

прекратяваш, несв. и прекратя, св. ; какво. Спирам да върша нещо, преди да съм го довършил; преустановявам, прекъсвам.

прекрача

прекрачиш, мин. св. прекрачих, мин. прич. прекрачил, св. — вж. прекрачвам.

прекрачвам

прекрачваш, несв. и прекрача, св.; Какво.
1. Преминавам през нещо с една крачка. Прекрачвам прага.
2. Движа се с крачки; крача. Прекрачих десетина крачки.
3. Прен. Преминавам позволена, допустима граница. Прекрачвам закони.

прекращавам

прекращаваш, несв. Прекратявам.

прекроя

прекроиш, мин. св. прекроих, мин. прич. прекроил, св. — вж. прекроявам.

прекроявам

прекрояваш, несв. и прекроя, св.; Какво.
1. Кроя отново. Прекроявам палто.
2. Преразпределям. Прекроихме територията на земното кълбо.

прекръствам

прекръстваш, несв. и прекръстя 1 , св.
1. Кого, какво. Правя кръстен знак над някого или над нещо.
2. Кого. Прекръщавам.
прекръствам се/прекръстя се. — Кръстя се единично.

прекръстя

прекръстиш, мин. св. прекръстих, мин. прич. прекръстил, св. — вж. прекръствам. прекръстиш, мин. св. прекръстих, мин. прич. прекръстил, св. — вж. прекръщавам.

прекръщавам

прекръщаваш, несв. и прекръстя 2 , св.; Кого, какво. Давам ново име на някого или на нещо; преименувам.

прекупвач

мн. прекупвачи, м. Човек, който прекупува.

прекупвачка

мн. прекупвачки, ж. Жена прекупвач.

прекупувам

прекупуваш, несв. и прекупя, св. ; какво. Купувам нещо, купено от друг, на втора ръка (обикн. за да го продам отново).

прекупя

прекупиш, мин. св. прекупих, мин. прич. прекупил, св. — вж. прекупувам.

прекърша

прекършиш, мин. св. прекърших, мин. прич. прекършил, св. — вж. прекършвам.

прекършвам

прекършваш, несв. и прекърша, св.
1. Какво. Кърша на две; пречупвам.
2. Прен. Кого. Отнемам волята, съпротивителните сили на някого. Прекършиха я, спря да се бори.
прекършвам се/прекърша се. — Губя воля, съпротивителни сили.

прекъсвам

прекъсваш, несв. и прекъсна, св.
1. Какво. Разделям на два (или повече) къса нещо дълго и тънко — конец, въже, жица и др.
2. Какво. Прекратявам, спирам дейност, работа, отношения и др. Прекъсвам разговора.
3. Спирам. Работата не прекъсва.
4. Кого. Внезапно попречвам на някого да върши започната работа, обикновено да говори или да мисли. Не ме прекъсвай.

прекъсвам се

прекъсваш се, несв. и прекъсна се, св. Разг. Заболява ме кръстът от прекалена работа; преуморявам се. Няма да се прекъснеш!

прекъсвач

мн. прекъсвачи, (два) прекъсвача, м. Приспособление за прекъсване на електрическия ток по веригата.

прекъсна

прекъснеш, мин. св. прекъснах, мин. прич. прекъснал, св. — вж. прекъсвам.

прекъсна се

прекъснеш се, мин. св. прекъснах се, мин. прич. прекъснал се, св. — вж. прекъсвам се.

прелат

мн. прелати, м. В католическата църква — висш духовен сановник.

прелез

мн. прелези, (два) прелеза, м. Място, през което се преминава през железопътна линия, плет, ограда и др.

прелест

прелестта, мн. прелести, ж.
1. Само ед. Изключителна красота, хубост, очарование, привлекателност, обаяние.
2. Само мн. Приятни, привлекателни явления, впечатления. Прелести на природата.
3. Само мн. Интимни и предизвикателни части на човешкото тяло. Престани да ми показваш прелестите си!прил. прелестен, прелестна, прелестно, мн. прелестни.

прелестен

вж. прелест

прелет

мн. прелети, (два) прелета, м. Прелитане.прил. прелетен, прелетна, прелетно, мн. прелетни. Прелетни птици.

прелетен

вж. прелет

прелетя

прелетиш, мин. св. прелетях, мин. прич. прелетял, св. — вж. прелитам.

прелетявам

прелетяваш, несв. Прелитам.

прелея

прелееш, мин. св. прелях, мин. прич. прелял, св. — вж. преливам.

прелея се

прелееш се, мин. св. прелях се, мин. прич. прелял се, св. — вж. преливам се.

преливам

преливаш, несв. и прелея, св.
1. Какво. Сипвам течност от един съд в друг; пресипвам. Преливам вино.
2. Какво. Препълвам с течност. Преливам легена.
3. За вода, течност — излизам извън границите. Реката преля.
4. Какво. Обредно изливам вино и вода на гроб.
5. Прен. Преизпълва ме силно чувство или вълнение. Възхищението прелива в душата ми. Сърцето ми прелива от обич.
• Преливам от пусто в празно. — Говоря празни приказки или върша нещо безполезно и излишно.
• Чашата на търпението преля. — Не се търпи повече.
• Прелива ми през прага. — Имотен съм, имам много имане.

преливам се

преливаш се, несв. и прелея се, св. За цветове, звукове — плавно преминавам от един в друг.

прелиствам

прелистваш, несв. и прелистя, св.; Какво. Разгръщам книга, списание и др. лист по лист.

прелистя

прелистиш, мин. св. прелистих, мин. прич. прелистил, св. — вж. прелиствам.

прелитам

прелиташ, несв. и прелетя, св.
1. Преминавам чрез летене определено разстояние; прехвръквам.
2. Прен. Преминавам много бързо, като че летя, определено разстояние.

прелитвам

прелитваш, несв. и прелитна, св. Прелитам поединично.

прелитна

прелитнеш, мин. св. прелитнах, мин. прич. прелитнал, св. — вж. прелитвам.

прелом

мн. преломи, (два) прелома, м. Рязка промяна в противоположна посока; обрат.

преломен

преломна, преломно, мн. преломни, прил. В който настъпва прелом. Преломен момент.

преломя

преломиш, мин. св. преломих, мин. прич. преломил, св. — вж. преломявам.

преломявам

преломяваш, несв. и преломя, св.; Какво. Ломя на части; пречупвам, претрошавам.

прелъгвам

прелъгваш, несв. и прелъжа, св.; Кого, какво. Успявам да излъжа, да подмамя.

прелъжа

прелъжеш, мин. св. прелъгах, мин. прич. прелъгал, св. — вж. прелъгвам.

прелъстител

прелъстителят, прелъстителя, мн. прелъстители, м. Човек, който прелъстява; съблазнител.

прелъстителен

прелъстителна, прелъстително, мн. прелъстителни, прил. Който прелъстява или който може да прелъстява; привлекателен, съблазнителен.

прелъстителка

мн. прелъстителки, ж. Жена прелъстител.

прелъстя

прелъстиш, мин. св. прелъстих, мин. прич. прелъстил, св. — вж. прелъстявам.

прелъстявам

прелъстяваш, несв. и прелъстя, св.; Кого.
1. Възбуждам у някого влечение към себе си; очаровам, привличам, съблазнявам.
2. Прен. Ставам за някого примамлив. Прелъсти го възможността да бъде свободен, независим.

прелюбодеец

мн. прелюбодейци, м. Човек, който прави прелюбодействие.

прелюбодейка

мн. прелюбодейки, ж. Жена прелюбодеец.

прелюбодействам

прелюбодействаш, несв. Извършвам прелюбодействие.

прелюбодействие

мн. прелюбодействия, ср. Извънбрачно полово сношение.

прелюбодейство

мн. прелюбодейства, ср. Прелюбодействие.

прелюбодействувам

прелюбодействуваш, несв. Прелюбодействам.

прелюбодеяние

мн. прелюбодеяния, ср. Прелюбодействие.

прелюд

мн. прелюди, (два) прелюда, м. Кратка музикална пиеса; прелюдия (във 2 знач. ).

прелюдия

мн. прелюдии, ж.
1. Уводна част на музикално произведение.
2. Самостоятелна музикална пиеса с импровизационен характер.
3. Прен. Увод, въведение.

премажа

премажеш, мин. св. премазах, мин. прич. премазал, св. — вж. премазвам.

премазвам

премазваш, несв. и премажа, св.
1. Кого, какво. Обезформявам чрез силен натиск. Премазвам човек.
2. Какво. Мажа отново.

премала

ж., само ед. Премаляване.

премалея

премалееш, мин. св. премалях, мин. прич. премалял, св. — вж. премалявам.

премалнея

премалнееш, мин. св. премалнях, мин. прич. премалнял, св. – вж. премалнявам.

премалнявам

премалняваш, несв. и премалнея, св. Премалявам.

премалявам

премаляваш, несв. и премалея, св. Изгубвам сили, мощ; отпадам, отмалявам.същ. премаляване, ср.

премаляване

вж. премалявам

премахвам

премахваш, несв. и премахна, св.
1. Какво. Махам изцяло, напълно; отстранявам.
2. Разг. Кого. Унищожавам, убивам. Премахнахме противника.

премахна

премахнеш, мин. св. премахнах, мин. прич. премахнал, св. — вж. премахвам.

премачкам

премачкаш, св. — вж. премачквам.

премачквам

премачкваш, несв. и премачкам, св.
1. Кого, какво. Мачкам силно, та обезформявам; смачквам.
2. Какво. Обработвам чрез мачкане.

премеждие

мн. премеждия, ср. Опасност, през която човек успява да премине; беда.

пременя

премениш, мин. св. премених, мин. прич. пременил, св. — вж. пременявам.

пременявам

пременяваш, несв. и пременя, св.; Кого. Обличам с нова премяна.
пременявам се/пременя се. — Обличам се с нова премяна.

пременям

пременяш, несв. Пременявам.

премервам

премерваш, несв. и премеря, св.; Какво.
1. Чрез мерене определям тегло, размер и др. на стока. Премерете ми един килограм месо.
2. Проверявам чрез мерене дали нещо съответства по размер и по форма на друго нещо. Премервам рокля. Премервам мебели според стаята.
• Премервам си думите. — Разг. Внимателно подбирам думите си.

премеря

премериш, мин. св. премерих, мин. прич. премерил, св. — вж. премервам.

премествам

преместваш, несв. и преместя, св.
1. Кого, какво. Местя от едно място на друго. Премествам книгите от масата. Премествам детето.
2. Кого. Променям местоработата. Преместиха го в другия отдел.
премествам се/преместя се. 1. — Местя се от едно място на друго; отмествам се.
2. Променям работата, местоживеенето, жилището си и др.

преместя

преместиш, мин. св. преместих, мин. прич. преместил, св. — вж. премествам.

премета

преметеш, мин. св. преметох, мин. прич. премел, св. — вж. премитам.

преметна

преметнеш, мин. св. преметнах, мин. прич. преметнал, св. — вж. премятам.

премиален

вж. премия

премигам

премигаш, св. — вж. [[премигвам 1 ._

премигвам

премигваш, несв. и премигам, св. Чрез мигане изразявам смущението си, притеснението си. премигваш, несв. и премигна, св. Мигам еднократно или поединично.

премигна

премигнеш, мин. св. премигнах, мин. прич. премигнал, св. — вж. премигвам.

премиер

мн. премиери, м. Министър-председател.

премиер-министър

мн. премиер-министри, м. Премиер.

премиера

мн. премиери, ж. Първо представление на театрална, балетна, оперна и др. постановка.прил. премиерен, премиерна, премиерно, мн. премиерни.

премиерен

вж. премиера

премижа

премижиш, мин. св. премижах, мин. прич. премижал, св. — вж. премижавам.

премижавам

премижаваш, несв. и премижа, св.
1. Мижа известно време.
2. Прен. Затварям си очите за някаква нередност, правя се, че не я забелязвам.

премина

преминеш, мин. св. преминах, мин. прич. преминал, св. — вж. преминавам.

преминавам

преминаваш, несв. и премина, св.
1. Какво, през какво. Минавам, движа се през нещо; прекосявам. Преминавам (през) реката. Преминавам (през) улицата. Преминавам през тялото.
2. Движа се някъде; минавам. Преминавам по двора.
3. Прен. Присъединявам се към някого. Преминавам на негова страна в спора.
4. Променям начина си на действие, пристъпвам към нещо ново. Преминавам в настъпление.
5. Променям работа, състояние. Преминавам в пети клас.
6. Отдалечавам се, отминавам. Зимата премина.
7. Затихвам, изчезвам. Дъждът премина. Обидата премина.
8. Осъществявам се. Турнето премина успешно.
9. Какво. Получавам признание, утвърждение чрез проверка. Ракетата премина изпитанията.
10. Прен. Превръщам се. Любовта премина в омраза.

премирам

премираш, несв. и премра, св. Става ми лошо от силно страдание или страх; премалявам, припадам. премираш, несв. и св. ; какво/кого. Давам премия; награждавам.

премисля

премислиш, мин. св. премислих, мин. прич. премислил, св. — вж. премислям.

премислям

премисляш, несв. и премисля, св. Обмислям задълбочено, като допускам различни възможности. Премислям какво да кажа. Трябва да премисля.

премитам

премиташ, несв. и премета, св. ; какво.
1. Мета повторно, отново.
2. С метене изчиствам.

премия

мн. премии, ж.
1. Награда за прояви, постижения в някоя област.
2. Допълнително възнаграждение в предприятие, учреждение.
3. Парична вноска за изплащане на застраховка.
4. Спец. Разлика между борсовата и номиналната стойност на ценни книжа.прил. премиален, премиална, премиално, мн. премиални.

премолар

Зъб преден кътник.

премра

премреш, мин. св. премрях, мин. прич. премрял, св. — вж. [[премирам 1 ._

премрежа

премрежиш, мин. св. премрежих, мин. прич. премрежил, св. — вж. премрежвам.

премрежва ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) се несв. и премрежи ми се, св.; безл. Започвам да виждам неясно. Премрежи ми се пред очите.

премрежвам

премрежваш, несв. и премрежа, св. Замъглявам (очи, поглед), та се вижда неясно, като през мрежа. Премрежвам очи.
премрежвам се/премрежа се. — За очи — забулвам се, започвам да виждам неясно. Очите ми се премрежват.

премрежи ми се

мин. св. премрежи ми се, мин. прич. премрежило ми се, св. — вж. премрежва ми се.

премръзвам

премръзваш, несв. и премръзна, св. Мръзна много, та измръзвам.

премръзна

премръзнеш, мин. св. премръзнах, мин. прич. премръзнал, св. — вж. премръзвам.

премъдрост

премъдростта, само ед., ж. Най-голяма мъдрост.

премъквам

премъкваш, несв. и премъкна, св.; Какво. Мъкна от едно място на друго.

премъкна

премъкнеш, мин. св. премъкнах, мин. прич. премъкнал, св. — вж. премъквам.

премълча

премълчиш, мин. св. премълчах, мин. прич. премълчал, св. — вж. премълчавам.

премълчавам

премълчаваш, несв. и премълча, св.
1. Мълча, не отговарям, когато ме предизвикват.
2. Какво, за Какво. Мълча по определен въпрос; тая, скривам. Премълчавам грешките си. Премълчавам за този разговор.

премяна

мн. премени, ж. Дрехи — най-често нови.

премятам

премяташ, несв. и преметна, св.
1. Какво. Мятам през нещо, над нещо. Премятам дрехата през оградата. Премятам крак върху крак.
2. Кого, какво. Преобръщам. Не премятай детето. Премятам торба с цимент.
3. Разг. Какво. Прелиствам (страници на списание, книга и под. ).
4. Прен. Жарг. Заблуждавам, мамя.
премятам се/преметна се. — Претъркулвам се, преобръщам се, превъртявам се във въздуха. Премята се и пада във водата.

пренаема

пренаемеш, мин. св. пренаех, мин. прич. пренаел, св. — вж. пренаемам.

пренаемам

пренаемаш, несв. и пренаема, св.; Кого, какво.
1. Наемам от друг наемател.
2. Наемам отново, повторно веднага след изтичане на уговорения срок.

преназнача

преназначиш, мин. св. преназначих, мин. прич. преназначил, св. — вж. преназначавам.

преназначавам

преназначаваш, несв. и преназнача, св.; Кого.
1. Назначавам отново на същата длъжност.
2. Назначавам на нова длъжност.

пренапрежение

ср., само ед. Много силно напрежение (в 1 знач. ).

пренаселен

пренаселена, пренаселено, мн. пренаселени, прил. Който е прекалено населен; свръхнаселен.същ. пренаселеност, пренаселеността, ж.

пренаселеност

вж. пренаселен

пренасям

пренасяш, несв. и пренеса, св.
1. Кого, какво. Нося през нещо. Пренасям през огъня.
2. Кого, какво. Нося от едно място на друго. Пренасям масата от едната в другата стая.
3. Разделям дума, като част от нея пиша на следващия ред.
4. Правя пренос (във 2 знач. ).
5. Прен. Какво. Понасям, претърпявам.
пренасям се/пренеса се. 1. — Премествам се в ново жилище.
2. Прен. Захласвам се, увличам се повече от допустимото; преигравам.

пренебрегвам

пренебрегваш, несв. и пренебрегна, св.; Кого, какво. Проявявам пренебрежение. Пренебрегвам съвет. Пренебрегвам приятеля си.

пренебрегна

пренебрегнеш, мин. св. пренебрегнах, мин. прич. пренебрегнал, св. — вж. пренебрегвам.

пренебрежение

ср., само ед.
1. Липса на внимание към някого или към нещо; незачитане.
2. Високомерно отношение към някого, липса на уважение.

пренебрежителен

пренебрежителна, пренебрежително, мн. пренебрежителни, прил. Който е изпълнен с пренебрежение. Пренебрежителен поглед.същ. пренебрежителност, пренебрежителността, ж.

пренебрежителност

вж. пренебрежителен

пренеса

пренесеш, мин. св. пренесох, мин. прич. пренесъл, св. — вж. пренасям.

пренесено

унесено, безчувствено, безпаметно

прение

мн. прения, ср. Остар. Спор, разискване, дебати.

преномерирам

преномерираш, несв. и св. ; какво. Номерирам отново.

пренос

м., само ед.
1. Пренасяне от едно място на друго. Пренос-превоз.
2. Сбор в счетоводството, който се презаписва от една страница на друга.

преносвач

мн. преносвачи, м. Човек, който прави пренос (в 1 знач. ); носач.

преносвачка

мн. преносвачки, ж. Жена преносвач.

преносен

преносна, преносно, мн. преносни, прил. Спец. Който изхожда от основното значение на думата, но се отклонява от него, като се пренася върху други предмети. Преносен смисъл. Преносна употреба. Преносно значение.

преносим

преносима, преносимо, мн. преносими, прил. Който може да се пренася. Преносима мебел.

преносител

преносителят, преносителя, мн. преносители, м. Човек, който пренася зараза.

преносителка

мн. преносителки, ж. Жена преносител.

пренощувам

пренощуваш, св. Прекарвам нощта.

преобладавам

преобладаваш, несв. В повече съм по количество; доминирам. В университета преобладават жените студентки.

преображение

мн. преображения, ср.
1. Промяна на образа, на външния вид.
2. Християнски празник — 6 август.

преобразование

мн. преобразования, ср. Коренна промяна, преустройство, реформа.

преобразовател

преобразователят, преобразователя, мн. преобразователи, м. Човек, който преобразува; реформатор.

преобразувам

преобразуваш, несв. ; какво. Правя преобразование; реформирам.

преобразя

преобразиш, мин. св. преобразих, мин. прич. преобразил, св. — вж. преобразявам.

преобразявам

преобразяваш, несв. и преобразя, св.
1. Какво. Изменям, променям облика, придавам друг вид, като че е нещо ново и различно. Преобразявам къщата си.
2. Кого, какво. Превръщам.

преобръщам

преобръщаш, несв. и преобърна, св.; Какво. Обръщам отново или многократно.
преобръщам се/преобърна се. — Разг.
1. Правя кълбо.
2. Прен. Променям коренно становището си, мнението си, отношението си.

преобувам

преобуваш, несв. и преобуя, св. ; какво/кого. Събувам нещо и обувам на негово място друго нещо.
преобувам се/преобуя се. — Преобувам сам себе си.

преобуя

преобуеш, мин. св. преобух, мин. прич. преобул, св. — вж. преобувам.

преобърна

преобърнеш, мин. св. преобърнах, мин. прич. преобърнал, св. — вж. преобръщам.

преодолея

преодолееш, мин. св. преодолях, мин. прич. преодолял, св. — вж. преодолявам.

преодолявам

преодоляваш, несв. и преодолея, св.; Какво. Справям се с нещо; надмогвам, превъзмогвам. Преодолявам страха си.

преора

преореш, мин. св. преорах, мин. прич. преорал, св. — вж. преоравам.

преоравам

преораваш, несв. и преора, св.; Какво.
1. Ора повторно.
2. Присвоявам части от съседска нива чрез оране.

преориентация

ж., само ед. Преориентиране.

преориентирам се

преориентираш се, несв. и св.
1. Ориентирам се в друга посока.
2. Променям обекта на внимание, поддръжка, проучване и др.същ. преориентиране, ср.

преориентиране

вж. преориентирам се

преотстъпвам

преотстъпваш, несв. и преотстъпя, св.; какво, на Кого. Отстъпвам моя собственост на друг. Преотстъпвам апартамента на леля си.

преотстъпя

преотстъпиш, мин. св. преотстъпих, мин. прич. преотстъпил, св. — вж. преотстъпвам.

преоценен

преоценена, преоценено, мн. преоценени, прил. Който има нова цена, обикновено по-ниска.

преоценка

мн. преоценки, ж. Нова оценка на нещо вече оценено.

преоценя

преоцениш, мин. св. преоцених, мин. прич. преоценил, св. — вж. преоценявам.

преоценявам

преоценяваш, несв. и преоценя, св. ; какво. Правя преоценка.

препарат

мн. препарати, (два) препарата, м.
1. Фабрично изработено и готово за употреба химическо вещество с различни предназначения — за пране, против насекоми и др.
2. Приготвени за научно изследване части от растителен или животински организъм.

препаратор

мн. препаратори, м.
1. Човек, който препарира.
2. Човек, който приготвя препарати.прил. препараторски, препараторска, препараторско, мн. препараторски.

препараторка

мн. препараторки, ж. Жена препаратор.

препарирам

препарираш, несв. и св. ; какво. Чрез специална обработка запазвам естествения вид на животни така, че изглеждат като живи.

препасвам

препасваш, несв. и препаша, св.; Какво.
1. Връзвам през средата.
2. Навивам около тялото си. Препасвам пояс.
3. Прикрепвам с помощта на препаска. Препасвам сабя.
препасвам се/препаша се. — Препасвам себе си.

препаска

мн. препаски, ж. Ивица от различен материал за препасване.

препаша

препашеш, мин. св. препасах, мин. прич. препасал, св. — вж. препасвам.

препеня

препениш, мин. св. препених, мин. прич. препенил, св. — вж. препеням.

препеням

препеняш, несв. и препеня, св. Разг. Държа нещо на огън, докато му се скрие пяната.

препечатам

препечаташ, св. — вж. препечатвам.

препечатвам

препечатваш, несв. и препечатам, св.; Какво. Печатам изцяло отново.

препечатка

мн. препечатки, ж. Препечатан дословно от друго издание текст.

препечатя

препечатиш, мин. св. препечатих, мин. прич. препечатил, св. Препечатам.

препивам

препиваш, несв. и препия, св. Пия повече, отколкото трябва или отколкото мога да понеса.

препинателен

препинателна, препинателно, мн. препинателни, прил.
• Препинателен знак. — Спец. Знак, който служи за отделяне на синтактични конструкции в писмената реч.

препирам се

препираш се, несв. ; с кого. Водя препирня; карам се, споря.

препирня

мн. препирни, ж. Разговор, в който никой не отстъпва от позициите си и не приема мнението на на другите по определен въпрос; спор, кавга.

препис

мн. преписи, (два) преписа, м. Преписан текст — обикновено на документ или на част от документ. Препис на диплома.

преписвам

преписваш, несв. и препиша, св.
1. Какво. Пиша дословно същото отново, на ново място. Преписвам задачата на чисто.
2. Какво. Правя препис.
3. Пиша същото като някой друг, заимствам в писмен вид, не пиша самостоятелно. Преписвам на изпит.

преписвач

мн. преписвачи, м. Човек, който преписва от друг или от нещо друго.

преписвачка

мн. преписвачки, ж. Жена преписвач.

преписка

мн. преписки, ж. Размяна на писма, обикновено служебни, както и самите писма.

препитавам се

препитаваш се, несв. Прехранвам се, издържам се. Препитавам се от уроци.

препитам

препиташ, св. — вж. препитвам.

препитание

ср., само. ед. Прехрана.

препитвам

препитваш, несв. и препитам, св.; Кого. Задавам различни въпроси на различни хора върху един и същ учебен материал. Препитвам ученици.

препиша

препишеш, мин. св. преписах, мин. прич. преписал, св. — вж. преписвам.

препия

препиеш, мин. св. препих, мин. прич. препил, св. — вж. препивам.

преплета

преплетеш, мин. св. преплетох, мин. прич. преплел, св. — вж. преплитам.

преплитам

преплиташ, несв. и преплета, св.; Какво.
1. Разплитам и плета отново същото или със същия материал. Преплитам шал.
2. Заплитам, вплитам, прекръстосвам. Преплитам панделка в опашката на коня. Преплитам пръсти.
преплитам се/преплета се. — Разг. Мотая се и преча на някого.
• Преплитам крака. — Не стъпвам сигурно.
• Преплитам език. — Трудно и неразбираемо говоря (обикновено защото съм в пияно или стресово състояние).

преплувам

преплуваш, св.; Какво. Преодолявам разстояние чрез плуване.

преподавам

преподаваш, несв. и преподам, св.; Какво. Предавам учебна материя, водя занятия по учебна дисциплина. Преподавам законите на Нютон. Преподавам математика.

преподавател

преподавателят, преподавателя, мн. преподаватели, м. Човек, който преподава.

преподавателка

мн. преподавателки, ж. Жена преподавател.

преподам

преподадеш, мин. св. преподадох, мин. прич. преподал, св. — вж. преподавам.

преподобен

преподобна, преподобно, мн. преподобни, прил. Определение към светци от по-долен ранг.

преподобие

мн. преподобия, ср. Обръщение към висше духовно лице. Ваше преподобие.

препокривам

препокриваш, несв. и препокрия, св.; Какво. Слагам нов покрив.

препокрия

препокриеш, мин. св. препокрих, мин. прич. препокрил, св. — вж. препокривам.

преполовя

преполовиш, мин. св. преполових, мин. прич. преполовил, св. — вж. преполовявам.

преполовявам

преполовяваш, несв. и преполовя, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане на две половини.
2. Преминавам половината на нещо. Преполових книгата. Преполових хляба.

препоръка

мн. препоръки, ж.
1. Съвет да се направи нещо или похвала на нещо. Твоята препоръка е закон за мен.
2. Положителни сведения за някого, обикновено в писмен вид.

препоръчам

препоръчаш, св. — вж. препоръчвам.

препоръчан

препоръчана, препоръчано, мн. препоръчани, прил.
1. Който е предписан или похвален. Препоръчана книга.
2. В пощенските услуги — пратка, която се доставя срещу подпис на получателя. Препоръчано писмо.

препоръчвам

препоръчваш, несв. и препоръчам, св. ; кого/какво, на кого. Давам препоръка.
препоръчвам се/препоръчам се. — Остар. Представям се.

препоръчителен

препоръчителна, препоръчително, мн. препоръчителни, прил.
1. Който съдържа препоръка. Препоръчително писмо.
2. Който се препоръчва.

преправя

преправиш, мин. св. преправих, мин. прич. преправил, св. — вж. преправям.

преправям

преправяш, несв. и преправя, св.; Какво.
1. Развалям нещо старо и правя отново същия предмет по различен начин. Преправям рокля.
2. Променям, преобразявам, преиначавам. Преправям света. Преправям гласа си.
преправям се/преправя се. — Разг. Преструвам се.

препразвам

препразваш, несв. и препразня, св. ; какво. Изпразвам един съд като прехвърлям съдържанието му в друг. Препразвам чанта.

препразня

препразниш, мин. св. препразних, мин. прич. препразнил, св. — вж. препразвам.

препратка

мн. препратки, ж.
1. Само ед. Препращане.
2. Бележка в книга, с която се препраща към друг пасаж, друга книга и т. н.

препратя

препратиш, мин. св. препратих, мин. прич. препратил, св. — вж. препращам.

препращам

препращаш, несв. и препратя, св.
1. Кого, какво. Пращам на друго място, като служа за посредник (между подателя и получателя). Препращам писмо.
2. Насочвам вниманието към нещо друго. Препращам към книга.

препреда

препредеш, мин. св. препредох, мин. прич. препрел, св. — вж. препридам.

препреча

препречиш, мин. св. препречих, мин. прич. препречил, св. — вж. препречвам.

препречвам

препречваш, несв. и препреча, св.; Какво. Слагам напреко, та пречи. Препречвам крака.
препречвам се/препреча се. — Заставам на пътя на някого, та преча.

препридам

препридаш, несв. и препреда, св.; Какво. Усуквам допълнително нещо предено.

препродавам

препродаваш, несв. и препродам, св.; Какво. Продавам нещо купено (с печалба за мен).

препродавач

мн. препродавачи, м. Човек, който препродава.

препродажба

мн. препродажби, ж. Повторна продажба на нещо купено.

препродам

препродадеш, мин. св. препродадох, мин. прич. препродал, св. — вж. препродавам.

препускам

препускаш, несв. и препусна, св.
1. Какво. Карам животно да тича бързо. Препускам кон.
2. За животно — тичам бързо. Конят препуска.
3. Разг. Тичам с всичка сила; търча; минавам бързо.

препусканица

мн. препусканици, ж. Силно тичане, надпревара, надбягване, препускане.

препусна

препуснеш, мин. св. препуснах, мин. прич. препуснал, св. — вж. препускам.

препуциум

мед. Кожна гънка около главичката на половия член или на клитора, която не е срастнала с подлежащата тъкан.

препъвам

препъваш, несв. и препъна, св. ; кого/какво. Спъвам.
препъвам се/препъна се. — Спъвам се.

препълвам

препълваш, несв. и препълня, св.; Какво. Пълня до крайния възможен предел. Препълвам кошница.
препълвам се/препълня се. — За съд, помещение и др. — пълни се до крайния възможен предел.

препълня

препълниш, мин. св. препълних, мин. прич. препълнил, св. — вж. препълвам.

препълням

препълняш, несв. Препълвам.

препъна

препънеш, мин. св. препънах, мин. прич. препънал, св. — вж. препъвам.

препържа

препържиш, мин. св. препържих, мин. прич. препържил, св. — вж. препържвам.

препържвам

препържваш, несв. и препържа, св.; Какво.
1. Пържа повече от необходимото.
2. Опържвам.

препятствам

препятстваш, несв. Преча.

препятствие

мн. препятствия, ср.
1. Пречка, спънка, преграда.
2. В спорта — бариера, която се прескача при някои видове бягане.

препятствувам

препятствуваш, несв. Препятствам.

преработвам

преработваш, несв. и преработя, св.; Какво.
1. Обработвам нещо, за да го направя годно за употреба. Преработвам нефт.
2. Поправям нещо написано, за да съответства по-добре на целта ми; редактирам. Преработвам доклад.

преработка

мн. преработки, ж.
1. Само ед. Процес на преработване.
2. Продукт на преработване.

преработя

преработиш, мин. св. преработих, мин. прич. преработил, св. — вж. преработвам.

преравям

преравяш, несв. и преровя, св.; Какво.
1. Ровя отново.
2. Ровя навсякъде, изцяло. Прерових гардероба.

прераждам се

прераждаш се, несв. и преродя се, св.
1. Повторно се раждам, като душата ми се вселява в друго тяло.
2. Прен. Коренно се променям.

преразкажа

преразкажеш, мин. св. преразказах, мин. прич. преразказал, св. — вж. преразказвам.

преразказ

мн. преразкази, (два) преразказа, м. Писмено или устно преразказване на нещо разказано, написано.

преразказвам

преразказваш, несв. и преразкажа, св. ; какво. Разказвам нещо четено или чуто. Преразказвам анекдот.

преразход

мн. преразходи, м. Разход, който е над предвиденото.

преразходвам

преразходваш, несв. и преразходя, св. ; какво. Правя преразход.

преразходя

преразходиш, мин. св. преразходих, мин. прич. преразходил, св. — вж. преразходвам.

прерасна

прераснеш, мин. св. прераснах, мин. прич. прераснал, св. — вж. прераствам.

прераста

прерастеш, мин. св. прерастох, мин. прич. прерасъл, св. Прерасна.

прераствам

прерастваш, несв. и прерасна, св.
1. Надраствам.
2. Преминавам в ново, по-висше състояние. Приятелството прерасна в любов.

прередя

прередиш, мин. св. прередих, мин. прич. прередил, св. — вж. пререждам.

прережа

прережеш, мин. св. прерязах, мин. прич. прерязал, св. — вж. прерязвам.

пререждам

пререждаш, несв. и прередя, св.
1. Какво. Редя отново, по нов начин. Пререждам книги.
2. Кого. Преминавам пред запазилите си ред преди мен.

пререкание

мн. пререкания, ср. Спор, караница.

прерия

мн. прерии, ж. Спец. Обширна степна равнина в Северна Америка.

преровя

преровиш, мин. св. прерових, мин. прич. преровил, св. — вж. преравям.

прерогатив

мн. прерогативи, (два) прерогатива, м. Изключително право, предимство, привилегия.

преродя се

преродиш се, мин. св. преродих се, мин. прич. преродил се, св. — вж. прераждам се.

прероси

мин. св. прероси, мин. прич. преросило, св. — вж. преросява.

преросява

несв. и прероси, св.; безл.
1. Роси кратко или в слаба степен.
2. Престава да роси.

преръми

мин. св. преръмя, мин. прич. преръмяло, св. — вж. преръмява.

преръмява

несв. и преръми, св.; безл.
1. Ръми кратко или в слаба степен.
2. Престава да ръми.

прерязвам

прерязваш, несв. и прережа, св.; Какво. Разделям на две чрез рязане.
• Прерязва/пререже ме. —
1. Усещам внезапна остра болка.
2. Чувствам дълбока мъка.

преса

мн. преси, ж.
1. Уред или машина за обработка чрез притискане, изстискване.
2. Приспособление за попиване на мастило с попивателна хартия чрез притискане.
3. Само ед. В колективни спортни игри — начин на игра, чрез който се ограничава свободата на действие на противников играч/отбор и манипулацията с топката. ж., само ед. Периодичен печат.

пресадя

пресадиш, мин. св. пресадих, мин. прич. пресадил, св. — вж. пресаждам.

пресаждам

пресаждаш, несв. и пресадя, св.; Какво. Засаждам на ново място. Пресаждам мушкатото в градината.

пресбиакузис

мед. Старческа глухота — постепенно понижаване на слуха в старческа възраст.

пресбиопия

мед. Старческо зрение — физиологично намаляване обема на акомодацията и невъзможност за ясно виждане наблизо, най-вече поради намаляване способността на лещата да променя формата си с напредване на възрастта.

пресбюро

мн. пресбюра, ср. Временна служба по печата към конгрес, конференция и др.

пресегна се

пресегнеш се, мин. св. пресегнах се, мин. прич. пресегнал се, св. — вж. пресягам се.

преседлив

преседлива, преседливо, мн. преседливи, прил. Разг. Който пресяда.

преседне ми

мин. св. преседна ми, мин. прич. преседнало ми, св. — вж. пресяда ми.

преседя

преседиш, мин. св. преседях, мин. прич. преседял, св. — вж. преседявам.

преседявам

преседяваш, несв. и преседя, св.
1. Седя известно време някъде. Преседявам два часа на слънце. Преседявам при майка си цялото лято.
2. Седя повече от необходимото, от допустимото. Млякото преседя на слънце и може да се пресече.

пресека

пресечеш, мин. св. пресякох, мин. прич. пресякъл, св. — вж. [[пресичам 1,2 ._

пресеквам

пресекваш, несв. и пресекна, св. Разг. Спирам внезапно да тека, да извирам, да се чувам и др. Изворът пресекна. Смехът пресекна.

пресеклив

пресеклива, пресекливо, мн. пресекливи, прил. Който е на пресекулки. Пресеклив кикот.

пресекна

пресекнеш, мин. св. пресекнах, мин. прич. пресекнал, св. — вж. пресеквам.

пресекулки

само мн.
• На пресекулки. — Като се извършва откъслечно, от време на време, с прекъсвания. Дишам на пресекулки.

преселвам

преселваш, несв. и преселя, св.; Кого. Премествам на друго място за живеене.
преселвам се/преселя се. — Премествам се да живея на друго място. Преселвам се във Велико Търново.същ. преселване, ср.

преселване

вж. преселвам

преселение

мн. преселения, ср. Преселване.

преселник

мн. преселници, м. Човек, който се е преселил. Преселници от Тракия.прил. преселнически, преселническа, преселническо, мн. преселнически.прил. преселнишки, преселнишка, преселнишко, мн. преселнишки.

преселница

мн. преселници, ж. Жена преселник.

преселнически

вж. преселник

преселнишки

вж. преселник

преселя

преселиш, мин. св. преселих, мин. прич. преселил, св. — вж. преселвам.

пресен

прясна, прясно, мн. пресни, прил.
1. Който е наскоро добит, запазил е добрите си хранителни качества. Пресни зеленчуци. Пресни яйца.
2. Който не е консервиран, не е обработван допълнително. Прясна риба. Прясно мляко. Прясно зеле.
3. Зелен, неузрял. Пресен лук. Пресен чесън.
4. Който не е отлежал. Прясна ракия.
5. Скорошен, от неотдавна. Пресен гроб.същ. преснина, ж.същ. преснота, ж.
• Пресен въздух. — Чист, свеж въздух.
• С пресни сили. — Бодро, с нови сили.
• Прясно мляко. — Неподквасено мляко.

пресечен

пресечна, пресечно, мн. пресечни, прил.
1. В който се пресичат две или повече линии. Пресечна точка.
2. Който пресича нещо друго. Пресечна улица.

пресечка

мн. пресечки, ж.
1. Мястото, където се пресичат две или повече линии.
2. Пресечна улица.

пресея

пресееш, мин. св. пресях, мин. прич. пресял, св. — вж. пресявам.

пресилвам

пресилваш, несв. и пресиля, св.; Кого, какво. Карам да работи повече от силите си; преуморявам.
пресилвам се/пресиля се. — Работя повече от силите си; преуморявам се.

пресилен

пресилена, пресилено, мн. пресилени, прил.
1. Изтощен в резултат на пресилване. Пресилено добиче.
2. Неестествен, лъжлив, неверен, преувеличен. Пресилени изводи.същ. пресиленост, пресилеността, ж.

пресиленост

вж. пресилен

пресиля

пресилиш, мин. св. пресилих, мин. прич. пресилил, св. — вж. пресилвам.

пресипвам

пресипваш, несв. и пресипна, св.
1. За глас — ставам глух, дрезгав.
2. Губя гласа си, гласът ми става глух, дрезгав. Пресипнах от говорене.

пресипна

пресипнеш, мин. св. пресипнах, мин. прич. пресипнал, св. — вж. пресипвам.

пресита

ж., само ед. Прекалена насита.

преситен

преситена, преситено, мн. преситени, прил. Прекалено наситен. Преситен кон. Преситен разтвор.същ. преситеност, преситеността, ж.

преситеност

вж. преситен

преситя

преситиш, мин. св. преситих, мин. прич. преситил, св. — вж. пресищам.

пресичам

пресичаш, несв. и пресека, св.
1. Какво. Чрез сечене разделям на две; прерязвам. Пресичам дърво.
2. Какво. Минавам пряко; прекосявам.
3. Какво. По пряк път заграждам. Пътят за отстъпление е пресечен.
4. Минавам пряко по цялата дължина на нещо; прекосявам. Пресичам града.
5. Прен. Кого. Прекъсвам някого, не му позволявам да продължи нещо започнато. Пресичам учителя.
пресичам се/пресека се. 1. — Само мн. Взаимно се прекъсваме.
2. За крака — отмалявам, подкосявам се. пресичаш, несв. и пресека, св.; Какво. Развалям хомогенността (на мляко, майонеза и др. вещества, течности) при варене или при бъркане.
пресичам се/пресека се. — За мляко, майонеза и др. — разваля се хомогенността ми.

пресищам

пресищаш, несв. и преситя, св.; Кого, какво. Правя по-наситен или по-сит от необходимото.
пресищам се/преситя се. — Ставам по-сит от необходимото; не ми се иска повече. Пресищам се от ядене и пиене. Пресищам се от ласкателства.

прескачам

прескачаш, несв. и прескоча, св.
1. Какво. Скачам през нещо. Прескачам ограда.
2. Кого, какво. Пропускам. Прескачам един пасаж.
3. Разг. Отивам за малко, отбивам се. Прескачам до магазина.
• Прескачам/прескоча трапа. — Разг. Оставам жив след тежка болест или произшествие.

прескокна

прескокнеш, мин. св. прескокнах, мин. прич. прескокнал, св. Прескоча.

пресконференция

мн. пресконференции, ж. Среща на представителите на печата с важни личности (в политиката, спорта, културата и др. ), на която се дава информация за разпространение.

прескоча

прескочиш, мин. св. прескочих, мин. прич. прескочил, св. — вж. прескачам.

прескочикобила

ж., само ед. Забавна игра, при която играчите се прескачат един друг.

преследвам

преследваш, несв.
1. Кого, какво. Вървя по следите на човек или на животно, за да го уловя. Преследвам престъпник. Преследвам елен.
2. Кого. Угнетявам, не давам свобода. Преследват евреите.
3. Кого. Вървя постоянно след някого. Той я преследва навсякъде.
4. Кого. Мъча, не оставям на мира. Преследва ме страхът от неуспеха.
5. Прен. Какво. Стремя се. Преследвам интересите си.

преследвач

мн. преследвачи, м. Човек, който преследва някого или нещо.

преследвачка

мн. преследвачки, ж. Жена преследвач.

преслушам

преслушаш, св. — вж. преслушвам.

преслушвам

преслушваш, несв. и преслушам, св.
1. Кого. Преглеждам с ухо или със слушалка белия дроб, сърцето и др. на болен.
2. Прен. Жарг. Кого/какво. Внимателно проверявам за нещо, което търся. Преслушах стаята. Преслушай го.

пресметлив

пресметлива, пресметливо, мн. пресметливи, прил. Който винаги прави нещо със сметка, за да се домогне до нещо. Пресметлив човек.същ. пресметливост, пресметливостта, ж.

пресметливост

вж. пресметлив

пресметна

пресметнеш, мин. св. пресметнах, мин. прич. пресметнал, св. — вж. пресмятам.

пресмятам

пресмяташ, несв. и пресметна, св.
1. Правя сметка; смятам, изчислявам. Пресметни колко струва!
2. Предвиждам, предполагам, допускам. Пресметнах, че е по-добре да се съглася.

преснема

преснемеш, мин. св. преснех, мин. прич. преснел, св. — вж. преснимам.

преснемам

преснемаш, несв. Преснимам.

преснимам

преснимаш, несв. и преснема, св. ; какво. Снимам от нещо снимано или напечатано (написано).

преснота

вж. пресен

пресовам

пресоваш, несв. Пресувам.

пресол

м., само ед. Разг. Кисело зеле.

пресолен

пресолена, пресолено, мн. пресолени, прил.
1. Който съдържа повече сол от необходимото. Пресолена супа.
2. Прен. Прекален, неприличен. Пресолени шеги.

преспа

мн. преспи, ж. Пряспа.

преспапие

мн. преспапиета, ср. Тежест, която се поставя върху листове, за да не се разпиляват.

преспивам

преспиваш, несв. и преспя, св.
1. Спя известно време.
2. Прекарвам една нощ някъде. 3. Спя повече от необходимото.

преспя

преспиш, мин. св. преспах, мин. прич. преспал, св. — вж. преспивам.

пресрещам

пресрещаш, несв. и пресрещна, св.; Кого. Излизам или вървя срещу някого.

пресрещна

пресрещнеш, мин. св. пресрещнах, мин. прич. пресрещнал, св. — вж. пресрещам.

пресроча

пресрочиш, мин. св. пресрочих, мин. прич. пресрочил, св. — вж. пресрочвам.

пресрочвам

пресрочваш, несв. и пресроча, св. Преминавам определения срок; просрочвам, закъснявам.

преставам

преставаш, несв. и престана, св. Спирам, преустановявам дейността си.

престана

престанеш, мин. св. престанах, мин. прич. престанал, св. — вж. преставам.

престаравам се

престараваш се, несв. и престарая се, св. Старая се повече от необходимото, от очакваното.

престарая се

престараеш се, мин. св. престарах се, мин. прич. престарал се, св. — вж. престаравам се.

престарея

престарееш, мин. св. престарях, мин. прич. престарял, св. — вж. престарявам.

престарявам

престаряваш, несв. и престарея, св. Остарявам много.

престация

Банков термин: правото на кредитора да иска осъществяване на дължимия резултат. Престацията е това, което има да се дава.

престиж

м., само ед. Добро име, авторитет.

престижен

престижна, престижно, мн. престижни, прил. Авторитетен, който носи престиж. Престижна длъжност.нареч. престижно. Не е престижно да си преподавател вече.същ. престижност, престижността, ж.

престижност

вж. престижен

престилка

мн. престилки, ж.
1. Работна дреха, която се поставя върху другите, за да ги предпазва от изцапване.
2. Част от женската носия с правоъгълна форма, която се препасва през кръста и виси отпред върху ризата или сукмана.

престой

престоят, престоя, мн. престои, (два) престоя, м.
1. Престояване.
2. Спиране на работата за известно време не по вина на работника. Имам два часа престой.

престол

мн. престоли, (два) престола, м.
1. Издигнато място за сядане в зала, което се заема от монарх, владика и др. ; трон.
2. Власт на монарх. Свалям от престола.прил. престолен, престолна, престолно, мн. престолни. ж., обикн. ед. Каменна маса в олтара на християнски храм.прил. престолен, престолна, престолно, мн. престолни.

престолен

вж. престол

престолнина

мн. престолнини, ж. Остар. Столичен град.

престолонаследник

мн. престолонаследници, м. Лице (обикновено първороден син), което ще наследи престола.

престолонаследница

мн. престолонаследници, ж. Жена престолонаследник.

престорвам

престорваш, несв. и престоря, св.; Кого, какво.
1. Давам друг вид, друг облик; преобразявам, превръщам. Престорвам на лъв.
2. Не разпознавам някого или нещо, изглежда ми като друго; припознавам се. Престорих я на Люба.
престорвам се/престоря се. — Преструвам се. Престорих се, че не разбирам.

престорен

престорена, престорено, мн. престорени, прил. Неистински, фалшив, лицемерен, изкуствен. Престорена скромност.

престоря

престориш, мин. св. престорих, мин. прич. престорил, св. — вж. престорвам.

престоря се

престориш се, мин. св. престорих се, мин. прич. престорил се, св. — вж. преструвам се.

престоя

престоиш, мин. св. престоях, мин. прич. престоял, св. — вж. престоявам.

престоявам

престояваш, несв. и престоя, св.
1. Стоя известно време някъде; прекарвам, пребивавам.
2. За продукти, храна — стоя повече от допустимото, та се развалям. Млякото е престояло на слънце.

престраша се

престрашиш се, мин. св. престраших се, мин. прич. престрашил се, св. — вж. престрашавам се.

престрашавам се

престрашаваш се, несв. и престраша се, св. Надмогвам, преодолявам страха си.

престрелка

мн. престрелки, ж. Кратка размяна на изстрели по време на бой.

престроя

престроиш, мин. св. престроих, мин. прич. престроил, св. — вж. престроявам.

престроявам

престрояваш, несв. и престроя, св.; Какво. Построявам наново.
престроявам се/престроя се. — За шофьор — заемам нова позиция в друго платно.

преструвам се

преструваш се, несв. и престоря се, св. Придавам си съзнателно, преднамерено друг вид. Преструвам се, че не чувам.същ. преструване, ср.

преструване

вж. преструвам се

преструвка

мн. преструвки, ж. Преструване, лицемерничене.

престъпвам

престъпваш, несв. и престъпя, св.; Какво. Нарушавам, преминавам отвъд границите на нещо общоприето, установено. Престъпвам закон.

престъпен

престъпна, престъпно, мн. престъпни, прил. Който се отнася до престъпление. Престъпен план. Престъпна идея.

престъпление

мн. престъпления, ср.
1. Опасно за обществото действие, което престъпва законите и подлежи на наказание.
2. Вредно, осъдително поведение. Да лъжеш, е престъпление.

престъпник

мн. престъпници, м. Човек, който извършва престъпление.прил. престъпнически, престъпническа, престъпническо, мн. престъпнически.

престъпница

мн. престъпници, ж. Жена престъпник.

престъпнически

вж. престъпник

престъпност

престъпността, само ед., ж.
1. Качество на престъпник.
2. Съвкупност от престъпления. Висока престъпност.

престъпулник

питата, която се меси при прохождането на детето

престъпя

престъпиш, мин. св. престъпих, мин. прич. престъпил, св. — вж. престъпвам.

престъргвам

престъргваш, несв. и престържа, св.; Какво.
1. Стържа за втори път.
2. Стържа повече от необходимото.
3. Прекъсвам, протривам чрез стъргане.

престържа

престържеш, мин. св. престъргах, мин. прич. престъргал, св. — вж. престъргвам.

пресувам

пресуваш, несв. и св.; Какво. Обработвам с преса 1 .

пресуквам

пресукваш, несв. и пресуча, св.; Какво.
1. Суча отново.
2. Суча повече от необходимото.
3. Усуквам две или повече нишки. пресукваш, несв. и пресуча, св. Суча повече от необходимото; пребозавам.

пресуквач

мн. пресуквачи, м. Човек, който пресуква 1 .

пресуквачка

мн. пресуквачки, ж. Жена пресуквач.

пресуча

пресучеш, мин. св. пресуках, мин. прич. пресукал, св. — вж. [[пресуквам 1,2 ._

пресуша

пресушиш, мин. св. пресуших, мин. прич. пресушил, св. — вж. пресушавам.

пресушавам

пресушаваш, несв. и пресуша, св.; Какво.
1. Отстранявам течност, влага изцяло, докрай. Пресушавам язовир.
2. Суша повече от необходимото. Пресушавам дрехи.
3. Разг. Изпивам до дъно. Пресуши чашата на един път.

пресъздавам

пресъздаваш, несв. и пресъздам, св.; Кого, какво. Създавам отново; пресътворявам, претворявам, възсъздавам.

пресъздам

пресъздадеш, мин. св. пресъздадох, мин. прич. пресъздал, св. — вж. пресъздавам.

пресъхвам

пресъхваш, несв. и пресъхна, св.
1. Губя течността, влагата си. Устните ми пресъхват. Реката пресъхва.
2. Съхна повече от необходимото. Чаршафите пресъхнаха.

пресъхна

пресъхнеш, мин. св. пресъхнах, мин. прич. пресъхнал, св. — вж. пресъхвам.

пресявам

пресяваш, несв. и пресея, св.; Какво.
1. Засявам отново изцяло; презасявам.
2. Прекарвам изцяло вещество през сито. Пресявам брашно.
3. Прен. Разг. Подбирам внимателно, стриктно. Пресяха кандидатите.

пресягам се

пресягаш се, несв. и пресегна се, св. Протягам ръка през определено пространство, за да достигна нещо.

пресяда ми

(или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и преседне ми, св. Спира се на гърлото ми, не може да премине през гърлото ми (обикновено храна).

претакам

претакаш, несв. и преточа, св.; Какво. Точа течност от един съд в друг и пак я сипвам обратно в първия.

претворя

претвориш, мин. св. претворих, мин. прич. претворил, св. — вж. претворявам.

претворявам

претворяваш, несв. и претворя, св.; Какво. Възсъздавам действителността творчески; творя художествена действителност. Претворявам живота в литературата.

претегля

претеглиш, мин. св. претеглих, мин. прич. претеглил, св. — вж. [[претеглям 1,2_

претеглям

претегляш, несв. и претегля, св.; Какво.
1. Тегля, за да определя тежината.
2. Прен. Преценявам. Претеглям плюсовете и минусите. претегляш, несв. и претегля, св. Преживявам тегло, нещастие, скръб и др.

претекст

м., само ед. Несъществена, маловажна причина, която служи за оправдание на нещо; повод. Под претекст. Търся претекст.

претендент

мн. претенденти, м. Човек, който претендира за нещо.

претендентка

мн. претендентки, ж. Жена претендент.

претендирам

претендираш, несв. и св. Предявявам претенции.

претенциозен

претенциозна, претенциозно, мн. претенциозни, прил. Който претендира за нещо (обикновено да знае или да може); придирчив, капризен. Претенциозна книга.същ. претенциозност, претенциозността, ж.

претенциозност

вж. претенциозен

претенция

мн. претенции, ж.
1. Искане, стремеж да се постигне нещо; домогване. Имам претенцията да разбирам от литература.
2. Обикн. мн. Голямо самомнение, надменност. Човек с претенции.

претопя

претопиш, мин. св. претопих, мин. прич. претопил, св. — вж. претопявам.

претопявам

претопяваш, несв. и претопя, св.; Какво.
1. Отделям метала от камъка чрез топене. Претопявам руда.
2. Топя отново нещо вече изработено. Претопявам лъжици.
3. Прен. При съвместно съжителство — променям чрез пряк контакт специфичните особености на друг индивид или народ и ги изравнявам със своите; асимилирам. Славяните претопили прабългарите.

преточа

преточиш, мин. св. преточих, мин. прич. преточил, св. — вж. претакам.

преточвам

преточваш, несв. Претакам.

претрепвам

претрепваш, несв. и претрепя, св.; Кого. Разг. Убивам.
претрепвам се/претрепя се. — Прен. Разг. Работя много, та се уморявам до смърт. Претрепвам се от работа.

претрепя

претрепеш, мин. св. претрепах, мин. прич. претрепал, св. — вж. претрепвам.

претривам

претриваш, несв. и претрия, св.; Какво.
1. Прерязвам, прекъсвам, наранявам чрез триене. Претривам дърво. Претривам панталон. Претривам гърба си.
2. Правя на каша, на пюре чрез триене или чрез прекарване през цедка, сито и др.
• Претривам прага. — Много често ходя някъде, за да постигна целта си.

претрия

претриеш, мин. св. претрих, мин. прич. претрил, св. — вж. претривам.

претрупам

претрупаш, св. — вж. претрупвам.

претрупан

претрупана, претрупано, мн. претрупани, прил.
1. Който има много неща по себе си (често излишни). Претрупана маса. Претрупана рокля.
2. Който се е заел с много работи. Претрупан с работа.същ. претрупаност, претрупаността, ж.

претрупаност

вж. претрупан

претрупвам

претрупваш, несв. и претрупам, св. Трупам повече от необходимото.

претръпвам

претръпваш, несв. и претръпна, св.
1. За крайници, мускули — преставам да тръпна. Ръката ми претръпва.
2. За нещо, което причинява болка — престава да боли. Ще поболи, па ще претръпне.
3. Прен. Разг. Преставам да се вълнувам, да тръпна, да се страхувам. Претръпнах вече.

претръпна

претръпнеш, мин. св. претръпнах, мин. прич. претръпнал, св. — вж. претръпвам.

претупам

претупаш, св. — вж. претупвам.

претупвам

претупваш, несв. и претупам, св.; Какво.
1. Тупам наново изцяло. Претупвам килима.
2. Разг. Върша нещо набързо, небрежно, без старание. Претупах доклада.

претури

Диал.
прекатури

претъпквам

претъпкваш, несв. и претъпча, св.; Какво. Тъпча повече от възможното, от допустимото. Претъпквам лулата с тютюн.

претъпча

претъпчеш, мин. св. претъпках, мин. прич. претъпкал, св. — вж. претъпквам.

претъркам

претъркаш, св. — вж. претърквам.

претърквам

претъркваш, несв. и претъркам, св.; Какво. Претривам.

претърпя

претърпиш, мин. св. претърпях, мин. прич. претърпял, св. — вж. претърпявам.

претърпявам

претърпяваш, несв. и претърпя, св.; Какво. Търпя, изстрадвам (някакво нещастие); преживявам. Претърпявам злополука. Претърпявам развой.

претърсвам

претърсваш, несв. и претърся, св.; Кого, какво. Търся навсякъде, преглеждам напълно всичко в помещение, облекло и др. Претърсих къщата. Претърсиха престъпника.

претърся

претърсиш, мин. св. претърсих, мин. прич. претърсил, св. — вж. претърсвам.

претършувам

претършуваш, св.; какво. Разг. Тършувам навсякъде, претърсвам. Претършувах къщата.

преувелича

преувеличиш, мин. св. преувеличих, мин. прич. преувеличил, св. — вж. преувеличавам.

преувеличавам

преувеличаваш, несв. и преувелича, св. Представям нещо в по-големи размери от реалните, придавам му по-голямо значение от действителното. Преувеличавам значението му.

преувеличение

мн. преувеличения, ср. Невярно представяне на нещата в уголемен вид.

преумора

ж., само ед. Прекалена умора.

преуморен

преуморена, преуморено, мн. преуморени, прил. Който изпитва преумора.

преуморя

преумориш, мин. св. преуморих, мин. прич. преуморил, св. — вж. преуморявам.

преуморявам

преуморяваш, несв. и преуморя, св.; Кого, какво. Прекалено уморявам. Преуморявам коня. Преуморявам ръцете си.
преуморявам се/преуморя се. — Преуморявам себе си.

преуспея

преуспееш, мин. св. преуспях, мин. прич. преуспял, св. — вж. преуспявам.

преуспявам

преуспяваш, несв. и преуспея, св. Постигам големи успехи. Преуспявам в живота.

преустановя

преустановиш, мин. св. преустанових, мин. прич. преустановил, св. — вж. преустановявам.

преустановявам

преустановяваш, несв. и преустановя, св. ; какво. Спирам, прекратявам някаква дейност.

преустройвам

преустройваш, несв. Преустроявам.

преустройство

мн. преустройства, ср. Преустройване.

преустроя

преустроиш, мин. св. преустроих, мин. прич. преустроил, св. — вж. преустроявам.

преустроявам

преустрояваш, несв. и преустроя, св.; Какво. Устройвам отново, по нов начин. Преустроявам живота си.
преустроявам се/преустроя се. — Преустроявам мирогледа си, възгледите си, разбиранията си.

префасонирам

префасонираш, несв. и св.; Какво. Придавам на нещо нов вид, нов фасон.

префект

мн. префекти, м.
1. ист. В древния Рим — административна или военна длъжност.
2. В някои западноевропейски държави — градоначалник.

префектура

мн. префектури, ж.
1. Административно-териториална единица в някои държави.
2. Длъжност на префект.

преферанс

м., само ед. Вид игра на карти.

преференция

мн. преференции, ж. Предимство, преимущество, давано на държава или на организация, фирма.

префикс

мн. префикси, (два) префикса, м. Спец. Част от думата, която се намира пред корена; представка.

префинен

префинена, префинено, мн. префинени, прил.
1. Прекалено фин; изтънчен, изнежен, деликатен. Префинен жест.
2. Ирон. Който е стигнал до съвършенство в своите отрицателни прояви. Префинен убиец.същ. префиненост, префинеността, ж.

префиненост

вж. префинен

префиня

префиниш, мин. св. префиних, мин. прич. префинил, св. — вж. префиням.

префиням

префиняш, несв. и префиня, св.; Кого, какво. Правя да стане прекалено фин.

префуча

префучиш, мин. св. префучах, мин. прич. префучал, св. — вж. префучавам.

префучавам

префучаваш, несв. и префуча, св.
1. Покрай какво/кого. Преминавам бързо.
2. Спирам да фуча.

префърцунвам

префърцунваш, несв. и префърцуня, св. Разг. Пренебр. Правя нещо да стане префърцунено.

префърцунен

префърцунена, префърцунено, мн. префърцунени, прил. Разг. Пренебр. Неестествен, превзет. Префърцунен изговор.

префърцуня

префърцуниш, мин. св. префърцуних, мин. прич. префърцунил, св. — вж. префърцунвам.

прехапвам

прехапваш, несв. и прехапя, св.; Какво. С хапане наранявам, прекъсвам. Прехапвам устните си. Прехапвам въжето.

прехапя

прехапеш, мин. св. прехапах, мин. прич. прехапал, св. — вж. прехапвам.

прехвалвам

прехвалваш, несв. и прехваля, св.; Кого, какво. Хваля прекалено много, повече от това, което заслужава. Прехвалвам качествата му.

прехваля

прехвалиш, мин. св. прехвалих, мин. прич. прехвалил, св. — вж. прехвалвам.

прехвръквам

прехвръкваш, несв. и прехвръкна, св. С хвъркане преминавам определено разстояние; прелитам.

прехвръкна

прехвръкнеш, мин. св. прехвръкнах, мин. прич. прехвръкнал, св. — вж. прехвръквам.

прехвърля

прехвърлиш, мин. св. прехвърлих, мин. прич. прехвърлил, св. — вж. прехвърлям.

прехвърлям

прехвърляш, несв. и прехвърля, св.
1. Какво. Хвърлям през нещо, над нещо. Прехвърлих камък през оградата. 2. Какво. Поставям върху нещо. Прехвърлям крак върху крак.
3. Какво. Прелиствам. Прехвърлих няколко книги.
4. Кого, какво. Премествам. Прехвърлих масата в кухнята. Прехвърлям капитали в чужбина. Прехвърлиха го на нова служба.
5. Какво. Преминавам, превалям. Прехвърлихме върха.
6. Прен. Какво. Пренасям вина, дълг и др. от едно лице на друго. Не прехвърляй вината си!
7. Прен. Какво. Давам собствеността си на друго лице; приписвам. Прехвърлих къщата на детето си.
прехвърлям се/прехвърля се. 1. — Преминавам с хвърляне, скок над нещо или през нещо.
2. Премествам се от едно място на друго (от едно учреждение в друго, от една работа на друга, от една специалност в друга). Прехвърлих се от история в право.

прехвърча

прехвърчиш, мин. св. прехвърчах, мин. прич. прехвърчал, св. — вж. прехвърчам.

прехвърчавам

прехвърчаваш, несв. Прехвърчам.

прехвърчам

прехвърчаш, несв. и прехвърча, св. Прехвръквам.

прехлас

м., само ед.
1. Силен унес; захлас.
2. Възторг, възхищение.

прехласвам се

прехласваш се, несв. и прехласна се, св. Изпадам в прехлас.

прехласна се

прехласнеш се, мин. св. прехласнах се, мин. прич. прехласнал се, св. — вж. прехласвам се.

преход

мн. преходи, (два) прехода, м.
1. Само ед. Преминаване от едно състояние в друго. Плавен преход.
2. Преминаване от едно място на друго. Туристически преход.

преходен

и преходен, преходна и преходна, преходно и преходно, мн. преходни и преходни, прил.
1. Който се намира на границата, прехода между две състояния, между два етапа.
2. Който бързо преминава; нетраен, временен. Преходна слава.
• Преходен глагол. — Глагол-сказуемо, който може да има пряко допълнение.същ. преходност, преходността, ж.

преходност

вж. преходен

прехождам

прехождаш, несв. Разг. Преминавам.

прехрана

ж., само ед.
1. Прехранване.
2. Храната, с която едно семейство поддържа живота си; препитание. Набавям прехрана.

прехранвам

прехранваш, несв. и прехраня, св.; Кого, какво.
1. Доставям прехрана (във 2 знач. ).
2. Храня повече от необходимото. Прехранвам бебе.
прехранвам се/прехраня се. — Работя, за да си изкарам прехраната.

прехраня

прехраниш, мин. св. прехраних, мин. прич. прехранил, св. — вж. прехранвам.

прецакам

прецакаш, св. — вж. прецаквам.

прецаквам

прецакваш, несв. и прецакам, св.; Кого. Жарг. Измамвам, излъгвам, премятам.

прецапам

прецапаш, св. — вж. прецапвам.

прецапвам

прецапваш, несв. и прецапам, св.; какво, през какво. Преминавам (през) нещо, в което има течност, цапайки; прегазвам. Прецапвам (през) реката.

прецедент

мн. прецеденти, (два) прецедента, м. Минал случай, който може да служи за пример или за обяснение на други подобни случаи. Имаме вече прецедент.

прецедя

прецедиш, мин. св. прецедих, мин. прич. прецедил, св. — вж. прецеждам.

прецеждам

прецеждаш, несв. и прецедя, св.; Какво. Прекарвам през цедка; цедя изцяло, докрай. Прецеждам сироп.
• Прецеждам през зъби. — Изговарям с едва сдържан гняв.

преценка

мн. преценки, ж. Преценяване. Вярна преценка.

преценя

прецениш, мин. св. прецених, мин. прич. преценил, св. — вж. преценявам.

преценявам

преценяваш, несв. и преценя, св. Степенувам качествата или определям значението, стойността на нещо. Прецени добре!същ. преценяване, ср.

преценяване

вж. преценявам

прецесия

Прецесията е промяна на наклона на оста (оттам и на равнината) на въртене на едно тяло. Всяко въртящо се твърдо тяло може да прецесира.

прецизен

прецизна, прецизно, мн. прецизни, прил. Максимално точен; екзактен, безгрешен. Прецизна изработка.същ. прецизност, прецизността, ж.

прецизирам

прецизираш, несв. и св.; Какво. Правя нещо да стане прецизно; уточнявам.

прецизност

вж. прецизен

прецъфтя

прецъфтиш, мин. св. прецъфтях, мин. прич. прецъфтял, св. — вж. прецъфтявам.

прецъфтявам

прецъфтяваш, несв. и прецъфтя, св.
1. За цвете — преминава ми цъфтенето.
2. Прен. Преминавам най-хубавото си състояние, младостта си. Прецъфтяла хубост.

преча

пречиш, мин. св. пречих и пречих, мин. прич. пречил и пречил, несв.
1. Стоя така, че не позволявам да се вижда или да се минава. Преча на движението.
2. На кого/на какво. Не позволявам да се осъществява нормално някаква дейност. Телевизорът ми пречи да чета.

пречиствам

пречистваш, несв. и пречистя, св.; Какво.
1. Осъществявам процедура, при която от едно вещество се отделят примесите. Пречиствам разтвор.
2. Чистя повторно.
3. Прен. Облекчавам от грях. Пречистих душата си.
пречиствам се/пречистя се. — Отърсвам се от грях; ставам душевно чист.

пречистя

пречистиш, мин. св. пречистих, мин. прич. пречистил, св. — вж. пречиствам.

пречка

мн. пречки, ж.
1. Нещо, което пречи.
2. Разг. Препречена дървена летва или пръчка (в ограда, барака и др. ).

пречкам се

пречкаш се, несв. Разг. Заставам на пътя, та преча.

пречукам

пречукаш, св. — вж. пречуквам.

пречуквам

пречукваш, несв. и пречукам, св.
1. Какво. Зачуквам повторно; прековавам.
2. Какво. Наранявам чрез чукане. Пречуках си ръката.
3. Прен. Разг. Грубо. Кого. Убивам. Ще те пречукам!

пречупвам

пречупваш, несв. и пречупя, св.
1. Какво. Разделям на две чрез чупене; претрошавам, прекършвам.
2. Прен. Спец. Какво. Променям под ъгъл посоката на движение. Лупата пречупва светлината.
3. Прен. Кого. Насилствено променям характера на човек, за да намаля съпротивата му.

пречупя

пречупиш, мин. св. пречупих, мин. прич. пречупил, св. — вж. пречупвам.

прешлен

мн. прешлени, (два) прешлена, м.
1. Кост, която е елемент от гръбначния стълб. Опашен прешлен.
2. Сгъвка в стъблото на някои растения; коляно.
3. Колелце, което се поставя отдолу на вретено за тежест.

преяждам

преяждаш, несв. и преям, св.
1. Ям повече от необходимото, от потребното.
2. Наранявам или прекъсвам със зъби; прехапвам. Преядох си езика.
3. Прен. Наранявам. Преяде ме ти.

преям

преядеш, мин. св. преядох, мин. прич. преял, св. — вж. преяждам.

при-

представка. I. В състава на глаголи със значение:
1. Довеждане на движението до крайната цел, до определено място, като се намалява разстоянието между два обекта, напр. : приближавам, припускам, припълзявам, притеглям и др.
2. Добавяне, допиране, закрепяване към нещо, напр. : пришивам, приковавам, прибавям, приводнявам се, приземявам се, придавам, прилепвам, принаждам, прираждам, приставям, присъединявам и др.
3. Подновяване на прекратено действие, което носи добавъчен резултат, напр. прикупувам, приграждам, пристроявам и др.
4. Действие в слаба степен, напр. примижавам, припърлям, привдигам, припуквам, пришепвам и др.
5. Довеждане на действието до резултат, напр. приготвям, привършвам, приучвам и др.
6. Внезапно начало на действие или състояние, напр. придрямва ми се, приболява ме, призлява ми, прилошава ми, прилютява ми, примокрява ми, приспива ми се, притрябвам и др.
7. Внезапно действие със слаба сила или с малка продължителност, напр. пригърмява, притрепервам, приболява ме, примрачава се, примъчнява ми, приритвам, присторва ми се и др. II. В състава на имена със значение за разположение в непосредствена близост до нещо; близо до, край, напр. приморски, придунавски и др.

приапизъм

мит. „Приап“, малоазиатски бог на плодородието и размножаването в древногръцката митология от V в. пр. Хр.

прибавка

мн. прибавки, ж.
1. Нещо прибавено, допълнително включено; притурка, добавка. Давам в прибавка.
2. Само ед. Прибавяне.

прибавя

прибавиш, мин. св. прибавих, мин. прич. прибавил, св. — вж. прибавям.

прибавям

прибавяш, несв. и прибавя, св. ; какво/кого. Включвам допълнително, добавям към нещо. Прибавям малко захар към сместа. Прибавям още няколко думи.същ. прибавяне, ср.

прибавяне

вж. прибавям

прибежище

мн. прибежища, ср. Място, където човек може да намери подслон, храна, помощ и др.

прибежка

мн. прибежки, ж. Прибягване, притичване от едно място до друго. На прибежки.

прибера

прибереш, мин. св. прибрах, мин. прич. прибрал, св. — вж. прибирам.

прибирам

прибираш, несв. и прибера, св.
1. Какво/кого. Вземам при себе си, у дома или на закрито, скрито. Прибирам подарък. Прибрах децата.
2. Какво. Събирам нещо разпръснато. Прибирам дрехите в гардероба. Прибирам сено.
3. Какво. Разтребвам, привеждам в ред. Прибирам стаята.
прибирам се/прибера се. 1. — Връщам се вкъщи, у дома си.
2. Разг. Свивам се, събирам се. Роклята се прибра след изпирането.
3. Разг. Укротявам се, ставам мирен.

приближа

приближиш, мин. св. приближих, мин. прич. приближил, св. — вж. приближавам.

приближавам

приближаваш, несв. и приближа, св.
1. (До) Кого, какво. Отивам близо до нещо или до някого. Приближавам (до) стаята.
2. Прен. Кого. Правя някой да ми стане близък, приближен. Приближавам я до себе си.
3. Само в трето лице. За време и др. — скоро ще настъпи. Приближава Нова година.
4. Какво. Премествам нещо в близост до друго нещо. Приближавам книгата до очите си.
приближавам се/приближа се. — Отивам близо до нещо; приближавам (в 1 и 3 знач. ).
2. Ставам близък на някого.

приближен

приближеният, приближения, мн. приближени, м. Човек, който се е сближил с някой влиятелен и богат човек и е в обкръжението му.

приближена

мн. приближени, ж. Жена приближен.

приблизителен

приблизителна, приблизително, мн. приблизителни, прил. Който не е напълно точен, не е прецизен (за количество); горе-долу точен, верен.същ. приблизителност, приблизителността, ж.

приблизителност

вж. приблизителен

приболи ме

мин. св. приболя ме, мин. прич. приболяло ме, св. — вж. приболява ме.

приболява ме

или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и приболи ме, св.; безл.
1. Внезапно и за кратко ме заболява.
2. Боли ме слабо през определени периоди от време.

прибор

мн. прибори, (два) прибора, м.
1. Приспособление, специално устройство за работа; апарат, уред.
2. Обикн. мн. Набор от принадлежности за нещо. Кухненски прибори.

прибран

прибрана, прибрано, мн. прибрани, прил.
1. Скромен, тих. Прибран човек.
2. Който подрежда нещата си; спретнат, подреден.

прибързам

прибързаш, св. — вж. прибързвам.

прибързан

прибързана, прибързано, мн. прибързани, прил.
1. Който прибързва (във 2 знач. ).
2. Който е грешен, необмислен поради бързане. Прибързан извод.същ. прибързаност, прибързаността, ж.

прибързаност

вж. прибързан

прибързвам

прибързваш, несв. и прибързам, св.
1. Започвам внезапно да бързам.
2. Поради бързане не обмислям нещо достатъчно добре и затова сгрешавам. Не прибързвай в заключенията си.

прибягам

прибягаш, св. — вж. [[прибягвам 1 ._

прибягвам

прибягваш, несв. и прибягам, св. Доближавам нещо с бягане; притичвам. Прибягвам до аптеката. прибягваш, несв. и прибягна, св.; към/до какво. Обръщам се към някого за помощ, съдействие, помагам си с нещо. Прибягвам към услугите ти. Прибягвам към хитрост.

прибягна

прибегнеш, мин. св. прибягнах, мин. прич. прибягнал, св. — вж. [[прибягвам 2 ._

приватизация

ж., само ед. Предаване на държавна собственост в ръцете на частни собственици.

приватизирам

приватизираш, несв. и св.; Какво. Правя приватизация.

привдигам

привдигаш, несв. и привдигна, св.
1. Какво. Вдигам леко. Привдигнаха хладилника, за да го подхванат добре.
2. Кого. Вдигам на крака постепенно.
привдигам се/привдигна се. — Вдигам се на крака след болест постепенно; привдигам себе си.

привдигна

привдигнеш, мин. св. привдигнах, мин. прич. привдигнал, св. — вж. привдигам.

приведа

приведеш, мин. св. приведох, мин. прич. привел, св. — вж. привеждам.

привеждам

привеждаш, несв. и приведа, св.
1. Какво. Накланям надолу; навеждам, свеждам. Привеждам тяло.
2. Какво/кого, в какво. Поставям в определено състояние; преобразувам. Привеждам документите в съответствие с изискванията. Привеждам присъдата в изпълнение.
3. Прен. Какво. Съобщавам, произнасям в подкрепа на нещо. Привеждам доказателства. Привеждам данни.
4. Разг. Кого. Водя деца от първия си брак в семейството на втория си мъж.
привеждам се/приведа се. — Навеждам се, свеждам се леко.

привет

мн. привети, (два) привета, м. Поздрав.

приветлив

приветлива, приветливо, мн. приветливи, прил.
1. Който е изпълнен с доброжелателство; предразполагащ. Приветлива жена.
2. Приятен, хубав. Приветлива къща.същ. приветливост, приветливостта, ж.

приветливост

вж. приветлив

приветствам

приветстваш, несв.
1. Кого, какво. Поздравявам, отправям привет.
2. Какво. Посрещам радостно, възторжено. Приветствам идеята им.

приветствен

приветствена, приветствено, мн. приветствени, прил. Който съдържа приветствие. Приветствена телеграма.

приветствие

мн. приветствия, ср. Поздравление.

приветствувам

приветствуваш, несв. Приветствам.

привечер

1. Същ. привечерта, мн. привечери, ж. Времето преди вечерта.
2. Нареч. По време преди вечерта; надвечер. Ще се върна привечер.
прил. привечерен, привечерна, привечерно, мн. привечерни.

привиден

привидна, привидно, мн. привидни, прил. Който се привижда; въображаем, мним. Привидно съгласие.същ. привидност, привидността, ж.

привидение

мн. привидения, ср.
1. Нещо, което се привижда на някого.
2. Призрак.

привиди ми се

мин. св. привидя ми се, мин. прич. привидял ми се, св. — вж. привижда ми се.

привидност

вж. привиден

привижда ми

или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и привиди ми се, св. Струва ми се, че виждам нещо, което в действителност го няма. Привиждат ми се странни същества.

привикам

привикаш, св. — вж. [[привиквам 1 ._

привиквам

привикваш, несв. и привикам, св.
1. Започвам внезапно, но за кратко да викам.
2. Кого. Викам при себе си. Привиквам всички членове. привикваш, несв. и привикна, св. Добивам навик, привичка; свиквам, приучавам се, навиквам. Привикнах да уча вечер.

привикна

привикнеш, мин. св. привикнах, мин. прич. привикнал, св. — вж. привиквам.

привилегировам

привилегироваш, несв. и св.; Кого. Давам привилегия на някого.

привилегирован

привилегирована, привилегировано, мн. привилегировани, прил. Който има привилегия.

привилегия

мн. привилегии, ж. Право или предимство, преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с друг. Ползвам привилегии.

привичен

привична, привично, мн. привични, прил.
1. Който е станал привичка. Привичен жест.
2. Обикновен. Привичен глас.

привичка

мн. привички, ж. Навик.

привлека

привлечеш, мин. св. привлякох, мин. прич. привлякъл, св. — вж. привличам.

привлекателен

привлекателна, привлекателно, мн. привлекателни, прил. Който привлича, предразполага, примамва. Привлекателни очи. Привлекателно предложение.същ. привлекателност, привлекателността, ж.

привлекателност

вж. привлекателен

привличам

привличаш, несв. и привлека, св.
1. Кого, какво. Влека, придърпвам към себе си. Магнитът привлече гвоздея.
2. Прен. Кого. С качествата си предизвиквам внимание, интерес, симпатия, съпричастност. Привличат ме тези занимания. Привличам електорат.
3. Какво. Използвам, включвам. Привличам нови примери.
4. Кого, към какво. Заставям да носи отговорност за постъпките си. Привличам го към съдебна отговорност.

привнасям

привнасяш, несв. и привнеса, св.; Какво. Внасям допълнително към нещо готово, събрано, сборно. Привнасям хумор в разказа.

привнеса

привнесеш, мин. св. привнесох, мин. прич. привнесъл, св. — вж. привнасям.

приводня се

приводниш се, мин. св. приводних се, мин. прич. приводнил се, св. — вж. приводнявам се.

приводнявам се

приводняваш се, несв. и приводня се, св. За космически кораб — кацам във вода.

привоя

остар.
широк и здрав ремък, използван в някои механизми

привременен

остар.
временен

привържа

привържеш, мин. св. привързах, мин. прич. привързал, св. — вж. привързвам.

привърженик

мн. привърженици, м. Човек, който поддържа някого или нещо; последовател. Идеята има много привърженици.

привърженица

мн. привърженици, ж. Жена привърженик.

привърженичка

мн. привърженички, ж. Привърженица.

привързан

привързана, привързано, мн. привързани, прил.
1. Който е прикрепен по някакъв начин към нещо, вързан за нещо.
2. Прен. Предан, отдаден всецяло. Децата са привързани към майка си.същ. привързаност, привързаността, ж.

привързаност

вж. привързан

привързвам

привързваш, несв. и привържа, св.
1. Кого, какво. Връзвам за нещо, о нещо. Привързах ръцете за дървото.
2. Прен. Кого. С характера си или чрез постъпките си правя някого предан на себе си, предразполагам към себе си.
привързвам се/привържа се. — Свиквам с някого/нещо така, че не мога без него, ставам му предан, верен.

привърша

привършиш, мин. св. привърших, мин. прич. привършил, св. — вж. привършвам.

привършвам

привършваш, несв. и привърша, св.; Какво.
1. Наближавам края на някаква дейност. Привършвам пуловера.
2. Изразходвам нещо почти изцяло, докрай. Привършваме запасите си.

пригаждам

пригаждаш, несв. и пригодя, св. Разг.
1. Правя на някого да му е удобно.
2. Какво. Приспособявам за някаква цел. Временно пригодихме спалнята за хол.

пригладя

пригладиш, мин. св. пригладих, мин. прич. пригладил, св. — вж. приглаждам.

приглаждам

приглаждаш, несв. и пригладя, св.; Какво. Гладя с ръка леко, за да не стърчи. Приглаждам плохата на дрехата.

пригласям

пригласяш, несв.; на кого/на какво.
1. Съпровождам, пеейки или свирейки. Всички и пригласяха.
2. Прен. Присъединявам мнението си към друго мнение; подкрепям чуждо твърдение, за да се харесам. Едва отвори уста да каже нещо и всички в хор му пригласят.

пригледам

пригледаш, св. — вж. приглеждам.

приглеждам

приглеждаш, несв. и пригледам, св.; Кого. Разг. Грижа се за някого, помагам на някого. Приглеждам болен.

пригоден

пригодна, пригодно, мн. пригодни, прил. Разг. Удобен, подходящ. пригодена, пригодено, мн. пригодени, прил. Който е приспособен за определена цел или естествено е подходящ за нея.

пригодя

пригодиш, мин. св. пригодих, мин. прич. пригодил, св. — вж. пригаждам.

приготвя

приготвиш, мин. св. приготвих, мин. прич. приготвил, св. — вж. приготвям.

приготвям

приготвяш, несв. и приготвя, св.; Какво.
1. Правя нещо да бъде готово. Приготвям дрехи за утре.
2. Сготвям храна. Приготвям обяд.
приготвям се/приготвя се. — Ставам готов за нещо. Приготвих се за излизане.

приготовление

мн. приготовления, ср. Обикн. мн. Предварително приготвяне за нещо; подготовка.

приготовлявам

приготовляваш, несв. Остар. Приготвям.

придавам

придаваш, несв. и придам, св.
1. Какво. Давам допълнително; прибавям, притурям. Придавам пари.
2. Нараствам на тегло. Прасето придаде няколко килограма.
3. Какво. Усилвам, прибавям някакви качества. Придавам хубав вид на къщата. Придавам блясък на тържеството.
• Придавам си важност. — Големея се.

придам

придадеш, мин. св. придадох, мин. прич. придал, св. — вж. придавам.

придатък

мн. придатъци, (два) придатъка, м.
1. Спец. Допълнителен израстък в организма без особено значение.
2. Прен. Допълнение към нещо, което няма самостойно значение. Ненужен придатък към машината.прил. придатъчен, придатъчна, придатъчно, мн. придатъчни.

придатъчен

вж. придатък

придвижа

придвижиш, мин. св. придвижих, мин. прич. придвижил, св. — вж. придвижвам.

придвижвам

придвижваш, несв. и придвижа, св.; Какво.
1. Движа в определена посока, към определена цел. Придвижих масичката напред.
2. Прен. Препращам за решаване в друга инстанция; поставям на обсъждане за решение. Придвижихте ли моя въпрос.
придвижвам се/придвижа се. — Придвижвам себе си.

придворен

придворна, придворно, мн. придворни, прил. Който се числи към двора на владетел. Придворна дама.

придирвам

придирваш, несв. Разг. Изисквам много, прекалено взискателен съм към нещо или към някого. Не му придирвай толкова!

придирчив

придирчива, придирчиво, мн. придирчиви, прил. Който придирва; взискателен.същ. придирчивост, придирчивостта, ж.

придирчивост

вж. придирчив

придирям

придиряш, несв. Придирвам.

придобивам

придобиваш, несв. и придобия, св.; Какво.
1. Добивам нещо ново, различно.
2. Спечелвам. Придобивам пари.

придобивка

мн. придобивки, ж. Нещо придобито. Нова придобивка.

придобия

придобиеш, мин. св. придобих, мин. прич. придобил, св. — вж. придобивам.

придобря

придобриш, мин. св. придобрих, мин. прич. придобрил, св. — вж. придобрявам.

придобрявам

придобряваш, несв. и придобря, св.; Кого. Разг. Примирявам, помирявам.
придобрявам се/придобря се. — Помирявам се с някого.

придойда

придойдеш, мин. св. придойдох, мин. прич. придошъл и придошел, св. — вж. придохождам и прииждам.

придохождам

придохождаш, несв. и придойда, св. За река, вода — прииждам.

придружа

придружиш, мин. св. придружих, мин. прич. придружил, св. — вж. придружавам.

придружавам

придружаваш, несв. и придружа, св.
1. Кого. Вървя заедно с някого до определена цел; съпровождам. Придружавам я до вкъщи.
2. Какво. Правя жестове и др. успоредно с говоренето си. Придружавам думите си с жест.
3. Какво. Присъединявам, включвам към друго. Подаръкът бе придружен от учтиво писмо.

придружител

придружителят, придружителя, мн. придружители, м. Човек, който придружава някого. Придружител в болница.

придружителка

мн. придружителки, ж. Жена придружител.

придумам

придумаш, св. — вж. придумвам.

придумвам

придумваш, несв. и придумам, св.; Кого. Разг. Уговарям някого да направи нещо.

придържа

придържиш, мин. св. придържах, мин. прич. придържал, св. — вж. придържам.

придържам

придържаш, несв. и придържа, св.; Кого, какво. Държа, за да не падне. Придържам го подръка.
придържам се/придържа се. 1. — Държа се леко за нещо, за да не падна. Придържам се за стълба.
2. Движа се, стоя близо до нещо. Придържам се към осовата линия.
3. Прен. Само несв. Следвам някакви правила, изисквания, норми и др. Придържам се към закона.

придърпам

придърпаш, св. — вж. придърпвам.

придърпвам

придърпваш, несв. и придърпам, св.; Какво.
1. Дърпам към себе си. Придърпвам чинията със салата.
2. Внезапно започвам да дърпам или дърпам по малко, леко. Колата придърпва.

прием

мн. приеми, (два) приема, м.
1. Само ед. Количество приети студенти или ученици. Голям прием. Приемът е намален.
2. Устройване на тържество по особен случай със специално поканени гости, на което се поднасят напитки и закуски . Давам прием. Ходя на приеми.
3. Прен. Само ед. Начин, по който се посреща дадена проява. Намирам добър прием.

приема

приемеш, мин. св. приех, мин. прич. приел, св. — вж. приемам.

приемам

приемаш, несв. и приема, св.
1. Какво. Вземам, получавам нещо, което ми се дава. Приемам подарък. Приемам телеграма.
2. Кого. Правя подбор измежду много кандидати, като позволявам само някои да постъпят. Приемам студенти.
3. Кого. Пускам при себе си някого, за да го изслушам, прегледам. Приемам посетители.
4. Кого. Посрещам гости на празник.
5. Какво. Съгласявам се с нещо. Приемам предложението.
6. Какво. Утвърждавам чрез гласуване. Приемам конституция. Приемам закон.
7. Какво. Причислявам се към някаква религия. Приемам християнството.

приемателен

приемателна, приемателно, мн. приемателни, прил. Който служи за приемане. Приемателен пункт.

приемен

приемна, приемно, мн. приемни, прил.
1. Предназначен за приеми. Приемна зала.
2. През който се приемат посетители. Приемен час.
3. Чрез който се приема (във 2 знач. ). Приемен изпит.

приемлив

приемлива, приемливо, мн. приемливи, прил. Който може да бъде приет, който удовлетворява. Приемливо предложение.същ. приемливост, приемливостта, ж.

приемливост

вж. приемлив

приемна

мн. приемни, ж. Приемна стая.

приемник

мн. приемници, м.
1. Човек, който приема, наследява една работа от друг.
2. Спец. Кръстник. мн. приемници, (два) приемника, м. Апарат, който приема радио- или телевизионно излъчване.

приемница

мн. приемници, ж. Жена приемник 1 .

приемственост

приемствеността, само ед., ж. Последователно преминаване от едно към друго, като се използва направеното преди.

приз

призът, приза, мн. призове, (два) приза, м. Награда.

призван

призвана, призвано, мн. призвани, прил. Който има качества и способности да върши нещо. Той е призван за учител.

призвание

мн. призвания, ср.
1. Качество и способност за осъществяване на някаква дейност; дарба. Лекар по призвание.
2. Професия; поприще. Търся призванието си.

приземен

приземна, приземно, мн. приземни, прил. Който е близо до земята, наравно с нея. Приземна стая.

приземие

мн. приземия, ср. Приземен етаж.

приземя

приземиш, мин. св. приземих, мин. прич. приземил, св. — вж. приземявам.

приземявам

приземяваш, несв. и приземя, св.; Какво. Правя да кацне на земята.
приземявам се/приземя се. 1. — Кацам на земята.
2. Прен. Ирон. Падам.

призив

мн. призиви, (два) призива, м. Призоваване, зов, апел. Призив за мир.

призивен

и призивен, призивна и призивна, призивно и призивно, мн. призивни и призивни, прил. Който призовава.

призлее ми

мин. св. призля ми, мин. прич. призляло ми, св. — вж. призлява ми.

призлява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и призлее ми, св.; безл. Внезапно ми става зле.

призма

мн. призми, ж. Спец. Многостен, който има две еднакви успоредни основи.
• Гледам през призмата на. — Съобразявам се с определена гледна точка.

призматичен

призматична, призматично, мн. призматични, прил. Който има форма на призма.

признавам

признаваш, несв. и призная, св.
1. Какво. Не отричам, не укривам своя постъпка, чувство, провинение. Признавам вината си.
2. Какво. Съгласявам се да считам за законен, действителен. Признавам конституцията.
3. Кого, какво. Смятам за заслужаващ внимание, почит. Признавам писателя приживе. Публиката призна спектакъла. – признавам се/призная се. Признавам (в 1 знач. ). Признавам се за виновен.същ. признаване, ср.

признаване

вж. признавам

признак

мн. признаци, (два) признака, м. Качество, свойство, по които един обект се различава от друг и може да бъде разпознат; белег, знак, симптом. Признаци на болест.

признание

мн. признания, ср.
1. Признаване.
2. Думи, с които се признава нещо. Признание в любов.
3. Обществено уважение. Заслужавам признание.

признат

призната, признато, мн. признати, прил. Възприет и утвърден от обществото като положителен. Признат политик.

признателен

признателна, признателно, мн. признателни, прил. Който признава и помни добрите неща; благодарен. Признателно потомство.същ. признателност, признателността, ж.

признателност

вж. признателен

призная

признаеш, мин. св. признах, мин. прич. признал, св. — вж. признавам.

призова

призовеш, мин. св. призовах, мин. прич. призовал, св. — вж. призовавам.

призовавам

призоваваш, несв. и призова, св.; Кого.
1. Викам при себе си.
2. Подканям, подтиквам към определено действие. Призовавам ви да бъдете честни.

призовка

мн. призовки, ж. Писмено известие, с което се призовава в съда.

призрак

мн. призраци, (два) призрака, м. Образ на мъртвец или др. , който ни се привижда; привидение, фантом. В замъка има призраци.

призрачен

призрачна, призрачно, мн. призрачни, прил.
1. Който е като призрак. Призрачно видение.
2. Прен. Въображаем, мним, недействителен, нереален. Призрачни дворци.същ. призрачност, призрачността, ж.

призрачност

вж. призрачен

прииждам

прииждаш, несв. и придойда, св.
1. За река — увеличавам водите си и тека буйно.
2. Само мн. Идваме от много страни, в голямо количество и се струпваме на едно място. Прииждат тълпите.

прииска ми се

мин. св. прииска ми се, мин. прич. приискало ми се, св. — вж. приисква ми се.

приискам

приискаш, св. — вж. приисквам.

приисква ми

или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прииска ми се, св.; безл. Внезапно ми се появява желание за нещо; прищява ми се.

приисквам

приискваш, несв. и приискам, св. Внезапно започвам да искам настоятелно.

прийом

мн. прийоми, (два) прийома, м. Начин на постъпване; похват.

приказвам

приказваш, несв.
1. Разг. Говоря. Той само приказва.
2. С кого. Разговарям. Приказвам с приятели.
приказвам си. 1. — Говоря сам на себе си.
2. Приказвам.

приказен

приказна, приказно, мн. приказни, прил.
1. Присъщ на приказка. Приказен свят.
2. Красив, вълшебен като в приказка.

приказка

мн. приказки, ж.
1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.
2. Разг. Само ед. Приказване. Прекъсвам приказката на някого.
• Големи приказки. — Хвалба.
• На (сладки) приказки. — На (приятен) разговор.
• Отварям приказка. — Разг. Започвам да говоря по определен проблем.
• Намирам се на приказка. — Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора.
• Празни приказки. — Безсмислени думи, разговори.

приказлив

приказлива, приказливо, мн. приказливи, прил. Който обича да говори много. Приказлива жена.същ. приказливост, приказливостта, ж.

приказливост

вж. приказлив

приканвам

приканваш, несв. и приканя, св.; Кого. Каня някого да дойде при мен или да започне някаква работа; повиквам, призовавам, подканвам. Приканвам гостите да се хранят.

приканя

приканиш, мин. св. приканих, мин. прич. приканил, св. — вж. приканвам.

прикача

прикачиш, мин. св. прикачих, мин. прич. прикачил, св. — вж. прикачвам.

прикачвам

прикачваш, несв. и прикача, св.; Какво.
1. Закачвам нещо върху или за друго нещо. Прикачвам значка.
2. Прен. Придавам, измислям. Прикачвам прякор.

прикипи ми

мин. св. прикипя ми, мин. прич. прикипяло ми, св. — вж. прикипява ми.

прикипява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прикипи ми, св.; безл. Внезапно ми кипва, обхваща ме гняв; избухвам.

приклад

мн. приклади, (два) приклада, м. Задна широка част на пушка.

прикладен

прикладна, прикладно, мн. прикладни, прил. Диал. Който е любезен, приветлив. Прикладни хора.

приклещвам

приклещваш, несв. и приклещя, св.; Кого, какво. Притискам между две неща като с клещи. Приклещвам пръст.

приклещя

приклещиш, мин. св. приклещих, мин. прич. приклещил, св. — вж. приклещвам.

приключа

приключиш, мин. св. приключих, мин. прич. приключил, св. — вж. приключвам.

приключвам

приключваш, несв. и приключа, св.
1. Свършвам, довеждам докрай. Приключвам с пиенето.
2. Правя равносметка, баланс. Приключвам месеца.

приключение

мн. приключения, ср. Неочаквана или странна случка, която е свързана с риск, с преодоляване на препятствия и др. ; авантюра.

приключенски

приключенска, приключенско, мн. приключенски, прил. В който има приключения. Приключенски филм.

прикова

приковеш, мин. св. приковах, мин. прич. приковал, св. — вж. приковавам.

приковавам

приковаваш, несв. и прикова, св.
1. Кого, какво. Закрепвам здраво за нещо чрез коване. Приковавам картина към стената.
2. Прен. Кого. Правя така, че човек да не се движи, да стои на едно място.
3. Прен. Какво. Силно привличам към себе си, не позволявам разсейване. Приковавам внимание.

прикосновение

мн. прикосновения, ср. Допир, докосване.

прикоткам

прикоткаш, св. — вж. прикотквам.

прикотквам

прикоткваш, несв. и прикоткам, св.; Кого, какво. Чрез галене, коткане примамвам или усмирявам. Прикоткай я тук.

прикрепвам

прикрепваш, несв. Прикрепявам.

прикрепя

прикрепиш, мин. св. прикрепих, мин. прич. прикрепил, св. — вж. прикрепявам.

прикрепявам

прикрепяваш, несв. и прикрепя, св.
1. Какво. Закрепвам нещо към друго да не мърда. Прикрепям етажерката на стената.
2. Кого, какво. Придържам от време на време някой или нещо да не падне; подкрепям.
прикрепявам се/прикрепя се. — Присъединявам се.

прикрепям

прикрепяш, несв. Прикрепявам.

прикривам

прикриваш, несв. и прикрия, св.
1. Какво. Крия отчасти, закривам. Прикривам очи с ръка.
2. Прен. Кого/какво. Укривам, не давам да се разбере нещо или да се открие някой. Прикривам го. Прикривам мнението си.
3. Кого. Защитавам чрез стрелба. Прикривай ме!

прикритие

мн. прикрития, ср. Нещо, което прикрива някого или чрез което някой се прикрива. Служа за прикритие. Влизам в прикритието. Под прикритието на нощта.

прикрия

прикриеш, мин. св. прикрих, мин. прич. прикрил, св. — вж. прикривам.

прикътам

прикъташ, св. — вж. прикътвам.

прикътвам

прикътваш, несв. и прикътам, св.; Кого, какво. Разг.
1. Скривам, запазвам, скътвам. Прикътвам пари.
2. Нареждам, подреждам. Прикътвам постеля.

прикя

ж., само ед. Невестински дар; чеиз, зестра.

прилагам

прилагаш, несв. и приложа, св.; Какво.
1. Поставям, подавам заедно с нещо друго; прибавям. Прилагам доказателства.
2. Служа си, употребявам. Прилагам сила. Прилагам правилник.

прилагателно

мн. прилагателни, ср. Спец. Част на речта, която означава признак, качество на предмет; прилагателно име.

приласкавам

приласкаваш, несв. и прилаская, св.; Кого. Проявявам нежност към някого, като го успокоявам с ласки.

прилаская

приласкаеш, мин. св. приласках, мин. прич. приласкал, св. — вж. приласкавам.

прилегна

прилегнеш, мин. св. прилегнах, мин. прич. прилегнал, св. — вж. прилягам.

прилежание

ср., само ед. Старателност, усърдие.

прилежен

прилежна, прилежно, мн. прилежни, прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик.същ. прилежност, прилежността, ж.

прилежност

вж. прилежен

прилеп

мн. прилепи, (два) прилепа, м. Дребен бозайник, който спи с главата надолу, прилепнал за горната част на пещери и тъмни места, и по форма наподобява крилата мишка.

прилепвам

прилепваш, несв. и прилепя, св.; Какво.
1. Лепя върху нещо; залепвам. Прилепих го за стената.
2. Плътно допирам до друго.
прилепвам се/прилепя се. — Разг. Привързвам се силно към някого, та не искам да се отделя от него. прилепваш, несв. и прилепна, св. Плътно се допирам до нещо или до някого. Дрехите прилепнаха по тялото и.

прилепна

прилепнеш, мин. св. прилепнах, мин. прич. прилепнал, св. — вж. [[прилепвам 2_ .

прилепчив

прилепчива, прилепчиво, мн. прилепчиви, прил. Разг.
1. Който прихваща; заразен, заразителен.
2. За човек — който лесно се прилепва.

прилепя

прилепиш, мин. св. прилепих, мин. прич. прилепил, св. — вж. [[прилепвам 1 ._

прилетя

прилетиш, мин. св. прилетях, мин. прич. прилетял, св. — вж. прилетявам.

прилетявам

прилетяваш, несв. и прилетя, св. Доближавам се чрез летене към нещо; долитам.

прилея

прилееш, мин. св. прилях, мин. прич. прилял, св. — вж. приливам.

прилив

мн. приливи, (два) прилива, м.
1. Периодически повтарящо се повишаване на нивото на водата в океан, море и др.
2. Прен. Нарастване, подем. Прилив на сили.

приливам

приливаш, несв. и прилея, св.; Какво. Наливам допълнително към нещо.

прилика

мн. прилики, ж. Сходство, близост по външен вид или по някакви вътрешни качества, свойства и др. Търся приликите. ж., само ед. Разг.
1. Съобразяване с нравствените норми; приличие. Върша нещо с прилика.
2. Подходящ (брачен) партньор. Лика-прилика.

прилитам

прилиташ, несв. — вж. прилетявам.

приличам

приличаш, несв.; на кого/на какво. Имам прилика с някого, с нещо; изглеждам като някого, нещо. Приличам на родителите си. Приличам на бременна. Приличам на слон.
• Прилича ми. —
1. За облекло — отива ми, изглеждам добре в него. Тази шапка ми прилича.
2. В съгласие съм с добрите нрави. Не ти прилича на възрастта.
• На нищо не прилича! — Разг. Възклицание за израз на недоволство, негодувание.

приличен

прилична, прилично, мн. прилични, прил.
1. Който прилича; подобен. Фигурата и е прилична на кукленска.
2. Който спазва приличие. Приличен жест.
3. Негрозен, задоволителен. Прилична снага.
4. Достатъчно голям по количество. Прилична сума.

приличие

ср., само ед. Спазване на установените нрави и обноски, на установения етикет. Приличието не позволява това.

приложа

приложиш, мин. св. приложих, мин. прич. приложил, св. — вж. прилагам.

приложен

приложна, приложно, мн. приложни, прил. Който се прилага в практиката. Приложна лингвистика. Приложни методи.

приложение

мн. приложения, ср.
1. Само ед. Прилагане.
2. Това, което е приложено към друго; притурка. Книга с приложения.
3. Спец. В граматиката — съществително име, което определя друго съществително име.

приложим

приложима, приложимо, мн. приложими, прил. Който може да бъде приложен. Тези предложения са приложими.същ. приложимост, приложимостта, ж.

приложимост

вж. приложим

приложник

мн. приложници, м. Разг. Художник по приложно изкуство.

приложница

мн. приложници, ж. Жена приложник.

прилошава ми

или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прилошее ми, св. ; безл. Внезапно ми става лошо; призлява ми.

прилошее ми

мин. св. прилоша ми, мин. прич. прилошало ми, св. — вж. прилошава ми.

прилуня

прилуниш, мин. св. прилуних, мин. прич. прилунил, св. — вж. прилунявам.

прилунявам

прилуняваш, несв. и прилуня, св.; Какво. Спускам апарат на луната.
прилунявам се/прилуня се. — Кацам на луната.

прилъгвам

прилъгваш, несв. и прилъжа, св.; Кого, какво. С лъжи и хитрост карам да дойде при мен; примамвам. Прилъгах овцата да влезе в кошарата. Прилъгах детето.

прилъжа

прилъжеш, мин. св. прилъгах, мин. прич. прилъгал, св. — вж. прилъгвам.

прилютее ми

мин. св. прилютя ми, мин. прич. прилютяло ми, св. — вж. прилютява ми.

прилютява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и прилютее ми, св.; безл. Внезапно започва да ми люти.

прилягам

прилягаш, несв. и прилегна, св.
1. Лягам за малко. Прилягам на леглото.
2. Лягам плътно до нещо, допирам се плътно. Тиганът не приляга на котлона.
3. Разг. На кого. Приличам, подхождам, отивам. Дрехите и прилягат. Приляга ти да ходиш с изправена глава.

прима

ж., само ед. Най-добрата изпълнителка в един състав. Примабалерина.

примадона

мн. примадони, ж.
1. Най-добрата оперна певица в един състав, която изпълнява главните роли.
2. Разг. Важна и капризна жена, по-рядко мъж. Ама че примадона!

прималея

прималееш, мин. св. прималях, мин. прич. прималял, св. — вж. прималявам.

прималнея

прималнееш, мин. св. прималнях, мин. прич. прималнял, св. — вж. прималнявам.

прималнявам

прималняваш, несв. и прималнея, св. Прималявам.

прималявам

прималяваш, несв. и прималея, св. Губя сили, отпадам до припадък; примирам.
• Прималява ми/прималее ми. — От какво. Става ми лошо, чувствам слабост. Прималя ми от глад. Прималя ми от това чакане.

примамвам

примамваш, несв. и примамя, св. ; кого/какво.
1. Чрез мамене, лъгане, хитрост карам някой или нещо да дойде при мен; прилъгвам.
2. Привличам, съблазнявам.

примамка

мн. примамки, ж. Нещо, което служи за примамване.

примамлив

примамлива, примамливо, мн. примамливи, прил. Който примамва, мами, съблазнява. Примамливи думи. Примамливи обещания.същ. примамливост, примамливостта, ж.

примамливост

вж. примамлив

примамя

примамиш, мин. св. примамих, мин. прич. примамил, св. — вж. примамвам.

пример

мн. примери, (два) примера, м.
1. Частен случай, който помага при обяснението или при доказването на твърдение. Привеждам пример.
2. Образец за следване, за подражание. Той е пример за вярност.
3. В математиката — проста задача за решаване.

примервам се

примерваш се, несв. и примеря се, св. Стремя се да насоча оръжието или удара си право към целта; прицелвам се.

примерен

примерна, примерно, мн. примерни, прил. Който служи за пример или може да служи за пример; образцов. Примерно упражнение. Примерен ученик.

примеря се

примериш се, мин. св. примерих се, мин. прич. примерил се, св. — вж. примервам се.

примес

мн. примеси, (два) примеса, м. Вещество, което е прибавено или смесено с друго вещество. Без примеси.

примесвам

примесваш, несв. и примеся, св.; Какво. Слагам примес.

примеся

примесиш, мин. св. примесих, мин. прич. примесил, св. — вж. примесвам.

примигам

примигаш, св. Мигам известно време. Нещо ми влезе в очите и примигах.

примигвам

примигваш, несв. и примигна, св.
1. Мигам еднократно или ограничен брой пъти.
2. Намигвам.

примигна

примигнеш, мин. св. примигнах, мин. прич. примигнал, св. — вж. примигвам.

примижа

примижиш, мин. св. примижах, мин. прич. примижал, св. — вж. примижавам.

примижавам

примижаваш, несв. и примижа, св. Мижа с недобре затворени очи. Примижавам от слънцето.

примипара

мед. Жена, която ражда за първи път.

примирам

примираш, несв. и примра, св.
1. Внезапно загубвам съзнание; припадам, прималявам. Примирам от жега.
2. За какво. Изпитвам голяма нужда, желание за нещо, без което се чувствам зле. Примирам за хляб.

примирен

примирена, примирено, мн. примирени, прил. Който се е примирил (във 2 знач. ). Примирена със съдбата си.същ. примиреност, примиреността, ж.

примирение

ср., само ед. Състояние на примирен.

примиреност

вж. примирен

примиренчески

примиренческа, примиренческо, мн. примиренчески, прил. Който не воюва за нещо, което да го удовлетворява, а се примирява с това, което има. Примиренчески възгледи.

примиренчество

ср., само ед. Примиренческо отношение.

примирие

мн. примирия, ср. Временен мир през война по взаимна уговорка на двете страни. Сключвам примирие.

примирим

примирима, примиримо, мн. примирими, прил. Който може да бъде примирен.

примирителен

примирителна, примирително, мн. примирителни, прил. Който съдържа примирие.

примиря

примириш, мин. св. примирих, мин. прич. примирил, св. — вж. примирявам.

примирявам

примиряваш, несв. и примиря, св.
1. Кого, какво. Помагам да настъпи мир, спокойствие между две враждуващи страни; помирявам.
2. Какво. Съгласувам противоположни неща. Примирявам политическите различия.
примирявам се/примиря се. 1. — С кого. Помирявам се с някого.
2. С какво. След дълго противопоставяне на нещо го приемам, макар и да не съм съгласен с него. Примирявам се с определено положение.
3. Задоволявам се с малко, не искам повече от това, което имам.

примитивен

примитивна, примитивно, мн. примитивни, прил.
1. Който е на много ниска степен на развитие; първобитен.
2. Грубо изработен, с просто устройство, елементарен. Примитивен инструмент.
3. Слабокултурен, необразован. Примитивен ум.същ. примитивност, примитивността, ж.

примитивизъм

м., само ед.
1. Опростен подход към нещата.
2. Спец. Направление в изкуството, което подражава на примитивното виждане за света, на примитивните форми.

примитивност

вж. примитивен

примка

мн. примки, ж.
1. Връв или въже, свързано така, че лесно да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп.
2. Приспособление за ловене на животни; уловка. Поставям примки.
3. Прен. Хитро измислена лъжа, с която да бъде подмамен някой.

примолвам се

примолваш се, несв. и примоля се, св. ; на кого. Настоятелно се моля за нещо.

примоля се

примолиш се, мин. св. примолих се, мин. прич. примолил се, св. — вж. примолвам се.

примра

примреш, мин. св. примрях, мин. прич. примрял, св. — вж. примирам.

примус

мн. примуси, (два) примуса, м. Кухненски уред с течно гориво за готвене.

примъквам

примъкваш, несв. и примъкна, св.; Какво. Мъкна, влача нещо, като го приближавам до друго нещо; привличам.
примъквам се/примъкна се. 1. — Идвам по-близо, посредством мъкнене, влачене, за да не ме усетят.
2. Присъединявам се тихомълком.

примъкна

примъкнеш, мин. св. примъкнах, мин. прич. примъкнал, св. — вж. примъквам.

примъчнее ми

мин. св. примъчня ми, мин. прич. примъчняло ми, св. — вж. примъчнява ми.

примъчнява ми

или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и примъчнее ми, св.; безл. Внезапно ми става мъчно.

принаден

принадена, принадено, мн. принадени, прил. Добавен, добавъчен, допълнителен.
• Принадена стойност. — Част от стойността на стоката, която носи печалбата.

принадлежа

принадлежиш, мин. св. принадлежах, мин. прич. принадлежал, несв.
1. На кого. Притежание съм, собственост съм на някого. Книгата принадлежи на брат ми.
2. Към какво. Спадам към нещо, числя се в неговия състав. Принадлежа към някоя партия.

принадлежност

принадлежността, мн. принадлежности, ж.
1. Само ед. Собственост. Книгата е принадлежност на библиотеката.
2. Обикн. мн. Нещо, което е предназначено за определена дейност или е съставна част на друго. Принадлежности за чертане.
3. Само ед. Влизане в членския състав на нещо. Партийна принадлежност.

принадя

принадиш, мин. св. принадих, мин. прич. принадил, св. — вж. принаждам.

принаждам

принаждаш, несв. и принадя, св.; какво. Разг. Добавям, наставям. Принаждам пари. Принаждам дреха.

принасям

принасяш, несв. и принеса, св.
1. Доставям чрез носене; донасям.
2. Прен. Какво. Причинявам. Принасям вреда.
• Принасям (в) жертва. — Жертвам, правя жертвоприношение.

принеса

принесеш, мин. св. принесох, мин. прич. принесъл, св. — вж. принасям.

принизен

принизена, принизено, мн. принизени, прил.
1. Остар. Който е наведен ниско. Принизени очи.
2. Тих. Принизен глас.
3. Който не отговаря на нормата; снижен. Принизен контрол.
4. Прен. Унижен, покорен.същ. принизеност, принизеността, ж.

принизеност

вж. принизен

принизя

принизиш, мин. св. принизих, мин. прич. принизил, св. — вж. принизявам.

принизявам

принизяваш, несв. и принизя, св.
1. Остар. Навеждам ниско.
2. Прен. Кого/какво. Поставям по-ниска оценка или на по-ниско място, отколкото заслужава; омаловажавам, унижавам. Принизявам заслугите му.

принос

мн. приноси, (два) приноса, м.
1. Само ед. Добавка, постижение, които издигат на по-висока степен, развиват. Голям принос в науката. Имам принос. Нищожен принос.
2. Произведение (обикн. научно съчинение) с такъв характер. Два приноса към въпроса.

приносител

приносителят, приносителя, мн. приносители, м. Човек, който носи, принася (в 1 знач. ).

приносителка

мн. приносителки, ж. Жена приносител.

приношение

мн. приношения, ср. Остар. Дар, принос.

принтер

мн. принтери, (два) принтера, м. Печатащо устройство към компютър.

принуда

ж., само ед. Принуждаване. Гладувам по принуда.

принуден

принудена, принудено, мн. принудени, прил.
1. Който е заставен да прави нещо. Принуден да проси.
2. Прен. Който не е искрен; неестествен. Принуден разговор.

принудителен

принудителна, принудително, мн. принудителни, прил. Който се осъществява по принуда или чрез принуда. Принудителна работа.същ. принудителност, принудителността, ж.

принудителност

вж. принудителен

принудя

принудиш, мин. св. принудих, мин. прич. принудил, св. — вж. принуждавам.

принуждавам

принуждаваш, несв. и принудя, св.; Кого. Насилвам някого да извърши нещо; заставям. Принудиха я да подпише.същ. принуждаване, ср.

принуждаване

вж. принуждавам

принуждение

мн. принуждения, ср. Принуждаване, принуда.

принц

принцът,принца, мн. принцове, м. Син на монарх или член на династическо семейство.

принцеса

мн. принцеси, ж. Дъщеря на монарх или съпруга на принц.

принцип

мн. принципи, (два) принципа, м.
1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление.
2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си.
• По принцип. — Въобще, изобщо.

принципен

принципна, принципно, мн. принципни, прил.
1. Който се съобразява с принцип. Принципно решение. Принципен човек.
2. Който се отнася до нещо без подробности. Принципно съгласие.

принципиален

принципиална, принципиално, мн. принципиални, прил. Принципен.

приобщавам

приобщаваш, несв. и приобщя, св.; Кого. Правя някого участник в нещо; включвам, присъединявам.
приобщавам се/приобщя се. — Ставам съпричастен към нещо; запознавам се с нещо, присъединявам се. Приобщавам се към колектива.

приобщя

приобщиш, мин. св. приобщих, мин. прич. приобщил, св. — вж. приобщавам.

приоритет

мн. приоритети, (два) приоритета, м.
1. Само ед. Първенство по време.
2. Предимство, преимущество.
3. Това, на което се дава предимство. Приоритети в икономиката.прил. приоритетен, приоритетна, приоритетно, мн. приоритетни. Приоритетен отрасъл.

приоритетен

вж. приоритет

припадам

припадаш, несв. и припадна, св.
1. За мъгла, мрак — спускам се. Припада мрак.
2. Губя съзнание. Припадам често.

припадна

припаднеш, мин. св. припаднах, мин. прич. припаднал, св. — вж. припадам.

припадничав

припадничава, припадничаво, мн. припадничави, прил. Разг. Който често припада поради болест; болен от епилепсия.

припадък

мн. припадъци, (два) припадъка, м.
1. Внезапна загуба на съзнание, която е свързана с падане.
2. Прен. Загуба на самообладание.

припалвам

припалваш, несв. и припаля, св.; Какво. Запалвам от нещо горящо. Припалвам цигара.

припаля

припалиш, мин. св. припалих, мин. прич. припалил, св. — вж. припалвам.

припаси

само мн. Запас от хранителни продукти и/или оръжие.

припвам

припваш, несв. и припна, св. Започвам да припкам.

припев

мн.припеви, (два) припева, м.
1. Периодично повтаряща се част от песен; рефрен.
2. Разг. Плач над покойник.

припек

мн. припеци, (два) припека, м.
1. Само ед. Припичане.
2. Място, където слънцето припича. Сядам на припек.

припека

припечеш, мин. св. припекох, мин. прич. припекъл, св. — вж. припичам.

припечелвам

припечелваш, несв. и припечеля, св. Печеля допълнително.

припечеля

припечелиш, мин. св. припечелих, мин. прич. припечелил, св. — вж. припечелвам.

припея

припееш, мин. св. припях, мин. прич. припял, св. — вж. припявам.

припирам

припираш, несв. и припра, св. Напирам от нетърпение да направя нещо.

приписвам

приписваш, несв. и припиша, св.
1. Добавям чрез писане; дописвам.
2. Какво. Преотстъпвам свое имущество на друг собственик чрез писмен документ. Приписвам апартамент.
3. Прен. Какво, На кого. Отдавам, смятам.

приписка

мн. приписки, ж. Добавка към текст, която е странична на съдържанието му.

припичам

припичаш, несв. и припека, св. За слънце — пека силно или пека приятно.
припичам се/припека се. — Стоя на слънце, за да се грея.

припиша

припишеш, мин. св. приписах, мин. прич. приписал, св. — вж. приписвам.

припкам

припкаш, несв. Тичам леко, с подскачания. Децата припкат по двора.

приплесквам

приплескваш, несв. и приплесна, св.; Какво. Правя нещо да придобие плоска, равна форма; сплесквам.

приплесна

приплеснеш, мин. св. приплеснах, мин. прич. приплеснал, св. — вж. приплесвам.

приплеснат

приплесната, приплеснато, мн. приплеснати, прил. Сплескан.

приплод

м., само ед. Потомство на добитък. Малък приплод.

припна

припнеш, мин. св. припнах, мин. прич. припнал, св. — вж. припвам.

приповдигам

приповдигаш, несв. и приповдигна, св. ; какво. Повдигам леко, в слаба степен.
приповдигам се/приповдигна се. — Изправям се, повдигам се на крака.

приповдигна

приповдигнеш, мин. св. приповдигнах, мин. прич. приповдигнал, св. — вж. приповдигам.

приповдигнат

приповдигната, приповдигнато, мн. приповдигнати, прил. Повишен. Приповдигнато настроение.

приподписвам

приподписваш, несв. и приподпиша, св.; Какво. Подписвам подписан документ.

приподпиша

приподпишеш, мин. св. приподписах, мин. прич. приподписал, св. — вж. приподписвам.

припознавам

припознаваш, несв. и припозная, св.; Кого, какво. Признавам някого или нещо. Припознавам дете.

припознавам се

припознаваш се, несв. и припозная се, св. Греша относно самоличността на някого, оприличавам на друг.

припозная

припознаеш, мин. св. припознах, мин. прич. припознал, св. — вж. припознавам.

припозная се

припознаеш се, мин. св. припознах се, мин. прич. припознал се, св. — вж. припознавам се.

припра

припреш, мин. св. припрях, мин. прич. припрял, св. — вж.припирам.

припрян

припряна, припряно, мн. припрени, прил.
1. Който много бърза, припира; нетърпелив. Припрян човек. 2. Който се прави с бързане. Припряно готвене.

припукам

припукаш, св. — вж. припуквам.

припуквам

припукваш, несв. и припукам, св. За дърва, съчки, оръжие — пукам леко, от време на време.

припънка

мн. припънки, ж. Вид гъба, която расте близо до или на пън.

припявам

припяваш, несв. и припея, св.
1. Съпровождам песен с леко пеене от време на време.
2. Кого. Оплаквам мъртвец с напевно пеене.
3. Разг. Кого. Пея закачливо, закачам се с песен. Припяха ги момите.
4. Прен. Разг. На кого. Присъединявам се угоднически към чуждо мнение.

приравнен

приравнена, приравнено, мн. приравнени, прил. Възприет като равен с друг.

приравнителен

приравнителна, приравнително, мн. приравнителни, прил. Който служи за приравняване. Приравнителен изпит.

приравня

приравниш, мин. св. приравних, мин. прич. приравнил, св. — вж. приравнявам.

приравнявам

приравняваш, несв. и приравня, св.
1. Какво. Правя нещо да стане равно с друго.
2. Кого. Правя да стане равен по положение, степен с друг.
приравнявам се/приравня се. — Ставам равен с някого или с нещо.

прираждам

прираждаш, несв. и природя, св. ; кого. Раждам дете или деца от следващ брак, които се присъединяват към предишните.

прираст

м., само ед. Увеличаване на обема, на количеството в сравнение с предишен обем, количество. Годишен прираст на населението.

прирева

приревеш, мин. св. приревах, мин. прич. приревал, св. — вж. приревавам.

приревавам

приреваваш, несв. и пререва, св.
1. Внезапно започвам да плача, да рева.
2. Моля се, като съпровождам молбата с рев.

приритам

пририташ, св. — вж. приритвам.

приритвам

приритваш, несв. и приритам, св.
1. Внезапно започвам да ритам, но за кратко време.
2. Прен. Разг. Примирам, умирам.
• Не съм приритал (за някого или за нещо). — Не ми е крайно необходимо.

природа

ж., само ед.
1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа.
2. Основно съзидателно творческо начало в света. Резултат от дейността на природата.
3. Места извън градовете, селата и др. Отивам на разходка из природата.
4. Прен. Характер, нрав. Човешка природа. Добър по природа.
5. Прен. Същност. Природа на взаимоотношенията между двама души.прил. природен, природна, природно, мн. природни. Природна среда. Природни условия.

природен

вж. природа

природознание

ср., само ед. Наука, която изучава природата от всички аспекти; естествознание.

природоизпитател

природоизпитателят, природоизпитателя, мн. природоизпитатели, м. Човек, който изучава природата.

природя

природиш, мин. св. природих, мин. прич. природил, св. — вж. прираждам.

прироси

мин. св. прироси, мин. прич. приросило, св. — вж. приросява.

приросява

несв. и прироси, св.; безл. Внезапно започва леко да роси, но за кратко време.

присад

мн. присади, (два) присада, м.
1. Вид едра сочна круша.
2. Присадено овощно дърво.

присадка

мн. присадки, ж. Част от растение, която се присажда на друго растение.

присадя

присадиш, мин. св. присадих, мин. прич. присадил, св. — вж. присаждам.

присаждам

присаждаш, несв. и присадя, св.; Какво.
1. Поставям част от растение върху друго растение, за да продължи да расте там.
2. Поставям (част от) органична тъкан в друго тяло, за да продължи да функционира там. Присаждам сърце.
3. Прен. Въвеждам сред един народ чужди нрави, обичаи.

присвоя

присвоиш, мин. св. присвоих, мин. прич. присвоил, св. — вж. присвоявам.

присвоявам

присвояваш, несв. и присвоя, св.; Какво. Самоволно, незаконно вземам нещо за себе си, правя го своя собственост; обсебвам, крада. Присвоявам пари.

присегна

присегнеш, мин. св. присегнах, мин. прич. присегнал, св. — вж. присягам.

приседна

приседнеш, мин. св. приседнах, мин. прич. приседнал, св. — вж. присядам.

прискърбен

прискърбна, прискърбно, мн. прискърбни, прил. Който изпитва прискърбие; печален.

прискърбие

ср., само ед. Много силна скръб, печал. Съобщавам с прискърбие.

присламча се

присламчиш се, мин. св. присламчих се, мин. прич. присламчил се, св. — вж. присламчвам се.

присламчвам се

присламчваш се, несв. и присламча се, св.; към какво/към кого. Присъединявам се, без да съм желан.

присланям се

присланяш се, несв. Прислонявам се.

прислоня се

прислониш се, мин. св. прислоних се, мин. прич. прислонил се, св. — вж. прислонявам се.

прислонявам се

прислоняваш се, несв. и прислоня се, св. Доближавам се плътно до нещо, за да се скрия.

прислуга

ж., само ед.
1. Група от хора, които прислужват; слуги, прислужници.
2. Прислужване.

прислужвам

прислужваш, несв. Изпълнявам дейност на слуга, прислужник.

прислужник

мн. прислужници, м. Лице, чиято работа е да обслужва домакинството в частен дом или да чисти, мете в учреждение,предприятие.

прислужница

мн. прислужници, ж. Жена прислужник.

прислужничка

мн. прислужнички, ж. Прислужница.

присмех

м., само ед. Насмешка, подигравка.

присмехулен

присмехулна, присмехулно, мн. присмехулни, прил. Който съдържа присмех.

присмехулка

мн. присмехулки, ж. Присмехулница.

присмехулко

мн. присмехулковци, м. Присмехулник.

присмехулник

мн. присмехулници, м. Човек, който се присмива.

присмехулница

мн. присмехулници, ж. Жена присмехулник.

присмехулничка

мн. присмехулнички, ж. Присмехулница.

присмея се

присмееш се, мин. св. присмях се, мин. прич. присмял се, св. — вж. присмивам се.

присмивам се

присмиваш се, несв. и присмея се, св. Надсмивам се над качествата на някого; подигравам се.

присмивка

мн. присмивки, ж. Присмех, подигравка.

присое

ср., само ед. Присой.

присоен

вж. присой

присой

присоят, присоя, мн. присои, (два) присоя, м. Слънчево място.прил. присоен, присойна, присойно, мн. присойни.

приспадам

приспадаш, несв. и приспадна, св.; Какво. Намалявам сума с определено количество. Приспадам разходи.

приспадна

приспаднеш, мин. св. приспаднах, мин. прич. приспаднал, св. — вж. приспадам.

приспивам

приспиваш, несв. и приспя, св.
1. Кого. Довеждам до състояние на сън. Приспивам дете.
2. Какво. Отклонявам вниманието на някого, правя да не забелязва. Приспа наблюдателността му.

приспивателен

приспивателна, приспивателно, мн. приспивателни, прил. Който приспива. Приспивателно лекарство.

приспивен

приспивна, приспивно, мн. приспивни, прил. Който приспива; приспивателен. Приспивна песен.

приспособен

приспособена, приспособено, мн. приспособени, прил. Който се е приспособил към нещо.

приспособенец

мн. приспособенци, м. Човек, който се приспособява към обстоятелствата и нагажда към тях своите възгледи, поведение.прил. приспособенчески, приспособенческа, приспособенческо, мн. приспособенчески.същ. приспособенчество, ср.

приспособенчески

вж. приспособенец

приспособенчество

вж. приспособенец

приспособим

приспособима, приспособимо, мн. приспособими, прил. Който може да бъде приспособен.същ. приспособимост, приспособимостта, ж.

приспособимост

вж. приспособим

приспособление

мн. приспособления, ср. Предмет, устройство, механизъм, с помощта на който се извършва определена дейност; прибор, уред и др. Приспособление за гладене.

приспособя

приспособиш, мин. св. приспособих, мин. прич. приспособил, св. — вж. приспособявам.

приспособявам

приспособяваш, несв. и приспособя, св.; Какво. Правя нещо да стане годно за определена цел. Приспособявам нож за отвертка.
приспособявам се/приспособя се. — Нагаждам се — към условия или към обстоятелства.

приспя

приспиш, мин. св. приспах, мин. прич. приспал, св. — вж. приспивам.

пристав

мн. пристави, м. Остар. Началник на полицейски участък.
• Съдебен пристав. — Съдия-изпълнител.

приставам

приставаш, несв. и пристана, св. Разг.
1. За мома — избягвам с любимия си без благословията на родителите си.
2. Съгласявам се. Приставам на акъла му.

пристан

мн. пристани, (два) пристана, м.
1. Пристанище.
2. Прен. Подслон, убежище. Последен пристан на душата.

пристана

пристанеш, мин. св. пристанах, мин. прич. пристанал, св. — вж. приставам.

пристанище

мн. пристанища, ср.
1. Място на брега, оборудвано и приспособено за спиране на плавателни съдове, и градът, в който се намира.
2. Прен. Спокоен живот. Тихи пристанища.

пристанищен

пристанищна, пристанищно, мн. пристанищни, прил.
1. Който има пристанище. Пристанищно селище.
2. Който се отнася до пристанище. Пристанищни приспособления.

пристануша

мн. пристануши, ж. Разг. Мома, която е пристанала.

пристегна

пристегнеш, мин. св. пристегнах, мин. прич. пристегнал, св. — вж. пристягам.

пристигам

пристигаш, несв. и пристигна, св.
1. Идвам, достигам до местоназначението си, до крайната цел на пътуването си.
2. Доставен съм, донесен съм. Пристигна известие.

пристигна

пристигнеш, мин. св. пристигнах, мин. прич. пристигнал, св. — вж. пристигам.

пристоен

пристойна, пристойно, мн. пристойни, прил. Който е съобразен с правилата на добро поведение; приличен. Пристойна скръб.

пристрастен

пристрастна, пристрастно, мн. пристрастни, прил.
1. Който проявява пристрастие. Пристрастен човек.
2. Който е резултат от проявено пристрастие. Пристрастна оценка.същ. пристрастност, пристрастността, ж. пристрастена, пристрастено, мн. пристрастени, прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек.

пристрастие

мн. пристрастия, ср.
1. Обикн. мн. Страст, предпочитание, склонност. Имам пристрастия към литературата.
2. Обикн. ед. Необективно отношение в полза на обекта за сметка на другите. Проявявам пристрастие.

пристрастност

вж. пристрастен

пристрастя се

пристрастиш се, мин. св. пристрастих се, мин. прич. пристрастил се, св. — вж. пристрастявам се.

пристрастявам се

пристрастяваш се, несв. и пристрастя се, св.; към какво. Силно се увличам по нещо, не мога да възпирам желанието си за нещо. Пристрастих се към алкохола.

пристройвам

пристройваш, несв. Пристроявам.

пристройка

мн. пристройки, ж. Допълнително построено помещение или сграда към съществуваща.

пристроя

пристроиш, мин. св. пристроих, мин. прич. пристроил, св. — вж. пристроявам.

пристроявам

пристрояваш, несв. и пристроя, св.; Какво. Строя допълнително помещение (или помещения) към вече построена сграда. Пристроявам баня.

пристъп

мн. пристъпи, (два) пристъпа, м.
1. Нападение, атака.
2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В пристъп на гняв.

пристъпвам

пристъпваш, несв. и пристъпя, св.
1. Движа се бавно, на стъпки. Едва пристъпвам.
2. Приближавам се стъпка по стъпка към нещо. Пристъпих към вратата и я отворих.
3. Прен. Към какво. Започвам, залавям се. Пристъпвам към четене на книгата.

пристъпя

пристъпиш, мин. св. пристъпих, мин. прич. пристъпил, св. — вж. пристъпвам.

пристъпям

пристъпяш, несв. Пристъпвам.

пристягам

пристягаш, несв. и пристегна, св.
1. Какво. Леко стягам нещо отпуснато. Пристягам колана си.
2. Кого, какво. За препаска — обвит съм около нещо. Коланът го пристягаше през кръста.

присъда

мн. присъди, ж.
1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда.
2. Становище, мнение, преценка.

присъдя

присъдиш, мин. св. присъдих, мин. прич. присъдил, св. — вж. присъждам.

присъединение

мн. присъединения, ср. Съединение, присъединяване.

присъединя

присъединиш, мин. св. присъединих, мин. прич. присъединил, св. — вж. присъединявам.

присъединявам

присъединяваш, несв. и присъединя, св.; какво/кого, към какво. Съединявам някого или нещо с нещо друго; прибавям. Присъединявам малката нива към мерата.
присъединявам се/присъединя се. 1. — Съединявам се с нещо, с някого. Присъединявам се към вас за разходка.
2. Поддържам с мнението си вече формулирана от други позиция. Присъединявам се към мнението на Никола.същ. присъединяване, ср.

присъединяване

вж. присъединявам

присъждам

присъждаш, несв. и присъдя, св.
1. Издавам присъда.
2. Решавам, отсъждам, определям. Присъждам първо място в състезание.

присънвам се

присънваш се, несв. и присъня се, св.; На кого. Явявам се в съня на някого. Присънва ми се гора.

присъня

присъня се, присъниш се, мин. св. присъних се, мин. прич. присънил се, св. — вж. присънвам се.

присъня се

присъниш се, мин. св. присъних се, мин. прич. присънил се, св. — вж. присънвам се.

присъствам

присъстваш, несв. Намирам се някъде в определено време; налице съм. Присъствам на концерт.същ. присъстване, ср.

присъстване

вж. присъствам

присъствен

присъствена, присъствено, мн. присъствени, прил. В който трябва да се присъства на работа; работен. Присъствен ден.

присъствие

мн. присъствия, ср. Присъстване, наличие. В нечие присъствие.

присъствувам

присъствуваш, несв. Присъствам.

присъщ

присъща, присъщо, мн. присъщи, прил. Който е свойствен на някого, характерен за него. С присъщата си скромност замълча.

присягам

присягаш, несв. и присегна, св. Разг. Протягам ръка, за да взема нещо.

присядам

присядаш, несв. и приседна, св. Сядам за малко.

притайвам

притайваш, несв. Притаявам.

притая

притаиш, мин. св. притаих, мин. прич. притаил, св. — вж. притаявам.

притаявам

притаяваш, несв. и притая, св.; Какво. Спотаявам, затаявам, не позволявам да се чуе. Притаявам дъх.
притаявам се/притая се. — Заставам тихо, за да не бъда открит; спотаявам се.

притварям

притваряш, несв. и притворя, св.; Какво. Затварям леко, не напълно, отчасти. Притварям очи. Притварям прозорец.

притвор

м., обикн. ед. Част от черква при централния вход срещу олтара.

притворен

притворна, притворно, мн. притворни, прил. Който съдържа притворство.

притворство

ср., само ед. Преструвка, лицемерие.

притворя

притвориш, мин. св. притворих, мин. прич. притворил, св. — вж. притварям.

притегателен

притегателна, притегателно, мн. притегателни, прил. Който притегля, привлича към себе си. Притегателна усмивка.същ. притегателност, притегателността, ж.

притегателност

вж. притегателен

притегля

притеглиш, мин. св. притеглих, мин. прич. притеглил, св. — вж. притеглям.

притеглям

притегляш, несв. и притегля, св.; Какво.
1. Тегля нещо, за да го приближа към друго. Притеглям чинията към себе си.
2. Привличам (в 1 знач. ). Притеглям тела.

притегляне

ср., само ед. Сила на определено тяло да притегли към себе си друго тяло. Земно притегляне.

притегна

притегнеш, мин. св. притегнах, мин. прич. притегнал, св. — вж. притягам.

притежавам

притежаваш, несв.; Кого, какво. Имам във свое владение, като своя собственост. Притежавам пари. Притежавам жена.

притежание

ср., само ед. Собственост.

притежател

притежателят, притежателя, мн. притежатели, м. Човек, който притежава нещо; собственик.

притежателка

мн. притежателки, ж. Жена притежател.

притека се

притечеш се, мин. св. притекох се, мин. прич. притекъл се, св. — вж. притичвам се.

притеснен

притеснена, притеснено, мн. притеснени, прил.
1. Когото нещо притеснява, не му дава свобода. Финансово притеснен.
2. Който се притеснява, смущава. Чувствам се притеснен във ваше присъствие.

притеснение

ср., обикн. ед. Качество, състояние на притеснен и на притеснителен. Изпитвам притеснение.

притеснителен

притеснителна, притеснително, мн. притеснителни, прил. Който много се притеснява, смущава; срамежлив.

притесня

притесниш, мин. св. притесних, мин. прич. притеснил, св. — вж. притеснявам.

притеснявам

притесняваш, несв. и притесня, св.; Кого.
1. Ограничавам свободата и възможността за действие на някого. Вашата упоритост ме притеснявя.
2. Предизвиквам силно безпокойство, душевен смут. Влизането и го притесни.
притеснявам се/притесня се. — Изпитвам силен душевен смут, срам, страх. Притеснявам се да кажа.

притисвам

притисваш, несв. и притисна, св. ; кого/какво. Притискам еднократно или поединично.

притискам

притискаш, несв.; Кого, какво.
1. Натискам по посока към нещо или към някого. Притискаха го в ъгъла. Притискам лист, за да се залепи.
2. Прен. Угнетявам, притеснявам, потискам. Болката ме притиска.
притискам се. — Сам себе си притискам.
• Притискам до/о стената. — Разг. Заставям, принуждавам някого да признае нещо, не му оставям право на избор.

притисна

притиснеш, мин. св. притиснах, мин. прич. притиснал, св. — вж. притисвам.

притихвам

притихваш, несв. и притихна, св. Ставам тих; утихвам, стихвам. Децата притихнаха в леглата.

притихна

притихнеш, мин. св. притихнах, мин. прич. притихнал, св. — вж. притихвам.

притичам

притичаш, св. — вж. притичвам.

притичам се

притичаш се, несв. Притичвам се.

притичвам

притичваш, несв. и притичам, св. Отивам до нещо с тичане, набързо. Притичах до хлебарницата за хляб.

притичвам се

притичваш се, несв. и притека се, св.
1. Приближавам се с тичане.
2. Прен. Отзовавам се при повик, за да помогна. Притичам се на помощ.

приток

мн. притоци, (два) притока, м.
1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит.
2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач. ). Приток на свеж въздух. Приток на пари.

притома

ж., само ед. Вътрешно усещане за тежест, отпуснатост, отпадналост, обикновено свързано със сладостни чувства. Стоя в притома.

притрябвам

притрябваш, несв. и св. ; на кого. Внезапно ставам необходим. Не ми е притрябвал.

притурвам

притурваш, несв. и притуря, св. Разг.
1. Какво. Прибавям, добавям. Притури сол.
2. Прен. Допълвам, казвам допълнително.

притурка

мн. притурки, ж. Това, което е приложено, притурено към нещо друго; прибавка, приложение. Притурка на вестник.

притуря

притуриш, мин. св. притурих, мин. прич. притурил, св. — вж. притурвам.

притурям

притуряш, несв. Притурвам.

притча

мн. притчи, ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото. Притчите на Исус.

притъкмя

притъкмиш, мин. св. притъкмих, мин. прич. притъкмил, св. — вж. притъкмявам.

притъкмявам

притъкмяваш, несв. и притъкмя, св.; какво. Разг. Нагласявам, натъкмявам, приготвям набързо. Притъкмявам вечеря.

притъмнее

мин. св. притъмня, мин. прич. притъмняло, св. — вж. притъмнява.

притъмнея

притъмнееш, мин. св. притъмнях, мин. прич. притъмнял, св. — вж. притъмнявам.

притъмнява

несв. и притъмнее, св.; безл. Внезапно става тъмно; настава мрак.
• Притъмнява ми. — Изгубвам самообладание в пристъп на болка, на гняв.

притъмнявам

притъмняваш, несв. и притъмнея, св. .
1. Внезапно ставам тъмен. Прозорецът притъмня.
2. Ставам малко по-тъмен. Лицето му притъмня.

притъпя

притъпиш, мин. св. притъпих, мин. прич. притъпил, св. — вж. притъпявам.

притъпявам

притъпяваш, несв. и притъпя, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане по-тъпо. Притъпявам върха на нож.
2. Прен. Правя нещо да се усеща по-слабо. Притъпявам болката.
притъпявам се/притъпя се. — За болка, чувство — ставам по-слаб; отслабвам. Болката ми се притъпи.

притягам

притягаш, несв. и притегна, св.; какво. Разг. Леко затягам нещо поразхлабено. Притягам болт.

приумица

мн. приумици, ж. Случайно желание, прищявка.

приуча

приучиш, мин. св. приучих, мин. прич. приучил, св. — вж. приучвам.

приучвам

приучваш, несв. и приуча, св.; Кого, какво. Създавам навик; привиквам. Приучих го да чете всеки следобед.
приучвам се/приуча се. — Добивам навик, свиквам.

прихвам

прихваш, несв. и прихна, св. Внезапно започвам да се смея несдържано; разсмивам се.

прихвана

прихванеш, мин. св. прихванах, мин. прич. прихванал, св. — вж. прихващам.

прихвана се

прихванеш се, мин. св. прихванах се, мин. прич. прихванал се, св. — вж. прихващам се.

прихватлив

прихватлива, прихватливо, мн. прихватливи, прил. Разг. Който лесно прихваща; заразителен.същ. прихватливост, прихватливостта, ж.

прихватливост

вж. прихватлив

прихватничав

прихватничава, прихватничаво, мн. прихватничави, прил. Разг. Който бързо се поддава на различни настроения.

прихващам

прихващаш, несв. и прихвана, св.
1. Кого, какво. Хващам леко, внимателно. Прихванах го под ръка.
2. Прен. Какво. Удържам сума при изплащане. Прихващам данък.
3. Прен. Кого. За болест — заразявам друг. Прихвана ме грип.
4. Заразявам се. Прихванах грип.
• Прихваща(т) ме (дяволите). — Не мога да се контролирам, върша необмислени постъпки.

прихващам се

прихващаш се, несв. и прихвана се, св. За растение — след пресаждане или присаждане започвам да раста; хващам се. Цветето се прихвана.

прихлупвам

прихлупваш, несв. и прихлупя, св.; Какво.
1. Захлупвам леко или отчасти.
2. Нахлупвам ниско.

прихлупя

прихлупиш, мин. св. прихлупих, мин. прич. прихлупил, св. — вж. прихлупвам.

прихлупям

прихлупяш, несв. Прихлупвам.

прихна

прихнеш, мин. св. прихнах, мин. прич. прихнал, св. — вж. прихвам.

приход

м., само ед. или приходи само мн. Паричен доход.прил. приходен, приходна, приходно, мн. приходни.

приходен

вж. приход

приходящ

приходяща, приходящо, мн. приходящи, прил. Който идва, прихожда. Приходяща поща. Приходящи ученици.

прихождам

прихождаш, несв. Идвам периодично от друго място.

прицел

м., само ед. Точка, в която се прицелва човек.
• Вземам на прицел (някого). — Преследвам някого, за да си отмъстя за нещо.

прицелвам се

прицелваш се, несв. и прицеля се, св. Насочвам оръжието към определена цел; примервам се.

прицеля се

прицелиш се, мин. св. прицелих се, мин. прич. прицелил се, св. — вж. прицелвам се.

причакам

причакаш, св. — вж. причаквам.

причаквам

причакваш, несв. и причакам, св.
1. Кого. Чакам някого да дойде при мен.
2. Кого, какво. Тайно чакам човек или животно, за да го срещна, нападна; дебна.

причастен

причастна, причастно, мн. причастни, прил. Който взема участие в нещо; съпричастен. причастна, причастно, мн. причастни, прил. Който се отнася до причастие 2 . Причастни форми.

причастие

мн. причастия, ср. Спец. В църквата — вино и просфора, които ритуално се дават като символ на общение с бога. Свето причастие. мн. причастия, ср. Спец. В граматиката — нелична глаголна форма. Страдателно причастие.

причернее ми

мин. св. причерня ми, мин. прич. причерняло ми, св. — вж. причернява ми.

причернява ми

(или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и причернее ми, св.; безл.
1. Става ми черно, тъмно пред очите; притъмнява ми. Причерня ми от болка.
2. Прен. Губя самообладание, не мога да се контролирам.

причесвам

причесваш, несв. и причеша, св. ; какво. Оправям коса с гребен; сресвам, вчесвам.

прическа

мн. прически, ж. Придадена чрез причесване или подстригване форма на коса.

причестя

причестиш, мин. св. причестих, мин. прич. причестил, св. — вж. причестявам.

причестявам

причестяваш, несв. и причестя, св.; Кого. Давам причастие.
причестявам се/причестя се. — Приемам причастие 1 .

причеша

причешеш, мин. св. причесах, мин. прич. причесал, св. — вж. причесвам.

причина

мн. причини, ж.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина.прил. причинен, причинна, причинно, мн. причинни. Причинна зависимост.
• По причина на (някого или нещо). — Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.

причинен

вж. причина

причинител

причинителят, причинителя, мн. причинители, м. Този, който причинява нещо. Причинител на болест.

причинителка

мн. причинителки, ж. Жена причинител.

причинност

причинността, само ед. , ж. Връзка между явленията, като едно от тях е причина за друго.

причиня

причиниш, мин. св. причиних, мин. прич. причинил, св. — вж. причинявам.

причинявам

причиняваш, несв. и причиня, св.; Какво.
1. Ставам причина за нещо; предизвиквам (във 2 знач. ).
2. Нанасям, сторвам. Причинявам щети. Причинявам мъка.

причисля

причислиш, мин. св. причислих, мин. прич. причислил, св. — вж. причислявам.

причислявам

причисляваш, несв. и причисля, св.; какво/кого, към какво/към кого. Включвам в числото на други подобни; добавям. Причислявам те към своите приятели.

причува ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и причуе ми се, св. ; безл. Струва ми се, че чувам нещо.

причудлив

причудлива, причудливо, мн. причудливи, прил. Странен, чуден, нереален, фантастичен. Причудливи скали.

причуе ми се

мин. св. причу ми се, мин. прич. причуло ми се, св. — вж. причува ми се.

пришелец

мн. пришелци, м. Човек, който идва от някъде другаде, за да се засели, по отношение на местните жители. Пришелец в селото.

пришепвам

пришепваш, несв. и пришепна, св. Шепна леко и набързо.

пришепна

пришепнеш, мин. св. пришепнах, мин. прич. пришепнал, св. — вж. пришепвам.

пришествие

ср., обикн. ед. Идване.
• Второ пришествие. — Повторно идване на Исус Христос на земята в деня на Страшния съд.

пришивам

пришиваш, несв. и пришия, св.; Какво. Прикрепвам чрез зашиване към нещо. Пришивам джоб на ризата.

пришия

пришиеш, мин. св. приших, мин. прич. пришил, св. — вж. пришивам.

пришка

мн. пришки, ж. Разг. Болезнено мехурче, пълно с течност, на кожата на човек.

пришпорвам

пришпорваш, несв. и пришпоря, св.
1. Какво. Мушкам кон с шпори, за да тръгне или за да върви по-бързо.
2. Прен. Кого. Карам да бърза. Не ме пришпорвай!
3. Прен. Какво. Бързам в извършването на нещо. Пришпорвам някаква работа.

пришпоря

пришпориш, мин. св. пришпорих, мин. прич. пришпорил, св. — вж. пришпорвам.

пришълец

мн. пришълци, м. Пришелец.

прище ми се

мин. св. прищя ми се, мин. прич. прищяло ми се, св. — вж. прищява ми се.

прищипвам

прищипваш, несв. и прищипна, св.; Кого, какво. Притискам, пристягам между две неща като с щипци. Прищипвам пръст.

прищипна

прищипнеш, мин. св. прищипнах, мин. прич. прищипнал, св. — вж. прищипвам.

прищя се

прищиш се, мин. св. прищих се и прищих се, мин. прич. прищил се и прищил се, несв. Покривам се с пришки.

прищява ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прище ми се, св.; безл. Внезапно и силно ми се дощява; приисква ми се.

прищявка

мн. прищевки, ж. Внезапно и силно, но краткотрайно желание за нещо; каприз. Няма да изпълнявам всичките ти прищевки!

приют

мн. приюти, (два) приюта, м.
1. Място, където се приютяват бездомни, обикн. деца и старци; общежитие. Старчески приют.
2. Прен. Подслон.

приютя

приютиш, мин. св. приютих, мин. прич. приютил, св. — вж. приютявам.

приютявам

приютяваш, несв. и приютя, св.; Кого. Давам подслон; настанявам при себе си.

прияде ми се

мин. св. прияде ми се, мин. прич. приял ми се, св. — вж. прияжда ми се.

прияжда ми

(или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и прияде ми се, св. Внезапно изпитвам нужда да ям нещо; много ми се дояжда нещо. Прияде ми се диня.

приятел

приятелят, приятеля, мн. приятели, м.
1. Близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения.
2. Вярно и предано същество. Кучето е приятел на човека.
3. Покровител или привърженик. Приятели на книгата.
4. Лице, с което се поддържа интимна връзка; любовник.прил. приятелски, приятелска, приятелско, мн. приятелски.

приятелка

мн. приятелки, ж. Жена приятел.

приятелски

вж. приятел

приятелство

ср., само ед. Отношения между приятели (в 1 и 4 знач. ); дружба.

приятен

приятна, приятно, мн. приятни, прил.
1. Който доставя удоволствие. Приятен разговор.
2. Привлекателен, мил, симпатичен. Приятен човек.

про-

представка. В състава на имена със значение за, в полза на, напр. проамерикански, прогермански, прокомунистически, протурски, пробългарски, профашистки и др. представка. В състава на глаголи със значение:
1. Резултат от действието на произвеждащия глагол, напр. провличам, продемонстрирам, прочитам, пропивам, проагитирам, проанализирам, пробягвам и др.
2. Действие през пространство или време, напр. провирам, прониквам, пропътувам, пролазвам, прокарвам, протичам и др.
3. Действие през нещо, като се прави отвор в обекта, напр. пробождам, прострелвам, продупчвам, пробивам, прогарям, продирам и др.
4. Еднократно краткотрайно действие или действие с прекъсване, напр. пробучавам, промърморвам, просумтявам, програквам, проревавам, проръмжавам, проблесвам, пролайвам, проплаквам.
5. Начало на действие, напр. проглеждам, прохождам, пропявам, пропушвам, пропивам се, проговарям, провървявам, прозвучавам, пролазвам, проработвам и др.
6. Разпространяване на действието на произвеждащия глагол върху целия обект, напр. прогнивам, промивам, прогизвам, прочиствам и др.

проагитирам

проагитираш, несв. и св.; Кого. Агитирам, докато застане на моя страна.

проанализирам

проанализираш, несв. и св.; Какво. Анализирам докрай.

проба

мн. проби, ж.
1. Проверка на нещо. Проба на телефона.
2. Част от някакъв материал, взета за проверка, за анализ и др. Кръвна проба.
3. Проверка на дреха как стои.
4. Спец. Количество на скъпоценен метал в сплав.прил. пробен, пробна, пробно, мн. пробни. Пробен материал. Пробна зала. Пробен урок.

пробабилизъм

Идеалистическо философско учение, според което човек не може да достигне абсолютната истина и пълно познание и затова трябва да се задоволява с вероятности;средновековен агностицизъм.

пробвам

пробваш, несв.; Какво. Правя проба.
пробвам се. — Пробвам себе си.

пробег

мн. пробези, (два) пробега, м.
1. Само ед. Разстояние, което изминава едно транспортно средство за определено време.
2. Спортно състезание, на което се пробягва определено разстояние.

пробен

вж. проба

пробера

пробереш, мин. св. пробрах, мин. прич. пробрал, св. — вж. пробирам.

пробив

м., само ед.
1. Отвор в резултат на пробиване. Пробив на кораба.
2. Прен. Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Прен. Преодоляване на препятствие, трудност.

пробивам

пробиваш, несв. и пробия, св.
1. Какво. Правя дупка, отвор в нещо. Пробивам врата.
2. За нещо, пълно с гной — изтича му гнойта. Циреят проби.
3. Какво. Правя пробив (във 2 и 3 знач. ).

пробивен

пробивна, пробивно, мн. пробивни, прил.
1. Който е предназначен за пробиване.
2. Прен. За човек — който умее да преодолява препятствията пред себе си.

пробирам

пробираш, несв. и пробера, св.; Кого, какво. Избирам, подбирам и вземам само това, което ми харесва. Пробирам цвета.

пробия

пробиеш, мин. св. пробих, мин. прич. пробил, св. — вж. пробивам.

проблем

мн. проблеми, (два) проблема, м.
1. Сложен въпрос, който изисква разрешаване, изучаване, изследване. Проблем на екологията.
2. Обикн. мн. Неприятности, трудности, мъчнотии. Семейни проблеми.прил. проблемен, проблемна, проблемно, мн. проблемни. Проблемно изследване.

проблема

мн. проблеми, ж. Остар. проблем.

проблематика

ж., само ед. Съвкупност от проблеми в дадена област.

проблематичен

проблематична, проблематично, мн. проблематични, прил. Съмнителен, малко вероятен. Създаването на учебника е проблематично.

проблемен

вж. проблем

проблесна

проблеснеш, мин. св. проблеснах, мин. прич. проблеснал, св. — вж. проблясвам.

проблясвам

проблясваш, несв. и проблесна, св.
1. Блясвам от време на време, с прекъсвания. Лампа проблясва в мрака.
2. Прен. Проявявам се, показвам се, изяснявам се от време на време. В очите и проблясваше любов.

проблясък

мн. проблясъци, (два) проблясъка, м.
1. Проблясване.
2. Прен. Слаба и кратка проява на нещо. Проблясък на разум.

пробода

прободеш, мин. св. прободох, мин. прич. пробол, св. — вж. пробождам.

пробождам

пробождаш, несв. и пробода, св.
1. Кого, какво. Прекарвам нещо остро през обекта, та се показва от другата страна; пронизвам, промушвам. Пробождам човек със сабя.
2. Кого. Предизвиквам остра болка, бодеж. Сърцето ме пробожда.

пробой

пробоят, пробоя, мн. пробои, (два) пробоя, м.
1. Пробита дупка; пробив. Пробой на лодка.
2. Инструмент за пробиване на дупки в твърди обекти.

пробуда

ж., само ед. Състояние преди окончателното събуждане; пробуждане.

пробудя

пробудиш, мин. св. пробудих, мин. прич. пробудил, св. — вж. пробуждам.

пробуждам

пробуждаш, несв. и пробудя, св.
1. Кого. Събуждам.
2. Прен. Какво. Правя да станат живи спомени, мисли, чувства и др. ; възкресявам.
3. Прен. Предизвиквам мисли, чувства, желание за действие и др. под. Душата му пробудиха за любов.
4. Прен. Какво/кого. Предизвиквам опомняне, съвземане. Въстанието ги пробуди.
пробуждам се/пробудя се. 1. — Събуждам се.
2. Прен. Възкръсвам. Пробуди се старата любов.
3. Прен. Пораждам се, появявам се. Душата му се пробуди за любов.
4. Прен. Осъзнавам се.

пробутам

пробуташ, св. — вж. пробутвам.

пробутвам

пробутваш, несв. и пробутам, св.
1. Кого. Прекарвам с бутане.
2. Разг. Какво/кого. Продавам или давам незабелязано нещо некачествено,похабено или негодно. Не ми пробутвай тези гнили ябълки.

пробягам

пробягаш, св. — вж. пробягвам.

пробягвам

пробягваш, несв. и пробягам, св.
1. Минавам тичешком. Деца пробягваха из двора.
2. С бягане, с тичане преминавам определено разстояние. Всеки ден пробягвам по пет километра.

провал

мн. провали, (два) провала, м.
1. Пълен неуспех в някаква дейност. Претърпявам провал.
2. Предателство в нелегална организация.

провала

ж., обикн. ед.
1. Пропаст, дълбока яма.
2. Прен. Проваляне.
• На провала. — Невъздържано, без ограничения.

проваля

провалиш, мин. св. провалих, мин. прич. провалил, св. — вж. провалям.

провалям

проваляш, несв. и проваля, св.
1. Какво. Пробивам надолу с удряне, с въртене; продънвам.
2. Прен. Какво/кого. Правя нещо или някой да претърпи провал. Провалям вечерта. Провалиха го.
провалям се/проваля се. 1. — Пропадам.
2. Претърпявам провал. Провалям се на изпити.

проведа

проведеш, мин. св. проведох, мин. прич. провел, св. — вж. провеждам.

провеждам

провеждаш, несв. и проведа, св.; Какво. Извършвам нещо; правя, осъществявам, реализирам. Провеждам конференция. Провеждам мероприятие.

проверител

проверителят, проверителя, мн. проверители, м. Човек, който проверява; контрольор.

проверителка

мн. проверителки, ж. Жена проверител.

проверка

мн. проверки, ж. Проверяване, преглед за установяване на наличността и достоверността на нещо. Паспортна проверка.

проверя

провериш, мин. св. проверих, мин. прич. проверил, св. — вж. проверявам.

проверявам

проверяваш, несв. и проверя, св.; Кого, какво. Убеждавам се в достоверността, правилността, наличността, качеството и др. на нещо при надзор, контрол. Проверявам машина. Проверявам билет. Проверявам знания. Проверявам го.

провесвам

провесваш, несв. и провеся, св.; Какво. Поставям нещо така, че единият му край да виси. Провесвам знаме.
• Провесвам нос. — Разг. Унивам, изпадам в отчаяние.

провеся

провесиш, мин. св. провесих, мин. прич. провесил, св. — вж. провесвам.

проветрив

проветрива, проветриво, мн. проветриви, прил. Който се проветрява от въздушно течение през него.

проветря

проветриш, мин. св. проветрих, мин. прич. проветрил, св. — вж. проветрявам.

проветрявам

проветряваш, несв. и проветря, св.
1. Разтварям широко врати и прозорци на помещение да стане течение и да се смени въздухът.
2. Какво. Излагам на течение нещо, за да се махне застоялата миризма от него. Проветрявам одеяла.

проветрям

проветряш, несв. Проветрявам.

провидение

ср., само ед. Висша ръководна сила, определяща съдбата на човек; бог. Чакам знак от провидението.

провиденциализъм

Реакционно идеалистическо направление във философията, което обяснява историческите събития като проява на волята на провидението.

провизии

само мн. Хранителни продукти, хранителни припаси.

провиквам се

провикваш се, несв. и провикна се, св. Еднократно викам или викам от време на време.

провикна се

провикнеш се, мин. св. провикнах се, мин. прич. провикнал се, св. — вж. провиквам се.

провинен

провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик.

провинение

мн. провинения, ср. Нарушение на някакво правило, закон; вина, простъпка, грешка.

провинциален

вж. провинция

провинция

мн. провинции, ж.
1. Административно-териториална единица в някои държави; област.
2. Само ед. Населено място в страната извън столицата.прил. провинциален, провинцална, провинциално, мн. провинциални.

провиня се

провиниш се, мин. св. провиних се, мин. прич. провинил се, св. — вж. провинявам се.

провинявам се

провиняваш се, несв. и провиня се, св. Извършвам провинение.

провирам

провираш, несв. и провра, св.; Какво. Прекарвам нещо през тесен отвор. Провирам глава през прозореца.
провирам се/провра се. — Промъквам се през тясно пространство — процеп, тълпа, дупка и др.

провисвам

провисваш, несв. и провисна, св. Отпускам се надолу; увисвам. Полата провисна. провисваш, несв. и провися, св. Провесвам.

провисна

провиснеш, мин. св. провиснах, мин. прич. провиснал, св. — вж. [[провисвам 1 ._

провися

провисиш, мин. св. провисих, мин. прич. провисил, св. — вж. провисвам 2 .

провлак

мн. провлаци, (два) провлака, м. Тясна ивица земя между две морета, която съединява големи територии суша.

провлека

провлечеш, мин. св. провлякох, мин. прич. провлякъл, св. — вж. провличам.

провлечен

провлечена, провлечено, мн. провлечени, прил. Който е много бавен, трае много дълго; проточен. Провлечена песен.

провличам

провличаш, несв. и провлека, св.; Какво.
1. Оставям нещо да се влачи. Провлечена фуста.
2. Прен. Извършвам някаква дейност много по-бавно от нормалното; протакам.

проводник

мн. проводници,(два) проводника, м.
1. Тяло, което пропуска през себе си електричество, топлина и др. Металите са добри проводници.
2. Метална нишка, която прекарва, провежда електричество от едно място на друго; жица.
3. Прен. Човек, който застъпва и разпространява определени идеи.

провокатор

мн. провокатори, м. Човек, който прави провокации.прил. провокаторски, провокаторска, провокаторско, мн. провокаторски.

провокаторски

вж. провокатор

провокационен

вж. провокация

провокация

мн. провокации, ж.
1. Подстрекателство, което кара някого да извърши нещо с тежки последици за самия него, без да съзнава.
2. Дейност на агент, проникнал в революционна организация.прил. провокационен, провокационна, провокационно, мн. провокационни.

провокирам

провокираш, несв. и св. ; какво/кого.
1. Правя провокация (в 1 знач. ).
2. Предизвиквам към определено действие, състояние.

провра

провреш, мин. св. проврях, мин. прич. проврял, св. — вж. провирам.

провъзглася

провъзгласиш, мин. св. провъзгласих, мин. прич. провъзгласил, св. — вж. провъзгласявам.

провъзгласявам

провъзгласяваш, несв. и провъзглася, св.; Кого, какво. Публично или официално обявявам. Провъзгласявам идеи. Провъзгласявам я за почетен доктор на университета.

провървя

провървиш, мин. св. провървях, мин. прич. провървял, св. — вж. провървявам.

провървявам

провървяваш, несв. и провървя, св.
1. Започвам да ходя; прохождам.
2. Прен. За нещо, което е временно преустановено — започвам да се движа, да вървя. Работата провървя. Колата провървя.
• Провървява ми. — Започва да ми върви, имам късмет, потръгва ми.

прогарям

прогаряш, несв. и прогоря, св.; Какво. Чрез горене правя дупка, отвор в нещо. Прогарям дреха с ютия.

прогения

мед. вж. прогнатия

прогестерон

Хормон на бременността, един от двата полови хормона при жените.

прогизвам

прогизваш, несв. и прогизна, св. Изцяло съм намокрен или навлажнен, набъбнал съм от влага. Дрехите прогизват.

прогизна

прогизнеш, мин. св. прогизнах, мин. прич. прогизнал, св. — вж. прогизвам.

прогимназиален

вж. прогимназия

прогимназия

мн. прогимназии, ж. Среден курс на обучение в училището, който обхваща V — VIII клас.прил. прогимназиален, прогимназиална, прогимназиално, мн. прогимназиални.

проглас

м., само ед.
1. Прогласяване.
2. Въвеждаща част; предговор, предисловие.

проглася

прогласиш, мин. св. прогласих, мин. прич. прогласил, св. — вж. прогласявам.

прогласявам

прогласяваш, несв. и проглася, св. ; какво/кого. Оповестявам, провъзгласявам, известявам.същ. прогласяване, ср.

прогласяване

вж. прогласявам

прогласям

прогласяш, несв. Прогласявам.

прогледам

прогледаш, св. — вж. проглеждам.

прогледна

прогледнеш, мин. св. прогледнах, мин. прич. прогледнал, св. — вж. проглеждам.

проглеждам

проглеждаш, несв. и прогледам и прогледна, св.
1. Започвам да гледам, да виждам.
2. Прен. Стават ми ясни нещата, започвам да си обяснявам някои необясними до този момент неща.
3. Прен. Разг. Изучавам се, получавам образование, ставам просветен.

проглуша

проглушиш, мин. св. проглуших, мин. прич. проглушил, св. — вж. проглушавам.

проглушавам

проглушаваш, несв. и проглуша, св.
1. Не позволявам на някого да чува; заглушавам.
2. Прен. Дотягам на някого, омръзвам със своите приказки, хвалби и др. Проглушавам света. Проглушавам ушите на някого.

прогнатия

мед. Силно издаване напред на едната или и на двете челюсти.

прогноза

мн. прогнози, ж. Предвиждане. Прогноза за времето.

прогнозирам

прогнозираш, несв. и св. Правя, съставям прогноза; предвиждам.

проговарям

проговаряш, несв. и проговоря, св.
1. Започвам да говоря, научавам се да говоря.
2. Продумвам, казвам. Няма ли да проговориш най-сетне.

проговорвам

проговорваш, несв. Проговарям.

проговоря

проговориш, мин. св. проговорих, мин. прич. проговорил, св. — вж. проговарям.

прогонвам

прогонваш, несв. и прогоня, св.
1. Кого, какво. Гоня извън някакви предели; изгонвам. Прогонвам кучето от къщата.
2. Прен. Какво. Отстранявам, преодолявам. Прогонвам лошото си настроение.

прогоня

прогониш, мин. св. прогоних, мин. прич. прогонил, св. — вж. прогонвам.

прогоря

вж. прогарям

програма

мн. програми, ж.
1. План за дейност. Програма за деня.
2. Изложение на идеите и целите в дейността на политическа партия или на политическо лице. Предизборна програма.
3. Кратко описание и разпределение на учебния материал по една дисциплина. Програма по фолклор.
4. Разписание на театралните, филмовите, телевизионните и др. предавания за определен период от време. Програма на телевизията.
5. Лист с напечатано съдържание на спектакъл или с изброени творби за изпълнение на концерт.
6. Спец. Описание на формален език на плана за работа на изчислителна машина. Компютърна програма.прил. програмен, програмна, програмно, мн. програмни. Програмна схема. Програмно време. Програмен продукт.

програматор

мн. програматори, (два) програматора, м. Устройство в машина, с помощта на което може да се избере една от закодираните програми.

програмен

вж. програма

програмирам

програмираш, несв. и св. ; какво. Правя програма.

програмист

мн. програмисти, м. Човек, който прави програми за електронни машини.прил. програмистки, програмистка, програмистко, мн. програмистки.

програмистка

мн. програмистки, ж. Жена програмист.

програмистки

вж. програмист

прогрес

м., само ед. Движение напред, усъвършенстване в процеса на развитие; напредък.

прогресивен

прогресивна, прогресивно, мн. прогресивни, прил.
1. Който подпомага прогреса или който се стреми към прогрес, напредък. Прогресивен човек.
2. Който постепенно се увеличава. Прогресивно нарастване на цените.

прогресирам

прогресираш, несв. и св.
1. Вървя към прогрес; напредвам, преуспявам.
2. Усилвам се, увеличавам се. Болестта прогресира.

прогресия

мн. прогресии, ж. Спец. Редица от числа или величини, стойностите на които постепенно се увеличават или намаляват според определено правило. Аритметична прогресия.

продавам

продаваш, несв. и продам, св.
1. Кого, какво. Давам срещу заплащане или възнаграждение. Продавам ябълки. Продавам го за роб.
2. Прен. Остар. Предавам от користни подбуди.
продавам се/продам се. — Върша нещо подло, безчестно, в угода на някого от користни подбуди.
• Кому/ на кого ги продаваш тия? — Разг. Не ти вярвам, опитваш се да ме заблудиш.
• Продавам краставици (на някого). — Мамя, лъжа, като мисля, че другите не разбират това.
• Продавам и майчиното си мляко. — Няма нищо свято за мен.
• Продавам фасони (на някого). — Правя фасони, за да ме забележат или за да разберат, че съм сърдит.
• Продавам чалъм. — Старая се да се представя пред някого.
• Продавам шикалки. — Мъча се да излъжа, да заблудя някого.

продавач

мн. продавачи, м.
1. Човек, който продава.
2. Работник в магазин, който, продавайки стоката, обслужва купувачите.

продавачка

мн. продавачки, ж. Жена продавач.

продажба

мн. продажби, ж. Акт на продаване.прил. продажбен, продажбена, продажбено, мн. продажбени. Продажбена цена.

продажбен

вж. продажба

продажен

продажна, продажно, мн. продажни, прил. Който е готов за пари и други материални облаги да се постави в услуга на някого, да се продаде. Продажен човек.

продажник

мн. продажници, м. Продажен човек.прил. продажнически, продажническа, продажническо, мн. продажнически.същ. продажничество, ср.

продажница

мн. продажници, ж. Продажна жена.

продажнически

вж. продажник

продажничество

вж. продажник

продам

продадеш, мин. св. продадох, мин. прич. продал, св. — вж. продавам.

продан

ж., само ед. Продаване, продажба. Стока за продан.

продекан

мн. продекани, м. Остар. Заместник или предходник на декан.

продемонстрирам

продемонстрираш, несв. и св. Демонстрирам, показвам.

продера

продереш, мин. св. продрах, мин. прич. продрал, св. — вж. продирам.

продиктувам

продиктуваш, св.; Какво. Диктувам изцяло, докрай. Продиктувах писмото.

продирам

продираш, несв. и продера, св.; Какво.
1. Правя дупка с дране; прокъсвам. Продирам дреха.
2. Прен. Раздирам, процепвам. Гръмотевица продра небето.
• Продирам си гърлото. — От много викане преграквам.

продоволствен

вж. продоволствие

продоволствие

ср., само ед.
1. Хранителни продукти.
2. Снабдяване с хранителни продукти.прил. продоволствен, продоволствена, продоволствено, мн. продоволствени.

продран

продрана, продрано, мн. продрани, прил.
1. Прокъсан.
2. Дрезгав, прегракнал. Продран глас.

продром

мед. Предвестник, ранни симптоми, които предшестват основните прояви на една болест.

продукт

мн. продукти, (два) продукта, м.
1. Предмет, който е резултат от човешка дейност, труд.
2. Обикн. мн. Храна, хранителни стоки. Купувам продукти.
3. Прен. Следствие, резултат, плод.

продуктивен

продуктивна, продуктивно, мн. продуктивни, прил. Който дава голяма продукция (в 1 знач. ). Продуктивен учен.същ. продуктивност, продуктивността, ж.

продуктивност

вж. продуктивен

продукция

мн. продукции, ж.
1. Само ед. Количеството стоки, материали и др. , които са резултат от човешка дейност. Голяма продукция.
2. Представление, което показва резултатите от определена дейност. Продукция на гимнастичките.

продумам

продумаш, св. — вж. продумвам.

продумвам

продумваш, несв. и продумам, св. Казвам нещо, започвам да говоря, нарушавам мълчанието си; проговарям (във 2 знач. ).

продупча

продупчиш, мин. св. продупчих, мин. прич. продупчил, св. — вж. продупчвам.

продупчвам

продупчваш, несв. и продупча, св.; Какво. Правя дупка в нещо; пробивам. Продупчвам уши.

продухам

продухаш, св. — вж. продухвам.

продухвам

продухваш, несв. и продухам, св. ; какво. Изчиствам с духане.

продуцент

мн. продуценти, м. В киното — лице, което финансира филм.

продълговат

продълговата, продълговато, мн. продълговати, прил. Който има издължена форма или е с форма на правоъгълник. Продълговато лице. Продълговата маса.прил. продълговатост, продълговатостта, ж.

продълговатост

вж. продълговат

продължа

продължиш, мин. св. продължих, мин. прич. продължил, св. — вж. продължавам.

продължавам

продължаваш, несв. и продължа, св.
1. Какво. Правя да стане по-дълъг; удължавам. Продължавам дреха. Продължавам телефонен разговор.
2. Върша нещо, без да спирам. Когато го погледнах, той продължаваше да копае.
3. Подновявам дейност след спиране. Погледна ме учудено и после продължи да чете.
4. Само в трето лице. Трае, върви, без да спира. Дъждът продължава. Животът продължава.същ. продължаване, ср.

продължаване

вж. продължавам

продължение

мн. продължения, ср.
1. Продължаване.
2. Нова част от нещо започнато, но незавършено. Продължение на филм.

продължител

продължителят, продължителя, мн. продължители, м. Човек, който продължава, следва идеите, делото на някого, като ги доразвива.

продължителен

продължителна, продължително, мн. продължителни, прил. Дълъг по време. Продължителен филм.същ. продължителност, продължителността, ж.

продължителка

мн. продължителки, ж. Жена продължител.

продължителност

вж. продължителен

продънвам

продънваш, несв. и продъня, св.; Какво.
1. Пробивам дъното на нещо. Продънвам панталон.
2. Правя дупка чрез силно удряне, блъскане. Продънвам стена.
продънвам се/продъня се. 1. — Скъсвам се.
2. Прен. Пропадам, провалям се.

продъня

продъниш, мин. св. продъних, мин. прич. продънил, св. — вж. продънвам.

проект

мн. проекти, (два) проекта, м.
1. Замисъл за осъществяването на нещо; план. Имам много проекти за бъдещето си.
2. Разработен план или схема, чертеж за построяването на нещо, за създаването на нещо. Архитектурен проект.
3. Предварителен текст на документ, който ще бъде обсъждан, редактиран и приет. Проект на закон.

проектант

мн. проектанти, м. Специалист по проектиране на архитектурни обекти.прил. проектантски, проектантска, проектантско, мн. проектантски.

проектантски

вж. проектант

проектирам

проектираш, несв. и св. ; какво. Правя проект (в 1 и 2 знач. ). Проектирам пътуване. Проектирам сграда.

проекто

- Първи елемент в сложни думи със значение проект за, напр. проектобюджет, проектодоговор, проектозакон, проектоплан, проектопрограма, проекторезолюция, проекторешение, проектоустав и др.

проекционен

вж. проекция

проекция

мн. проекции, ж. Спец.
1. Изображение на пространствени фигури върху плоскост.
2. Предаване на изображения върху екран.прил. проекционен, проекционна, проекционно, мн. проекционни.

проецирам

Проецирането е несъзнателно пренасяне и натрупване на лични съдържания върху известен обект - напр. човек, предмет, явление и пр.

прожектирам

прожектираш, несв. и св. ; какво. Представям на екран образи или филм.същ. прожектиране, ср.

прожектиране

вж. прожектирам

прожектор

мн. прожектори, (два) прожектора, м. Мощен осветителен уред, който насочва светлината като сноп лъчи.прил. прожекторен, прожекторна, прожекторно, мн. прожекторни.

прожекторен

вж. прожектор

прожекция

мн. прожекции, ж. Прожектиране.

проза

ж., само ед.
1. Немерена реч.
2. Спец. Литературно творчество в немерена реч.
3. Прен. Липса на емоционални преживявания; делничност.

прозаик

мн. прозаици, м.
1. Автор на проза.
2. Скучен човек.

прозаичен

прозаична, прозаично, мн. прозаични, прил.
1. Който е написан в проза. Прозаична творба.
2. Прен. Непоетичен, лишен от емоционалност, сух, скучен.
3. Прен. Делничен, еднообразен, скучен. Прозаичен разговор.същ. прозаичност, прозаичността, ж.

прозаически

прозаическа, прозаическо, мн. прозаически, прил. Прозаичен.

прозаичка

мн. прозаички, ж. Жена прозаик.

прозаичност

вж. прозаичен

прозвище

мн. прозвища, ср. Допълнително название на човек, дадено му според негова характерна черта; прякор.

прозея се

прозееш се, мин. св. прозях се, мин. прич. прозял се, св. — вж. прозявам се.

прозина

прозина се, прозинеш се, мин. св. прозинах се, мин. прич. прозинал се, св. — вж. прозявам се.

прозина се

прозинеш се, мин. св. прозинах се, мин. прич. прозинал се, св. — вж. прозявам се.

прозирам

прозираш, несв. и прозра, св.
1. Какво. Виждам слабо, частично през някаква преграда.
2. Прен. Мислено предвиждам, прогнозирам. Прозирам в бъдещето.
3. Какво. Разбирам, догаждам се за нещо. Прозрях намеренията му.
4. Виждам се през лека преграда. Планината прозира през мъглата.
5. Позволявам да се види през мен. Роклята прозира.
6. Прен. Проличавам неволно. Радостта му прозира.

прозирен

прозирна, прозирно, мн. прозирни, прил. През който могат да се видят предметите; прозрачен.

прозорец

мн. прозорци, (два) прозореца, м.
1. Отвор в стена на сграда, през който може да влиза светлина и въздух, и рамка със стъкло за закриване на този отвор. Голям прозорец. Отварям прозорец. Мия прозорец. Чупя прозорец. Цветя на прозорец.
2. Прен. Нещо, което позволява да се влезе в контакт с други хора, да се завържат отношения и по този начин да се види нещо ново. Книгата е прозорец към света.
3. Прен. Разг. Промеждутък в учебната програма, по-голям от междучасие.прил. прозоречен, прозоречна, прозоречно, мн. прозоречни (в 1 знач. ). Прозоречно стъкло.

прозоречен

вж. прозорец

прозорлив

прозорлива, прозорливо, мн. прозорливи, прил. Който прозира, вижда напред нещата; проницателен. Прозорлив човек.същ. прозорливост, прозорливостта, ж.

прозорливост

вж. прозорлив

прозра

прозреш, мин. св. прозрях, мин. прич. прозрял, св. — вж. прозирам.

прозрачен

прозрачна, прозрачно, мн. прозрачни, прил.
1. Който позволява да се види през него. Прозрачна дреха. Прозрачен материал.
2. Чист, ясен, бистър. Прозрачно небе. Прозрачна вода.
3. Прен. Явен, неприкрит. Прозрачни намерения.същ. прозрачност, прозрачността, ж.

прозрачност

вж. прозрачен

прозрение

мн. прозрения, ср. Внезапно хрумване, осъзнаване на нещо, което до този момент не е разбрано. Осенява ме прозрение.

прозявам се

прозяваш се, несв. и прозея се и прозина се, св. Правя прозявка. Прозявам се от скука.

прозявка

мн. прозевки, ж. Широко, продължително и неконтролируемо отваряне на устата за поемане и изпускане на въздух, особено при нужда от сън.

проигравам

проиграваш, несв. и проиграя, св.
1. Започвам да играя; заигравам.
2. Какво. Загубвам нещо при игра или при възможност. Проигравам пари на комар. Проигравам шансовете си.
3. Какво. Изигравам пиеса от начало до край за репетиция.

проиграя

проиграеш, мин. св. проиграх, мин. прич. проиграл, св. — вж. проигравам.

проигумен

мн. проигумени, м. Помощник на игумена в манастир.

произведа

произведеш, мин. св. произведох, мин. прич. произвел, св. — вж. произвеждам.

произведение

мн. произведения, ср.
1. Продукт на физическа или умствена дейност. Тестено произведение. Литературно произведение.
2. Спец. В математиката — резултат от умножение.

произвеждам

произвеждаш, несв. и произведа, св.
1. Какво. Давам продукция. Произвеждам кашкавал. Произвеждам мляко.
2. Спец. Кого. Повишавам в по-горен офицерски чин.
3. Какво. Пораждам, причинявам. Произвеждам (лошо) впечатление.

производен

производна,производно, мн. производни, прил. Образуван от друг; не първичен. Производна величина. Производни думи.същ. производност, производността, ж.

производител

производителят, производителя, мн. производители, м. Човек, който произвежда материални блага.

производителен

производителна, производително, мн. производителни, прил. Който произвежда,който дава явни резултати; продуктивен, резултативен, ефективен.същ. производителност, производителността, ж.
• Производителни сили. — Средства за производство и хората, които работят с тях.

производителка

мн. производителки, ж. Жена производител.

производителност

вж. производителен

производност

вж. производен

производствен

вж. производство

производственик

мн. производственици, м. Работник в материалното производство.

производственичка

мн. производственички, ж. Жена производственик.

производство

ср., обикн. ед.
1. Произвеждане (в 1 и 2 знач. ).
2. Процес на създаване на материални блага. Хранително производство.
3. Резултатите от този процес; продукция. Увеличено производство.прил. производствен,производствена,производствено, мн. производствени.
• Производствени отношения. — Отношения между хората в процеса на произвеждане и разпределение на благата, основани на различна форма на собственост.
• В производството. — Разг. В цех, в работилница, където непосредствено се произвеждат материални блага.

произвол

м., само ед. Своеволие, самовластие, беззаконие.

произволен

производна, произволно, мн. произволни, прил.
1. Който не е ограничаван от нищо и от никого. Произволна заповед. Произволни числа. Произволни движения.
2. Неоснователен, лишен от логичност; случаен. Произволни заключения.

произволнича

произволничиш, мин. св. произволничих, мин. прич. произволничил, несв. Върша произвол; своеволнича.

произлизам

произлизаш, несв. и произляза, св.; от какво/от кого. Водя началото си от нещо; произхождам.

произляза

произлезеш, мин. св. произлязох, мин. прич. произлязъл, св. — вж. произлизам.

произнасям

произнасяш, несв. и произнеса, св.; Какво. Изричам, казвам, изговарям отделни звукове, думи или цял текст. Произнасям слово. Не мога да произнеса име.същ. произнасяне, ср.

произнасяне

вж. произнасям

произнеса

произнесеш, мин. св. произнесох, мин. прич. произнесъл, св. — вж. произнасям.

произношение

мн. произношения, ср.
1. Произнасяне.
2. Начин на произнасяне. Лошо произношение.

произтека

произтечеш, мин. св. произтекох, мин. прич. произтекъл, св. — вж. произтичам.

произтичам

произтичаш, несв. и произтека, св.
1. Произхождам, произлизам.
2. Възниквам вследствие на, дължа се на. Слабите резултати произтичат от слабата подготовка.

произход

и произход м., само ед.
1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало. Национален произход. Социален произход.
2. Поставяне на началото на нещо; възникване. Неясен произход на думата.

произхождам

произхождаш, несв.
1. От какво, от къде. Водя началото си, произхода си, потеклото си. Произхождам от учителско семейство. Произхождам от София. Произхождам от дълбоката древност.
2. Дължа се на нещо, имам за причина нещо. От това произхожда неговата затвореност.

произхождение

ср., само ед. Остар. Произход.

произшествие

мн. произшествия, ср. Случка, събитие, което нарушава нормалния, спокойния ход на нещата; инцидент, нещастие. Транспортно произшествие.

пройдоха

м. само ед. Пренебр. Безделник, хаймана.

прокажен

прокажена, прокажено, мн. прокажени, прил. Който е болен от проказа.

прокаженик

мн. прокаженици, м. Човек, болен от проказа.

прокаженица

мн. прокаженици, ж. Жена прокаженик.

проказа

ж., само ед. Тежка кожна болест.

прокарам

прокараш, св. — вж. прокарвам.

прокарвам

прокарваш, несв. и прокарам, св.
1. Кого, какво. Карам през определено място. Прокарвам го през навалицата.
2. Какво. Правя, изработвам, инсталирам до определено място. Прокарвам електричество.
3. Какво. Чертая. Прокарвам линия.
4. Какво. Движа по повърхността на нещо. Прокарах пръст по носа и.
5. Прен. Какво. Успявам да наложа своето мнение, обикновено при гласуване. Прокарвам предложението си. Прокарва политиката си.

прокисвам

прокисваш, несв. и прокисна, св. Само в трето лице. Развалям се при ферментация. Млякото прокисва. Тестото прокисва.

прокисна

прокиснеш, мин. св. прокиснах, мин. прич. прокиснал, св. — вж. прокисвам.

прокламация

мн. прокламации, ж.
1. Тържествено обръщение на правителството към народа.
2. Остар. Агитационен лист с политическо съдържание.

прокламирам

прокламираш, несв. и св.; Какво. Провъзгласявам, оповестявам, обнародвам.

проклевам

проклеваш, несв. Проклинам.

проклет

проклета, проклето, мн. проклети, прил.
1. Когото са проклели; прокълнат.
2. Недобър, лош като характер или като поведение, проява. Проклета жена. Проклето дете. Проклето животно.

проклетисвам

проклетисваш, несв.; Кого, какво. Проклинам.

проклетия

мн. проклетии, ж.
1. Клетва, проклятие.
2. Нещастие, злина.
3. Само ед. Качество на проклет. Проклетията му няма граници.
4. Зъл, лош човек; проклетник. Той е една проклетия.

проклетник

мн. проклетници, м. Проклет (във 2 знач. ) човек.

проклетница

мн. проклетници, ж. Жена проклетник.

проклинам

проклинаш, несв. и прокълна, св.; Кого, какво. Изричам клетва, проклятие на някого или нещо. Проклинам враговете.

проклятие

мн. проклятия, ср.
1. Ругателни или обидни думи, с които изразявам негодувание, осъждане.
2. междум. Разг. Изразява крайно раздразнение. Проклятие!

прокоба

мн. прокоби, ж. Предзнаменование, предсказание за беда; лоша поличба.

прокобвам

прокобваш, несв. Прокобявам.

прокобен

прокобна, прокобно, мн. прокобни, прил. Който прокобява, който вещае нещастие. Прокобен сън.

прокобник

мн. прокобници, м. Човек, който прокобява.

прокобница

мн. прокобници, ж.
1. Жена прокобник.
2. Епитет на кукувица.

прокобя

прокобиш, мин. св. прокобих, мин. прич. прокобил, св. — вж. прокобявам.

прокобявам

прокобяваш, несв. и прокобя, св. Вещая нещастия, беди.

прокол

1. пробождане, продупчване
2. дупка, пробод

проконтролирам

проконтролираш, несв. и св. ; какво. Контролирам от начало до край. Проконтролирах изпълнението на задачата.

прокоп

мн. прокопи, (два) прокопа, м. Дълъг изкоп за отвеждане на вода; канал.

прокопавам

прокопаваш, несв. и прокопая, св.; Какво. Правя отвор в земята или прокарвам нещо с копаене. Прокопавам тунел.

прокопая

прокопаеш, мин. св. прокопах, мин. прич. прокопал, св. — вж. прокопавам.

прокопсам

прокопсаш, св. — вж. прокопсвам.

прокопсан

остар. разг.
успял, завършил с успех, на добро

прокопсаник

мн. прокопсаници, м. Разг. Ирон. Непрокопсаник, безделник, нехранимайко.

прокопсаница

мн. прокопсаници, ж. Жена прокопсаник.

прокопсвам

прокопсваш, несв. и прокопсам, св. Разг. Имам сполука, преуспявам. И той не е прокопсал.

прокопсия

ж., само ед. Разг. Сполука, преуспяване.

прокрадвам

прокрадваш, несв. и прокрадна, св.; Кого, какво. Прокарвам, промъквам крадешком, незабелязано.
прокрадвам се/прокрадна се. — Минавам, промъквам се тайно, крадешком. Прокраднах се край прозореца.

прокрадна

прокраднеш, мин. св. прокраднах, мин. прич. прокраднал, св. — вж. прокрадвам.

прокрустов

мит. Прокруст — име на разбойник от Елада; прокрустово ложе — където той слагал жертвите си и им отсичал краката, ако им били по-дълги от леглото, или ги разтягал, когато били по-къси.Прен. Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки.

проксимален

мед. Разположен по-близо до срединната линия на тялото или до начална точка.

прокталгия

мед. Болки в областта на ректума (правото черво).

проктит

мед. Възпаление на ректума (правото черво).

прокуда

ж., само ед. Прокуждане.

прокуден

прокудена, прокудено, мн. прокудени, прил. Който е принуден да живее далеч от близки и роден край; изгонен.

прокудя

прокудиш, мин. св. прокудих, мин. прич. прокудил, св. — вж. прокуждам.

прокуждам

прокуждаш, несв. и прокудя, св.; Кого. Остар. Пропъждам, напъждам, изгонвам далеч от близки и от роден край.

прокуратор

мн. прокуратори, м. Истор. В древния Рим — управител на императорски земи, който събира данъци. Прокураторът Понтий Пилат.

прокуратура

ж., само ед.
1. Орган на държавната власт, който осигурява правилното прилагане на законите и наказването на престъпниците.
2. Всички прокурори при един съд.

прокурор

мн. прокурори, м.
1. Държавен служител, който следи за правилното прилагане на законите.
2. Държавен обвинител в съдебен процес.прил. прокурорски, прокурорска, прокурорско, мн. прокурорски.

прокурорски

вж. прокурор

прокълна

прокълнеш, мин. св. проклех и прокълнах, мин. прич. проклел и прокълнал, св. — вж. проклинам.

прокълня

прокълниш, мин. св. прокълних, мин. прич. прокълнил, св. — вж. прокълнявам.

прокълнявам

прокълняваш, несв. и прокълня, св. За растение — изкарвам кълн.

пролазвам

пролазваш, несв. и пролазя, св.
1. Започвам да лазя, да пълзя.
2. Кого, какво. Преминавам с лазене, с леко докосване по определена площ. Пролазвам къщата. Пролазват ме тръпки.

пролазя

вж. пролазвам

пролапс

мед. Изпадане на част или на цял орган през естествен или изкуствен отвор, напр. пролапс на ректума, на влагалището и/или на матката и др.

пролегомена

Въведение в дадена дисциплина. Дълъг увод към някое изследване. Съвкупност от първоначални знания по една наука.

пролежа

пролежиш, мин. св. пролежах, мин. прич. пролежал, св. — вж. пролежавам.

пролежавам

пролежаваш, несв. и пролежа, св.; Какво. Лежа определен период от време. Пролежавам младините си. Пролежах целия ден. В затвора пролежал пет месеца.

пролет

пролетта, мн. пролети, ж. Годишно време след зимата и преди лятото.прил. пролетен, пролетна, пролетно, мн. пролетни. Пролетни цветя.

пролетариат

м., само ед. Класата на пролетариите в капиталистическото общество съгласно теорията на марксизма-ленинизма.

пролетаризация

ж., само ед. Процес на пролетаризиране на селяните и дребната буржоазия.

пролетаризирам

пролетаризираш, несв. и св. Превръщам в пролетарии.

пролетарий

пролетарият, пролетария, мн. пролетарии, м. Наемен работник в капиталистическото общество според теорията на марксизма-ленинизма.прил. пролетарски, пролетарска, пролетарско, мн. пролетарски. Пролетарски поет.

пролетарка

мн. пролетарки, ж. Жена пролетарий.

пролетарски

вж. пролетарий

пролетен

вж. пролет

пролетес

нареч. През пролетта, която най-скоро е отминала.

пролетница

мн. пролетници, ж. Обикн. мн. Земеделски култури, които се сеят през пролетта.

пролея

пролееш, мин. св. пролях, мин. прич. пролял, св. — вж. проливам.

пролив

мн. проливи, (два) пролива, м. Ивица водно пространство, която съединява две морета и разделя две части от сушата; проток.

проливам

проливаш, несв. и пролея, св.; Какво. Правя нещо да тече, да се лее. Проливам сълзи. Проливам кръв.

проливен

проливна, проливно, мн. проливни, прил. За дъжд — много силен, който се лее; пороен.

пролича

проличиш, мин. св. проличах, мин. прич. проличал, св. — вж. проличавам.

проличавам

проличаваш, несв. и пролича, св.
1. Започвам да лича. Бременностт(а и пролича.
2. Безл. Става явно. Пролича, че не е подготвен.

пролог

мн. пролози, (два) пролога, м.
1. Къса въвеждаща част към научно или художествено произведение; предисловие, предговор, проглас.
2. Спец. В старобългарската литература — сборник с къси жития на светци.

пролом

м., само ед.
1. Земна форма — проход между скалите, резултат от действието на река. Искърски пролом.
2. Пробив.

проломотвам

проломотваш, несв. и проломотя, св. ; какво. Разг. Изговарям нещо неясно, набързо, с ломотене; промърморвам.

проломотя

проломотиш, мин. св. проломотих, мин. прич. проломотил, св. — вж. проломотвам.

пролонгация

Банков термин: продължение на срока на действие на даден договор или споразумение. Процентни акцииакции, които дават право на притежателя да получи процент от номиналната стойност на акцията, независимо дали акционерното дружество е реализирало печалба или загуба, както и дивидент, т. е. реализират се два вида права.

пролука

мн. пролуки, ж.
1. Тесен отвор, процеп между дъски, стени и др.
2. Прен. Малко свободно време между ангажименти. Ще намеря пролука да ти се обадя.

промеждутък

мн. промеждутъци, (два) промеждутъка, м. Пространство или време, което разделя нещо; междина, пролука.прил. промеждутъчен, промеждутъчна, промеждутъчно, мн. промеждутъчни.

промеждутъчен

вж. промеждутък

променлив

променлива, променливо, мн. променливи, прил. Който често се променя; променчив. Променливо настроение. Променливо време.същ. променливост, променливостта, ж.

променливост

вж. променлив

променчив

променчива, променчиво, мн. променчиви, прил. Променлив.същ. променчивост, променчивостта, ж.

променчивост

вж. променчив

променя

промениш, мин. св. промених, мин. прич. променил, св. — вж. променям.

променям

променяш, несв. и променя, св.; Кого, какво. Правя промяна в нещо или в някого. Променям навиците си. Променям външността си. Нашата връзка го променя.
променям се/променя се. — Придобивам друг вид или друго качество. Децата растат и се променят.

промивам

промиваш, несв. и промия, св.; Какво.
1. Мия изцяло с дезинфекциращ лечебен разтвор. Промивам рана. Промивам очите си.
2. С помощта на вода отделям непотребните вещества от нещо. Промивам злато.
3. Спец. Поставям в специален разтвор, за да се прояви, да се открои снимка, филм и др.

промивка

мн. промивки, ж. Промиване (в 1 знач. ). Правя промивки.

промил

мн. промили, (два) промила, м. Една хилядна част от нещо, означавана със знак ‰.

промишлен

промишлена, промишлено, мн. промишлени, прил. Индустриален. Промишлено предприятие.

промишленик

мн. промишленици, м. Човек, който се занимава с промишленост; индустриалец.

промишленост

промишлеността, само ед., ж. Производство на материални блага с помощта на техника; индустрия.

промия

промиеш, мин. св. промих, мин. прич. промил, св. — вж. промивам.

промкомбинат

мн. промкомбинати, (два) промкомбината, м. Обединение от индустриални предприятия, които са зависими едно от друго в производството си; промишлен комбинат.

промокаем

промокаема, промокаемо, мн. промокаеми, прил. Който пропуска вода, влага, течност.

промоцирам

промоцираш, несв. и св. Правя помоция.

промоция

ж., само ед. Даване по тържествен официален начин на научна степен или на някаква титла.

промуша

промушиш, мин. св. промуших, мин. прич. промушил, св. — вж. промушвам.

промушвам

промушваш, несв. и промуша, св.
1. Кого, какво. Пробождам.
2. Какво. Прокарвам, като мушкам. Промушвам конец през игла.
промушвам се/промуша се. — Промъквам се, с мушкане преминавам през тясно пространство. Промушвам се между хората.

промъквам

промъкваш, несв. и промъкна, св.; Кого, какво.
1. С мъкнене прекарвам през нещо. Промъкнах торба в пещерата.
2. Скришом превеждам, прокарвам. Промъкнах го през кордона.
промъквам се/промъкна се. 1. — Минавам през тясно пространство; провирам се, промушвам се. Промъквам се през тълпа.
2. Минавам скришом, тайно. Промъкнах се до старата къща.
3. Минавам, без да платя или без разрешение. Промъкнах се във влака.
4. Прен. За чувство — идвам, появявам се неусетно.

промъкна

промъкнеш, мин. св. промъкнах, мин. прич. промъкнал, св. — вж. промъквам.

промълвя

промълвиш, мин. св. промълвих, мин. прич. промълвил, св. — вж. промълвявам.

промълвявам

промълвяваш, несв. и промълвя, св. ; какво. Започвам да мълвя тихо, едва-едва; прошепвам.

промяна

мн. промени, ж. Изменение към нещо ново, различно, както и резултатът от това изменение; смяна, замяна. Промяна на дрехите. Промяна на външността. Промяна на времето. Промяна на името. Промяна на адреса.

пронижа

пронижеш, мин. св. пронизах, мин. прич. пронизал, св. — вж. пронизвам.

пронизвам

пронизваш, несв. и пронижа, св.; Кого, какво.
1. Правя тесен и дълъг отвор в тяло или в предмет с помощта на острие, стрела или огнестрелно оръжие. Пронизвам с куршум. Пронизвам със сабя.
2. За острие, стрела или огнестрелно оръжие — преминавам през тяло или предмет, като правя тесен и дълъг отвор. Куршумът прониза крака му.
3. Прен. Причинявам краткотрайна остра болка; пробождам. Болка прониза утробата и.
4. Прен. За звук, студ, тръпки и др. под. — причинявам внезапно остро неприятно усещане. Вятърът пронизва.

пронизителен

пронизителна, пронизително, мн. пронизителни, прил. Който пронизва слуха; проглушителен, остър. Пронизителен смях.

прониквам

проникваш, несв. и проникна, св.
1. Преминавам през някаква преграда, препятствие, за да вляза в нещо или за да го достигна. Прониквам в къщата през прозореца. Прониквам в тила на врага.
2. Прен. Разпространявам се, обхващам изцяло. Радиацията е проникнала навсякъде.
3. Разбирам нещо в дълбочина, в скритата му същност. Той вече проникна в проблема.
прониквам се/проникна се. — От какво. Обхваща ме, обзема ме изцяло някакво чувство. Прониквам се от любов.

проникна

проникнеш, мин. св. проникнах, мин. прич. проникнал, св. — вж. прониквам.

проникновен

проникновена, проникновено, мн. проникновени, прил.
1. Който прониква дълбоко в душата на човек; задушевен. Проникновена песен.
2. Прозорлив, проницателен. Проникновен ум.същ. проникновение, ср.същ. проникновеност, проникновеността, ж.

проникновение

вж. проникновен

проникновеност

вж. проникновен

проницаем

проницаема, проницаемо, мн. проницаеми, прил. През който може да се проникне; пропусклив.същ. проницаемост, проницаемостта, ж.

проницаемост

вж. проницаем

проницателен

проницателна, проницателно, мн. проницателни, прил. Който прониква дълбоко в душата на човек или в същността на нещата; наблюдателен, предвиждащ. Проницателен ум.същ. проницателност, проницателността, ж.

проницателност

вж. проницателен

прононсиран

прононсирана, прононсирано, мн. прононсирани, прил. Който е афиширал, показал е ясно политическите си или други убеждения; отявлен.

пропаганда

ж., само ед. Разпространяване и разясняване на идеи, учения, знания с цел да се привлекат симпатизанти.прил. пропаганден, пропагандна, пропагандно, мн. пропагандни.

пропагандатор

мн. пропагандатори, м. Човек, който се занимава с пропаганда; пропагандист.прил. пропагандаторски, пропагандаторска, пропагандаторско, мн. пропагандаторски.

пропагандаторка

мн. пропагандаторки, ж. Жена пропагандатор.

пропагандаторски

вж. пропагандатор

пропаганден

вж. пропаганда

пропагандирам

пропагандираш, несв. и св. Правя пропаганда.

пропагандист

мн. пропагандисти, м. Пропагандатор.

пропагандистка

мн. пропагандистки, ж. Жена пропагандист.

пропагация

мед. Разпространяване.

пропадам

пропадаш, несв. и пропадна, св.
1. Падам надолу през отвор. Кракът ми пропада в дупка.
2. Затъвам. Пропадам в тресавище.
3. Изгубвам се, не пращам вести за себе си.
4. Изгубвам имот или чест. Пропаднала жена.
5. Не успявам да взема изпит.
• Пропадам вдън земя. — Изчезвам без следа.

пропадна

пропаднеш, мин. св. пропаднах, мин. прич. пропаднал, св. — вж. пропадам.

пропанон

мед. вж. ацетон

пропаст

пропастта, мн. пропасти, ж.
1. Голяма,почти отвесна яма под скала (обикн. в планина); бездна.
2. Прен. Голямо разминаване, различие. Пропаст дели възгледите им.
3. Пропадане (в 4 знач. ); гибел.

пропедевтика

ж., само ед. Спец. Предварителен елементарен курс, въвеждащ в някоя наука; увод.прил. пропедевтичен, пропедевтична, пропедевтично, мн. пропедевтични.

пропивам

пропиваш, несв. и пропия, св. За влага, миризма и др. — прониквам, просмуквам се. Миризмата пропи в стената.
пропивам се/пропия се. — Напоявам се. пропиваш, несв. и пропия, св.; Какво.
1. Започвам да пия. Пропивам кафе.
2. Изразходвам средства за алкохол. Пропивам наследство.
пропивам се/пропия се. — Пристрастявам се към алкохола.

пропилея

пропилееш, мин. св. пропилях, мин. прич. пропилял, св. — вж. пропилявам.

пропилявам

пропиляваш, несв. и пропилея, св.; Какво. Пилея изцяло; разпилявам, разхищавам, прахосвам. Пропилявам пари. Пропилявам време.

прописвам

прописваш, несв. и пропиша, св.
1. Научавам се да пиша, започвам да пиша.
2. Разг. Започвам да пиша литература (обикн. стихове).

пропиша

пропишеш, мин. св. прописах, мин. прич. прописал, св. — вж. прописвам.

пропищя

пропищиш, мин. св. пропищях, мин. прич. пропищял, св. — вж. пропищявам.

пропищявам

пропищяваш, несв. и пропищя, св.
1. Започвам да пищя.
2. Прен. Оплаквам се, роптая.

пропия

пропиеш, мин. св. пропих, мин. прич. пропил, св. — вж. [[пропивам 1,2_

проплаквам

проплакваш, несв. и проплача, св.
1. Плача периодично, с прекъсвания. Бебето проплаква в съня си.
2. Оплаквам се от нещо, обикн. с плач.

проплача

проплачеш, мин. св. проплаках, мин. прич. проплакал, св. — вж. проплаквам.

проповед

проповедта, мн. проповеди, ж.
1. Спец. Реч с религиозно-нравоучително съдържание.
2. Прен. Устен или писмен текст, с който се разпространява, пропагандира някое учение, схващане и др.

проповедник

мн. проповедници, м. Човек, който проповядва.прил. проповеднически, проповедническа, проповедническо, мн. проповеднически.

проповедница

мн. проповедници, ж. Жена проповедник.

проповеднически

вж. проповедник

проповедничка

мн. проповеднички, ж. Проповедница.

проповядвам

проповядваш, несв. Правя, държа проповед.

проповядване

Библейско тълкуване: Публично и устно прокламиране на религиозни истини, повечето евангелски — Ис. 61:1; Д. А. 8:1; 2Кор. 5:20; Еф. 3:8. Несъмнено, още в най-стари времена, се е наставлявало в религията. Енох пророкува — Юда 14,15ст. , а Ной бе "проповедник на правдата" — 2Пет. 2:5. Често в историята на Мойсей, съдиите, и пророците, се срещат проповеди; до някъде те са били свързани с Еврейския обред — Неем. 8гл. Псалмопенията в храма, поучаваха хората. След плена се издигнаха много Еврейски молитвени домове (синагоги), където всяка събота се четеше и тълкуваше словото Божие. Проповядването на Христос разпнат от онези, които той нарича "свои посланици", в Новия Завет е установено задължение от първостепенна важност (главното Божие средство за обръщението на света) — Мк. 16:15; 1Кор. 1:21; 2Тим. 2:2, 4:2.

пропозиция

мн. пропозиции, ж.
1. Предложение.
2. Спец. Съвкупност от условия за спортно състезание.

прополис

м., само ед. Вещество, с което пчелите замазват входовете и пукнатините на кошерите си; пчелен клей.

пропорционален

пропорционална, пропорционално, мн. пропорционални, прил.
1. Който се намира в определена пропорция с друго нещо. Пропорционална изборна система.
2. Притежаващ правилни пропорции; съразмерен, хармоничен. Пропорционални черти.

пропорция

мн. пропорции, ж.
1. Съразмерно съотношение на съставните части на нещо. Правилни пропорции.
2. Спец. Равенство между две отношения в математи-ката.

проправя

проправиш, мин. св. проправих, мин. прич. проправил, св. — вж. проправям.

проправям

проправяш, несв. и проправя, св. ; какво. Правя нещо да преминава през друго нещо; прокарвам. Проправям пъртина през снега.

пропукам

пропукаш, св. — вж. пропуквам.

пропуквам

пропукваш, несв. и пропукам, св.
1. Какво. Пукам нещо надълбоко, изцяло. Пропуквам лед.
2. Почвам да пукам, да пращя. Пропукват пушки. Пропукват съчки под краката ми.
пропуквам се/пропукам се. — Придобивам дълбоки пукнатини, процепи. От земетресението стената се пропука.

пропуск

мн. пропуски, (два) пропуска, м.
1. Нещо изпуснато, забравено в дейност, текст и др. Голям пропуск. Твой пропуск.
2. Документ за право на влизане. Входът е с пропуски.
3. Място, където се издават и се проверяват документи при влизане. Дежурен на пропуска.
4. Спец. Остар. Парола, тайна дума.прил. пропускателен, пропускателна, пропускателно, мн. пропускателни. (във 2 и 3 знач. ).

пропускам

пропускаш, несв. и пропусна, св.
1. Какво. За материя — позволявам проникване на нещо през себе си. Кожата пропуска вода. Стъклото пропуска светлина.
2. Кого, какво. Пускам да мине или да влезе. Пропуснах жената напред.
3. Какво. Не използвам своевременно нещо; изпускам. Пропускам автобус. Пропускам възможност.
4. Какво. Изпускам части от текст, музикално произведение и др. под. при четене, преписване, изпълнение и др. Пропуснах куплет от песента.
5. Какво. Не се явявам. Пропуснах срещата.
6. Какво. По невнимание не забелязвам нещо. Пропуснах да забележа привичните му жестикулации.

пропускателен

вж. пропуск

пропусклив

пропусклива, пропускливо, мн. пропускливи, прил. Който пропуска (в 1 знач. ).

пропусна

пропуснеш, мин. св. пропуснах, мин. прич. пропуснал, св. — вж. пропускам.

пропущам

пропущаш, несв. Пропускам.

пропъдя

пропъдиш, мин. св. пропъдих, мин. прич. пропъдил, св. — вж. пропъждам.

пропъждам

пропъждаш, несв. и пропъдя, св.; Кого, какво. Пъдя, гоня надалече.

прорасна

прораснеш, мин. св. прораснах, мин. прич. прораснал, св. — вж. прораствам.

прораста

прорастеш, мин. св. прорастох, мин. прич. прорасъл, св. Прорасна.

прораствам

прорастваш, несв. и прорасна, св. За растение — пускам кълн, започвам да раста; пониквам. Прораснали картофи.

прорежа

прорежеш, мин. св. прорязах, мин. прич. прорязъл, св. — вж. прорязвам.

прорез

мн. прорези, (два) прореза, м. Отвор, получен чрез рязане.

прорицавам

прорицаваш, несв. и прорицая, св. Пророкувам.

прорицалище

мн. прорицалища, ср. Истор. Езическо светилище, където се прорицава.

прорицание

мн. прорицания, ср. Предсказание, предвиждане, пророчество.

прорицател

прорицателят, прорицателя, мн. прорицатели, м. Човек, който прорицава.

прорицателка

мн. прорицателки, ж. Жена прорицател.

прорицая

прорицаеш, мин. св. прорицах, мин. прич. прорицал, св. — вж. прорицавам.

пророк

мн. пророци, м.
1. Човек, който пророкува.
2. В религията — лице, което говори от името на бога и предвестява бъдещи събития. Пророк Даниил.прил. пророчески, пророческа, пророческо, мн. пророчески.

пророкувам

пророкуваш, несв. Предсказвам бъдещето; предричам, вещая, прорицавам.

проронвам

проронваш, несв. и пророня, св. Изговарям тихо, едва; продумвам.
• Проронвам сълзи. — Плача.

пророня

пророниш, мин. св. пророних, мин. прич. проронил, св. — вж. проронвам.

пророчески

вж. пророк

пророчествам

пророчестваш, несв. Правя пророчества; предсказвам, пророкувам.

пророчество

мн. пророчества, ср. Предвиждане за бъдещето; предсказание.

пророчествувам

пророчествуваш, несв. Пророчествам.

пророчица

мн. пророчици, ж. Жена пророк (главно в 1 знач. ). Касандра е пророчица.

прорязвам

прорязваш, несв. и прорежа, св.; Какво.
1. Чрез рязане правя отвор или дупка в нещо. Прорязвам плик.
2. Прен. Набраздявам, правя гънка, като че ли има рязка от нож. Бръчки прорязват челото му.
3. Прен. За звук, светлина и др. под. — рязко, внезапно и силно се проявявам; пронизвам.

просба

мн. просби, ж. Остар. Молба.

просвам

просваш, несв. и просна, св.
1. Какво. Разпростирам по цялата ширина и дължина. Проснах килима.
2. Какво. Простирам. Проснах прането.
3. Кого. Карам да легне, да падне в цял ръст. Проснах го на пода. – просвам се/просна се. Излягам се небрежно или в цял ръст.

просвета

ж., само ед.
1. Просвещаване.
2. Образование, обучение.прил. просветен, просветна, просветно, мн. просветни. Просветно министерство.

просветвам

просветваш, несв. и просветна, св.
1. Светвам периодично,с прекъсвания. Лампата просветва.
2. Прен. Ставам по-светъл; озарявам се, просветлявам. Просветвам от щастие. Лицето му просветна от щастие.
• Просветва/просветне ми. — Внезапно ми става ясно; разбирам, схващам, осъзнавам.

просветен

просветена, просветено, мн. просветени, прил. Образован.същ. просветеност, просветеността, ж.

просветеност

вж. просветен

просветител

просветителят, просветителя, мн. просветители, м. Човек, който просвещава.прил. просветителен, просветителна, просветително, мн. просветителни.прил. просветителски, просветителска, просветителско, мн. просветителски.

просветителен

просветителят, просветителя, мн. просветители, м. Човек, който просвещава.
прил. просветителен, просветителна, просветително, мн. просветителни.
прил. просветителски, просветителска, просветителско, мн. просветителски.

просветителка

мн. просветителки, ж. Жена просветител.

просветителски

вж. просветител

просветление

ср., само ед. Яснота в съзнанието и в душата; вътрешна хармония.

просветлея

просветлееш, мин. св. просветлях, мин. прич. просветлял, св. — вж. просветлявам.

просветлявам

просветляваш, несв. и просветлея, св. Постепенно ставам по-светъл, по-ясен. Косата просветлява през лятото.

просветна

просветнеш, мин. св. просветнах, мин. прич. просветнал, св. — вж. просветвам.

просветя

просветиш, мин. св. просветих, мин. прич. просветил, св. — вж. просвещавам.

просвещавам

просвещаваш, несв. и просветя, св.; Кого, какво. Разпространявам знания, култура. Просвещавам хората.
просвещавам се/просветя се. 1. — Уча, обучавам се.
2. Ирон. Трупам знания.

просвещение

ср., само ед. Остар. Просвета.

просвирвам

просвирваш, несв. и просвиря, св.
1. Започвам да свиря.
2. Какво. Изсвирвам музикално произведение от начало до край за репетиция.

просвиря

просвириш, мин. св. просвирих, мин. прич. просвирил, св. — вж. просвирвам.

просека

мн. просеки, ж. Тясна ивица изсечени дървета в гората. просечеш, мин. св. просякох, мин. прич. просякъл, св. — вж. просичам.

просен

вж. просо

просеник

мн. просеници, (два) просеника, м. Специален хляб от царевично брашно (рядко от просо).прил. просеничен, просеничена, просеничено, мн. просеничени, прил.

просеничен

вж. просеник

просешки

просешка, просешко, мн. просешки, прил. Просяшки.

просител

просителят, просителя, мн. просители, м. Молител, тъжител.

просителка

мн. просителки, ж. Жена просител.

просичам

просичаш, несв. и просека, св.; Какво.
1. Разчиствам пространство чрез сечене. Просичам гора.
2. Прорязвам.

просия

ж., само ед.
1. Просене.
2. Събраното с просене.

просиявам

просияваш, несв. и просияя, св.
1. Започвам да сияя. Просиявам от радост.
2. Сияя, блестя през нещо. Слънцето просиява през щорите.

просияя

просияеш, мин. св. просиях, мин. прич. просиял, св. — вж. просиявам.

проскубвам

проскубваш, несв. и проскубя, св.; Какво. Скубя нещо не подред, а тук-там. Проскубвам лук.
проскубвам се/проскубя се. — Опадва ми тук-там перушината, косата или козината. Проскубана кокошка.

проскубя

проскубеш, мин. св. проскубах, мин. прич. проскубал, св. — вж. проскубвам.

прослава

ж., само ед. Прославяне. Прослава на героите.

прославен

прославена, прославено, мн. прославени, прил. Който се ползва със слава; известен, знаменит, прочут.

прославя

прославиш, мин. св. прославих, мин. прич. прославил, св. — вж. прославям.

прославям

прославяш, несв. и прославя, св.; Кого, какво. Правя да придобие слава, известност; възвеличавам, възпявам.
прославям се/прославя се. — Ставам известен, прочут. Карузо се е прославил с гласа си.

проследя

проследиш, мин. св. проследих, мин. прич. проследил, св. — вж. проследявам.

проследявам

проследяваш, несв. и проследя, св.
1. Кого, какво. Следя до крайната цел. Проследих заека до дупката му. Проследих с поглед влизането му.
2. Какво. Изследвам процеса на развитие. Проследявам израстването му като певец.

прословут

прословута, прословуто, мн. прословути, прил. Известен, прочут.

прослойка

мн. прослойки, ж.
1. Тънък междинен пласт между две неща.
2. Обществена група, която се отличава с някакви особености.

прослушам

прослушаш, св. — вж. прослушвам.

прослушвам

прослушваш, несв. и прослушам, св.
1. Започвам да слушам.
2. Кого, какво. Слушам нещо или някого внимателно от начало до край. Прослушвам касета. Прослушвам певци.

просмукан

просмукана, просмукано, мн. просмукани, прил. В който се е просмукало нещо; пропит, напоен.

просмуквам

просмукваш, несв. и просмуча, св. Пропускам в себе си влага, течност, миризма и др. ; напоявам се, пропивам се с нещо.
просмуквам се/просмуча се. — Преминавам през порите и цепнатините на нещо. Отровата се е просмукала в организма.

просмуча

просмучеш, мин. св. просмуках, мин. прич. просмукал, св. — вж. просмуквам.

просна

проснеш, мин. св. проснах, мин. прич. проснал, св. — вж. просвам.

просо

ср., само ед. Вид житно растение. Нахрани птичките с просо.прил. просен, просена, просено, мн. просени.
• Сгазвам, просото. — Провинявам се; сгазвам лука.
• Карам през просото. — Правя нещо, без да се съобразявам с ред, приличие.

проспект

мн. проспекти, (два) проспекта, м.
1. Тезисна програма на някакво издание или предприятие.
2. Брошура с рекламен характер.
3. Спец. Театрални декори в дъното на сцената; фон.

просперирам

просперираш, несв. и св. Напредвам, преуспявам, процъфтявам.

просперитет

м., само ед. Преуспяване, напредване, процъфтяване, благополучие, благоденствие.

проспивам

проспиваш, несв. и проспя, св.; Какво.
1. Прекарвам определено време в сън. Проспах деня.
2. Прен. Пропускам. Проспах възможността за работа.

проспя

проспиш, мин. св. проспах, мин. прич. проспал, св. — вж. проспивам.

просроча

просрочиш, мин. св. просрочих, мин. прич. просрочил, св. — вж. просрочвам.

просрочвам

просрочваш, несв. и просроча, св.; Какво. Надвишавам определен срок за нещо, закъснявам с нещо. Просрочвам дълг.същ. просрочване, ср.

просрочване

вж. просрочвам

просрочка

ж., само ед. Просрочване.

прост

проста, просто, мн. прости, прил.
1. Еднороден по състав, несъставен. Просто вещество.
2. Който не е сложен, не е труден, а е леснодостъпен за разбиране, за използване. Просто устройство. Проста задача.
3. Обикновен, който с нищо не се отличава от другите. Прост учител.
4. Разг. Който няма добро качество, добра изработка. Прост плат. Проста рокля.
5. Остар. Който не принадлежи към привилегированите съсловия, към аристокрацията. Прост народ.
6. Необразован, неграмотен. Поради липса на пари остана прост.
7. Невъзпитан, недодялан, глупав, слабоумен.
• С просто око. — Без помощта на допълнителни приспособления за гледане.

простак

мн. простаци, м. Прост, глупав, невъзпитан човек.прил. просташки, просташка, просташко, мн. просташки.същ. простащина, ж. Неговата простащина никъде я няма.

простата

ж., само ед. Спец. Жлеза с външна секреция у мъжа с големина и форма на кестен.прил. простатен, простатна, простатно, мн. простатни. Простатна жлеза.

простатен

вж. простата

простатит

м., само ед. Спец. Възпаление на простатната жлеза.

простаторея

мед. Изтичане на простатен секрет при уриниране или дефекация, напр. при простатит.

простачка

мн. простачки, ж. Жена простак.

просташки

вж. простак

простащина

вж. простак

простена

простенеш, мин. св. простенах, мин. прич. простенал, св. — вж. простенвам.

простенвам

простенваш, несв. и простена, св. Започвам да стена или стена периодично, с прекъсвания.

простивам

простиваш, несв. и простина, св. Простудявам се, настивам.

простина

простинеш, мин. св. простинах, мин. прич. простинал, св. — вж. простивам.

простирам

простираш, несв. и простра, св.; Какво.
1. Разгъвам, обтягам. Простирам дрехи.
2. Протягам напред. Простирам крака.
3. Прен. За власт и др. под. — разпространявам на голяма територия.
простирам се/простра се. 1. — Обтягам се. Така се е простял, че ми пречи да мина.
2. Заемам широко или дълго пространство. България се простира между Дунав и Родопите.
3. Прен. При говорене, разказване — увличам се да разкажа детайлно, пространно. Простирам се надълго и нашироко.
• Простирам си краката според чергата. — Съобразявам се с възможностите си в момента.

проституирам

проституираш, несв. и св.
1. Упражнявам професия на проститутка.
2. Прен. С Какво. Служа си с нещо възвишено за постигане на низки цели. Престанете да проституирате с изкуството!същ. проституиране, ср.

проституиране

вж. проституирам

проститутка

мн. проститутки, ж. Жена, която се отдава на мъже за пари; курва.прил. проститутски, проститутска, проститутско, мн. проститутски.

проститутски

вж. проститутка

проституция

ж., само ед. Проституиране.

простоват

простовата, простовато, мн. простовати, прил. Прост в известна степен; простичък.

простодушен

простодушна, простодушно, мн. простодушни, прил. Който не се преструва; безхитростен, искрен.същ. простодушие, ср.същ. простодушност, простодушността, ж.

простодушие

вж. простодушен

простодушност

вж. простодушен

простолюдие

ср., само ед. Прост народ, който не принадлежи към по-издигнатите съсловия.

простор

мн. простори, м.
1. Обширно, свободно пространство. Обичам да се разхождам на простор.
2. Прен. Широта, свобода за действие. Простор за идеи.прил. просторен, просторна, просторно, мн. просторни. мн. простори, (два) простора, м. Разг. Приспособление с опънати въжета за простиране на дрехи при сушене, както и самите въжета.

просторен

вж. простор

простосмъртен

простосмъртна, простосмъртно, мн. простосмъртни, прил.
1. Който след смъртта си не оставя следи в историята.
2. Разг. Ирон. Обикновен, прост, не високопоставен.

простосърдечен

простосърдечна, простосърдечно, мн. простосърдечни, прил. Който е искрен, безхитростен, сърдечен.същ. простосърдечие, ср.същ. простосърдечност, простосърдечност-та, ж.

простосърдечие

вж. простосърдечен

простосърдечност

вж. простосърдечен

простота

ж., само ед.
1. Качество на прост (в 1 и 2 знач. ).
2. Проява на прост (в 7 знач. ); простотия.

простотия

мн. простотии, ж.
1. Качество или проява на прост (в 6 и 7 знач. ) човек.
2. Само ед. Всички прости, неуки хора; прост народ.

простра

простреш, мин. св. прострях, мин. прич. прострял, св. — вж. простирам.

пространен

пространна, пространно, мн. пространни, прил. Обширен. Пространно житие.

пространствен

вж. пространство

пространство

мн. пространства, ср.
1. Спец. Само ед. Форма на съществуване на материята, която има протяжност и обем. Пространство и време.
2. Неограничена широта. Космическо пространство.
3. Празно, незаето разстояние между две неща. Свободно пространство.
4. Участък от земната повърхност; територия. Наводнението засегна голямо пространство.прил. пространствен, пространствена, пространствено, мн. пространствени.

прострация

мед. Изтощение, изнемощялост, немощ.

прострелвам

прострелваш, несв. и прострелям, св.
1. Кого, какво. Правя рана чрез стреляне.
2. Какво. Прочиствам огнестрелно оръжие чрез стрелба.

прострелям

простреляш, св. — вж. прострелвам.

простуда

ж., само ед. Простудяване, настинка.прил. простуден, простудна, простудно, мн. простудни.

простуден

вж. простуда

простудя

простудиш, мин. св. простудих, мин. прич. простудил, св. — вж. простудявам.

простудявам

простудяваш, несв. и простудя, св.; Кого, какво. Оставям някого или нещо на студ, че да изстине или да се разболее. Простудих ръцете си. Простудих го.
простудявам се/простудя се. — Простудявам себе си; настивам, простивам.

простъпка

мн. простъпки, ж. Лоша постъпка; провинение.

простя

простиш, мин. св. простих, мин. прич. простил, св. — вж. прощавам.

просфора

ж., само ед. Спец. Малък ритуален хляб, използван в църквата като символ на безкръвната жертва.

просълзя

просълзиш, мин. св. просълзих, мин. прич. просълзил, св. — вж. просълзявам.

просълзявам

просълзяваш, несв. и просълзя, св.; Кого. Карам някого да започне да плаче, да му потекат сълзи. Просълзяват ме.
просълзявам се/просълзя се. — На очите ми се показват сълзи от силно преживяване. Просълзявам се от радост.

просъница

ж., само ед. Състояние между будното и съня. В просъница.

просъскам

просъскаш, св. — вж. просъсквам.

просъсквам

просъскваш, несв. и просъскам, св.
1. Започвам да съскам или съскам периодично, с прекъсвания. Змията просъска.
2. Прен. Казвам нещо със злоба.

просъществувам

просъществуваш, св. Съществувам определен период от време. Просъществуваха четири години.

прося

просиш, мин. св. просих и просих, мин. прич. просил и просил, несв.
1. Публично моля различни хора да ми дадат пари или храна, за да преживявам.
2. Остар. Моля. Прося помощ.

просяк

мн. просяци, м. Човек, който проси (в 1 знач. ) и живее от подаяния, от милостиня.прил. просяшки, просяшка, просяшко, мн. просяшки.

просякиня

мн. просякини, ж. Жена просяк.

просяшки

вж. просяк

протакам

протакаш, несв. и проточа, св.
1. Какво. Протягам, опъвам. Паякът протакаше паяжината си.
2. Съзнателно бавя. Ако още малко проточите, ще се откажа.
3. Какво. Говоря, пея и др. под. бавно, провлачено. Протакам песен.
протакам се/проточа се. 1. — Издължавам се, опъвам се. Керванът се проточи. Паяжината се е проточила.
2. За нещо във времето — трая прекалено дълго. Зимата се проточи. Сватбата се протака вече три дни.
3. За думи, песен и др. — провличам се.

протанопия

мед. Вродено разстройство на цветоусещането, при което зрителната система възприема непълноценно червения цвят.

протегна

протегнеш, мин. св. протегнах, мин. прич. протегнал, св. — вж. протягам.

протеже

мн. протежета, ср. Човек, който е протежиран от някого.

протежение

ср., само ед. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката.

протежирам

протежираш, несв. и св.; Кого. Покровителствам (обикн. в службата).

протеза

мн. протези, ж. Изкуствена част, която заменя естествена част на човешкото тяло. Зъбни протези.

протеин

мн. протеини, м. Обикн. мн. Общо название на простите белтъчни вещества.прил. протеинов, протеинова, протеиново, мн. протеинови.

протеинов

вж. протеин

протека

протечеш, мин. св. протекох, мин. прич. протекъл, св. — вж. протичам.

протектор

мн. протектори, м.
1. Покровител, закрилник.
2. Спец. В техниката — предпазител.

протекторат

мн. протекторати, (два) протектората, м.
1. Само ед. Форма на политическа зависимост на една държава от друга, установена с договор, според който външната политика на покровителстваната страна се определя от покровителстващата.
2. Държава, която се намира в положение на такава зависимост.

протекционизъм

м., само ед. Спец. Държавна политика на покровителстване на домашното производство, като го защитава от чуждестранната конкуренция.

протекционист

мн. протекционисти, м. Привърженик на протекционизма.

протекция

мн. протекции, ж. Покровителство от страна на влиятелно лице при устройване на работа, а и при повишаване в длъжност, звание и др. под. С протекции.

протест

мн. протести, (два) протеста, м.
1. Протестиране.
2. Спец. Известяване на кредитор при неспазване срока на изплащане на полица. Протест на полица.

протестант

мн. протестанти, м. Човек, който изповядва протестантизъм.

протестантизъм

м., само ед. Спец. Общо название на религиозни учения и секти в християнството, възникнали като протест срещу догмите на католицизма.

протестантка

мн. протестантки, ж. Жена протестант.

протестантство

Общо название на религиозни учения в християнството (лутерианство, калвинизъм, цвинглианство, англиканство) и секти (баптисти, методисти, квакери, евангелисти, петдесетници и др. ), възникнали в Европа през XVI в. и по-късно през реформацията като протест срещу догмите на католическата църква.

протестен

протестна, протестно, мн. протестни, прил. Който изразява протест (в 1 знач. ). Протестно писмо.

протестирам

протестираш, несв. и св.
1. Възразявам рязко, изказвам своето недоволство от нещо. Протестирам срещу новите данъци.
2. Спец. Правя заявление за неизплащане на полица. Протестирам полица.

противен

противна, противно, мн. противни, прил.
1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище.
2. Вражески.
3. Неприятен, отвратителен. Противен човек.

противник

мн. противници, м.
1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др. ).
2. Неприятелски войник; враг. Противникът е силен.прил. противников, противникова, противниково, мн. противникови.

противников

вж. противник

противница

мн. противници, ж. Жена противник.

противничка

мн. противнички, ж. Противница.

противо-

Първа съставна част на думи със значение противодействащ, пречещ, напр. противобългарски, противовъздушен, противозачатъчен, противорелигиозен, противомаларичен, противопожарен, противосамолетен, противотанков, противоконституционен.

противовес

м., само ед. Нещо, което противостои и уравновесява друго нещо.
• В противовес на. — За разлика от нещо, противно на нещо.

противовъздушен

противовъздушна, противовъздушно, мн. противовъздушни, прил. Който противодейства на нападение от въздуха. Противовъздушна отбрана.

противогаз

мн. противогази, (два) противогаза, м. Маска с филтър, която се надява на лицето на човек, за да го предпази от вредни газове и др.

противодействам

противодействаш, несв. Оказвам противодействие.

противодействие

мн. противодействия, ср. Действие, което е предизвикано от друго и е обратно на него по насоченост, та му пречи (да се развие или да се прояви). Срещам противодействие.

противодействувам

противодействуваш, несв. Противодействам.

противоестествен

противоестествена, противоестествено, мн. противоестествени, прил. Който е противен на естественото, на обичайното, на нормалното. Противоестествени прояви.

противозаконен

противозаконна, противозаконно, мн. противозаконни, прил. Който противоречи на закона.

противомярка

мн. противомерки, ж. Мярка за недопускане на нещо.

противоотрова

мн. противоотрови, ж. Вещество, което пречи на действието на отрова.

противопожарен

противопожарна, противопожарно, мн. противопожарни, прил. Който взема мерки против пожарите. Противопожарни правила. Противопожарна служба.

противопоказен

противопоказна, противопоказно, мн. противопоказни, прил. Вреден за някого от медицинска гледна точка.

противополагам

противополагаш, несв. и противоположа, св. Противопоставям.

противоположа

противоположиш, мин. св. противоположих, мин. прич. противоположил, св. — вж. противополагам.

противоположен

противоположна, противоположно, мн. противоположни, прил.
1. Който се намира от другата страна; насрещен. Противоположна страна на улицата.
2. Който е съвършено различен; обратен. Противоположни възгледи.същ. противоположност, противоположността, ж.

противоположност

вж. противоположен

противопоставя

противопоставиш, мин. св. противопоставих, мин. прич. противопоставил, св. — вж. противопоставям.

противопоставям

противопоставяш, несв. и противопоставя, св.; какво/кого, на какво/на кого.
1. Насочвам против, срещу, като противодействам.
2. Сравнявам, за да установя разликата. Противопоставям твоето мнение на неговото.
противопоставям се/противопоставя се. — Обявявам се против нещо. Противопоставям се на решение.

противореча

противоречиш, мин. св. противоречих, мин. прич. противоречил, несв.
1. На кого. Не се съгласявам с някого, възразявам му.
2. На какво. Не съм в съгласие с нещо друго, в противоречие съм с нещо друго. Това противоречи на предишното изказване.
• Противореча си. — Непоследователен съм в действията и в изказванията си, първо говоря/върша едно, после обратното.

противоречив

противоречива, противоречиво, мн. противоречиви, прил. Който съдържа или изразява противоречие (в 1 и 3 знач. ). Противоречиви възгледи. Противоречив извод.

противоречие

мн. противоречия, ср.
1. Несъвместимост, несъгласуваност в мисли, изказвания, постъпки. Противоречие в изказванията им.
2. Мисъл, изказване или постъпка, която е срещу някого. Не търпя противоречия.
3. Противоположност на интересите. Класови противоречия.

противостоя

противостоиш, мин. св. противостоях, мин. прич. противостоял, несв.; на какво. Устоявам срещу нещо. Противостоя на бурите. Противостоя на плановете им.

противоудар

мн. противоудари, (два) противоудара, м. Военна операция срещу атака, настъпление на противника; контранастъпление, контраатака, контраофанзива.

противя се

противиш се, мин. св. противих се, мин. прич. противил се, несв.
1. Не се съгласявам. Противих се дълго на това решение.
2. Съпротивявам се. Не се противете!

протичам

протичаш, несв. и протека, св.
1. За река, воден поток — тека през някакво пространство. Реката протича през полето.
2. Започвам да тека. Водата протече в коридора.
3. Поради дупки, отвори — започвам да пропускам влага, вода. Канчето протече. Покривът протече.
4. Прен. За време, за състояние — преминавам, минавам. Денят протече добре. Представлението протече хубаво. Болестта протича с температура.

протка

мн. протки, ж. Разг.
1. Малка врата между два съседни двора.
2. Малка врата откъм улицата.

прото-

Първа съставна част на сложни думи със значение: Първоначален, първичен; Висш, старши, главен.

протойерей

протойереят, протойерея, мн. протойереи, м. Титла на старши свещеник.

проток

мн. протоци, (два) протока, м. Пролив.

протокол

мн. протоколи, (два) протокола, м.
1. Записки на събрание, заседание и др. , които имат стойността на официален документ. Протоколи на Народното събрание.
2. Документ, с който се удостоверява някакъв факт. Протокол на огледа.
3. Спец. Установен ред в дипломатическите среди за подреждане на хората, за размяна на любезности и за правилно държание; дипломатически етикет.прил. протоколен, протоколна, протоколно, мн. протоколни.

протоколен

вж. протокол

протоколирам

протоколираш, несв. и св.
1. Съставям протокол (в 1 и 2 знач. ).
2. Какво. Записвам в протокол (в 1 и 2 знач. ). Протоколирам щети.

протон

мн. протони, (два) протона, м. Спец. Устойчива елементарна частица в ядрото на атома с положителен заряд.

протоплазма

ж., само ед. Спец. Основна съставка на растителните и животинските клетки, която съдържа хранителни вещества, соли и вода.прил. протоплазмен, протоплазмена, протоплазмено, мн. протоплазмени.

протоплазмен

вж. протоплазма

протопрезвитер

мн. протопрезвитери, м. Спец. Най-висока почетна титла на свещеник; пръв презвитер.

протосингел

мн. протосингели, м. Спец. Висш духовник, който е помощник на патриарх, екзарх или митрополит.

прототип

мн. прототипове, (два) прототипа, м.
1. Първообраз, първоначален образ.
2. Спец. Действително лице, което служи на писател за модел при създаването на литературен герой.

проточа

проточиш, мин. св. проточих, мин. прич. проточил, св. — вж. проточвам и протакам.

проточвам

проточваш, несв. и проточа, св.; Какво.
1. Оставям нещо да се влачи. Проточвам пояс.
2. Протакам. Проточвам крака. Проточвам песен. Проточвам женитба.
проточвам се/проточа се. 1. — Повличам се, увисвам. Проточила и се фустата.
2. Протакам се.

протрахиран

мед. Удължен, продължителен.

протривам

протриваш, несв. и протрия, св.; Какво.
1. Правя отвор чрез триене; протърквам. Протривам сако на лактите.
2. Трия много, до нараняване. Раницата ми протри рамото.

протрия

протриеш, мин. св. протрих, мин. прич. протрил, св. — вж. протривам.

протрузия

мед. Изпъкване, издаване напред, издатина.

протуберанс

мн. протуберанси, м. Спец. Обикн. мн. Огромни газови изригвания в хромосферата на Слънцето или над нея.

протягам

протягаш, несв. и протегна, св.; Какво. Простирам, изпъвам напред. Протягам ръце.
протягам се/протегна се. 1. — Разкършвам, разтягам тялото си след продължителен покой. След сън се протягам и ставам.
2. Изпъвам се напред или на голяма дължина; простирам се. Ръцете и се протегнаха и поеха детето.
• Протягам ръка. — Предлагам приятелство, мир, помощ.

проумея

проумееш, мин. св. проумях, мин. прич. проумял, св. — вж. проумявам.

проумявам

проумяваш, несв. и проумея, св. Разбирам. Най-сетне проумях.

проуча

проучиш, мин. св. проучих, мин. прич. проучил, св. — вж. проучвам.

проучвам

проучваш, несв. и проуча, св.; Кого, какво. Изучавам от всички страни; изследвам. Проучвам теория. Проучвам я.

проф-

Първа част от сложни думи със значение профсъюзен, напр. : профгрупа, профдеятел, профдружество, профкомитет, профорганизация, профпредседател, профотговорник, профсъбрание и др.

профан

мн. профани, м. Човек, който няма познания в определена област; невежа.прил. профански, профанска, профанско, мн. профански.

профанация

ж., само ед. Непочтително отношение към нещо или към някого, които заслужават уважение; опошляване.

профанирам

профанираш, несв. и св.; Какво. Подлагам на профанация.

профански

вж. профан

професионален

професионална, професионално, мн. професионални, прил.
1. Който се отнася до професия. Професионално заболяване.
2. Който превръща заниманията си през свободното време в професия. Професионален картоиграч. Професионален танцьор.

професионализъм

м., само ед.
1. Превърнато в професия занимание с нещо. Професионализъм в спорта.
2. Висока степен на умение, която е присъща на професионалиста.

професионалист

мн. професионалисти, м.
1. Човек, който е превърнал заниманията си през свободното време в професия.
2. Човек, който е много добър в професията си.

професионалистка

мн. професионалистки, ж. Жена професионалист.

професия

мн. професии, ж. Основна трудова дейност при човека, за която се подготвя, квалифицира и с която се прехранва. По професия е учител.

професор

мн. професори, м.
1. Най-високото научно-преподавателско звание в университет и лицето, което го притежава.
2. Прен. Разг. Човек с големи познания в дадена област.прил. професорски, професорска, професорско, мн. професорски.

професорски

вж. професор

професорство

ср., само ед. Звание на професор.

професура

ж., само ед. Професорство.

профил

мн. профили, (два) профила, м.
1. Странично очертание, страничен вид на нещо. Изрязан профил.
2. Спец. Разрез, сечение на нещо.
3. Разновидност, вариант на специалност. Научен профил.прил. профилен, профилна, профилно, мн. профилни. Профилна стомана.

профилактика

ж., само ед. Съвкупност от начини и лечебни средства за предпазване от определена болест.

профилактичен

профилактична, профилактично, мн. профилактични, прил. Който служи за профилактика; предпазен.

профилен

вж. профил

профилирам

профилираш, несв. и св.
1. Спец. Какво. Придавам профил, сечение на нещо.
2. Кого, какво. Определям профил при обучение.
профилирам се. — Определям си профил (в 3 знач. ); специализирам.

профирен

профирна, профирно, мн. профирни, прил. Който има приятно кисел вкус.

проформа

ж., само ед. Външна форма, видимост, за да се спази установен ред или благоприличие. Питам проформа.

профсъюз

мн. профсъюзи, (два) профсъюза, м. Професионален съюз; синдикат.прил. профсъюзен, профсъюзна, профсъюзно, мн. профсъюзни.

профсъюзен

вж. профсъюз

прохлада

ж., само ед. Приятна хладина.прил. прохладен, прохладна, прохладно, мн. прохладни. Прохладна вечер.

прохладен

вж. прохлада

прохладя

прохладиш, мин. св. прохладих, мин. прич. прохладил, св. — вж. прохлаждам.

прохладявам

прохладяваш, несв. Прохлаждам.

прохлаждам

прохлаждаш, несв. и прохладя, св. Нося прохлада; разхлаждам. Вятърът прохлажда къщите.
прохлаждам се/прохладя се. — Разхлаждам се.

проход

мн. проходи, (два) прохода, м.
1. Място, през което се преминава.
2. Път, който преминава през планината. Шипченски проход.

проходилка

мн. проходилки, ж. Приспособление с колелца, което подпомага бебетата да прохождат.

проходим

проходима, проходимо, мн. проходими, прил. През който може да се преминава; достъпен за преминаване.същ. проходимост, проходимостта, ж.

проходимост

вж. проходим

проходя

проходиш, мин. св. проходих, мин. прич. проходил, св. — вж. прохождам.

прохождам

прохождаш, несв. и проходя, св. Започвам да ходя, научавам се да ходя.

процедирам

процедираш, несв. и св. Извършвам нещо според определен ред, по определена процедура.

процедура

мн. процедури, ж.
1. Официално възприет ред за определена последователност при извършването на нещо. Процедура за доцент.
2. Спец. Обикн. мн. Предписани от лекар лечебни действия (като масаж, вана, бани и др. ).прил. процедурен, процедурна, процедурно, мн. процедурни. Процедурен въпрос.

процедурен

вж. процедура

процедя

процедиш, мин. св. процедих, мин. прич. процедил, св. — вж. процеждам.

процеждам

процеждаш, несв. и процедя, св.; Какво.
1. Остар. Прецеждам.
2. Прен. Казвам нещо със стиснати уста, неохотно или злобно.
процеждам се/процедя се. — За светлина и др. — преминавам едва-едва през процеп, пролука.

процент

мн. проценти, (два) процента, м.
1. Една стотна част от нещо, която се приема за мерна единица и се означава с %.
2. Лихва.прил. процентен, процентна, процентно, мн. процентни.прил. процентов, процентова, процентово, мн. процентови.

процентен

вж. процент

процентов

вж. процент

процеп

мн. процепи, (два) процепа, м. Дълъг и тесен отвор между две части на един предмет (врата, стена, каруца, камион и др. ); пролука, цепнатина. Надничам през процепа на вратата.

процепвам

процепваш, несв. и процепя, св.; Какво.
1. С цепене разделям на две, правя цепнатина.
2. За глас, ек, вик и др. звукове — внезапно се разнасям, нарушавам тишината, покоя; прорязвам.

процепя

процепиш, мин. св. процепих, мин. прич. процепил, св. — вж. процепвам.

процес

мн. процеси, (два) процеса, м.
1. Последователна смяна на състоянието в развитието на нещо; ход, развой. Учебен процес.
2. Прогресираща болест. Възпалителен процес.
3. Спец. Ред за провеждане на съдебно дело и самото дело. Съдебен процес.

процесия

мн. процесии, ж. Тържествено шествие.

процесор

мн. процесори, (два) процесора, м. Спец. Устройство в изчислителна машина, което извършва основните изчислителни операции.

процесуален

процесуална, процесуално, мн. процесуални, прил. Който се отнася до процес (в 3 знач. ). Процесуален въпрос.

процъфтя

процъфтиш, мин. св. процъфтях, мин. прич. процъфтял, св. — вж. процъфтявам.

процъфтявам

процъфтяваш, несв. и процъфтя, св. Развивам се много добре, преуспявам. Индустрията процъфтява.

прочета

прочетеш, мин. св. прочетох, мин. прич. прочел, св. — вж. прочитам.

прочиствам

прочистваш, несв. и прочистя, св.; Какво. Чистя изцяло; изчиствам. Прочиствам гардероба. Прочиствам въздуха.

прочистя

прочистиш, мин. св. прочистих, мин. прич. прочистил, св. — вж. прочиствам.

прочит

м., само ед. Прочитане. Книги за прочит. Различен прочит. Втори прочит.

прочитам

прочитам, несв. и прочета, св.
1. Какво. Чета нещо написано или напечатано от начало до край; изчитам. Прочетох книгата. Прочетох доклада.
2. Прен. Какво. Разгадавам, отгатвам вътрешно състояние или мисъл по външни прояви. Прочетох в погледа и самота.
3. Разг. Преброявам. Прочети до сто!

прочитен

прочитна, прочитно, мн. прочитни, прил. Който е за прочит. Прочитна литература.

прочувам

вж. прочуя се

прочувам се

прочуваш се, несв. и прочуя се, св. Ставам известен, прочут.

прочувствен

прочувствена, прочувствено, мн. прочувствени, прил. Който е проникнат от дълбоко чувство, вълнение.същ. прочувственост, прочувствеността, ж.

прочувственост

вж. прочувствен

прочут

прочута, прочуто, мн. прочути, прил. Известен, познат на много хора; славен. Прочути хора.

прочуя се

прочуеш се, мин. св. прочух се, мин. прич. прочул се, св. — вж. прочувам се.

прошарвам

прошарваш, несв. и прошаря, св.; Какво. Правя нещо да стане шарено, пъстро на места.
прошарвам се/прошаря се. 1. — За грозде — започвам да зрея.
2. Започвам да побелявам.

прошарен

прошарена, прошарено, мн. прошарени, прил.
1. Който е с различни цветове; изпъстрен.
2. За коса и др. под. — примесен с бели коси. Прошарени мустаци.

прошаря

прошариш, мин. св. прошарих, мин. прич. прошарил, св. — вж. прошарвам.

прошение

мн. прошения, ср. Остар. Молба, просба.

прошенописец

мн. прошенописци, м. Остар. Човек, който пише прошения.

прошепвам

прошепваш, несв. и прошепна, св. ; какво, на кого. Казвам с шепот. Прошепнах и, че я обичам. Тихо прошепнах думите.

прошепна

прошепнеш, мин. св. прошепнах, мин. прич. прошепнал, св. — вж. прошепвам.

прошетам се

прошеташ се, св. — вж. прошетвам се.

прошетвам се

прошетваш се, несв. и прошетам се, св. Остар. Разхождам се.

прошка

ж., обикн. ед. Прощаване, извинение. Няма прошка.

прошнуровам

прошнуроваш, несв. и св. ; какво. Подшивам с канап или с шнур канцеларски документи. Прошнуровах протоколната тетрадка.

прошумоля

прошумолиш, мин. св. прошумолих, мин. прич. прошумолил, св. — вж. прошумолявам.

прошумолявам

прошумоляваш, несв. и прошумоля, св. Внезапно и за кратко шумоля.

прощавам

прощаваш, несв. и простя, св.; На кого.
1. Не приемам вече някаква постъпка за вина, не търся отплата, възмездие. Прощавам му обидата.
2. Освобождавам някого от задължение. Прощавам ти дълга.
прощавам се/простя се. — С кого/с какво. Разделям се, сбогувам се. Прощавам се с любимата. Прощавам се с надеждите си. • Прощавай. Сбогом, довиждане.

прощален

прощална, прощално, мн. прощални, прил. Който е свързан с прощаване, със сбогуване. Прощални думи.

прощапалник

вж. престъпулник

прощъпалник

мн. прощъпалници, (два) прощъпалника, м. Пита, която се меси, когато едно дете проходи.

проява

мн. прояви, ж. Проявяване; проявление. Добри прояви.

проявител

проявителят, проявителя, мн. проявители, (два) проявителя, м. Вещество, в което се проявяват снимки.

проявление

мн. проявления, ср. Проявяване.

проявя

проявиш, мин. св. проявих, мин. прич. проявил, св. — вж. проявявам.

проявявам

проявяваш, несв. и проявя, св.; Какво.
1. Показвам свое качество, характерна черта чрез действията си. Проявявам любопитство.
2. Чрез химическа обработка правя да се яви, да се види образът на фотографска снимка. Проявявам филм.
проявявам се/проявя се. — Показвам свои качества, свойства, правя ги явни. Проявявам се като писател.същ. проявяване, ср.

проявяване

вж. проявявам

прояждам

прояждаш, несв. и проям, св. ; какво.
1. Започвам да ям за първи път или след дълго прекъсване. Прояде месо.
2. Правя отвор в нещо чрез ядене, гризане. Молците проядоха кожуха.
прояждам се/проям се. — Само в трето лице. Прокъсвам се от гниене.

проям

проядеш, мин. св. проядох, мин. прич. проял, св. — вж. прояждам.

прояснение

мн. прояснения, ср. Проясняване, озарение.

проясня се

проясниш се, мин. св. проясних се, мин. прич. прояснил се, св. — вж. прояснявам се.

прояснявам

вж. проясня се

прояснявам се

проясняваш се, несв. и проясня се, св. За природни и душевни състояния — ставам ясен, чист. Времето се прояснява. Разумът ми се прояснява.

прудонизъм

Учение на френския анархист Пиер Прудон, което идеализира обществото на дребните самостоятелни стокопроизводители.

пружа

пружиш, мин. св. пружих и пружих, мин. прич. пружил и пружил, несв. Диал. Изпъвам, обтягам, опъвам, протягам. Пружа крака.

пружина

мн. пружини, ж.
1. Еластична стоманена лента или тел, обикновено навита спираловидно, която служи за омекотяване на нещо, за привеждане в движение на механизми и др. Пружина на химикалка. Пружина на легло.
2. Прен. Движеща сила, подстрекател, инициатор. Тайна пружина.

пружинен

пружинена, пружинено, мн. пружинени, прил. В който има пружини. Пружинено легло.

пружинирам

пружинираш, несв. и св. Движа се гъвкаво, с омекотени движения като пружина. Пружинирам с крака.

пруриго

мед. Група кожни заболявания, характеризиращи се с обрив във вид на папули, везикули и със силен сърбеж.

пруритус

мед. Сърбеж по кожата.

пруст

прустът, пруста, мн. прустове, (два) пруста, м. Остар.
1. Широко помещение в къща между другите стаи; трем.
2. Открита част от къща пред стаите; трем.
3. Коридор, антре.

пръждосам

пръждосаш, св. — вж. пръждосвам.

пръждосвам

пръждосваш, несв. и пръждосам, св.; кого. Разг. Пренебр. Гоня, напъждам.
пръждосвам се/пръждосам се. — Бягам, изчезвам, махам се. Пръждосвайте се!

пръжка

мн. пръжки, ж. Разг. Късче изпържена сланина, останала след стопяването на маста; джумерка.

пръквам

пръкваш, несв. и пръкна, св. Разг.
1. Раждам се, появявам се.
2. Избухвам, избуявам.

пръквам се

пръкваш се, несв. и пръкна се, св. Разг. Раждам се, появявам се; пръквам.

пръкна

пръкнеш, мин. св. пръкнах, мин. прич. пръкнал, св. — вж. пръквам.

пръкна се

пръкнеш се, мин. св. пръкнах се, мин. прич. пръкнал се, св. — вж. пръквам се.

пръпвам

пръпваш, несв. и пръпна, св. Разг. Втурвам се, устремявам се. Пръпна да го гони.

пръпна

пръпнеш, мин. св. пръпнах, мин. прич. пръпнал, св. — вж. пръпвам.

пръсвам

пръсваш, несв. и пръсна, св. ; какво.
1. Пръскам еднократно и малко. Пръснах му лицето, да се свести.
2. Пръскам поединично. Пръсна си дрехите из цялата стая.
3. Счупвам; разбивам. Пръсна си главата. Пръсна чашата.
пръсвам се/пръсна се. 1. — Пръскам се еднократно или поединично.
2. Разпростирам се, разпилявам се нашироко. Децата са се пръснали по двора.

пръска

мн. пръски, ж. Разг. Капка или струйка от течност, изхвръкнала настрани.

пръскалка

мн. пръскалки, ж. Приспособление за разпръскване на течност. Детска пръскалка.

пръскам

пръскаш, несв.; Какво.
1. Разнасям в различни посоки; разпилявам. Пръскам дрехи.
2. Ръся чрез изтласкване на течност. Пръскам стените с вар.
3. За дъжд — вали леко, слабо.
пръскам се. 1. — Разделям се, раздробявам се на части (вкл. избухвам). Чашите се пръскаха една след друга.
2. Разпилявам се. Житото се пръскаше по двора.
3. Изчезвам, разсейвам се. Облаците се пръскат по небето.
4. Само мн. Вървим и се разделяме по един или по няколко в различни посоки; разпиляваме се. Не се пръскайте, че ще се изгубим!
• Пръскам пари. — Харча необмислено, пилея пари.
• Пръска ми се главата. — Много силно ме боли.
• Пръскам мълва/слух. — Разпространявам мълва, слух.

пръскач

мн. пръскачи, м. Човек, който пръска селскостопански култури.

пръскачка

мн. пръскачки, ж. Машина за пръскане на селскостопански култури.

пръсна

пръснеш, мин. св. пръснах, мин. прич. пръснал, св. — вж. пръсвам.

пръст

пръстта, само ед. ж. Разкопана почва. Трябва ми пръст за цветята.

• Мирише на пръст. — Скоро ще умре.

пръстен

мн. пръстени, (два) пръстена, м.
1. Колелце от метал, дърво, кост и др. , което се надява на пръста и се носи като накит. Годежен пръстен.
2. Метален обръч за пристягане. пръстена, пръстено, мн. пръстени, прил. Който е направен от пръст, земя. Пръстен под.
• Пръстен цвят. — Землист цвят.

прът

прътът, пръта, мн. прътове, (два) пръта, м.
1. Отсечено дълго и тънко дърво.
2. Дълъг и тънък метален къс. Железни прътове.

пръхкав

пръхкава, пръхкаво, мн. пръхкави, прил. Лесно ронлив, трошлив. Пръхкава земя.същ. пръхкавост, пръхкавостта, ж.

пръхкавост

вж. пръхкав

пръхтя

пръхтиш, мин. св. пръхтях, мин. прич. пръхтял, несв. Пропускам силно и шумно въздух през ноздрите си. Конят пръхти.

пръч

пръчът, пръча, мн. пръчове, (два) пръча, м. Нескопен козел.

пръчка

мн. пръчки, ж.
1. Отрязана клонка. Стъпвам върху пръчка.
2. Тънко и немного дълго парче метал. Скарата е направена от метални пръчки.
• Ще играе пръчката. — Ще има бой.

пръчкав

на ивици, шарен (вж. Битие, гл. 30)

пряк

пряка, пряко, мн. преки, прил.
1. Който е най-кратък и върви направо, без заобикалки. Пряк път. Пряка пътека.
2. Непосредствен, без междинни етапи, степени. Преки избори за президент. Пряк началник.
3. Който не е на запис, а се излъчва непосредствено, в момента. Пряко включване.
4. Напречен, хоризонтален. Първата пряка улица вляво.

прякор

мн. прякори, (два) прякора, м. Допълнително име, дадено за присмех, подигравка.

прям

пряма, прямо, мн. прями, прил. Откровен, открит, искрен. Прям отговор.

прямота

ж., само ед. Откровеност, искреност.

пряпорец

мн. пряпорци, (два) пряпореца, м. Остар. Знаме.

пряспа

мн. преспи, ж. Много дълбок сняг, навян на едно място.

псалм

псалмът, псалма, мн. псалми, (два) псалма, м. Спец. Лирична църковна песен за възхвала на Бога.

псалом

псаломът, псалома, мн. псаломи, (два) псалома, м.
1. Псалм.
2. Тържествена лирическа песен.

псалт

псалтът, псалта, мн. псалтове, м. Черковен певец.

псалтир

м., само ед. Част от Библията, която съдържа текстове на псалми.

псе

мн. псета, ср.
1. Лошо куче.
2. Прен. Зъл, злобен човек.

псевдо-

Първа съставна част на думи, която има значение мним, лъжлив, напр. превдокултура, псевдофилософ, псевдонаука и др.

псевдокласицизъм

изк. Направление в литературата и изкуството от края на XVI в. до началото на XIX в. в различни европейски държави по различно време, чиито представители подражават на образците от античното гръцко и римско изкуство.

псевдоним

мн. псевдоними, (два) псевдонима, м. Неистинско, измислено име на човек на изкуството, с което той подписва произведенията си.

псилоза

мед. Липса на косми, плешивост.

пситакоза

мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Chlamydia psitaci. Източник на зараза са птиците, като най-голямо значение имат папагалите. Протича с висока температура, бронхит, атипична пневмония и др.

психиатричен

вж. психиатрия

психиатрически

вж. психиатрия

психиатрия

ж., само ед. Спец. Раздел от медицината, който изучава психичните заболявания и средствата за тяхното лекуване.прил. психиатричен, психиатрична, психиатрично, мн. психиатрични.прил. психиатрически, психиатрическа, психиатрическо, мн. психиатрически.

психиатър

мн. психиатри, м. Специалист по психиатрия.

психика

ж., само ед.
1. Спец. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят.
2. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика.прил. психичен, психична, психично, мн. психични.прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.

психичен

вж. психика

психически

вж. психика

психо-

Първа съставна част на думи със значение психически, душевен, напр. : психоневроза, психомоторен, психотерапия, психофизиология и др.

психоанализа

ж., само ед. Субективно направление в психологията, психиатрията, педагогиката, естетиката и социологията в края на ХIХ в. , създадено от Фройд, което обяснява всички прояви на човека с половия и с други инстинкти.

психоаналитик

мн. психоаналитици, м. Специалист консултант в областта на психоанализата.

психоза

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — психическо заболяване, което се изразява в изкривено възприемане на околния свят и неадекватно поведение.
2. Такова състояние и поведение, но не като заболяване, а като реакция на особеност, проблем, на нещо необичайно; мания. Масова психоза. Обхваща ни психоза.

психолог

мн. психолози, м.
1. Специалист по психология.
2. Прен. Разг. Познавач на човешката душа, проникновен човек. Добър психолог.

психологизъм

Направление в идеалистическата философия, което поставя психологията в основата на цялата философия. Склоност към задълбочено изобразяване на душевните преживявания, склонност към подробен психологически анализ.

психологичен

вж. психология

психологически

вж. психология

психология

ж., само ед. Спец.
1. Наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука.
2. Съвкупност от психически процеси, които обуславят някаква дейност. Психология на актьорската професия.
3. Психика, особеност на характера.прил. психологичен, психологична, психологично, мн. психологични.прил. психологически, психологическа, психологическо, мн. психологически.

психомонизъм

Идеалистически възглед, според който действителността е само отражение на нашето съзнание.

психопат

мн. психопати, м. Човек с болна психика.

психопатия

ж., обикн. ед. Разстройство на психическата дейност; душевно разстройство.

психопатология

ж., само ед. Патология на душевните заболявания.

психосоматичен

мед. Отнасящ се до психиката и тялото.

психотроника

ж., само ед. Наука, която се занимава с парапсихологичните явления и влиянието им върху поведението на човека.

психотропен

психотропна, психотропно, мн. психотропни, прил.
• Психотропно средство/вещество. — Спец. Лекарствен препарат, който може да влияе върху психическото състояние и поведение на човека и да ги регулира.

псовисам

псовисаш, св. — вж. псовисвам.

псовисвам

псовисваш, несв. и псовисам, св. Диал. Грубо. Умирам.

псориазис

мед. Дерматоза, характеризираща се с розови възелчета, покрити със сухи сребристобели сквами. Големината им варира от няколко mm до няколко сm, като се сливат и образуват плаки. Разполагат се предимно по екстензорните повърхности на крайниците (особено лакти, колена), по окосмената част на главата и др.

пст

междум.
1. За прогонване на котка или друго домашно животно.
2. Разг. За приканване към тишина.

псувам

псуваш, несв.; Кого, какво. Изричам псувни по адрес на някого. Псувам го на майка.

псувня

мн. псувни, ж. Вулгарни, груби, обидни думи по адрес на някого или на нещо.

птеригиум

мед. Триъгълна гънка на конюнктивата, която прораства по очния лимб върху роговицата в областта на клепачната цепка, по-често назално.

птилоза

мед. Възпаление на клепачния ръб със загуба на миглите.

птица

мн. птици, ж. Покрито с пера и пух гръбначно животно, което има крила, два крака и клюн. Прелетна птица.
• Важна птица. — Важен човек.
• Нощна птица. — Човек, който води активен живот нощем.
• Що за птица е? — Какъв човек е.прил. птичи, птича, птиче и птичо, мн. птичи.

птицевъд

мн. птицевъди, м. Човек, който се занимава с птицевъдство.

птицевъден

птицевъдна, птицевъдно, мн. птицевъдни, прил. Който е предназначен за птицевъдство.

птицевъдка

мн. птицевъдки, ж. Жена птицевъд.

птицевъдство

ср., само ед. Развъждане на домашни птици.

птицеферма

мн. птицеферми, ж. Ферма за развъждане на птици.

птичар

птичарят, птичаря, мн. птичари, м. Човек, който отглежда птици в птицеферма. мн. птичари, (два) птичара, м. Куче за ловене на птици; пилчар.

птичарник

мн. птичарници, (два) птичарника, м. Помещение за птици в птицеферма.

птичи

вж. птица

птоза

мед. 1. Спадане на горния клепач. Нормално горният клепач покрива 1 mm от роговицата. При лека птоза се покриват 2 mm от роговицата, при средно изразена — 2-4 mm, а при тежка птоза — над 4 mm. Птозата бива вродена и придобита, едностранна и двустранна.
2. Спадане, смъкване на орган.

пубертет

м., само ед. Възраст на половото съзряване на човека.прил. пубертетен, пубертетна, пубертетно, мн. пубертетни.

пубертетен

вж. пубертет

публика

ж., само ед. Зрители и слушатели на представление, концерт, кинопрожекция и др. ; посетители на изложба и др. Възторжена публика. Широка публика.

публикация

мн. публикации, ж.
1. Само ед. Публикуване.
2. Публикувано съчинение. Колко публикации имаш?

публикувам

публикуваш, несв. и св.; Какво. Печатам във вестник, списание и др. , за да го направя известно на обществото; обнародвам. Публикувам съобщение. Публикувам статия.

публицист

мн. публицисти, м. Човек, който се занимава по професия с публицистика.

публицистика

ж., само ед. Творчество, посветено на актуалните в момента обществено-политически и социални въпроси, както и произведенията по такива въпроси.прил. публицистичен, публицистична, публицистично, мн. публицистични. Публицистичен стил. Публицистичен жанр.прил. публицистически, публицистическа, публицистическо, мн. публицистически.

публицистичен

вж. публицистика

публицистка

мн. публицистки, ж. Жена публицист.

публичен

публична, публично, мн. публични, прил.
1. Който е достъпен за всички, отворен е за всички.
2. Който става в присъствието на публика. Публичен доклад.същ. публичност, публичността, ж. Получавам публичност.
• Публична жена. — Проститутка.

публичност

вж. публичен

пуд

пудът, пуда, мн. пудове, (два) пуда, м. Остар. Руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг.

пудел

мн. пудели, (два) пудела, м. Порода дребни къдрави кучета.

пудинг

мн. пудинги, (два) пудинга, м.
1. Вид печен тестен сладкиш, в който има плодове. Ябълков пудинг.
2. Плодов крем.

пудра

ж., само ед. Мек и ароматен прах за козметични цели.
• Пудра захар. — Захар на ситен прах.

пудриера

мн. пудриери, ж. Кутийка за пудра.

пудря

пудриш, мин. св. пудрих и пудрих, мин. прич. пудрил и пудрил, несв. ; какво. Нанасям тънък пласт пудра. Пудря си носа.
пудря се. — Пудря сам себе си.

пуерперален

мед. Следродилен.

пуерпериум

мед. Следродилен период — започва от момента на излизане на плацентата и продължава до възвръщането на органите и системите на женския организъм близо до състоянието им преди забременяване. Средната му продължителност е 6-8 седмици.

пуздер

съвсем мършаво месо

пуздра

ж., само ед. Разг. Мършаво месо без тлъстина.

пуздрав

пуздрава, пуздраво, мн. пуздрави, прил. Мършав, без тлъстина. Пуздраво месо.

пуйка

мн. пуйки, ж. Едра домашна птица с пъстро оперение и дълга опашка. Пълнена пуйка.прил. пуйчи, пуйча, пуйче и пуйчо, мн. пуйчи.

пуйчи

вж. пуйка

пук

междум. Имитира шум от пукане.

пукал

мн. пукали, (два) пукала, м. Диал. Бухал.
• Гледам като пукал. — Гледам опулено.

пукало

мн. пукала, ср.
1. Вид решето за пукане на пуканки.
2. Остар. Топ.

пукам

пукаш, несв.
1. Какво. Правя процеп, пукнатина в нещо. Пукам чаша. Пукам си главата.
2. Разг. Какво. Загрявам царевица, за да направя пуканки.
3. Прен. Грубо. Ям или пия много, без приличие; плюскам. По цял ден пука.
4. Пращя. Огънят пука.
5. Остар. Стрелям. Пукам с пушка.
6. За огнестрелно оръжие — гърми, издава пукот.
7. Прен. Разг. Грубо. Умирам.
пукам се. 1. — Получавам пукнатина; пръсвам се, разпилявам се. Ледът се пука. Петите ми започнаха да се пукат.
2. Прен. Разг. Ядосвам се силно, събирам, тая яд. Пукам се от яд.
3. За природни явления (пролет, зора и др. ) — давам признаци на поява, започвам.
• Пука ми/не ми пука. — Разг. Не ме е грижа, не ме е страх.

пуканка

мн. пуканки, ж. Обикн. мн. Силно загрети в малко мазнина до разпукване царевични зърна, предназначени за ядене.

пуквам

пукваш, несв. и пукна, св.
1. Пукам поединично, еднократно (в 1, 4, 5 и 6 знач. ).
2. Прен. Грубо. Умирам; псовисвам. Вчера пукна и той.
пуквам се/пукна се. — Пукам се поединично, еднократно.
• Пуквам (се) от смях. — Разг. Смея се силно, в захлас.
• Пуквам (се) от яд. — Много силно се ядосвам.

пукна

вж. пуквам

пукнатина

мн. пукнатини, ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др. ; цепнатина, процеп.

пукница

ж., само ед. Разг. Грубо. Епитет за ракия.

пукот

м., само ед. Шум от пукане.

пукотевица

ж., само ед. Голям шум от повтарящи се гърмежи или от друго пукане.

пул

пулът, пула, мн. пулове, (два) пула, м.
1. Остар. Голямо кръгло и плоско копче или пластинка за украса.
2. Кръгло и плоско приспособление за игра на табла. Бели пулове.

пулверизатор

мн. пулверизатори, (два) пулверизатора, м. Приспособление за разпръскване на течност или прах под силно въздушно налягане. Парфюм с пулверизатор.

пуле

мн. пулета, ср. Разг. Малкото на магаре.

пулест

пулеста, пулесто, мн. пулести, прил. Разг. Който има опулени очи.

пулке

остар. Текила.
През 8-и век, индианското племе Толтеки се научили да произвеждат алкохолния сок "пулке" от кактусите "агаве".

пулмонален

мед. Белодробен, отнасящ се до белите дробове.

пуловер

мн. пуловери, (два) пуловера, м. Плетена дреха за горната част на тялото без яка, която се носи обикновено върху блуза или върху риза. Дамски пуловер.

пулп

пулпът, пулпа, мн. пулпове, (два) пулпа, м.
1. Спец. Химически обработени за предпазване от ферментация плодове.
2. Спец. Ситно смляна руда, смесена с вода или с течни разтворители, за да се извлече металът.

пулпа

мн. пулпи, ж. Спец. Централната част в зъбната кухина, в която има нерв, лимфатични и кръвоносни съдове.

пулпирам

пулпираш, несв. и св. Правя плодове на пулп.

пулс

пулсът, пулса, мн. пулсове, (два) пулса, м.
1. Спец. Ритмично разширяване на артериите като резултат от прилива на кръв след свиването на сърцето. Измервам пулса на някого.
2. Прен. Ритъм, темп.

пулсар

мн. пулсари, (два) пулсара, м. Спец. Пулсиращ и периодично сменящ радиояркостта си точков източник на космическо радиоизлъчване.

пулсация

ж., само ед. Пулсиране.

пулсирам

пулсираш, несв. и св.
1. За сърце, артерия — бия, туптя.
2. Прен. Излъчвам, съществувам, има ме. Пулсира живот.

пулт

пултът, пулта, мн. пултове, (два) пулта, м.
1. Поставка за нотни листове.
2. Маса или табло, снабдени с прибори за управление.

пуля се

пулиш се, мин. св. пулих се и пулих се, мин. прич. пулил се и пулил се, несв. Разг. Разтварям широко очи; ококорвам се.

пума

мн. пуми, ж. Хищник в Америка, подобен на котка, но по-голям.

пумпал

мн. пумпали, (два) пумпала, м. Детска играчка във вид на два съединени в широката си част конуса, която се завърта с помощта на различни приспособления.

пунгия

мн. пунгии, ж. Остар. Кожена торбичка с различно предназначение — за тютюн, за прахан и огниво, за пари и др.

пункт

пунктът, пункта, мн. пунктове, (два) пункта, м.
1. Определено място със специално предназначение. Наблюдателен пункт. Сборен пункт. Команден пункт.
2. Определено място, точка, която означава раздел от документ или от текст. Не съм съгласен с този пункт.
3. Спец. Мерна единица в печатарската система.прил. пунктов, пунктова, пунктово, мн. пунктови.

пунктир

мн пунктири, (два) пунктира, м. Линия от точки или от къси чертички с разстояние между тях.

пунктирам

пунктираш, несв. и св.
1. Очертавам пунктир.
2. Спец. Правя пункция.

пунктов

вж. пункт

пунктуален

пунктуална, пунктуално, мн. пунктуални, прил. Свръхточен.

пунктуалност

Точност, актуалност.

пунктуационен

вж. пунктуация

пунктуация

ж., само ед. Спец. Система от препинателни знаци и правила за употребата им.прил. пунктуационен, пунктуационна, пунктуационно, мн. пунктуационни.

пункция

мн. пункции, ж. Спец. Пробождане с куха игла в някоя част на тялото, за да се изтегли събрана течност или газове.

пунтирам

пунтираш, несв. и св.; Кого. Имитирам, подражавам с цел да предизвикам смях.

пунш

пуншът, пунша, мн. пуншове, (два) пунша, м. Питие от ром или вино със захар, чай, лимон и др.

пупила

мед. Кръгъл отвор в центъра на ириса, през който светлината навлиза в окото.

пура

мн. пури, ж. Дебела цигара, свита от цели тютюневи листа без обвивка. Кубински пури.

пургатив

м., само ед. Спец. Очистително лечебно средство.прил. пургативен, пургативна, пургативно, мн. пургативни.

пургативен

вж. пургатив

пуризъм

м., само ед. Спец. Борба за очистване на езика от излишни чужди думи.

пурист

мн. пуристи, м. Привърженик на пуризма.

пуритан

мн. пуритани, м.
1. ист. Член на английска протестантска секта.
2. Прен. Човек със строга нравственост.прил. пуритански, пуританска, пуританско, мн. пуритански.

пуританизъм

ист. Религиозно-политическо протестантско движение на английската и шотландската буржоазия през XVI и XVII в. срещу абсолютизма и остатъците на католицизма в англиканската църква, проповядващо своеобразен аскетизъм.

пуританин

мн. пуритани, м. Пуритан.

пуританка

мн. пуританки, ж. Жена пуритан.

пуритански

вж. пуритан

пуританство

ср., само ед. Строга нравственост.

пурпур

м., само ед. Тъмно- или яркочервен цвят.прил. пурпурен, пурпурна, пурпурно, мн. пурпурни. Пурпурна мантия.

пурпура

мед. Заболявания, протичащи с множество малки кръвоизливи по кожата и лигавиците, напр. сенилна пурпура, тромбоцитопенична пурпура и др.

пурпурен

вж. пурпур

пурулентен

мед. Гноен, съдържащ гной.

пусия

мн. пусии, ж. Остар. Засада.

пуск

пускът, пуска, мн. пускове, (два) пуска, м.
1. Пускане.
2. Срок за пускане.

пускам

пускаш, несв. и пусна, св.
1. Кого, какво. Преставам да държа нещо, давам му свобода. Пускам чанта. Пускам ръката на някого.
2. Кого, какво. Давам свобода на някого или на нещо да си отиде, да се движи навътре или навън. Пускам го от затвора. Пускам го да отиде на кино. Пускам го да влезе.
3. Остар. Само в трето лице. За църква, училище и др. — освбождавам хората от занятия, служба. Църквата пусна.
4. Какво. Задвижвам, задействам, включвам. Пускам бойлер. Пускам грамофон.
5. Какво. Насочвам в определена посока. Пускам нов автобус до Варна.
6. Какво, в какво. Подлагам на действието, посочено от съществителното име. Пускам в продажба нови телевизори.
7. Какво. За нещо, което расте — растения, брада, мустаци — оставям да расте. Пускам мустаци. Пускам корен.
8. Какво. Разпространявам, разгласявам. Пускам слух.
пускам се/пусна се. 1. — Преставам да се държа. Внезапно се пуснах и паднах.
2. Разг. Впускам се.
• Пускам корени. — Настанявам се на едно място, не искам да ходя другаде.
• Пускам глас. — Започвам да говоря високо; викам.
• Пускам котва. — Задържам се на едно място по-дълго време.
• Пускам муха/фитили (на някого). — Заинтригувам, подстрекавам.
• Пускам (една) вода. — Жарг. Отивам да пикая.
• Пускам(го) да пасе. — Жарг. Оставям някого да прави каквото си иска.

пусна

пуснеш, мин. св. пуснах, мин. прич. пуснал, св. — вж. пускам.

пуст

пуста, пусто, мн. пусти, прил.
1. Безлюден, ненаселен. Пуст остров.
2. Обезлюден, изоставен. Пусто село.
3. Празен, незапълнен.
4. Прен. Безсъдържателен. Пуста душа.
5. Омразен, проклет. Пуста орисия!
6. Който предизвиква възторг, възхищение. Пустата му гиздосия.

пуста

ж., само ед. Широка степ в Унгария.

пустея

пустееш, мин. св. пустях, мин. прич. пустял, несв.
1. За пространство или помещение — ставам пуст, празен, безлюден. Училището пустее. Селото пустее.
2. За земя — стои, без някой да я обработва. Нивата пустееше.

пустинен

пустинна, пустинно, мн. пустинни, прил.
1. Който е присъщ на пустиня. Пустинен климат.
2. Прен. Необитаем, безлюден, пуст. Пустинен остров.

пустинник

мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.прил. пустиннически, пустинническа, пустинническо, мн. пустиннически.

пустиннически

вж. пустинник

пустиня

мн. пустини, ж.
1. Безлюдно и безводно място със сух климат, с пясъци и с оскъдна растителност на места. Пустинята Гоби.
2. Безлюдно място. Снежна пустиня.

пустосам

пустосаш, св. — вж. пустосвам.

пустосвам

пустосваш, несв. и пустосам, св. ; кого/какво. Разг. Кълна, ругая. Стига си я пустосвал!

пустославие

ср., само ед. Стремеж към слава; тщеславие.

пустословие

мн. пустословия, ср. Празнословие.

пустота

ж., само ед.
1. Липса на живот; тишина.
2. Пустош, необитаемо пространство.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот. Обхваща го пустота.

пустош

пустошта, само ед., ж.
1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.

пустула

мед. Ограничена лезия, проминираща над нивото на кожата с жълтеникав цвят, съдържаща гной.

пусула

мн. пусули, ж. Остар.
1. Далекоглед.
2. Компас.

путриден

мед. Гнилостен, напр. гнилостна инфекция.

пуфкам

пуфкаш, несв. и пуфна, св. Внезапно еднократно изпуфтявам.

пуфтя

пуфтиш, мин. св. пуфтях, мин. прич. пуфтял, несв. Издавам шум като при внезапно освобождаване на въздушна струя със силно налягане; пухтя. Печката пуфти.

пух

пухът, пуха, само ед., м. Меки властинки между перата на птици или по току-що родени птичета.прил. пухен, пухена, пухено, мн. пухени. Пухена възглавница. междум. Имитира шум при пухтене; пуф.

пухам

пухаш, несв.; Кого, какво. Удрям, бия нещо меко, та се чува тъп звук. Пухам дюшек. Пухам човек.

пухвам

пухваш, несв. и пухна, св.
1. Кого, какво. Пухам еднократно. Пухнах дюшека.
2. Падам. Пухнах от стълбата на земята.
3. Пухтя еднократно.

пухен

вж. пух

пухест

пухеста, пухесто, мн. пухести, прил. Който е много мек и с дълги власинки като пух; пухкав. Пухест пуловер.

пухкав

пухкава, пухкаво, мн. пухкави, прил.
1. Пухест.
2. Рохкав, сипкав.

пухна

пухнеш, мин. св. пухнах, мин. прич. пухнал, св. — вж. пухвам.

пухтя

пухтиш, мин. св. пухтях, мин. прич. пухтял, несв. Издавам шум (като) при внезапно освобождаване на силна въздушна струя през устата и ноздрите си от дълго сдържан яд, досада, умора и др.

пуч

пучът, пуча, мн. пучове, (два) пуча, м. Военен преврат (обикн. в южноамериканска държава).

пуша

пушиш, мин. св. пуших и пуших, мин. прич. пушил и пушил, несв.
1. Изпускам дим. Коминът пуши.
2. Какво. Поемам и изпускам дим от цигара, пура, лула и др. Мъжът пуши цигара.
3. Пушач съм. От десет години не пуша.
4. Какво. Опушвам нещо, за да го консервирам. Пуша филе.същ. пушене, ср.

пушалня

мн. пушални, ж. Помещение за пушене.

пушач

мн. пушачи, м. Човек, който пуши тютюн.

пушачка

мн. пушачки, ж. Жена пушач.

пушек

мн. пушеци, (два) пушека, м. Дребни частици от горене, които се носят на талази из въздуха; дим. Пушек от камина.
2. Прен. Разг. Облаци от вдигнат и понесен по въздуха прах. Краката му вдигаха пушек до небето.

пушен

пушена, пушено, мн. пушени, прил. Който е консервиран чрез пушене. Пушени кренвирши.

пушене

вж. пуша

пушечен

пушечна, пушечно, мн. пушечни, прил.
1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел.
2. Който е предназначен за пушка. Пушечно месо.

пушилка

мн. пушилки, ж.
1. Пушек.
2. Прах във въздуха.
• Вдигам пушилката. —
1. Втурвам се нанякъде.
2. Шумно се заканвам на някого.

пушка

мн. пушки, ж. Лично огнестрелно оръжие с дълга цев.

пушкалка

мн. пушкалки, ж. Детска играчка от бъзова цев и бутало, с която се изхвърлят топчета и шумът при изхвърлянето наподобява звука при гърмене на пушка.

пушкало

мн. пушкала, ср.
1. Остар. Артилерийско оръдие; топ.
2. Пушкалка.

пушкам

пушкаш, несв. Разг. Гърмя, стрелям, издавам звук като при гърмене на пушка.

пушкар

пушкарят, пушкаря, мн. пушкари, м.
1. Занаятчия, който поправя пушки и други оръжия.
2. Човек с пушка.

пушлив

пушлива, пушливо, мн. пушливи, прил. Който много пуши, дими. Пушлив огън.

пущам

пущаш, несв. Пускам.

пущина

мн. пущини, ж. Разг. Нещо, назовано с оценъчно укорно или ласкателно отношение. Де са тия пущини, очилата?

пущинак

мн. пущинаци, (два) пущинака, м. Пусто, необитаемо място; пустош.

пуяк

мн. пуяци, (два) пуяка, м.
1. Мъжка пуйка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Надут, самодоволен мъж.

пфю

междум. Пфу.

пчела

мн. пчели, ж. Ципокрило насекомо, което произвежда мед от цветен нектар.

пчелар

пчеларят, пчеларя, мн. пчелари, м. Човек, който отглежда пчели.прил. пчеларски, пчеларска, пчеларско, мн. пчеларски.същ. пчеларство, ср.

пчеларка

мн. пчеларки, ж. Жена пчелар.

пчеларник

мн. пчеларници, (два) пчеларника, м. Помещение за пчели, за кошери; пчелин.

пчеларски

вж. пчелар

пчеларство

вж. пчелар

пчелен

пчелна, пчелно, мн. пчелни, прил.
1. Който е произведен от пчели. Пчелен клей.
2. Който е предназначен за пчели. Пчелен кошер.

пчелин

мн. пчелини, (два) пчелина, м. Помещение или място за кошери, за пчели; пчеларник.

пчеловъд

мн. пчеловъди, м. Пчелар.

пчеловъдство

ср., само ед. Пчеларство.

пчелояд

мн. пчелояди, (два) пчелояда, м. Прелетна птица, която яде пчели и други насекоми.

пшеница

ж., само ед. Най-разпространеното у нас житно растение, от което се произвежда хляб, както и плодовете му в сурово или варено състояние.прил. пшеничен, пшеничена и пшенична, пшеничено и пшенично, мн. пшеничени и пшенични. Пшеничен клас.

пшеничен

вж. пшеница

пъб

пъбът, пъба, мн. пъбове, (два) пъба, м. Паб.

пъдар

пъдарят, пъдаря, мн. пъдари, м. Човек, който пази имот — ниви, лозя и др. — от злосторници.прил. пъдарски, пъдарска, пъдарско, мн. пъдарски.

пъдарин

мн. пъдари, м. Пъдар.

пъдарски

вж. пъдар

пъдпъдък

мн. пъдпъдъци, (два) пъдпъдъка, м. Малка сива прелетна птица, която издава звук, според който е образувано името и.прил. пъдпъдъчи, пъдпъдъча, пъдпъдъче и пъдпъдъчо, мн. пъдпъдъчи. Пъдпъдъчи глас.

пъдпъдъчи

вж. пъдпъдък

пъдя

пъдиш, мин. св. пъдих и пъдих, мин. прич. пъдил и пъдил, несв.; Кого, какво. Гоня някого или нещо, карам го да се отдалечи, да се махне. Пъдя гостите си. Пъдя кокошките.

пъзел

мн. пъзели, (два) пъзела, м. Игра за подреждане на картина или фигура от малки картончета, върху които са отпечатани техни части.

пъзла

мн. пъзли, ж. Разг. Пренебр. Пъзлива жена; страхливка.

пъзлив

пъзлива, пъзливо, мн. пъзливи, прил. Разг. Пренебр. Страхлив.

пъзльо

мн. пъзльовци, м. Разг. Пренебр. Пъзлив мъж; страхливец.

пъзъл

мн. пъзли, (два) пъзъла, м. Пъзел.

пъкам

пъкаш, несв. Само мн. Явяваме се в голямо количество. Бълхите пъкат от котката. — пъка. Безл. Има в голямо количество. Тук пъка от хора.

пъквам

пъкваш, несв. и пъкна, св. Разг. Внезапно, изведнъж се появявам. И той ми пъкна пред очите.

пъклен

пъклена, пъклено, мн. пъклени, прил.
1. Който се отнася до пъкъл; адски.
2. Прен. Много силен, предизвикващ силни отрицателни емоции или болка. Пъклена омраза.

пъкло

ср., само ед. Разг. Пъкъл.

пъкна

пъкнеш, мин. св. пъкнах, мин. прич. пъкнал, св. — вж. пъквам.

пъкъл

м., само ед. Лошата част на отвъдното, предназначена за грешници; ад, преизподня.

пълен

пълна, пълно, мн. пълни, прил.
1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото. Пълна тенджера с вода. Пълна къща.
2. Прен. Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо. Очите и са пълни с радост.
3. Цял, завършен, ненакърнен. Пълен кръг. В пълен състав.
4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен. Пълна библиография.
5. Неограничен. Пълна свобода.
6. Достигнал предел; най-висш. Пълна победа. Пълна тишина. В пълен ход.
7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб. Пълни крака.
8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон. Пълна пушка.същ. пълнота, ж.
• С/под пълна пара. — Разг. С всички сили.
• В пълния смисъл на думата. — В истинския, неизопачения смисъл на думата.
• Пълен пансион. — Пансион с храна за цял ден.
• Пълен член. — Спец. В граматиката — формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род.
• Пълна луна. — Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.
• С пълни шепи. — Изобилно, богато.
• С пълно гърло. — Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).

пълзач

мн. пълзачи, м. Човек, който пълзи по нещо.

пълзя

пълзиш, мин. св. пълзях, мин. прич. пълзял, несв.
1. Движа се прилепнал о земята или близо до земята с помощта на крака и ръце, свиване на мускули и др. Гущерът пълзи. Детето пълзи. Гъсеницата пълзи.
2. Прен. Движа се много бавно, едва вървя. Колата пълзи към върха.
3. За растение — расте прилепнало към повърхността на нещо. Бръшлянът пълзи по стената.
4. Прен. Пренебр. Раболепнича, угоднича.

пълководец

мн. пълководци, м.
1. Човек, който ръководи войска; военачалник.
2. Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа. Анибал е велик пълководец.

пълнеж

м., само ед.
1. Смес или вещество, с което се пълни нещо. Кокошка с пълнеж. Шоколадов пълнеж.
2. Пълнене.
3. Електрически заряд.

пълнея

пълнееш, мин. св. пълнях, мин. прич. пълнял, несв. Ставам по-пълен. Пълнея от сладко.

пълнител

пълнителят, пълнителя, мн. пълнители, (два) пълнителя, м.
1. Приспособление с патрони, което се прикачва към автоматично оръжие.
2. Част от химикалка, пълна с мастило.

пълновластен

пълновластна, пълновластно, мн. пълновластни, прил. Който има пълновластие.

пълновластие

ср., само ед. Пълна, неограничена власт.

пълноводен

пълноводна, пълноводно, мн. пълноводни, прил. За река, водоизточник — който има много вода.

пълноводие

ср., само ед. Напълване на реките с много вода.

пълновръстен

пълновръстна, пълновръстно, мн. пълновръстни, прил. Пълнолетен.

пълнокръвен

пълнокръвна, пълнокръвно, мн. пълнокръвни, прил. Който е енергичен, съдържателен, наситен. Пълнокръвен живот.

пълнолетен

пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие.

пълнолетие

ср., само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона.

пълнолик

пълнолика, пълнолико, мн. пълнолики, прил. Който е с пълно лице.

пълнолуние

мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние.

пълномаслен

пълномаслена, пълномаслено, мн. пълномаслени, прил. За мляко и млечни продукти — на който е запазена цялата масленост.

пълнометражен

пълнометражна, пълнометражно, мн. пълнометражни, прил. За филм — който е достатъчно дълъг, за да запълни една прожекция (около час и половина).

пълномощен

пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър.

пълномощие

мн. пълномощия, ср.
1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг.
2. Обикн. мн. Права на длъжностно лице или институция. Пълномощия на президента.

пълномощник

мн. пълномощници, м. Човек, който е получил пълномощия.прил. пълномощнически, пълномощническа, пълномощническо, мн. пълномощнически.

пълномощница

мн. пълномощници, ж. Жена пълномощник.

пълноправен

пълноправна, пълноправно, мн. пълноправни, прил. Който притежава всички права според закона. Пълноправен собственик. Пълноправен гражданин.

пълноправие

ср., само ед. Притежаване на пълни права.

пълнота

вж. пълен

пълноценен

пълноценна, пълноценно, мн. пълноценни, прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа.същ. пълноценност, пълноценността, ж.

пълноценност

вж. пълноценен

пълня

пълниш, мин. св. пълних и пълних, мин. прич. пълнил и пълнил, несв.; Какво. Правя нещо да стане пълно (в 1 и 8 знач. ). Пълня кана. Пълня оръжие.
• Пълня джоба. — Правя да забогатее.

пълчище

мн. пълчища, ср. Обикн. мн. Неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган.

пън

пънът, пъна, мн. пънове, (два) пъна, м.
1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените.
2. Къс и дебел отрязък от дървото по неговата ширина.
3. Прен. Жарг. Глупав, невъзприемчив човек.

пънк

неизм. Направление в западната младежка култура от края на 70-те години на ХХ в. , което се отличава с предизвикателства в облеклото и фризурата.

пънкам

~ се
Диал.
напъвам се, мъча се

пънкар

пънкарят, пънкаря, мн. пънкари, м. Привърженик на пънкнаправлението.

пънкарка

мн. пънкарки, ж. Жена пънкар.

пънчушка

мн. пънчушки, ж. Гъба, която расте по стари пънове.

пъп

пъпът, пъпа, мн. пъпове, (два) пъпа, м.
1. Малка вдлъбнатина в средата на корема на човек.
2. Удължена тъкан, чрез която се храни плодът в утробата. Хвърлили му пъпа в гората.
3. Прен. Разг. Център. На пъпа на селото.прил. пъпен, пъпна, пъпно, мн. пъпни. Пъпна връв.
• Хвърлен (ми) е пъпът някъде. — Разг. Обичам да стоя някъде, прекарвам много време там.

пъпен

вж. пъп

пъпеш

мн. пъпеши, (два) пъпеша, м.
1. Влачещо се растение, което през лятото ражда едри, сочни и вкусни жълти (или жълто-зелени) плодове.
2. Прен. Жарг. Глупав човек.прил. пъпешов, пъпешова, пъпешово, мн. пъпешови.

пъпешов

вж. пъпеш

пъпка

мн. пъпки, ж.
1. Неразпукнал се цвят на растение. Роза на пъпка.
2. Малка твърда издутина по стъблото или по листата на растение.
3. Малка издутина по кожата на човек. Гнойна пъпка. Младежки пъпки.

пъпкуване

ср., само ед.
1. Период в развитието на растенията, през който се образуват пъпки.
2. Начин за размножаване на клетките у низши организми.

пъпля

пъплеш и пъплиш, мин. св. пъплах и пъплих, мин. прич. пъплал и пъплил, несв.
1. За насекомо — лазя, пълзя. Мравката пъпле по стената.
2. Прен. Движа се много бавно; пълзя (във 2 знач. ). Едва пъплем. Облакът пъпле по небето.
3. Прен. Вия се по някаква повърхност. Бръшлянът пъпле по дървото.

пъпчасам

пъпчасаш, св. — вж. пъпчасвам.

пъпчасвам

пъпчасваш, несв. и пъпчасам, св. Разг. По лицето или по тялото ми се появяват пъпки.

пъпчив

пъпчива, пъпчиво, мн. пъпчиви, прил. По който има (много) пъпки (във 2 и 3 знач. ). Пъпчиво лице.същ. пъпчивост, пъпчивостта, ж.

пъпчивост

вж. пъпчив

първак

първаци, (два) първака, м. Първата ракия, която изтича от казана.

първаче

мн. първачета, ср. Умал.
1. Първо дете.
2. Първокласник.

първенец

мн. първенци, м.
1. Издигнат, известен човек в определено населено място. Селски първенци.
2. Човек или отбор, първи по резултати — в учението, в спорта и др.

първенка

мн. първенки, ж. Жена първенец.

първенство

мн. първенства, ср.
1. Само ед. Положение на първенец.
2. Състезание, на което се излъчва първенец в определена област на спорта; шампионат. Републиканско първенство.

първескиня

мн. първескини, ж. Жена или женско животно, които раждат за първи път.

първи

първа, първо, мн. първи, числ. Като прил.
1. Който е в началото, пред който няма друг по място, качества, положение, известност и др. Първи на опашката. Първа мома в селото. Първа класа. По-първи хора.
2. Който прави нещо преди другите присъстващи или участващи. Първа стигнах до финала.
3. Прен. Висш по своята значимост; главен. Първа награда. Първа задача. Първи заместник-директор.

първичен

първична, първично, мн. първични, прил.
1. Първоначален, изходен. Първичен инстинкт.
2. Който служи за основа в изграждането на някаква сложна система, организация. Първичен модел.същ. първичност, първичността, ж. (в 1 знач. )

първичност

вж. първичен

първо

нареч. Най-напред, преди всичко, в началото. Ще отида първо за хляб.

първобитен

първобитна, първобитно, мн. първобитни, прил.
1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно общество.
2. Прен. Некултурен, нецивилизован, див, прост. Първобитни нрави.същ. първобитност, първобитността, ж.

първобитнообщинен

първобитнообщинна, първобитнообщинно, мн. първобитнообщинни, прил. Който се отнася до първобитната организация на обществото в общини. Първобитнообщинен строй.

първобитност

вж. първобитен

първобългарин

мн. първобългари, м. Прабългарин.

първовенчан

първовенчана, първовенчано, мн. първовенчани, прил. Който пръв е увенчан с корона или с митра.

първожрец

мн. първожреци, м. Първият по сан сред жреците.

първожрица

мн. първожрици, ж. Първата по сан сред жриците.

първоизточник

мн. първоизточници, (два) първоизточника, м. Първият източник на сведения. Сверявам с първоизточника на хипотезата.

първокачествен

първокачествена, първокачествено, мн. първокачествени, прил. Който има най-висшето качество. Първокачествена стока. Първокачествена работа.

първокласен

първокласна, първокласно, мн. първокласни, прил.
1. Който се отнася до първа класа. Първокласен вагон.
2. Прен. Който е най-добър по качества и достойнства. Първокласен роман. Първокласен лекар.
3. Разг. Който се отнася до първи клас. Първокласна учителка.

първокласник

мн. първокласници, м. Ученик в първи клас; първолак, първолаче, първаче.

първокласничка

мн. първокласнички, ж. Момиче първокласник.

първолак

мн. първолаци, м. Първокласник.

първолаче

мн. първолачета, ср. Умал. Първолак.

първом

нареч. Първо.

първомайстор

мн. първомайстори, м. Най-добрият майстор в занаята.

първоначален

първоначална, първоначално, мн. първоначални, прил. Най-първи, който предшества всички други. Първоначален разказ. Първоначално образование.

първообраз

мн. първообрази, м. Първоначален образ, вид на нещо; оригинал.

първопрестолен

първопрестолна, първопрестолно, мн. първопрестолни, прил. Който се отнася до първата столица.

първопричина

ж., само ед. Основна, най-важна причина.

първоразреден

първоразредна, първоразредно, мн. първоразредни, прил. Първокласен, първостепенен.

първороден

първородна, първородно, мн. първородни, прил. Който е роден първи от децата в семейството.

първородство

ср., само ед.
1. Състояние на първороден.
2. Привилегии на първороден син да наследява.

първосвещеник

мн. първосвещеници, м. Първи по сан свещеник; първожрец.прил. първосвещенически, първосвещеническа, първосвещеническо, мн. първосвещенически.

първосвещенически

вж. първосвещеник

първостепенен

първостепенна, първостепенно, мн. първостепенни, прил. Който е на първо място, с първа степен по качество, важност. Първостепенна задача.

пъргав

пъргава, пъргаво, мн. пъргави, прил.
1. Подвижен и бърз. Пъргаво дете.
2. Който за малко време свършва много работа; сръчен, работлив. Пъргава мома.
3. Еластичен, гъвкав. Пъргава стомана.същ. пъргавост, пъргавостта, ж.

пъргавина

ж., само ед. Качество или проява на пъргав. Голяма пъргавина.

пъргавост

вж. пъргав

пърдя

пърдиш, мин. св. пърдях, мин. прич. пърдял, несв. Изпускам миризливи газове от червата, често придружени от специфичен шум.

пържа

пържиш, мин. св. пържих и пържих, мин. прич. пържил и пържил, несв.; Какво. Готвя нещо в тиган със завряла мазнина. Пържа месо. Пържа домати.
пържа се. — Разг.
1. Стоя на силно слънце, без да се движа много.
2. Прен. Мъча се с някаква неприятна задача.

пържола

мн. пържоли, ж. Широко парче месо около ребрата, което се пържи или се пече на скара; котлет. Пържола с гарнитура.

пързалка

мн. пързалки, ж. Терен, приспособен за пързаляне. Пързалката край село. Ледена пързалка. Водна пързалка.

пързалям

пързаляш, несв.; Кого, какво. Движа по нещо хлъзгаво, най-често лед или сняг; хлъзгам. Пързалям децата. Пързалям чувал.
2. Прен. Жарг. Кого. Лъжа, мамя, заблуждавам.
пързалям се. — Движа се по нещо хлъзгаво, най-често лед или сняг.

пързулвам

пързулваш, несв. и пързулна, св. ; кого/какво. Пързалям единично, еднократно.

пързулна

пързулнеш, мин. св. пързулнах, мин. прич. пързулнал, св. — вж. пързулвам.

пърля

пърлиш, мин. св. пърлих и пърлих, мин. прич. пърлил и пърлил, несв. ; какво. Със слаб огън обгарям козината или космите по повърхността на нещо. Пърля пиле. Пърля прасе. Пърля миглите си.

пърпам

пърпаш, несв. За птица — трепкам леко с криле и издавам тъп шум; пърхам.

пърполя

пърполиш, мин. св. пърполих и пърполих, мин. прич. пърполил и пърполил, несв. Пърпоря.

пърпоря

пърпориш, мин. св. пърпорих и пърпорих, мин. прич. пърпорил и пърпорил, несв. Издавам лек шум с крила или с плат, дреха; пърполя, пърхам. Пърпоря с криле. Знамето пърпори.

пъртина

мн. пъртини, ж. Утъпкана пътека за минаване през (дълбок) сняг. Пробивам пъртина.

пърхам

пърхаш, несв. Трептя на вятър, течение и издавам специфичен шум. Мушичките пърхат с криле около лампата. Пердето пърха от вятъра.

пърхот

м., само ед. Болестни бели люспи по кожата на главата, които се виждат между космите.

пърхутка

мн. пърхутки, ж. Гъба прахавица.

пърцуца

ж., само ед. Разг. Вид слаба ракия.

пършей

пършеят, пършея, мн. пършеи, м. Диал. Болест по кожата (обикновено по лицето); лишей.

пършив

пършива, пършиво, мн. пършиви, прил.
1. Жалък, презрян. Пършиво наследство.
2. Диал. Който е покрит с пършеи.

пъстрея

пъстрееш, мин. св. пъстрях, мин. прич. пъстрял, несв.
1. Ставам пъстър.
2. Правя впечатление с пъстрата си окраска. Градината пъстрее сред нивите.
пъстрея се. — Пъстрея (във 2 знач. ). Поляните се пъстрееха сред горите.

пъстрина

ж., само ед. Пъстрота.

пъстрокрил

пъстрокрила, пъстрокрило, мн. пъстрокрили, прил. Който е с пъстри криле. Пъстрокрила пеперуда.

пъстроок

пъстроока, пъстрооко, мн. пъстрооки, прил. Който е с пъстри очи.

пъстрота

вж. пъстър

пъстроцветен

пъстроцветна, пъстроцветно, мн. пъстроцветни, прил.
1. Който е с пъстри цветове; пъстър, шарен. Пъстроцветен букет.
2. Разнообразен. Пъстроцветно общество.

пъструга

мн. пъструги, ж. Вид риба от есетровите.

пъстря

пъстриш, мин. св. пъстрих и пъстрих, мин. прич. пъстрил и пъстрил, несв.; Какво. Правя нещо да стане пъстро; шаря. Пъстря рисунката си.

пъстър

пъстра, пъстро, мн. пъстри, прил.
1. Който има различни ярки цветове; шарен, разноцветен. Пъстър килим.
2. Прен. Разнообразен. Пъстър свят. Пъстра компания.същ. пъстрота, ж.

пъстърва

мн. пъстърви, ж. Сладководна риба, която живее в чисти води и има точки по тялото си, често червени.

път

пътят, пътя, мн. пътища, (два) пътя, м.
1. Ивица земя, предназначена за ходене, за пътуване по нея от едно място до друго.
2. Разг. Улица.
3. Направление, маршрут. До там има по-кратък и по-дълъг път.
4. Линия в пространството, по която става придвижването. Въздушен път.
5. Пътешествие, пътуване. Лек път!
6. Прен. Линия, по която се разделя косата на главата. Не и е прав пътят.
7. Прен. Насоченост на дейността, на развитието; начин на действие. Избирам правилен път.прил. пътен, пътна, пътно, мн. пътни. Пътен знак. Пътна помощ. Пътни бележки.
• Вкарвам в пътя. — Вразумявам някого, накарвам го да стане почтен.
• Влизам в пътя. — Поправям се, ставам почтен.
• Давам пътя (на някого). — Изпъждам, изгонвам.
• Давам път. — Давам възможност на някого да мине.
• На прав път съм. — Действам правилно.
• На крив път съм. — Действам неправилно.
• Прав ти път. — Махай се, върви си.
• Оставам на пътя. — Оставам без средства.
• Над/на път и под път. — Начесто, навсякъде. мн. пъти, (два) пъти, м. Само след числ. и думите много, няколко, колко, толкова — означава количество, кратност на действие. Дойде един път и той. Много пъти съм мислил по този въпрос.
• Друг път. — Жарг. Показване на категорично несъгласие, отрицание на нещо казано.
• Един път. — Жарг. Изключителен, много хубав, много добър.
• Из/от един път. — Разг. Изведнъж.

пътеводен

пътеводна, пътеводно, мн. пътеводни, прил. Който показва верния път. Пътеводна светлина.

пътеводител

пътеводителят, пътеводителя, мн. пътеводители, (два) пътеводителя, м. Отпечатани в книга бележки, данни, снимки и указания за определена страна, маршрут, обект и др.

пътека

мн. пътеки, ж.
1. Малък тесен път за ходене пеша (обикн. в планината).
2. Дълга и тясна текстилна постилка.

пътен

вж. път

пътепис

мн. пътеписи, (два) пътеписа, м. Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки.прил. пътеписен, пътеписна, пътеписно, мн. пътеписни.

пътеписен

вж. пътепис

пътеписец

мн. пътеписци, м. Автор на пътеписи.

пътепоказател

пътепоказателят, пътепоказателя, мн. пътепоказатели, (два) пътепоказателя, м. Знак, надпис, който сочи накъде трябва да се върви, за да се стигне до определено място.

пътешествам

пътешестваш, несв. Правя пътешествие.

пътешественик

мн. пътешественици, м. Човек, който пътешества.

пътешественица

мн. пътешественици, ж. Жена пътешественик.

пътешественичка

мн. пътешественички, ж. Пътешественица.

пътешествие

мн. пътешествия, ср. Дълго далечно пътуване.

пътешествувам

пътешествуваш, несв. Пътешествам.

пътник

мн. пътници, м.
1. Човек, който пътува. Пътниците да заемат местата си.
2. Прен. Разг. Човек, който умира. Той е пътник (за оня свят).

пътница

мн. пътници, ж. Жена пътник.

пътнически

пътническа, пътническо, мн. пътнически, прил. Който е предназначен за пътници или за пътуване. Пътнически дрехи.
• Пътнически влак. — Бавен влак за пътници, който спира на всяка спирка.

пътничка

мн. пътнички, ж. Пътница.

пътнишки

пътнишка, пътнишко, мн. пътнишки, прил. Пътнически.

пътувам

пътуваш, несв.
1. Преминавам определено разстояние (обикн. с превозно средство или с животно). Пътувам с влак. Пътувам със самолет.
2. За превозно средство — движа се. Колата може да пътува със скорост 150 км/ч.

пъхам

пъхаш, несв.; Какво. Леко и внимателно, мушкам, поставям навътре в нещо; завирам. Пъхам кърпичката в чантата.
пъхам се. — Вра се там, където не ми е мястото.
• Пъхам си носа/гагата. — Разг. Меся се в чуждите работи.

пъхвам

пъхваш, несв. и пъхна, св. ; какво. Пъхам еднократно или поединично. Пъхвам ръка в джоба.

пъхна

пъхнеш, мин. св. пъхнах, мин. прич. пъхнал, св. — вж. пъхвам.

пъхтя

пъхтиш, мин. св. пъхтях, мин. прич. пъхтял, несв. Дишам шумно в резултат от недостиг на въздух при физическа преумора, при дълго тичане и др. Пъхтя от тичане.

пъча

пъчиш, мин. св. пъчих и пъчих, мин. прич. пъчил и пъчил, несв.; Какво. Издавам напред. Пъча гърди.
пъча се. 1. — Издавам напред корема и гърдите си.
2. Прен. Разг. Хваля се, гордея се, надувам се.

пъшкам

пъшкаш, несв.
1. Дишам тежко и шумно едновременно през носа и устата.
2. Охкам.

пюпитър

мн. пюпитри, (два) пюпитъра, м. Наклонена поставка за книги, ноти и др.

пюре

мн. пюрета, ср. Гъста каша от зеленчуци, понякога и с месо, стрита на еднородна смес за гарнитура или за храна на бебета.

пяна

ж., само ед. Маса с мехурчета, която се образува на повърхността на течност при кипене, газиране и др.
• С пяна на устата. — Разг. Злобно.

пясък

м., само ед. Дребни зърнести частици от твърди вещества, минерали. Ситен пясък.прил. пясъчен, пясъчна, пясъчно, мн. пясъчни. Пясъчен замък.
• Захар на пясък. — Захар на ситни зрънца, късчета.
• Пясъчен часовник. — Уред за измерване на времето чрез пропускано през отвор определено количество пясък.

пясъчен

вж. пясък

пясъчник

мн. пясъчници, (два) пясъчника, м. Утаечна скала със зърниста структура и с остатъци от микроороганизми в нея.прил. пясъчников, пясъчникова, пясъчниково, мн. пясъчникови.

пясъчников

вж. пясъчник

раб

рабът, раба, мн. раби, м.
Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
Църк. Примерен християнин, божие чадо.

рабдомиом

мед. Доброкачествен тумор произлизащ от напречнонабраздена мускулатура.

рабиня

мн. рабини, ж. Остар. Жена раб.

раболепен

раболепна, раболепно, мн. раболепни, прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка.същ. раболепност, раболепността, ж.

раболепие

ср., само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност.

раболепнича

раболепничиш, мин. св. раболепничих, мин. прич. раболепничил, несв. Проявявам раболепие.

раболепност

вж. раболепен

раболепствам

раболепстваш, несв. Раболепнича.

раболепствувам

раболепствуваш, несв. Раболепствам.

работа

мн. работи, ж.
1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа.
2. Професия, длъжност, занятие. Без работа съм.
3. Продукт, резултат от труда; творба. Научна работа. Качествена работа.
4. Задача, упражнение на учащи се. Домашна работа.
5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености. Изпипана работа.
6. Разг. Само мн. Вещи, неща. Всичките му работи са тук.
7. Прен. Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и др. Работите не са добре. Министерство на вътрешните работи.
• Божа работа. — Не зависи от мен.
• Вятър работа. — За нещо без стойност, със съмнителна стойност.
• Гледай си работата! —
1. Не се тревожи.
2. Грубо. Не се меси в чужди работи.
• Гледам си работата. — Работя съвестно.
• Голяма работа. —
1. Известен, издигнат човек.
2. Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това.
• Загубена работа. — Възклицание за изразяване на:
1. Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо.
2. Недоволство.
• Не ми е чиста работата. — Имам вина, крия свое провинение.
• Не ти е работа. — Възклицание за изразяване на:
1. Възхищение от нещо.
2. Недоволство, неодобрение.
• Опичам си работата. — Подготвям всичко така, че да успея.
• Пораства ми работата. — Издигам се в обществото (материално или служебно).
• Празна работа. —
1. Нещо без стойност.
2. Възклицание за недоверие, съмнение.
• Слаба работа. — Малко.
• Хубава работа. — Възклицание за израз на недоволство, неприятна изненада.
• Чиста работа. —
1. Изключителен, много добър.
2. Отлично, много добре.

работен

работна, работно, мн. работни, прил.
1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица.
2. Който е предназначен за работене. Работни дрехи. Работен добитък.
3. Работлив, трудолюбив. Работна мома.

работилница

мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.

работлив

работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста.същ. работливост, работливостта, ж.

работливост

вж. работлив

работник

мн. работници, м.
1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод.
2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата.
3. Работлив човек.прил. работнически, работническа, работническо, мн. работнически.

работница

мн. работници, ж. Разг. Работлива жена.

работнически

вж. работник

работничка

мн. работнички, ж. Жена работник.

работодател

работодателят, работодателя, мн. работодатели, м. Човек, предприятие, които дават работа, наемат работници срещу заплащане по трудов договор.прил. работодателски, работодателска, работодателско, мн. работодателски.

работодателка

мн. работодателки, ж. Жена работодател.

работодателски

вж. работодател

работоспособен

работоспособна, работоспособно, мн. работоспособни, прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек.същ. работоспособност, работоспособността, ж.

работоспособност

вж. работоспособен

работохолизъм

м., само ед. Прекомерно увлечение в работата.

работохолик

мн. работохолици, м. Лице, което се увлича да работи прекомерно, за което не съществува нищо друго освен работата му.

работохоличка

мн. работохолички, ж. Жена работохолик.

работя

и работя, работиш и работиш, мин. св. работих, работих и работих, мин. прич. работил, работил и работил, несв.
1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи.
2. Полагам труд, върша работа. Работя с мотика. Работя с усилие. Работя над себе си.
3.Упражнявам някаква професия, заемам длъжност. Работя като лекар.
4. Остар. Разг. Какво. Обработвам земя, имот. Работя сам нивите си.

работяга

мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.

рабош

м., само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер.

рабски

рабска, рабско, мн. рабски, прил.
1. Остар. Робски.
2. Който се отнася до раб. Рабска душа.

рабфак

мн. рабфакове, (два) рабфака, м. ист. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит.

равен

равна, равно, мн. равни, прил.
1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност.
2. Водоравен, прав. Равен път.
3. Еднакъв с друг по размери, стойност, тежина, значение и др. Равни величини. Говоря като с равен.
4. Прен. Равномерен, монотонен. Равно бръмчене на мотора. м., само ед. Растение с широки къдрави листа и гроздовидни съцветия.

равенство

мн. равенства, м.
1. Само ед. Еднаквост. Равенство на силите.
2. Само ед. Равноправно положение на хората в обществото; равноправие. Равенство, братство, свобода!
3. Спец. В математиката — израз, чиито две страни са равни, с еднаква стойност.

равин

мн. равини, м. Еврейски свещеник.

равнение

мн. равнения, ср.
1. Подравняване в една линия в строй. Равнение наляво.
2. Църковен обред за подравняване на гроб на четиридесетия ден от смъртта на покойника.

равнец

м., само ед. Полско растение с тънки нарязани листа и с цвят като букетче (бял или жълт).

равнина

мн. равнини, ж.
1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина.
2. Спец. Математическа плоскост.

равнинен

равнинна, равнинно, мн. равнинни, прил. За земна повърхност — който се отнася към равнина; сравнително равен, без възвишения. Равнинна територия.

равнище

мн. равнища, ср.
1. Равна земна повърхност; поляна, равнина.
2. Прен. Степен на културно и стопанско развитие на обществото или на отделен човек; ниво, уровен. Високо равнище.

равноапостол

мн. равноапостоли, м. Епитет за светци — равни на апостолите.прил. равноапостолски, равноаполска, равноапостолско, мн. равноапостолски.

равноапостолски

вж. равноапостол

равнобедрен

равнобедрена, равнобедрено, мн. равнобедрени, прил. За триъгълник — който е с две еднакви страни.

равнобедреник

мн. равнобедреници, (два) равнобедреника, м. Равнобедрен триъгълник.

равновесие

ср., само ед.
1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки сили.
2. Прен. Устойчиво положение; устойчивост. Губя равновесие.
3. Прен. Покой, спокойствие. Душевно равновесие.

равноденствие

ср., само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие.

равнодушен

равнодушна, равнодушно, мн. равнодушни, прил.
1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи.
2. Който не е увлечен по някого или по нещо. Той не е равнодушен към нея.

равнодушие

ср., само ед. Качество и състояние на равнодушен; безразличие. Изпълнен с равнодушие.

равнозначен

равнозначна, равнозначно, мн. равнозначни, прил. Който има еднакво значение с друг. Равнозначни думи.същ. равнозначност, равнозначността, ж.

равнозначещ

равнозначеща, равнозначещо, мн. равнозначещи, прил. Равнозначен, равностоен.

равнозначност

вж. равнозначен

равномерен

равномерна, равномерно, мн. равномерни, прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростта, обема и др. Равномерно тиктакане. Равномерен ход.същ. равномерност, равномерността, ж.

равномерност

вж. равномерен

равноправен

равноправна, равноправно, мн. равноправни, прил. Който притежава еднакви, равни права с друг.

равноправие

ср., само ед. Състояние на равноправен; равенство. Равноправие на жената и мъжа.

равнораменен

равнораменна, равнораменно, мн. равнораменни, прил. За лост, везни — с еднакво дълги страни.

равносилен

равносилна, равносилно, мн. равносилни, прил. Изцяло сходен с друг; равнозначен, тъждествен.

равносметка

мн. равносметки, ж.
1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс.
2. Прен. Отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно нещо чрез тяхното съпоставяне.

равностоен

равностойна, равностойно, мн. равностойни, прил. Който е с еднаква, равна стойност на нещо друго; равноценен. Равностоен противник. Равностоен заместител.същ. равностойност, равностойността, ж.

равностойност

вж. равностоен

равностранен

равностранна, равностранно, мн. равностранни, прил. Който е с еднакви, равни страни. Равностранен триъгълник.същ. равностранност, равностранността, ж.

равноценен

равноценна, равноценно, мн. равноценни, прил. Който е с еднаква, равна цена с нещо друго; равностоен.същ. равноценност, равноценността, ж.

равноценност

вж. равноценен

равня

равниш, мин. св. равних, мин. прич. равнил, св. — вж. равнявам.

равнявам

равняваш, несв. и равня, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане равно; изравнявам. Равнявам крачките си.
2. Правя равнение на гроб.
равнявам се/равня се. 1. — Равен съм на друг по стойност, качество и др. Един долар се равнява на 57 лева.
2. Заставам така, че заедно с други да образуваме права, равна редица в строй.

рагада

мед. Цепнатина, пукнатина — линейно нарушения на целостта на кожата и лигавиците, особено по ъглите на устата, ануса, и др.

рагу

мн. рагута, ср.
1. Ястие от задушено месо със зеленчуци.
2. Животински кости, от които почти е отстранено месото.

радар

мн. радари, (два) радара, м. Електронен уред за откриване на местоположението на различни невидими обекти във водата, във въздуха и на земята посредством радиовълни; радиолокатор.прил. радарен, радарна, радарно, мн. радарни.

радарен

вж. радар

радвам

радваш, несв.; Кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си.
радвам се. 1. — Изпитвам радост; радостен съм, весел съм. Радвам се на срещата.
2. На какво. Разполагам, ползвам се. Радвам се на отлични резултати.

радетел

радетелят, радетеля, мн. радетели, м. Човек, който радее за нещо.

радетелка

мн. радетелки, ж. Жена радетел.

радея

радееш, мин. св. радях, мин. прич. радял, несв. Боря се, грижа се за нещо; милея.

раджас

рел. В индийската философско-религиозна система — една от трите гуни, носеща качествата, свързани с активния принцип.

радиален

радиална, радиално, мн. радиални, прил. Който има лъчи, които излизат от един център и се насочват в различни посоки.

радиатор

мн. радиатори, (два) радиатора, м.
1. Приспособление за отопление, което се състои от свързани метални кухини, през които преминава топла течност или пара. Маслен радиатор.
2. Прибор за охлаждане на течности на автомобилен двигател.

радиационен

радиационна, радиационно, мн. радиационни, прил. Който е свързан с радиация. Радиационни поражения.

радиация

ж., само ед.
1. Излъчване на нещо от центъра във всички посоки.
2. Спец. Радиоактивно излъчване. Степен на радиация.

радиев

вж. радий

радий

радият, радия, само ед., м. Химически елемент, метал със силна радиоактивност.прил. радиев, радиева, радиево, мн. радиеви.

радика

ж., само ед. Растение глухарче.

радикал

мн. радикали, (два) радикала, м.
1. Спец. Устойчива група атоми, която участва като цяло в състава на химически съединения.
2. Спец. В математиката — знак за извличане на корен. мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия.

радикален

радикална, радикално, мн. радикални, прил. Краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата; коренен, дълбок. Радикални мерки.

радикализъм

м., само ед.
1. Спец. Политическо течение, което е за коренни промени в обществото.
2. Защитаване и прилагане на радикални мерки при решаването на определен проблем.

радикуларен

мед. Коренчев, отнасящ се до коренче.

радикулит

м., само ед. Спец. Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния мозък.

радио

мн. радиа, ср.
1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на електромагнитни вълни. Изобретяване на радиото.
2. Радиостанция. Радио “Велико Търново”.
3. Радиоапарат, радиоприемник. Ремонт на радио. — Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр. : радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосигнал, радиоабонамент, радиоабонат, радиовести, радиовестник, радиогимнастика, радиоговорител, радиодраматизация, радиоемисия, радиоинженер, радиоинтервю, радиолюбител, радиослушател, радиоелектроника и др.

радио-

Първа съставна част на сложни думи, която се отнася до радиоактивност, напр. радиолечение, радиомаскировка, радиоизлъчване, радиохимия, радиобиология и др.

радиоактивен

радиоактивна, радиоактивно, мн. радиоактивни, прил. Който проявява радиоактивност. Радиоактивен елемент.

радиоактивност

радиоактивността, само ед. , ж. Свойство на атомите на някои химически елементи да се разпадат, като отделят голямо количество енергия и специфични, вредни за живите организми лъчи.

радиоапарат

мн. радиоапарати, (два) радиоапарата, м. Апарат за приемане на радиовълни; радиоприемник.

радиовъзел

мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, която обслужва определен малък район.

радиовълна

мн. радиовълни, ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние.

радиограма

мн. радиограми, ж. Телеграма, предадена по радиото.

радиозасечник

мн. радиозасечници, (два) радиозасечника, м. Уред за засичане на (неизвестен) радиопредавател; радиопеленгатор.

радиоклуб

мн. радиоклубове, (два) радиоклуба, м. Клуб на радиолюбители.

радиолампа

мн. радиолампи, ж. Електронна лампа, използвана в радиотехниката.

радиолечение

мн. радиолечения, ср. Лечение чрез радиоактивно облъчване.

радиолог

мн. радиолози, м. Специалист по радиология.

радиология

ж., само ед. Наука за енергията, получена при разпадането на радиоактивни елементи, и за нейното приложение в медицинската практика.

радиолокатор

мн. радиолокатори, (два) радиолокатора, м. Устройство за откриване на различни обекти чрез радиолокация.

радиолокация

ж., само ед. Определяне местоположението на обектите чрез облъчване с радиовълни.

радиометрия

ж., само ед.
1. Дял от физиката, който се занимава със средствата и начините за измерване на лъчистата енергия.
2. Спец. Начин за търсене на подземни богатства, като се използва различната им радиоактивност.

радиопеленгатор

мн. радиопеленгатори, (два) радиопеленгатора, м. Радиозасечник.

радиопират

мн. радиопирати, м. Човек, който се включва и води предавания на определени радиовълни, без да има регистрирана радиостанциясъщ. радиопиратство, ср.

радиопредавател

радиопредавателят, радиопредавателя, мн. радиопредаватели, (два) радиопредавателя, м. Апаратура за произвеждане и предаване на радиовълни.

радиоприемник

мн. радиоприемници, (два) радиоприемника, м. Апарат за приемане на радиовълни и трасформирането им в звукове; радиоапарат.

радиостанция

мн. радиостанции, ж.
1. Апаратура, инсталация за предаване и приемане на сигнали, на информация посредством радиовълни.
2. Уред за предаване и приемане на радиовълни.

радиотелеграф

м., обикн. ед. Система за телеграфна връзка посредством радиовълни; безжичен телеграф.

радиотелеграфист

мн. радиотелеграфисти, м. Човек, който предава или приема по радиотелеграф; радист.

радиотелеграфистка

мн. радиотелеграфистки, ж. Жена радиотелеграфист.

радиотерапия

ж., само ед. Лекуване с радиоактивни елементи.

радиотехник

мн. радиотехници, м. Специалист по радиотехника.

радиотехника

ж., само ед.
1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката.
2. Съвкупност от радиоприбори.прил. радиотехнически, радиотехническа, радиотехническо, мн. радиотехнически.

радиотехнически

вж. радиотехника

радиоточка

мн. радиоточки, ж. Домашен високоговорител.

радиотранслация

мн. радиотранслации, ж. Препращане на радиосигнали.

радиоуредба

ж., само ед. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнали с цел озвучаване на големи помещения, селища и др.

радиофикация

ж., само ед. Снабдяване, оборудване с приспособления за радиовръзка.

радиофицирам

радиофицираш, несв. и св.; Какво. Снабдявам, обзавеждам с приспособления за радиовръзка. Радиофицирахме района.

радист

мн. радисти, м. Радиотелеграфист.

радистка

мн. радистки, ж. Жена радист.

радиус

м., обикн. ед.
1. Спец. В геометрията — права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на кълбо. Радиусът е половината на диаметъра.
2. Прен. Област на разпространение на неща във всички посоки; обсег. Радиус на разпространение.

радост

радостта, мн. радости, ж.
1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма радост.
2. Събитие, което предизвиква такова чувство. Това е нашата радост.

радостен

радостна, радостно, мн. радостни, прил.
1. Който е обхванат от радост. Радостно дете.
2. Който предизвиква радост. Радостно събитие.

радушен

радушна, радушно, мн. радушни, прил. Изпълнен с радушие. Радушен разговор.същ. радушност, радушността, ж.

радушие

ср., само ед. Непринудена любезност, сърдечно отношение при приемане на гости или при услуга; радушност.

радушност

вж. радушен

раждаемост

раждаемостта, само ед., ж. Степен на ражданията в определено време (за определено общество). Висока раждаемост.

раждам

раждаш, несв. и родя, св.
1. Добивам рожба, ставам майка. Роди вчера. Роди го в неделя.
2. За растение, почва — давам плод. Ябълката роди много тази есен.
3. Прен. Какво. Произвеждам, предизвиквам, създавам. Добрият хумор ражда смях.

раждам се

раждаш се, несв. и родя се, св.
1. Появявам се на света, започвам да живея като отделно същество.
2. За растение — пониквам, израствам, вирея.
3. Прен. Появявам се, пораждам се, възниквам. В главата му се роди нова идея.
4. Прен. Разг. Чувствам се много по-добре. Откак имаме това жилище, се родих.

раз

нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два.

раз-

представка. В състава на глаголи със значение:
1. Разпространение на действието в различни посоки центробежно, напр. : разбягвам се, разблъсквам, разнасям, разгонвам, разсейвам, разхвърлям, разчупвам се, разплисквам и др.
2. Начало и постепенно интензифициране на действието или интензивност на действието, напр. разбеснявам се, разигравам се, развиквам се, разскачам се, разбъбрям се, размечтавам се, разкрясквам се, разлудувам се, разприказвам се, разридавам се, разтичвам се, разтършувам се, разфилософствам се, разхленчвам се, разцвилвам се и др.
3. Резултат от действие, което разделя обекта на съставни части, напр. разграфявам, разлагам, разкроявам, разкъсвам, раздирам, разглобявам, разбраздявам и др.
4. Интензивно действие с резултат върху целия обект, напр. разварявам, разгорявам, раздъвквам и др.
5. Действие в обратна, противоположна посока, напр. разбинтовам, развенчавам, развинтвам, разминирам, размагнетизирам, разплитам, разубеждавам, разочаровам, разпалвам, разбраждам, развързвам и др.
6. Изчерпване на действието, напр. разпродавам, разучавам и др.
7. Прекратяване на действието, напр. разлюбвам, размислям и др.
8. Обектът или субектът на действието придобива качеството на мотивиращото име, напр. : разболявам се, разводнявам се, разкървавявам се, разбогатявам, разгневявам се и др.

разбера

разбереш, мин. св. разбрах, мин. прич. разбрал, св. — вж. разбирам.

разбеснея се

разбеснееш се, мин. св. разбеснях се, мин. прич. разбеснял се, св. — вж. разбеснявам се.

разбеснявам се

разбесняваш се, несв. и разбеснея се, св. Започвам (силно) да беснея.

разбесувам се

разбесуваш се, св. За женско животно, особено за куче — събирам мъжки около себе си, защото съм разгонен.

разбивам

разбиваш, несв. и разбия, св.
1. Какво. Правя на части със силен удар; разтрошавам, раздробявам. Разбивам стъкло. Разбивам буца лед.
2. Какво. Правя отвор с удар (като повреждам). Разбивам врата. Разбивам стена.
3. Разг. Какво. С удари правя нещо да стане пухкаво. Разбивам парцали. Разбивам яйца.
4. Какво. Смесвам, обърквам. Разбивам торта.
5. Какво. Разкървавявам, повреждам с удар. Разбивам си коляното.
6. Прен. Какво. Разрушавам, унищожавам. Разбивам живота си.
7. Кого, какво. Нанасям поражение, побеждавам. Разбивам неприятеля.
8. Разпределям.
разбивам се/разбия се. — Разделям се на части, като се блъскам силно о нещо. Морските вълни се разбиват о вълнолома.

разбинтовам

разбинтоваш, несв. и св.; Какво. Развивам бинта, с който е превързана рана.

разбираем

разбираема, разбираемо, мн. разбираеми, прил. Който (лесно) може да бъде разбран. Разбираема постъпка.

разбирам

разбираш, несв. и разбера, св.
1. Кого, какво. Разяснявам си, проумявам смисъла, значението на нещо. Разбирам филма. Разбирам урока. Разбирам го.
2. Отгатвам, досещам се, предугаждам. Разбрах какво ме чака.
3. Разг. От какво. Притежавам познания, опит, вкус. Разбирам от книги.
4. Кого. Съчувствам на някого, осмислям поведението му. Разбирам го.
5. Владея, зная.
6. Разг. Усещам, долавям. Няма да разбереш кога ти е изваден зъбът.
разбирам се/разбера се. 1. — Разг. Съобразявам се с препоръки, не упорствам излишно.
2. Спогаждам се с някого, не се карам. Разбирам се добре с него.
3. Уговарям се с някого. Разбрахме се, че ще се чуем допълнително.
• Разбира се. — То се знае.

разбирателство

ср., само ед. Взаимно разбиране; съгласие. Живеем в разбирателство.

разбит

разбита, разбито, мн. разбити, прил.
1. Счупен, строшен. Разбита врата. Разбита чаша.
2. Победен. Разбита войска.
3. Прен. Сломен, прекършен, съкрушен. Разбито сърце.

разбия

разбиеш, мин. св. разбих, мин. прич. разбил, св. — вж. разбивам.

разбленувам се

разбленуваш се, св. Започвам да бленувам, отдавам се на бленуване.

разблуден

разблудна, разблудно, мн. разблудни, прил.
1. Разг. Несигурен, размирен, бунтовен. Разблудно време.
2. Който се е отдал на блудство, на разврат; блуден, развратен.

разблъскам

разблъскаш, св. — вж. разблъсквам.

разблъскам се

разблъскаш се, св. — вж. разблъсквам се.

разблъсквам

разблъскваш, несв. и разблъскам, св.; Кого, какво. Блъскам в различни посоки, за да си проправя път; разбутвам. Разблъсквам тълпата.

разблъсквам се

разблъскваш се, несв. и разблъскам се, св. Започвам силно, интензивно да блъскам. Какво си се разблъскала?

разбогатея

разбогатееш, мин. св. разбогатях, мин. прич. разбогатял, св. — вж. разбогатявам.

разбогатявам

разбогатяваш, несв. и разбогатея, св. Ставам (много) богат.

разбой

разбоят, разбоя, мн. разбои, (два) разбоя, м. Диал. Тъкачен стан.

разбойник

мн. разбойници, м.
1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере.
2. Нехранимайко, злосторник, бандит.
3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв!прил. разбойнически, разбойническа, разбойническо, мн. разбойнически.

разбойнически

вж. разбойник

разбойничествам

разбойничестваш, несв. Проявявам се като разбойник.

разбойничество

ср., само ед. Деяние на разбойник.

разбойничествувам

разбойничествуваш, несв. Разбойничествам.

разболея се

разболееш се, мин. св. разболях се, мин. прич. разболял се, св. — вж. разболявам се.

разболявам се

разболяваш се, несв. и разболея се, св. Ставам болен; поболявам се.

разбор

м., обикн. ед.
1. Спец. Разглеждане спецификата на даден текст откъм идеи, образи, граматичен строеж, стил и др. ; анализ. Литературен разбор. Разбор на изречение.
2. Вникване в същността на нещо, като му се дава оценка. Разбор на дейността им.

разбрадя

разбрадиш, мин. св. разбрадих, мин. прич. разбрадил, св. — вж. разбраждам.

разбраждам

разбраждаш, несв. и разбрадя, св. Кого. Махам забрадката от главата на някого.
разбраждам се/разбрадя се. — Разбраждам себе си.

разбраздя

разбраздиш, мин. св. разбраздих, мин. прич. разбраздил, св. — вж. разбраздявам.

разбраздявам

разбраздяваш, несв. и разбраздя, св.; Какво. Правя на бразди, на лехи.

разбран

разбрана, разбрано, мн. разбрани, прил.
1. Разбираем, понятен, ясен. Разбран език.
2. С когото можеш да се разбереш, който се спогажда с хората; сговорчив. Разбрана жена.

разбръмча се

разбръмчиш се, мин. св. разбръмчах се, мин. прич. разбръмчал се, св. — вж. разбръмчавам се.

разбръмчавам се

разбръмчаваш се, несв. и разбръмча се, св. Започвам да бръмча все по-силно.

разбудя

разбудиш, мин. св. разбудих, мин. прич. разбудил, св. — вж. разбуждам.

разбуждам

разбуждаш, несв. и разбудя, св. Събуждам, пробуждам напълно.

разбулвам

разбулваш, несв. и разбуля, св.
1. Кого. Махам булото от главата на някого. Разбулвам булка.
2. Прен. Какво. Разгадавам, правя нещо да стане явно. Разбулвам мистерия.

разбуля

разбулиш, мин. св. разбулих, мин. прич. разбулил, св. — вж. разбулвам

разбунтувам

разбунтуваш, св.; Кого, какво. Подтиквам, предизвиквам към бунт; размирявам. Разбунтувам народа.
разбунтувам се. — Започвам да се бунтувам.

разбутам

разбуташ, св. — вж. разбутвам.

разбутвам

разбутваш, несв. и разбутам, св.
1. Кого, какво. Бутам в различни посоки; разблъсквам.
2. Какво. Разбърквам нещо подредено; размествам. Не разбутвай масата!

разбушувам се

разбушуваш се, св. Започвам все по-силно да бушувам. Бурята се е разбушувала.

разбъбря се

разбъбреш се и разбъбриш се, мин. св. разбъбрах се и разбъбрих се, мин. прич. разбъбрал се и разбъбрил се, св. — вж. разбъбрям се.

разбъбрям се

разбъбряш се, несв. и разбъбря се, св. Започвам да бъбря все повече.

разбързам се

разбързаш се, св. — вж. разбързвам се.

разбързвам се

разбързваш се, несв. и разбързам се, св. Започвам все по-усилено да бързам.

разбъркам

разбъркаш, св. — вж. разбърквам.

разбърквам

разбъркваш, несв. и разбъркам, св.; Какво.
1. Разменям местата, нарушавам реда чрез бъркане; разбутвам. Разбъркана библиотека.
2. Бъркам смес известно време, докато я размеся цялата. Разбърквам ядене.
3. Прен. Внасям смут; обърквам. Разбъркани мисли.

разбърникам

разбърникаш, св. — вж. разбърниквам.

разбърниквам

разбърникваш, несв. и ръзбърникам, св. Разменям местата при бърникане, разбърквам.

разбягам се

разбягаш се, св. — вж. разбягвам се.

разбягвам се

разбягваш се, несв. и разбягам се, св.
1. Само в трето лице, ед. и в мн.Бягам в различни посоки от един център. Народът се разбяга уплашен.
2. Започвам да търча, да бягам (все по-силно).
3. Прен. Спешно започвам да уреждам проблем по различни инстанции; разтичвам се. Едва тогава се разбягах да го освобождавам от казармата.

развала

ж., само ед.
1. Разг. Разваляне.
2. Прен. Нравствено падение. Всеобща развала.

развален

развалена, развалено, мн. развалени, прил.
1. Разрушен, повреден. Развалена къща. Развален телевизор.
2. Прен. Покварен, развратен. Развален човек.
3. За език — неправилен, завален.

развалина

мн. развалини, ж.
1. Обикн. мн. Останки от съборени, рухнали сгради; руини.
2. Прен. Много болен, съсипан, грохнал човек. Той е цяла развалина.

разваля

развалиш, мин. св. развалих, мин. прич. развалил, св. — вж. развалям.

развалям

разваляш, несв. и разваля, св.
1. Какво. Събарям, разрушавам, бутам. Развалям къща.
2. Какво. Отказвам се от някаква уговорка; осуетявам. Развалям годеж. Развалям договор.
3. Какво. Повреждам. Развалих радиото.
4. Какво. Влошавам качеството на нещо. Развалям сиренето.
5. Прен. Какво. Нарушавам, разстройвам. Развалям приятелство.
6. Прен. Кого. Покварявам. Развалиха го приятели.
развалям се/разваля се. 1. — Ставам по-грозен. Тялото и се развалило.
2. За храна — влошават се хранителните и качества, та не може да се яде.
3. За време: става по-лошо — дъждовито, мъгливо, влажно.
4. Прен. Нравствено пропадам.
• Развалям пари. — Разменям едри пари за дребни.

разваря

развариш, мин. св. разварих, мин. прич. разварил, св. — вж. разварявам.

разварявам

разваряваш, несв. и разваря, св.; Какво. Варя нещо, докато започне да се пръска на части или докато омекне напълно.
разварявам се/разваря се. — Поради много варене ставам (прекалено) мек или се пръскам. Пилето се е разварило.

разведа

разведеш, мин. св. разведох, мин. прич. развел, св. — вж. [[развеждам 1, 2_ .

разведен

разведена, разведено, мн. разведени, прил. Който се е развел.

разведря

разведриш, мин. св. разведрих, мин. прич. разведрил, св. — вж. разведрявам.

разведрявам

разведряваш, несв. и разведря, св.; Кого, какво. Правя нещо да стане свежо, ведро. Разведрявам обстановката. Разведрявам приятеля си.
разведрявам се/разведря се. 1. — За време, небе, въздух — ставам ведър, ясен.
2. Прен. Ставам ведър, бодър. Лицето и се разведри.

развеждам

развеждаш, несв. и разведа, св.; Кого. Водя в различни посоки, на различни места. Развеждам гости. развеждаш, несв. и разведа, св.; Кого. Законно прекратявам установени брачни връзки, като давам развод на едно семейство.
развеждам се/разведа се. — Прекратявам брака си, получавам развод.

развейпрах

м., неизм. Несериозен, безотговорен човек; прахосник.

развенчавам

развенчаваш, несв. и развенчая, св.; Кого. Лишавам някого от ореол, от слава, от почести, като показвам, че не ги заслужава. Развенчани идоли.

развенчая

развенчаеш, мин. св. развенчах, мин. прич. развенчал, св. — вж. развенчавам.

развеселя

развеселиш, мин. св. развеселих, мин. прич. развеселил, св. — вж. развеселявам.

развеселявам

развеселяваш, несв. и развеселя, св.; Кого, какво. Правя някой да стане по-весел.
развеселявам се/развеселя се. — Постепенно ме обхваща веселост; ставам весел.

развея

развееш, мин. св. развях, мин. прич. развял, св. — вж. развявам.

развивам

развиваш, несв. и развия, св.
1. Кого, какво. Разгъвам, разгръщам нещо завито, загърнато. Развивам подарък. Развивам бебе.
2. Какво. Размотавам нещо навито. Развивам жица.
3. Какво. Развъртам. Развивам гайка.
4. Какво. За гора, растение — пускам пъпки, клонки, листа напролет.
5. Прен. Кого, какво. Довеждам до по-висока степен проявяването на някакви качества, свойства. Развивам ума им. Развивам способност да се съсредоточавам.
6. Прен. Какво. Извършвам някаква дейност (като я довеждам до значителни размери). Развивам дейност. Развивам скорост.
7. Прен. Какво. Изяснявам, обяснявам нещо, върху което съм мислил дълго. Развивам концепцията си пред публика.
развивам се/развия се. 1. — Усъвършенствам се.
2. За гора, растение — напъпвам напролет, пускам листа, клончета.
3. Протичам, осъществявам се. Процесът се развива бързо.
4. Разширявам се, увеличавам размерите си, напредвам. България се развива.
5. Разг. За същество от женски пол — достигам полова зрялост.

развигор

м., само ед. Южен вятър през пролетта, който допринася да се развият, да се разлистят горите.

развиделее се

мин. св. развиделя се, мин. прич. развиделяло се, св. — вж. развиделява се.

развидели се

мин. св. развидели се, мин. прич. развиделило се, св.; безл. Развиделее се.

развиделява се

несв. и развиделее се, св.; безл. Започва постепенно да става видело, да се вижда сутрин; разсъмва се.

развикам се

развикаш се, св. — вж. развиквам се.

развиквам се

развикваш се, несв. и развикам се, св. Започвам силно да викам.

развилнея се

развилнееш се, мин. св. развилнях се, мин. прич. развилнял се, св. — вж. развилнявам се.

развилнявам се

развилняваш се, несв. и развилнея се, св. Започвам силно да вилнея.

развинтвам

развинтваш, несв. и развинтя, св.; Какво. Развивам нещо завинтено; развъртам. Развинтвам болт.

развинтвам се

развинтваш се, несв. и развинтя се, св. Разг. Започвам да се държа странно, буйствам. Детето се е развинтило.
• Развинтена фантазия. — Фантазия, която преминава границите на допустимото.

развинтя

развинтиш, мин. св. развинтих, мин. прич. развинтил, св. — вж. развинтвам.

развинтя се

развинтиш се, мин. св. развинтих се, мин. прич. развинтил се, св. — вж. развинтвам се.

развит

развита, развито, мн. развити, прил.
1. Който е физически силен, здрав. Развита мускулатура.
2. Който е умствено усъвършенстван; начетен, образован.
3. Който е достигнал по-висока степен на развитие. Развита икономика.

развитие

ср., само ед.
1. Развиване.
2. Постоянно преминаване от един етап в друг — по-горен, по-съвършен; напредък.

развихря се

развихриш се, мин. св. развихрих се, мин. прич. развихрил се, св. — вж. развихрям се.

развихрям се

развихряш се, несв. и развихря се, св.
1. За природно явление — проявявам се с голяма сила, с вихри. Бурята се развихри.
2. Прен. За обществено явление — проявявам се все по-интензивно. Метежът се развихри.
3. Прен. Разг. Започвам да действам много интензивно по някакъв проблем.

развия

развиеш, мин. св. развих, мин. прич. развил, св. — вж. развивам.

развлека

развлечеш, мин. св. развлякох, мин. прич. развлякъл, св. — вж. развличам.

развлечение

мн. развлечения, ср. Занимание, което доставя удоволствие през свободното време; забавление.

развличам

развличаш, несв. и развлека, св.
1. Какво. Влека и оставям на различни места, безразборно. Развличам вълната из стаята.
2. Прен. Кого. Забавлявам.
развличам се/развлека се. — Забавлявам се, разсейвам се.

развод

мн. разводи, (два) развода, м. Разделяне на двама съпрузи чрез съдебно дело.прил. разводен, разводна, разводно, мн. разводни. мн. разводи, (два) развода, м. Смяна на караул по постове.

разводач

мн. разводачи, м.
1. Лице, което развежда, придружава гости.
2. Спец. Лице, което поставя и сменя часови.

разводен

вж. развод

разводня

разводниш, мин. св. разводних, мин. прич. разводнил, св. — вж. разводнявам.

разводнявам

разводняваш, несв. и разводня, св.; Какво.
1. Слагам повече от необходимото количество вода в течност, намалявам концентрацията. Разводнявам питие.
2. Прен. Включвам несъществени елементи в някое съдържание, като намалявам ефекта от него. Разводних разказа си.

развоен

развойна, развойно, мн. развойни, прил. Който се намира в период на развитие, на развой.

развозвам

развозваш, несв. и развозя, св.; Кого, какво. Возя и оставям на различни места. Развозвам товари по домовете. Развозвам хора.

развозя

развозиш, мин. св. развозих, мин. прич. развозил, св. — вж. развозвам.

развой

развоят, развоя, само ед., м. Развиване, развитие. Развой на икономиката.

разврат

м., само ед.
1. Безразборни полови връзки. Мразя разврата.
2. Прен. Пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост.

развратен

развратна, развратно, мн. развратни, прил.
1. Който е отдаден на разврат. Развратен народ.
2. Който води, подтиква към разврат. Развратен филм.

развратник

мн. развратници, м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач. ).прил. развратнически, развратническа, развратническо, мн. развратнически.

развратница

мн. развратници, ж. Жена развратник.

развратнича

развратничиш, мин. св. развратничих, мин. прич. развратничил, несв. Отдавам се на разврат (в 1 знач. ).

развратнически

вж. развратник

развратя

развратиш, мин. св. развратих, мин. прич. развратил, св. — вж. развращавам.

развращавам

развращаваш, несв. и развратя, св.; Кого, какво. Подтиквам към разврат; покварявам. Развращавам дете. Развратиха народа.

развредя

развредиш, мин. св. развредих, мин. прич. развредил, св. — вж. развреждам.

развреждам

развреждаш, несв. и развредя, св.; Какво. Не позволявам да заздравее. Развреждам рана.

развръзка

мн. развръзки, ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.

развръщам

развръщаш, несв. и развърна, св.; Какво. Разполагам на голяма територия. Развръщам войска.

развъдник

мн. развъдници, (два) развъдника, м. Място, където се развъжда нещо. Развъдник за риба.

развъдя

развъдиш, мин. св. развъдих, мин. прич. развъдил, св. — вж. развъждам.

развъждам

развъждаш, несв. и развъдя, св.; Какво. Размножавам или подпомагам размножаването на домашни животни, риби и др.
развъждам се/развъдя се. — Размножавам се, въдя се.

развълнувам

развълнуваш, св.; Кого, какво. Предизвиквам вълнение у някого. Думите му ме развълнуваха.
развълнувам се. — Започвам да се вълнувам все по-силно. Морето се развълнува. Човекът се развълнува.

развървя

развървиш, мин. св. развървих, мин. прич. развървил, св. — вж. развървям.

развървя се

развървиш се, мин. св. развървях се, мин. прич. развървял се, св. — вж. развървявам се.

развървявам се

развървяваш се, несв. и развървя се, св. Започвам да вървя все повече.

развървям

развървяш, несв. и развървя, св.; Какво. Изнизвам нанизана връв и др.

развържа

развържеш, мин. св. развързах, мин. прич. развързал, св. — вж. развързвам.

развързвам

развързваш, несв. и развържа, св.; Какво.
1. Отвързвам нещо завързано. Развързвам куче.
2. Прен. Освобождавам.
• Развързвам кесията си. — Проявявам щедрост.
• Развързвам ръцете. — Позволявам на някого да направи нещо, не му преча.

развърна

развърнеш, мин. св. развърнах, мин. прич. развърнал, св. — вж. развръщам.

развъртам

развърташ, несв. и развъртя, св. Отвивам, развивам нещо завъртяно, завито. Развъртам гайка.

развъртвам

развъртваш, несв. Развъртявам.

развъртя

развъртиш, мин. св. развъртях, мин. прич. развъртял, св. — вж. развъртам и развъртявам.

развъртявам

развъртяваш, несв. и развъртя, св.; Какво.
1. Развъртам.
2. Въртя около себе си в различни посоки. Развъртявам брадва.
3. Прен. Разг. Започвам да се занимавам, да извършвам. Развъртявам търговия.
развъртявам се/развъртя се. — Разг. Извършвам нещо чевръсто, с голяма скорост. Развъртях се из къщи.

развявам

развяваш, несв. и развея, св.; Какво.
1. Вея в различни посоки. Вятърът развява праха му из полето.
2. Размахвам, за да се ветрее, оставям нещо да го духа вятърът. Развявам знаме.
развявам се/развея се. — Скитам се безцелно нагоре-надолу.
• Развявам байрака. — Разг. Пренебр. Развратнича.

разгадавам

разгадаваш, несв. и разгадая, св.; Какво. Долавям тайния смисъл на нещо неясно, на загадка. Разгадавам план. Разгадавам сън.

разгадая

разгадаеш, мин. св. разгадах, мин. прич. разгадал, св. — вж. разгадавам.

разгазвам

разгазваш, несв. и разгазя, св.; Какво. Разстилам с газене; размачквам.

разгазя

разгазиш, мин. св. разгазих, мин. прич. разгазил, св. — вж. разгазвам.

разгалвам

разгалваш, несв. и разгаля, св.; Кого, какво. Подтиквам към глезене; разглезвам.

разгаля

разгалиш, мин. св. разгалих, мин. прич. разгалил, св. — вж. разгалвам.

разгар

м., само ед. Най-усиленият момент от една дейност, връхната и точка; кипеж. Разгар на жътвата.

разгарям

разгаряш, несв. и разгоря, св.; Какво.
1. Правя нещо да гори силно. Разгарям огън.
2. Прен. Предизвиквам засилване на чувство у някого. Разгарям злобата му.

разгарям се

разгаряш се, несв. и разгоря се, св.
1. Започвам да горя все по-силно. Огънят се разгоря.
2. Прен. Проявявам се с голяма интензивност. Бунтът се разгоря.

разгащвам

разгащваш, несв. и разгащя, св.
1. Кого. Нарушавам спретнатия вид на някого, обикновено чрез смъкване на гащите и показване на бельото.
2. Прен. Кого, какво. Държа прекалено разпуснато.
разгащвам се/разгащя се. 1. — Разгащвам себе си.
2. Държа се несериозно, правя каквото си искам.

разгащя

разгащиш, мин. св. разгащих, мин. прич. разгащил, св. — вж. разгащвам.

разглаголствам

разглаголствам се, разглаголстваш се, св. Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се.

разглаголствам се

разглаголстваш се, св. Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се.

разглаголствувам се

разглаголствуваш се, несв. Разглаголствам се.

разгласа

ж., само ед. Разгласяване.

разглася

разгласиш, мин. св. разгласих, мин. прич. разгласил, св. — вж. разгласявам.

разгласявам

разгласяваш, несв. и разглася, св.; Какво. Уведомявам много хора чрез устно или писмено съобщение за нещо; давам гласност. Разгласявам вест.

разгласям

разгласяш, несв. Разгласявам.

разгледам

разгледаш, св. — вж. разглеждам.

разглеждам

разглеждаш, несв. и разгледам, св.
1. Кого, какво. Дълго се взирам, за да видя нещо в детайли, от всички страни. Разглеждам картини.
2. Какво. Изследвам, проучвам. В доклада разглеждам нови факти.
3. Какво. Обсъждам, оценявам. Разглеждам го като страничен наблюдател.

разглезвам

разглезваш, несв. и разглезя, св.; Кого, какво. Правя някого (или нещо) да стане глезен; разгалвам. Разглезвам дете. Разглезвам куче.
разглезвам се/разглезя се. — Ставам глезен.

разглезен

разглезена, разглезено, мн. разглезени, прил. Глезен. Разглезено дете.същ. разглезеност, разглезеността, ж.

разглезеност

вж. разглезен

разглезя

разглезиш, мин. св. разглезих, мин. прич. разглезил, св. — вж. разглезвам.

разглобка

мн. разглобки, ж. Разглобяване.

разглобя

разглобиш, мин. св. разглобих, мин. прич. разглобил, св. — вж. разглобявам.

разглобявам

разглобяваш, несв. и разглобя, св.; Какво. Разделям на съставни части нещо сглобено. Разглобявам печка.

разглобяем

разглобяема,разглобяемо, мн. разглобяеми, прил. Който може да бъде разглобен и сглобен отново.

разгневен

разгневена, разгневено, мн. разгневени, прил. Който се е разгневил. Разгневена жена.

разгневя

разгневиш, мин. св. разгневих, мин. прич. разгневил, св. — вж. разгневявам.

разгневявам

разгневяваш, несв. и разгневя, св.; Кого. Предизвиквам гняв у някого, карам го да стане гневен; ядосвам, разсърдвам.
разгневявам се/разгневя се. — Ставам гневен.

разговарям

разговаряш, несв.; с кого, За какво. Водя разговор. Разговарям с майка си. разговаряш, несв. и разговоря, св.; Кого. Разг.
1. Карам да започне да говори.
2. Отвличам от тъжни мисли чрез разговор; раздумвам. Идвам да го разговоря.
разговарям се/разговоря се. 1. — Разг. Разговарям с някого.
2. Започвам все повече да говоря; разприказвам се.

разговор

мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа.

разговорен

разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил.
1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч.
2. Който е направен във вид на разговор; диалогичен.

разговорка

ж., обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка.

разговорлив

разговорлива, разговорливо, мн. разговорливи, прил. Който бързо намира контакт с друг човек и обича да говори; общителен, разговорчив. Разговорлива жена.същ. разговорливост, разговорливостта, ж.

разговорливост

вж. разговорлив

разговорник

мн. разговорници, (два) разговорника, м. Книга, която се използва при общуване на чужд език и която съдържа разговорни фрази или цели тематични микродиалози.

разговорчив

разговорчива, разговорчиво, мн. разговорчиви, прил. Разговорлив.същ. разговорчивост, разговорчивостта, ж.

разговоря

разговориш, мин. св. разговорих, мин. прич. разговорил, св. — вж. [[разговарям 2 ._

разголвам

разголваш, несв. и разголя, св.
1. Кого, какво. Откривам голи части от тялото. Разголвам кръста си.
2. Разг. Кого. Обличам леко. Разголвай го, пък то ще киха!
3. Прен. Кого, какво. Разкривам истинската (прикривана) същност на някого или на нещо.

разголя

разголиш, мин. св. разголих, мин. прич. разголил, св. — вж. разголвам.

разгонвам

разгонваш, несв. и разгоня, св.; Кого, какво.
1. Гоня в различни посоки; разпъждам. Разгонвам тълпа.
2. Отблъсквам от себе си с поведението си.

разгонвам се

разгонваш се, несв. и разгоня се, св. За животно (обикновено женско) — обхваща го желание за оплождане.

разгоня

разгониш, мин. св. разгоних, мин. прич. разгонил, св. — вж. разгонвам.

разгоня се

разгониш се, мин. св. разгоних се, мин. прич. разгонил се, св. — вж. разгонвам се.

разгорещя

разгорещиш, мин. св. разгорещих, мин. прич. разгорещил, св. — вж. разгорещявам.

разгорещявам

разгорещяваш, несв. и разгорещя, св.; Кого, какво.
1. Правя да стане топъл, горещ.
2. Прен. Възбуждам във висока степен. Разгорещявам спора.
разгорещявам се/разгорещя се. 1. — Става ми горещо.
2. Обхванат съм от силна възбуда
3. Прен. Достигам висока степен на напрежение.

разгоря

разгориш, мин. св. разгорих, мин. прич. разгорил, св. — вж. разгарям.

разгоря се

разгориш се, мин. св. разгорях се, мин. прич. разгорял се, св. — вж. разгарям се.

разгорявам

разгоряваш, несв. Разгарям.

разгорявам се

разгоряваш се, несв. Разгарям се.

разграбвам

разграбваш, несв. и разграбя, св.; Какво.
1. Ограбвам безразборно.
2. Разг. Изкупувам бързо. Разграбвам хляба.

разграбя

разграбиш, мин. св. разграбих, мин. прич. разграбил, св. — вж. разграбвам.

разградя

разградиш, мин. св. разградих, мин. прич. разградил, св. — вж. разграждам.

разграждам

разграждаш, несв. и разградя, св.; Какво. Махам (част от) оградата на нещо. Разграждам градина.

разгранича

разграничиш, мин. св. разграничих, мин. прич. разграничил, св. — вж. разграничавам.

разграничавам

разграничаваш, несв. и разгранича, св.
1. Какво. Поставям ясна граница между две територии; разделям.
2. Прен. Кого, какво. Правя разграничение. Разграничавам двете явления едно от друго.
разграничавам се/разгранича се. — От какво/от кого. Отделям се; изтъквам, че не принадлежа. Разграничих се от моите колеги в изказването си.

разграничение

мн. разграничения, ср. Отделяне на едно от друго; прокарване на граница.

разграничителен

разграничителна, разграничително, мн. разграничителни, прил. Който е предназначен да направи разграничение. Разграничителни черти.

разграфен

разграфена, разграфено, мн. разграфени, прил. На който са начертани графи. Разграфена тетрадка.

разграфя

разграфиш, мин. св. разграфих, мин. прич. разграфил, св. — вж. разграфявам.

разграфявам

разграфяваш, несв. и разграфя, св.; Какво. Чертая графи по цялата площ на нещо.

разгрея

разгрееш, мин. св. разгрях, мин. прич. разгрял, св. — вж. разгрявам.

разгром

м., само ед. Пълно поражение; загуба. Претърпявам разгром.

разгромя

разгромиш, мин. св. разгромих, мин. прич. разгромил, св. — вж. разгромявам.

разгромявам

разгромяваш, несв. и разгромя, св.; Кого, какво. Нанасям разгром; унищожавам, сразявам. Разгромявам противник.

разгръщам

разгръщаш, несв. и разгърна, св.; Какво.
1. Разтварям, разделям настрани нещо сгънато, събрано. Разгръщам пакет. Разгръщам книга. Разгръщам клонки.
2. Прен. Развивам, разпространявам върху голяма площ някаква дейност. Разгръщам инициативността си.

разгрявам

разгряваш, несв. и разгрея, св.
1. Какво. Загрявам, затоплям нещо.
2. Правя движения, за да подготвя мускулите си за по-голямо натоварване.

разгулен

разгулна, разгулно, мн. разгулни, прил. Разпуснат, прахоснически. Разгулен живот.

разгулявам се

разгуляваш се, несв. и разгуляя се, св. Започвам интензивно да гуляя.

разгуляя се

разгуляеш се, мин. св. разгулях се, мин. прич. разгулял се, св. — вж. разгулявам се.

разгъвам

разгъваш, несв. и разгъна, св.; Какво.
1. Опъвам нещо сгънато, свито или разделям краищата му настрани; разтварям. Разгъвам писмо. Разгъвам чаршаф. Разгъвам стол.
2. Разпределям и подреждам в ширина. Разгъвам армия.
3. Прен. Развивам, разпространявам върху голяма площ някаква дейност; разгръщам.

разгъна

разгънеш, мин. св. разгънах, мин. прич. разгънал, св. — вж. разгъвам.

разгърдвам

разгърдваш, несв. и разгърдя, св.; Какво. Разтварям дреха, та се виждат гърдите ми. Разгърдвам палто.
разгърдвам се/разгърдя се. — Разтварям дрехата си, та се виждат гърдите ми.

разгърдя

разгърдиш, мин. св. разгърдих, мин. прич. разгърдил, св. — вж. разгърдвам.

разгърна

разгърнеш, мин. св. разгърнах, мин. прич. разгърнал, св. — вж. разгръщам.

раздавам

раздаваш, несв. и раздам, св.; Какво. Давам нещо (изцяло) на мнозина, разпределям между много хора. Раздавам помощи. Раздавам храна.
раздавам се/раздам се. 1. — За звук, вик и др. — прозвучавам, разнасям се. Раздаде се песен.
2. Прен. Давам по нещо от себе си на хората — талант, артистичност, знания и др.

раздавач

мн. раздавачи, м. Служител в пощата, който разнася по адреси кореспонденцията и периодичните издания на абонатите.прил. раздавачески, раздаваческа, раздаваческо, мн. раздавачески.

раздалеча

раздалечиш, мин. св. раздалечих, мин. прич. раздалечил, св. — вж. раздалечавам.

раздалечавам

раздалечаваш, несв. и раздалеча, св.; Кого, какво. Увеличавам разстоянието между предмети, хора. Раздалечавам масите в стола. Раздалечавам биещи се хора.

раздам

раздадеш, мин. св. раздадох, мин. прич. раздал, св. — вж. раздавам.

раздвижа

раздвижиш, мин. св. раздвижих, мин. прич. раздвижил, св. — вж. раздвижвам.

раздвижвам

раздвижваш, несв. и раздвижа, св.
1. Кого, какво. Започвам да движа нещо, принуждавам го да се движи. Раздвижвам крак.
2. Прен. Кого, какво. Развълнувам, възбуждам. Раздвижих духовете им.
3. Какво. Придавам раздвиженост. Раздвижвам постановката.
раздвижвам се/раздвижа се. — Започвам да се движа; размърдвам се.

раздвиженост

раздвижеността, само ед., ж. Действеност, движение. Творбата се характеризира с голяма раздвиженост.

раздвоен

раздвоена, раздвоено, мн. раздвоени, прил. Който се раздвоява, колебае се, не взема решение.

раздвоение

ср. само ед.
1. Раздвояване.
2. Раздвоеност. Обхваща ме раздвоение.

раздвоеност

раздвоеността, само ед., ж.
1. Душевно състояние на колебание при избор между две възможни неща.
2. Психическо заболяване, при което има разколебаване в единния вътрешен живот на една личност, като тя се идентифицира понякога с друго същество.

раздвоя

раздвоиш, мин. св. раздвоих, мин. прич. раздвоил, св. — вж. раздвоявам.

раздвоявам

раздвояваш, несв. и раздвоя, св.
1. Какво. Разделям едно съставно цяло на две части. Раздвоявам конец.
2. Прен. Кого. Предизвиквам раздвоеност.
раздвоявам се/раздвоя се. — Колебая се при избор между две неща.

раздел

мн. раздели, (два) раздела, м. Част, дял, подразделение. Книгата се състои от два раздела.

разделение

мн. разделения, ср. Разделяне, разграничаване. Разделение на трите власти.

разделителен

разделителна, разделително, мн. разделителни, прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия.

разделя

разделиш, мин. св. разделих, мин. прич. разделил, св. — вж. разделям.

разделям

разделяш, несв. и разделя, св.
1. Какво. Деля на части цялост или множество. Разделям имот.
2. Кого, какво. Разпределям. Разделям храната между гладните.
3. Какво. Извършвам действие деление.
4. Кого, какво. Отделям един от друг.
5. Прен. Кого. Откъсвам един от друг; отчуждавам, развеждам. Нас нищо не може да ни раздели!
6. Прен. Разединявам. Разделяй и владей!
разделям се/разделя се. 1. — Деля се на части или се разклонявам. Групата се раздели. Върхът на цветето се раздели.
2. Не съм вече заедно с някого; отделям се. Разделихме се за малко.
3. Прен. Развеждам се или преставам да живея с някого. Бързо се разделиха — не живяха и година заедно.
4. Само мн. Разпределяме се в групи. Разделихме се, за да приключим по-бързо работата.

раздера

раздереш, мин. св. раздрах, мин. прич. раздрал, св. — вж. раздирам.

раздигам

раздигаш, несв. и раздигна, св.; Какво. Вдигам много неща и ги нося на друго място; разтребвам. Раздигам чергите от стаите. Раздигам масата.

раздигна

раздигнеш, мин. св. раздигнах, мин. прич. раздигнал, св. — вж. раздигам.

раздипля

раздиплиш, мин. св. раздиплих, мин. прич. раздиплил, св. — вж. раздиплям.

раздиплям

раздипляш, несв. и раздипля, св.; Какво. Разгръщам, разтварям нещо надиплено. Раздиплям чеиз.

раздирам

раздираш, несв. и раздера, св.; Какво.
1. Разделям на части чрез дране. Раздирам рокля.
2. Причинявам външна рана чрез одраскване по кожата. Раздрах си пръста на пирон.
3. Прен. За вик, писък, звук и др. — пронизвам, процепвам.

раздор

м., само ед. Вражда, борба, породена от неразбирателство.

раздорник

мн. раздорници, м. Човек, който предизвиква раздор.

раздразвам

раздразваш, несв. Раздразням.

раздразнен

раздразнена, раздразнено, мн. раздразнени, прил.
1. Който е увеличен чрез дразнене; възбуден. Раздразнен апетит.
2. Който е обхванат от раздразнение.

раздразнение

мн. раздразнения, ср. Силна възбуда, предизвикана от отрицателни преживявания. Обхванат от раздразнение.

раздразнителен

раздразнителна, раздразнително, мн. раздразнителни, прил. Който лесно се дразни; сприхав, нервен, избухлив. Раздразнителен човек.същ. раздразнителност, раздразнителността, ж.

раздразнителност

вж. раздразнителен

раздразня

раздразниш, мин. св. раздразних, мин. прич. раздразнил, св. — вж. раздразням.

раздразням

раздразняш, несв. и раздразня, св.
1. Кого, какво. Чрез дразнене довеждам до състояние на гняв, недоволство; разсърдвам, разлютявам.
2. Прен. Какво. Чрез пипане, чоплене възбуждам почти зараснала рана.
3. Силно възбуждам. Раздразних любопитството му
раздразням се/раздразня се. — Разсърдвам се, възбуждам се.

раздран

раздрана, раздрано, мн. раздрани, прил. Разкъсан чрез дране. Раздрани дрехи.

раздробен

раздробена, раздробено, мн. раздробени, прил. Който е разделен на малки части. Раздробена земя.същ. раздробеност, раздробеността, ж.

раздробеност

вж. раздробен

раздробя

раздробиш, мин. св. раздробих, мин. прич. раздробил, св. — вж. раздробявам.

раздробявам

раздробяваш, несв. и раздробя, св.; Какво. Разделям на по-дребни части. Раздробявам хляб. Раздробявам земя.

раздрусам

раздрусаш, св. — вж. раздрусвам.

раздрусвам

раздрусваш, несв. и раздрусам, св.
1. Какво. Друсам силно и продължително; разтърсвам, разлюлявам. Раздрусах ябълката.
2. Прен. Кого, какво. Предизвиквам силно вътрешно вълнение, сътресение; разтърсвам.

раздрънкам

раздрънкаш, св. — вж. раздрънквам.

раздрънквам

раздрънкваш, несв. и раздрънкам, св.; Какво.
1. Разлюлявам силно нещо, което дрънка, за да издаде звук. Раздрънквам звънци.
2. Разг. Раздрусвам при возене.
3. Разг. Развалям, повреждам, разхлопвам. Раздрънкаха ми телефона.
4. Прен. Разг. Говоря невъздържано, като разпространявам някаква (тайна) информация; разгласявам.
раздрънквам се/раздрънкам се. 1. — Започвам много да дрънкам, да дрънча.
2. Прен. Разг. Започвам да говоря невъздържано, като разпространявам някаква (тайна) информация; разбъбрям се, разприказвам се.

раздувам

раздуваш, несв. и раздуя, св.
1. Какво. Увеличавам обема на нещо чрез вкарване на въздух или газ; издувам, надувам.
2. Прен. Преувеличавам. Стига си раздувал!
3. Прен. Жарг. Разказвам нашироко за нещо. Я раздуй малко!

раздумам

раздумаш, св. — вж. раздумвам.

раздумвам

раздумваш, несв. и раздумам, св.; Кого.
1. Разг. Утешавам с разговор. Ще седна да го раздумам.
2. Разубеждавам.

раздухам

раздухаш, св. — вж. раздухвам.

раздухвам

раздухваш, несв. и раздухам, св.
1. Какво. С духане разпръсквам на разни страни. Раздухвам пепелта.
2. Какво. С духане разпалвам пламъка, огъня.
3. Прен. Засилвам, подстрекавам. Раздухвам вражди.
4. Прен. Коментирам нашироко, обикн. като преиначавам или преувеличавам. Вестниците раздухаха изказването му.
• Раздухвам огъня. — Поддържам враждата между двама, не им позволявам да се помирят.

раздуя

раздуеш, мин. св. раздух, мин. прич. раздул, св. — вж. раздувам.

раздърпам

раздърпаш, св. — вж. раздърпвам.

раздърпвам

раздърпваш, несв. и раздърпам, св.; Какво.
1. Дърпам на различни страни. Раздърпвам вълна.
2. Дърпам от различни страни, та разреждам, разбърквам.

раздявам

раздяваш, несв. и раздяна, св.; Какво.
1. Свалям от гърба си нещо задянато.
2. Изваждам нещо вдянато.

раздяла

мн. раздели, ж.
1. Разделяне с близки.
2. Време, през което човек е разделен от близките си. Нашата раздяла беше кратка.

раздяна

разденеш, мин. св. раздянах, мин. прич. раздянал, св. — вж. раздявам.

разединен

разединена, разединено, мн. разединени, прил. Който не е единен. Разединена страна.същ. разединеност, разединеността, ж.

разединение

мн. разединения, ср. Разединяване.

разединеност

вж. разединен

разединя

разединиш, мин. св. разединих, мин. прич. разединил, св. — вж. разединявам.

разединявам

разединяваш, несв. и разединя, св.; Кого, какво. Нарушавам единството; разделям.

разжалвам

разжалваш, несв. Спец. Отнемам военен чин.

разжалвам се

разжалваш се, несв. и разжаля се, св. Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се.

разжаля се

разжалиш се, мин. св. разжалих се, мин. прич. разжалил се, св. — вж. разжалвам се.

разжарвам се

разжарваш се, несв. и разжаря се, св.
1. За огън — разгорява се и се получава жар.
2. Прен. Разг. Обхваща ме жар, силна страст.

разжаря се

разжариш се, мин. св. разжарих се, мин. прич. разжарил се, св. — вж. разжарвам се.

разженвам

разженваш, несв. и разженя, св.; Кого. Разг. Развалям годеж, брак; развеждам.
разженвам се/разженя се. — Развеждам се.

разженя

разжениш, мин. св. разжених, мин. прич. разженил, св. — вж. разженвам.

раззеленея се

раззеленееш се, мин. св. раззеленях се, мин. прич. раззеленял се, св. — вж. раззеленявам се.

раззеленя се

раззелениш се, мин. св. раззелених се, мин. прич. раззеленил се, св. Раззеленея се.

раззеленявам се

раззеленяваш се, несв. и раззеленея се, св. Постепенно ставам зелен, покривам се със зеленина.

раззема

разземеш, мин. св. раззех, мин. прич. раззел, св. — вж. разземам.

разземам

разземаш, несв. и раззема, св.; Какво. Вземам малко по малко от нещо, докато се свърши.

разигравам

разиграваш, несв. и разиграя, св.
1. Кого, какво. Правя така, че нещо или някой да започне да играе. Разигравам кон. Разигравам сърцето му. Разигравам човек.
2. Какво. Включвам в игра. Разигравам пари.
3. Прен. Кого. Преднамерено създавам на някого неприятности, пречки; бавя.
разигравам се/разиграя се. 1. — Започвам интензивно да играя.
2. Ставам, случвам се. Сцената се разиграва пред очите ми.
• Разигравам си коня. — Разг. Правя, каквото искам; своеволнича, произволнича.

разиграя

разиграеш, мин. св. разиграх, мин. прич. разиграл, св. — вж. разигравам.

разисквам

разискваш, несв.; Какво. Разменям мисли по определен проблем с други хора; разглеждам, обсъждам. Разисквам закон.

разкажа

разкажеш, мин. св. разказах, мин. прич. разказал, св. — вж. разказвам.

разказ

мн. разкази, (два) разказа, м.
1. Разказване (на някаква случка). Чух разказа му.
2. Спец. Късо художествено произведение в проза, в което се излага накратко случка, събитие, преживяване.прил. разказен, разказна, разказно, мн. разказни.

разказвам

разказваш, несв. и разкажа, св.; какво, На кого. С думи описвам, обяснявам случки и истории, на които съм бил свидетел, които съм чул от друг или които съм измислил; разправям, повествувам. Разказвам вицове на приятелите си.

разказвателен

разказвателна, разказвателно, мн. разказвателни, прил. Разказен, повествователен.

разказвач

мн. разказвачи, м.
1. Човек, който (умее да) разказва.
2. Автор на разкази (във 2 знач. ).прил. разказвачески, разказваческа, разказваческо, мн. разказвачески.

разказвачески

вж. разказвач

разказвачка

мн. разказвачки, ж. Жена разказвач.

разказен

вж. разказ

разкайвам

разкайвам се, разкайваш се, несв. и разкая се, св. 1. За какво. Обхваща ме разкаяние. 2. Разг. Съжалявам.

разкайвам се

разкайваш се, несв. и разкая се, св.
1. За какво. Обхваща ме разкаяние.
2. Разг. Съжалявам.

разкалвам

разкалваш, несв. и разкалям, св.; Какво. Правя да стане кален. Дъждът разкаля земята.
разкалвам се/разкалям се. — Ставам кален. Улиците се разкаляха.

разкалугеря

разкалугериш, мин. св. разкалугерих, мин. прич. разкалугерил, св. — вж. разкалугерявам.

разкалугерявам

разкалугеряваш, несв. и разкалугеря, св.; Кого. Отнемам калугерски сан; разпопвам.
разкалугерявам се/разкалугеря се. — Отказвам се от калугерски сан; разпопвам се.

разкалям

разкаляш, св. — вж. разкалвам.

разкандърдисам

разкандърдисаш, св. — вж. разкандърдисвам.

разкандърдисвам

разкандърдисваш, несв. и разкандърдисам, св.; Кого. Разг. С думи карам някого да се откаже от нещо; разубеждавам.

разкапан

разкапана, разкапано, мн. разкапани, прил.
1. Който не е годен за употреба или за консумация; изгнил, разложен, сплут.
2. Прен. Разг. Лош, скапан. Разкапан живот.

разкапвам се

разкапваш се, несв. и разкапя се, св.
1. Разлагам се вследствие на гниене; изгнивам, прогнивам, разпадам се, скапвам се. Ябълките се разкапаха през зимата.
2. Прен. Разг. Разлагам се, покварявам се, деморализирам се.

разкапя се

разкапеш се, мин. св. разкапах се, мин. прич. разкапал се, св. — вж. разкапвам се.

разкарам

разкараш, св. — вж. разкарвам.

разкарвам

разкарваш, несв. и разкарам, св.
1. Кого, какво. Карам в различни посоки и оставям на разни места. Разкарвам мляко по магазините. Разкарвам хора по домовете им.
2. Кого, какво. Карам да се движи, да се разхожда. Разкарваме гостите из града.
3. Разг. Кого, какво. Разпръсквам. Разкарай любопитните!
4. Кого. Карам да ходи напразно някъде; разигравам, въртя.
5. Прен. Какво. За силно усещане, чувство — правя да премине, да претръпне. Любовта му разкара страха.
разкарвам се/разкарам се. — Разг.
1. Разхождам се (безцелно); шляя се.
2. Махам се от мястото, на което съм бил до този момент. Ние постояхме и се разкарахме.
3. Ходя многократно, но без да свърша работата си. Един месец вече се разкарвам по разни инстанции.

разкатавам

разкатаваш, несв. и разкатая, св.
1. Разг. Какво. Разгъвам.
2. Прен. Жарг. Кого. Пребивам, набивам.
3. Прен. Жарг. Кого. Смазвам, довеждам до изтощение. На изпита направо ме разкатаха.

разкатая

разкатаеш, мин. св. разкатах, мин. прич. разкатал, св. — вж. разкатавам.

разкахъря се

разкахъриш се, мин. св. разкахърих се, мин. прич. разкахърил се, св. — вж. разкахърявам се.

разкахърявам се

разкахъряваш се, несв. и разкахъря се, св. Започвам да се кахъря.

разкашкам

разкашкаш, св. — вж. разкашквам.

разкашквам

разкашкваш, несв. и разкашкам, св.; Какво. Правя на каша.
разкашквам се/разкашкам се. — Ставам на каша. Яденето се е разкашкало.

разкашлям се

разкашляш се, св. Започвам все по-силно да кашлям.

разкая се

разкаеш се, мин. св. разкаях се, мин. прич. разкаял се, св. — вж. разкайвам се.

разкаяние

мн. разкаяния, ср. Признаване на грешка, на простъпка, на престъпление, на отклонение от някакви правила, свързано с дълбоко преживяно съжаление. Искрено разкаяние.

разквартирувам

разквартируваш, несв. и св.; Кого. Разпределям по квартири.

разквасвам

разквасваш, несв. и разквася, св.; Какво. Намокрям леко нещо засъхнало (обикн. уста, гърло).същ. разквасване, ср.

разквасване

вж. разквасвам

разквася

вж. разквасвам

разквасям

разквасяш, несв. Разквасвам.

разкикотвам се

разкикотваш се, несв. и разкикотя се, св. Започвам (все по-силно) да се кикотя.

разкикотя се

разкикотиш се, мин. св. разкикотих се, мин. прич. разкикотил се, св. — вж. разкикотвам се.

разкисвам

разкисваш, несв. и разкисна, св.; Какво. Кисна нещо, докато омекне. Разкисвам хляб.
разкисвам се/разкисна се. 1. — Разкисвам себе си.
2. Прен. Разг. Обхваща ме мързел, леност.
3. Прен. Разг. Обхванат съм от меланхолия, безволевост, тъга.

разкисна

разкиснеш, мин. св. разкиснах, мин. прич. разкиснал, св. — вж. разкисвам.

разкладка

ж., обикн. ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка.

разклатен

разклатена, разклатено, мн. разклатени, прил.
1. Който се е разклатил. Разклатена маса.
2. Прен. Който е отслабен, нестабилен, неустойчив. Разклатено правителство. Разклатено здраве.

разклатя

разклатиш, мин. св. разклатих, мин. прич. разклатил, св. — вж. разклащам.

разклащам

разклащаш, несв. и разклатя, св.; Какво.
1. Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам. Вятърът разклаща клоните на дърветата.
2. Прен. Правя да стане нестабилен, неустойчив. Разклатих положението му.

разклинвам

разклинваш, несв. и разклиня, св.; Какво. Освобождавам от клиновете нещо заклинено.

разклиня

разклиниш, мин. св. разклиних, мин. прич. разклиних, св. — вж. разклинвам.

разклонение

мн. разклонения, ср. Клон, отклонение.

разклонител

разклонителят, разклонителя, мн. разклонители, (два) разклонителя, м. Приспособление за разклоняване на различни системи — електрически проводници от мрежата, водопроводни инсталации и др.

разклоня

разклониш, мин. св. разклоних, мин. прич. разклонил, св. — вж. разклонявам.

разклонявам

разклоняваш, несв. и разклоня, св.; Какво. Правя да се разклони. Разклонявам телефонен кабел.
разклонявам се/разклоня се. 1. — За дърво — пускам, развивам клони.
2. За път, линия, река и под. разделям се, деля се. Оттук пътят се разклонява в пет посоки.

разкова

разковеш, мин. св. разковах, мин. прич. разковал, св. — вж. разковавам.

разковавам

разковаваш, несв. и разкова, св.; Какво. Махам гвоздеите на нещо заковано, за да го разглобя, отделя от нещо. Разковах леглото.

разковниче

мн. разковничета, ср.
1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава.
2. Прен. Вълшебно, магическо средство за постигане на щастие, успех, за разрешаване на определен проблем.

разкол

м., само ед.
1. Отстъпление от църковни догми, канони.
2. Разединение, разцепление, сепаритизъм, сектантство.

разколебавам

разколебаваш, несв. и разколебая, св.; Кого. Карам някого да загуби своята увереност, убеденост в правилността на мислите и постъпките си; обезсърчавам, обезверявам.
разколебавам се/разколебая се. — Губя увереност в правилността на нещо.

разколебая

разколебаеш, мин. св. разколебах, мин. прич. разколебал, св. — вж. разколебавам.

разколник

мн. разколници, м. Човек, който участва в разкол или внася разкол.прил. разколнически, разколническа, разколническо, мн. разколнически.същ. разколничество, ср.

разколнически

вж. разколник

разколничество

вж. разколник

разкопавам

разкопаваш, несв. и разкопая, св.; Какво.
1. Разрохквам пръстта чрез копаене. Разкопавам нивата (земята).
2. Чрез копаене отравям нещо закопано. Разкопахме старата ракия.

разкопая

разкопаеш, мин. св. разкопах, мин. прич. разкопал, св. — вж. разкопавам.

разкопки

само мн. Дейност по издирване на останки от стари култури, свързана с разкопаване на земята. Археологически разкопки.

разкопчавам

разкопчаваш, несв. и разкопчая, св.
1. Какво. Разтварям закопчалките или измушвам копчетата на нещо закопчано. Разкопчавам блуза.
2. Разг. Кого. Разтварям закопчалките или измушвам копчетата на дрехата на някого. Ела да ме разкопчаеш!
разкопчавам се/разкопчая се. 1. — За дреха — сам се освобождавам от копчетата.
2. За човек — разкопчавам сам себе си, своя дреха.

разкопчая

разкопчаеш, мин. св. разкопчах, мин. прич. разкопчал, св. — вж. разкопчавам.

разкош

м., само ед.
1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош.
2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този разкош ме потиска.
3. Разг. Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини.
4. Жарг. Като междум. Много красиво, великолепно. Видя ли, роклята? Разкош!

разкошен

разкошна, разкошно, мн. разкошни, прил.
1. В който се забелязва разкош (в 1 и 2 знач. ).
2. Който е много красив; великолепен, изящен, бляскав.

разкрася

разкрасиш, мин. св. разкрасих, мин. прич. разкрасил, св. — вж. разкрасявам.

разкрасявам

разкрасяваш, несв. и разкрася, св.; Кого, какво. Правя да стане красив.
разкрасявам се/разкрася се. — Правя се да изглеждам красив.

разкрач

мн. разкрачи, (два) разкрача, м. Разстоянието между двата крака по дължината на едно пристъпване напред, което обикновено служи за мярка.

разкрача

разкрачиш, мин. св. разкрачих, мин. прич. разкрачил, св. — вж. разкрачвам.

разкрачвам

разкрачваш, несв. и разкрача, св.; Кого, какво. Раздалечавам, разтварям краката (или зъбците, рогата) на нещо. Разкрачвам вилицата.
разкрачвам се/разкрача се. — Раздалечавам краката си.

разкрепостя

разкрепостиш, мин. св. разкрепостих, мин. прич. разкрепостил, св. — вж. разкрепостявам.

разкрепостявам

разкрепостяваш, несв. и разкрепостя, св.; Кого.
1. ист. Освобождавам от крепостно робство.
2. Освобождавам.
разкрепостявам се/разкрепостя се. — Освобождавам се от някакви предразсъдъци.

разкривам

разкриваш, несв. и разкрия, св.; Какво.
1. Правя да стане явно, видимо нещо закрито, скрито; откривам. Разкривам гробница.
2. Разгадавам. Истината разкрих сам.
3. Показвам, допускам да се види. Разкривам намеренията си. Разкривам душата си.
разкривам се/разкрия се. — Изваждам някакво свое преживяване на показ.
• Разкривам картите си. — Действам открито, без скрити намерения.

разкривя

разкривиш, мин. св. разкривих, мин. прич. разкривил, св. — вж. разкривявам.

разкривявам

разкривяваш, несв. и разкривя, св.; Какво. Кривя в различни посоки, на различни страни. Разкривена вилица. Разкривени крачки.

разкритие

мн. разкрития, ср. Отгадаване, разкриване на тайна, престъпление и др.

разкритикувам

разкритикуваш, св.; Кого, какво. Критикувам основно, задълбочено.

разкрия

разкриеш, мин. св. разкрих, мин. прич. разкрил, св. — вж. разкривам.

разкряскам се

разкряскаш се, св. — вж. разкрясквам се.

разкрясквам се

разкряскваш се, несв. и разкряскам се, св. Започвам силно да крещя, да кряскам.

разкупвам

разкупваш, несв. Разкупувам.

разкупувам

разкупуваш, несв. и разкупя, св.; Какво. Изкупувам бързо цялото количество.

разкупя

разкупиш, мин. св. разкупих, мин. прич. разкупил, св. — вж. разкупувам.

разкървавя

разкървавиш, мин. св. разкървавих, мин. прич. разкървавил, св. — вж. разкървавявам.

разкървавявам

разкървавяваш, несв. и разкървавя, св.; Кого, какво.
1. Наранявам някого или нещо до кръв. Разкървавявам главата му.
2. Развреждам незараснала напълно рана, та потича кръв.

разкъртвам

разкъртваш, несв. и разкъртя, св.; Какво. Къртя в различни посоки, на различни страни; разрушавам, изваждам с къртене. Разкъртвам стена. Разкъртвам пода.

разкъртя

разкъртиш, мин. св. разкъртих, мин. прич. разкъртил, св. — вж. разкъртвам.

разкърша

разкършиш, мин. св. разкърших, мин. прич. разкършил, св. — вж. разкършвам.

разкършвам

разкършваш, несв. и разкърша, св.; Какво.
1. Разчупвам, чупя, кърша, троша. Разкършвам клони.
2. Раздвижвам с обтягане и огъване рамене, кръст, снага.
разкършвам се/разкърша се. — Раздвижвам се с обтягане и огъване в раменния пояс и в кръста.

разкършен

разкършена, разкършено, мн. разкършени, прил. Разг.
1. Подвижен, гъвкав, пъргав. Разкършено момче.
2. Преуморен физически или болнав.

разкъсам

разкъсаш, св. — вж. разкъсвам.

разкъсвам

разкъсваш, несв. и разкъсам, св.; Какво. Разделям на части или правя неправилен по форма отвор чрез късане; раздирам, съдирам.
разкъсвам се/разкъсам се. 1. — Ставам на части, на късове.
2. Прен. Намирам се в силно душевно колебание. Разкъсвам се от мисли.
3. Прен. Преуморявам се физически от различни по същност действия. Разкъсвам се от работа.

разлагам

разлагаш, несв. и разложа, св.
1. Какво. Правя да се раздели на съставните си части; разчленявам, разединявам.
2. Прен. Кого, какво. Предизвиквам разложение (във 2 знач. ). Разлагам дисциплината.
разлагам се/разложа се. 1. — Разчленявам се, разединявам се.
2. Изгнивам, прогнивам, разпадам се, сплувам се, разкапвам се. Разложен труп.същ. разлагане, ср.

разлагане

вж. разлагам

разлайвам

разлайваш, несв. и разлая, св.; Какво. Карам куче да започне да лае, като го дразня.
разлайвам се/разлая се. — Започвам силно и продължително да лая.
• Разлайвам кучетата. — Разг. С поведението си предизвиквам хората да говорят за мен.

разлат

разлата, разлато, мн. разлати, прил. Плитък и широк. Разлата чиния.

разлая

разлаеш, мин. св. разлаях, мин. прич. разлаял, св. — вж. разлайвам.

разлепвам

разлепваш, несв. и разлепя, св.;
1. Какво. Лепя на различни места. Разлепвам плакати.
2. Какво. Отделям нещо залепено; отлепвам. Разлепвам писмо.

разлепя

разлепиш, мин. св. разлепих, мин. прич. разлепил, св. — вж. разлепвам.

разлея

разлееш, мин. св. разлях, мин. прич. разлял, св. — вж. разливам.

разлив

м., обикн. ед.
1. Разливане.
2. Място, където се разлива река.

разливам

разливаш, несв. и разлея, св.; Какво.
1. Изсипвам някаква течност, без да искам, по невнимание; разсипвам. Разлях бутилката.
2. Сипвам от едно място на много места. Разливам сок по чашите.
3. За река — излизам извън бреговете си и заливам околните места. Реката разля водите си.
разливам се/разлея се. 1. — За река и др. под. — излизам извън бреговете и заливам околните места. Янтра се разля.
2. За съд, пълен с течност — губя част от съдържанието си или цялото си съдържание. Чашата се разля.

разлигавя се

разлигавиш се, мин. св. разлигавих се, мин. прич. разлигавил се, св. — вж. разлигавям се.

разлигавям се

разлигавяш се, несв. и разлигавя се, св. Започвам да се лигавя (все повече). Бебето се разлигави. Глезаната се разлигави.

разлика

мн. разлики, ж.
1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите.
2. Величина, която е резултат от съпоставката на две други. Разликата в цените в центъра и тук е голяма.

разлиствам

разлистваш, несв. и разлистя, св.; Какво. Разтварям лист по лист книга, тетрадка и др. под.

разлиствам се

разлистваш се, несв. и разлистя се, св. За дърво, растение — пускам листа.

разлистя

разлистиш, мин. св. разлистих, мин. прич. разлистил, св. — вж. разлиствам.

разлистя се

разлистиш се, мин. св. разлистих се, мин. прич. разлистил се, св. — вж. разлиствам се.

различа

различиш, мин. св. различих, мин. прич. различил, св. — вж. различавам.

различавам

различаваш, несв. и различа, св.; какво/кого, от какво/от кого.
1. Установявам разлика. Различавам умния от глупавия. Различавам петел от кокошка.
2. Кого, какво. Разпознавам, отделям от множеството, виждам. Различих го в тълпата. Различих очилата на рамките и.
различавам се/различа се. 1. — Отделям се със свои специфични особености.
2. Виждам се. От мъглата не се различаваха къщите.

различен

различна, различно, мн. различни, прил.
1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различен успех през различните години.
2. Обикн. мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв, какъв ли не. В магазина продаваха различни неща — храни и дрехи, машини и бои.

различие

мн. различия, ср. Разлика.

различим

различима, различимо, мн. различими, прил. Който лесно може да бъде различен, да се отдели, да се разпознае.

различителен

различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отличителен. Различителни белези.

разложа

разложиш, мин. св. разложих, мин. прич. разложил, св. — вж. разлагам.

разложен

разложена, разложено, мн. разложени, прил. Гнил, разплут.

разложение

мн. разложения, ср.
1. Разпадане, разделяне на съставните части.
2. Прен. Нравствен упадък; деморализация, поквара, развала.

разложителен

разложителна, разложително, мн. разложителни, прил. Който предизвиква разложение.

разломя

разломиш, мин. св. разломих, мин. прич. разломил, св. — вж. разломявам.

разломявам

разломяваш, несв. и разломя, св.; Какво. Разчупвам, разтрошавам.

разлудея се

разлудееш се, мин. св. разлудях се, мин. прич. разлудял се, св. — вж. разлудявам се.

разлудувам се

разлудуваш се, св. Започвам силно да лудувам.

разлудявам се

разлудяваш се, несв. и разлудея се, св. Започвам силно да лудея.

разлъка

мн. разлъки, ж. Раздяла.

разлюбвам

разлюбваш, несв. и разлюбя, св.; Кого, какво. Разг. Преставам, спирам да обичам, да любя.

разлюбя

разлюбиш, мин. св. разлюбих, мин. прич. разлюбил, св. — вж. разлюбвам.

разлюлея

разлюлееш, мин. св. разлюлях, мин. прич. разлюлял, св. — вж. разлюлявам.

разлюлявам

разлюляваш, несв. и разлюлея, св.
1. Кого, какво. Започвам да люлея, да клатя; разклащам.
2. Прен. Разг. Кого. Ядосвам до разтреперване. Никой не ме е разлюлявал така.

разлютвам

разлютваш, несв. Разлютявам.

разлютя

разлютиш, мин. св. разлютих, мин. прич. разлютил, св. — вж. разлютявам.

разлютявам

разлютяваш, несв. и разлютя, св.
1. Какво. Правя да стане по-лют; подлютявам.
2. Прен. Кого. Разсърдвам, разядосвам силно; разгневявам.
разлютявам се/разлютя се. — Разгневявам се.

разлюшкам

разлюшкаш, св. — вж. разлюшквам.

разлюшквам

разлюшкваш, несв. и разлюшкам, св.; Кого, какво. Започвам (силно) да люшкам; разлюлявам.

размажа

размажеш, мин. св. размазах, мин. прич. размазал, св. — вж. размазвам.

размазвам

размазваш, несв. и размажа, св.
1. Какво. Мажа в различни посоки на тънък пласт. Размазвам масло.
2. Какво. Смазвам. Размазах комара.
3. Прен. Разг. Кого. Пребивам. Размазаха го на улицата.
размазвам се/размажа се. 1. — Започвам бързо, припряно да мажа. Цяла седмица стояха, сега вече се размазаха.
2. Имам свойството да се мажа. Това се размазва лесно.
3. Прен. Разг. Изпадам в пълно самодоволство. Похвалиха го и той направо се размаза.

размах

м., само ед.
1. Размахване.
2. Прен. Сила, широта, обхват, предприемчивост. Работи с размах.

размахам

размахаш, св. — вж. размахвам.

размахвам

размахваш, несв. и размахам, св.; Какво. Махам нашироко, с голям обхват. Размахвам криле.
размахвам се/размахам се. — Махам все по-интензивно. Какво си се размахал!

размацам

размацаш, св. — вж. размацвам.

размацвам

размацваш, несв. и размацам, св.; Какво. Разцапвам.

размачкам

размачкаш, св. – вж. размачквам.

размачквам

размачкваш, несв. и размачкам, св.
1. Какво. Разплесквам или правя на каша чрез мачкане.
2. Разг. Кого. Правя масаж; разтривам. Размачкай ме.

размеквам

размекваш, несв. и размекна, св.
1. Какво. Правя да стане мек, да омекне. Размеквам хляб.
2. Прен. Кого. Правя да стане по-чувствителен, по-нежен. Думите му я размекнаха.
размеквам се/размекна се. — Ставам мек (в 3 знач. ).

размекна

размекнеш, мин. св. размекнах, мин. прич. размекнал, св. — вж. размеквам.

разменен

разменна, разменно, мн. разменни, прил. Който служи за размяна или се извършва чрез размяна.
• Разменна монета. — Нещо, което се жертва, за да се постигне определена цел.

разменя

размениш, мин. св. размених, мин. прич. разменил, св. — вж. разменям.

разменявам

разменяваш, несв. Разменям.

разменям

разменяш, несв. и разменя, св.
1. Какво/кого, за какво/за кого. Срещу едно нещо, което давам, получавам друго нещо (обикн. с еднаква стойност). Разменям сливи за смет. Разменям кон за камила.
2. Какво. Греша по отношение на нещо и го вземам вместо друго. Размених телефоните им.
3. Какво, с кого. Казвам нещо и получавам отговор. Разменям мисли. Разменям информация.
• Разменяме си капите/шапките. — Скарваме се.
• Разменям пари. —
1. Вместо едри пари получавам дребни; развалям.
2. Вместо една валута получавам друга; обменям.

размер

мн. размери, (два) размера, м.
1. Величина, големина на нещо в някаква единица за измерване. Размери на стаята. Размер на обувки и дрехи.
2. Сила и широта на проявление; степен, обхват, измерение. Работата напредваше в големи размери.

размервам

размерваш, несв. и размеря, св.; Какво.
1. Определям размерите на нещо; измервам.
2. Разделям определено количество на части, като го меря; разтеглям. Размервам брашно. Размервам плат.

размеря

размериш, мин. св. размерих, мин. прич. размерил, св. — вж. размервам.

размесвам

размесваш, несв. и размеся, св.; Какво.
1. Смесвам, разбърквам. Размесих картите.
2. Оформям тесто на отделни хлябове.

размествам

разместваш, несв. и разместя, св.; Кого, какво. Променям мястото на нещо. Размествам мебели.
размествам се/разместя се. 1. — Променям мястото си, като се разменяме с друг. Размествам се с него.
2. Само мн. Променяме мястата си така, че да има място и за друг. Разместихме се и той седна.

разместя

разместиш, мин. св. разместих, мин. прич. разместил, св. — вж. размествам.

размеся

размесиш, мин. св. размесих, мин. прич. размесил, св. — вж. размесвам.

размечтавам се

размечтаваш се, несв. и размечтая се, св. Изпадам в състояние на мечтание, унасям се в мечти.

размечтая се

размечтаеш се, мин. св. размечтах се, мин. прич. размечтал се, св. — вж. размечтавам се.

размивам

размиваш, несв. и размия, св.; Какво. Разтварям (обикн. с помощта на вода). Размивам бои.
размивам се/размия се. 1. — Разтварям се, разтапям се.
2. Прен. Смесвам се, губя очертанията си. Пред погледа и всичко се разми.

размина се

разминеш се, мин. св. разминах се, мин. прич. разминал се, св. — вж. разминавам се.

разминавам се

разминаваш се, несв. и размина се, св.
1. Обикн. мн. Минаваме един покрай друг. Ще можем ли да се разминем?
2. С кого/с какво. Пропускам да видя, да срещна. За малко сме се разминали с тебе.
3. С какво. Пропускам, губя възможност. Разминах се с наградата.
4. Обикн. мн. Различаваме се основно. Разминаваме се в схващанията си.
разминава ми — (или ти, му, и, ни, ви, им) се/размине ми се. Отминава без неприятни последици за мене. И този път ни се размина боят.

размирен

размирна, размирно, мн. размирни, прил.
1. В който има размирия, размирици. Размирни години.
2. Който предизвиква размирия, размирици. Размирен народ.

размирие

мн. размирия, ср. Краткотрайна липса на мир, на спокойствие; смут, размирица.

размирисвам

размирисваш, несв. и размириша, св.; Какво. Изпускам мирис, та умирисвам. Размирисвам стаята.
размирисвам се/размириша се. — Започвам силно да изпускам мирис.

размирица

мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна.

размириша

размиришеш, мин. св. размирисах, мин. прич. размирисал, св. — вж. размирисвам.

размирник

мн. размирници, м.
1. Човек, който предизвиква размирици.
2. Палавник, немирник.

размирница

мн. размирници, ж. Жена размирник.

размисля

размислиш, мин. св. размислих, мин. прич. размислил, св. — вж. размислям.

размислям

размисляш, несв. и размисля, св.
1. Мисля задълбочено по някакъв проблем, обмислям, премислям, размишлявам. Размислих добре и реших.
2. Отказвам се от предишно решение. Вчера бях съгласен, но размислих.
размислям се/размисля се. — Отдавам се на задълбочени мисли, на размисъл.

размисъл

мн. размисли, м. Задълбочено обмисляне, премисляне. Откъсна ме от размислите ми.

размишление

мн. размишления, ср. Размисъл.

размишлявам

размишляваш, несв. Мисля задълбочено; размислям.

размия

размиеш, мин. св. размих, мин. прич. размил, св. — вж. размивам.

размножа

размножиш, мин. св. размножих, мин. прич. размножил, св. — вж. размножавам.

размножавам

размножаваш, несв. и размножа, св.
1. Кого, какво. Създавам поколение; разплождам, развъждам. Размножавам пуйки.
2. Какво. От едно нещо правя много еднотипни неща (обикн. копия на печатни произведения). Размножавам книга. Размножавам семена.
размножавам се/размножа се. — Създавам поколението си; плодя се.същ. размножаване, ср.

размножаване

вж. размножавам

размножение

ср., само ед. Размножаване.прил. размножителен, размножителна, размножително, мн. размножителни. Размножителен период.

размножителен

вж. размножение

размотавам

размотаваш, несв. и размотая, св.
1. Какво. Отвивам, отмотавам нещо намотано. Размотавам прежда.
2. Прен. Кого. Бавя, разтакавам. Стига си ме размотавала!
размотавам се/размотая се. — Мотая се, ходя безцелно в различни посоки; разтакавам се.

размотая

размотаеш, мин. св. размотах, мин. прич. размотал, св. — вж. размотавам.

размразя

размразиш, мин. св. размразих, мин. прич. размразил, св. — вж. размразявам.

размразявам

размразяваш, несв. и размразя, св.; Какво. Затоплям до разпускане нещо замразено. Размразявам пиле.
размразявам се/размразя се. — Прен. Затоплям се след дълго измръзване.

размърдам

размърдаш, св. — вж. размърдвам.

размърдвам

размърдваш, несв. и размърдам, св.
1. Какво. Чрез мърдане в различни посоки разклащам; разбутвам.
2. Кого, какво. Карам да се движи. С една дума го размърдах.
размърдвам се/размърдам се. — Започвам да се движа, да мърдам.

размътвам

размътваш, несв. и размътя, св.; Какво. Правя да стане мътен. Размътвам виното.
• Размътвам главата/ума. —
1. За алкохолно питие — замъглявам разума, не позволявам да се разсъждава логично.
2. Действам неблагоприятно, отклонявам от правилния път.
• Размътвам водата. — Умишлено преча на някого.

размътя

размътиш, мин. св. размътих, мин. прич. размътил, св. — вж. размътвам.

размъшта

размества

размяна

мн. размени, ж.
1. Разменяне.
2. Обмен на стоки. Натурална размяна.

разнасям

разнасяш, несв. и разнеса, св.
1. Кого, какво. Нося в различни посоки (и оставям на различни места). Разнасям кореспонденция. Защо разнасяш тази чанта?
2. Какво. Разпръсквам, разпилявам, хвърлям безредно. Вятърът разнася отпадъците. Разнесъл е книгите по цялата къща.
3. Прен. Кого, какво. Разпространявам нещо, клюкарствам по адрес на някого. Разнесоха бързо мълвата. Разнасят го по цялото село.
разнасям се/разнеса се. 1. — Разг. Пренебр. Ходя безцелно в различни посоки; разхождам се, шляя се. Защо се разнасяш насам-натам?
2. Разпръсквам се, разсейвам се, разпилявам се. Димът се разнесе.
3. Разпространявам се. Мълвата се разнесе.
4. За оток, синина и др. под. — намалявам, изчезвам.същ. разнасяне, ср.

разнасяне

вж. разнасям

разнебитвам

разнебитваш, несв. и разнебитя, св.
1. Какво. Повреждам, увреждам изцяло; съсипвам, разрушавам, сривам.
2. Прен. Кого, какво. Разстройвам, сломявам, съсипвам. Разнебитиха му здравето.

разнебитен

разнебитена, разнебитено, мн. разнебитени, прил.
1. Съсипан, повреден, разбит, порутен. Разнебитен гардероб.
2. Разстроен, сломен, омаломощен. Разнебитен съм от работа.същ. разнебитеност, разнебитеността, ж.

разнебитеност

вж. разнебитен

разнебитя

разнебитиш, мин. св. разнебитих, мин. прич. разнебитил, св. — вж. разнебитвам.

разнежа

вж. разнежвам

разнежвам

разнежваш, несв. и разнежа, св.; Кого. Правя да стане нежен, да прояви любовта си, да не е строг и суров; разчувствам, затрогвам, умилявам.
разнежвам се/разнежа се. — Разчувствам се, затрогвам се, умилявам се, развълнувам се.

разнежен

разнежена, разнежено, мн. разнежени, прил. Който е изпаднал в умиление, който се е разнежил; разчувстван, трогнат.същ. разнеженост, разнежеността, ж.

разнеженост

вж. разнежен

разнеса

разнесеш, мин. св. разнесох, мин. прич. разнесъл, св. — вж. разнасям.

разни

само мн., прил.
1. Различни, разнообразни, всевъзможни. Говорим си разни работи.
2. Като точка в дневния ред или раздел във вестник, списание и др. — място или време, отделено на различни по тема въпроси.

разнищвам

разнищваш, несв. и разнищя, св.
1. Какво. Изтеглям, издърпвам или скъсвам с дърпане нишки на някаква тъкан или на плетиво. Разнищвам дреха.
2. Прен. Какво. Правя явна малко по малко някоя заплетена история. Разнищих престъплението.
3. Прен. Кого. Съсипвам, довеждам до разруха.

разнищя

разнищиш, мин. св. разнищих, мин. прич. разнищил, св. — вж. разнищвам.

разно-

Първа съставна част на сложни думи със значение различен, отличаващ се, напр. разнозвучен, разнокалибрен, разноплеменен, разноцветен и др.

разновиден

разновидна, разновидно, мн. разновидни, прил. Който е с различен вид или различен по вид; разнообразен.

разновидност

разновидността, мн. разновидности, ж. Нещо, което има свои специфични особености в рамките на общото; вариант, подвид, модификация.

разногласен

разногласна, разногласно, мн. разногласни, прил.
1. В който има различни, разнообразни гласове. Разногласно пеене.
2. Който се отнася до разногласие.

разногласие

мн. разногласия, ср. Несходство, различие в мненията, в разбиранията, в мислите.

разноглед

разногледа, разногледо, мн. разногледи, прил. На когото очите гледат в различни посоки; кривоглед.същ. разногледство, ср.

разногледство

вж. разноглед

разноезичен

разноезична, разноезично, мн. разноезични, прил.
1. Който ползва или в който се ползват различни езици. Разноезична държава.
2. Който съдържа различни езици. Разноезичен речник.
3. Прен. В който няма съгласие, разбирателство.

разноезичие

ср., само ед.
1. Съществуване на различни езици в една общност.
2. Прен. Неразбирателство, разногласие.

разнокалибрен

разнокалибрена, разнокалибрено, мн. разнокалибрени, прил.
1. Който е с различен калибър. Разнокалибрени пушки.
2. Прен. В който елементите не си схождат, различават се; разнообразен. Разнокалибрена група.

разнолик

разнолика, разнолико, мн. разнолики, прил. Който е с различни лица; разнообразен. Разнолика публика.

разнообразен

разнообразна, разнообразно, мн. разнообразни, прил.
1. Който е различен по образ, по външна или по вътрешна характеристика. Разнообразни материали. Разнообразни хора. Разнообразни чувства.
2. Прен. Който не е монотонен, скучен. Разнообразна програма.същ. разнообразие, ср.

разнообразие

вж. разнообразен

разнообразя

разнообразиш, мин. св. разнообразих, мин. прич. разнообразил, св. — вж. разнообразявам.

разнообразявам

разнообразяваш, несв. и разнообразя, св.; Какво. Правя да стане разнообразен. Разнообразявам обстановката.

разнороден

разнородна, разнородно, мн. разнородни, прил. Който се различава по своите признаци и свойства, най-вече по състав и по характер; различен. Разнородни изпълнения. Разнородна публика.същ. разнородност, разнородността, ж.

разнородност

вж. разнороден

разнос

м., само ед. Разнасяне.прил. разносен, разносна, разносно, мн. разносни. Разносна търговия.

разносвач

мн. разносвачи, м.
1. Човек, който разнася различни неща на различни места.
2. Пощенски служител, който разнася кореспонденцията и абонаментните издания.

разносвачка

мн. разносвачки, ж. Жена разносвач.

разносен

вж. разнос

разноски

само мн. Необходими парични средства за изразходване с определена цел; разход, издръжка.

разностранен

разностранна, разностранно, мн. разностранни, прил.
1. Спец. Който има различни по големина страни. Разностранен триъгълник.
2. Прен. Който обхваща различни страни или се проявява в различни области на живота; многостранен. Разностранни познания.същ. разностранност, разностранността, ж.

разностранност

вж. разностранен

разоблачава се

несв. и разоблачи се, св.; безл. Разсейват се облаците по небето, става ясно.

разоблачи се

мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се.

разоблича

разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св. — вж. разобличавам.

разобличавам

разобличаваш, несв. и разоблича, св.; Кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника.същ. разобличаване, ср.

разобличаване

вж. разобличавам

разобличение

мн. разобличения, ср. Разобличаване.

разобличител

разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава.

разопаковам

разопаковаш, несв. и св.
1. Какво. Махам опаковката на нещо.
2. Прен. Разг. Кого. Разсъбличам много облечен човек.

разора

разореш, мин. св. разорах, мин. прич. разорал, св. — вж. разоравам.

разоравам

разораваш, несв. и разора, св.; Какво. Ора изцяло нещо неорано до този момент (обикн. целина, ливада).

разорен

разорена, разорено, мн. разорени, прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик.

разорение

ср.,само ед. Разоряване, съсипия, материален крах.прил. разорителен, разорителна, разорително, мн. разорителни.

разорителен

вж. разорение

разоръжа

разоръжиш, мин. св. разоръжих, мин. прич. разоръжил, св. — вж. разоръжавам.

разоръжавам

разоръжаваш, несв. и разоръжа, св.; Кого, какво. Отнемам цялото количество оръжие, въоръжението; обезоръжавам.
разоръжавам се/разоръжа се. — Намалявам средствата за военни цели и снемам от въоръжение някои оръжия.същ. разоръжаване, ср.

разоръжаване

вж. разоръжавам

разоръжение

ср., само ед. Разоръжаване.

разоря

разориш, мин. св. разорих, мин. прич. разорил, св. — вж. разорявам.

разорявам

разоряваш, несв. и разоря, св.; Кого, какво. Разрушавам материални ценности, съсипвам, опропастявам. Разориха богатия град. Разориха фабриката.
разорявам се/разоря се. — Изгубвам всичките си пари, ценности; фалирам, пропадам.

разотивам се

разотиваш се, несв. и разотида се, св. Само мн. и в трето лице, ед. За събрани хора — разпръскваме се, отиваме си по домовете. Тълпата се разотиде. Постояхме заедно и после се разотидохме.

разотида се

разотидеш се, мин. св. разотидох се, мин. прич. разотишъл се, св. — вж. разотивам се.

разочаровам

разочароваш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам разочарование.
разочаровам се. — Обхваща ме разочарование.

разочарован

разочарована, разочаровано, мн. разочаровани, прил. Който се е разочаровал.същ. разочарованост, разочароваността, ж.

разочарование

ср., само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование.

разпадам се

разпадаш се, несв. и разпадна се, св.
1. Разделям се на малки части; раздробявам се. Писмото беше изгоряло и когато го хванах, се разпадна.
2. Прен. Рухвам, сгромолясвам се, пропадам. Цялата ни организация се разпада.
3. Разделям се. Системата се разпада на подсистеми.

разпадна се

разпаднеш се, мин. св. разпаднах се, мин. прич. разпаднал се, св. — вж. — разпадам се.

разпалвам

разпалваш, несв. и разпаля, св.
1. Какво. Правя да започне по-силно да гори, да пламне. Разпалвам огън.
2. Прен. Кого, какво. Подбуждам, подтиквам, въодушевявам, засилвам. Разпалвам гнева му. Разпалих го на тая тема.
разпалвам се/разпаля се. 1. — Започвам по-силно да пламтя.
2. Прен. Въодушевявам се, ентусиазирам се.

разпаля

разпалиш, мин. св. разпалих, мин. прич. разпалил, св. — вж. разпалвам.

разпарвам

разпарваш, несв. и разпаря, св.; Какво. Поставям нещо на пара, за да омекне и набъбне. Разпарвам сухар.

разпарцалосам

разпарцалосаш, св. — вж. разпарцалосвам.

разпарцалосвам

разпарцалосваш, несв. и разпарцалосам, св.; Какво. Правя да стане на парцали.

разпаря

разпариш, мин. св. разпарих, мин. прич. разпарил, св. — вж. разпарвам.

разпарям

разпаряш, несв. и разпоря, св.
1. Какво. Разкъсвам по шевовете чрез порене нещо зашито. Разпарям рокля.
2. Кого, какво. Разрязвам, раздирам. Разпарям животно. Разпорили бузата и.

разпасан

разпасана, разпасано, мн. разпасани, прил.
1. Който е небрежен в облеклото си; разпуснат, неспретнат, раздърпан.
2. Прен. Разюздан, недисциплиниран, разхайтен. Разпасана работа.
• Разпасана команда. — Сбирщина.
• Разпасана кучка. — Развратна жена.

разпасвам

разпасваш, несв. и разпаша, св.
1. Какво. Махам, развързвам нещо запасано. Разпасвам колан.
2. Прен. Кого. Правя да стане разпасан (във 2 знач. ).
разпасвам се/разпаша се. 1. — Ставам разпасан.
2. За (женско) животно — разгонвам се.
• Разпасвам си пояса. — Своеволнича.

разпаша

разпашеш, мин. св. разпасах, мин. прич. разпасал, св. — вж. разпасвам.

разпенвам

разпенваш, несв. и разпеня, св.; Какво. Правя да се появи пяна. Разпенвам белтъци.
разпенвам се/разпеня се. 1. — Ставам на пяна или се появява пяна по мен. Млякото се разпени. Вълните се разпениха.
2. Прен. Обхваща ме силен яд, гняв, та ми излиза пяна на устата.

разпеня

разпениш, мин. св. разпених, мин. прич. разпенил, св. — вж. разпенвам.

разпервам

разперваш, несв. и разперя, св.; Какво. За криле, пера, ръце и др. — разтварям нашироко.

разпердушинвам

разпердушинваш, несв. и разпердушиня, св.
1. Какво. Правя да се разлетят пера, перушина. Разпердушиних патицата.
2. Прен. Кого, какво. Съсипвам, разнебитвам, раздърпвам, правя на пух и прах.

разпердушиня

разпердушиниш, мин. св. разпердушиних, мин. прич. разпердушинил, св. — вж. разпердушинвам.

разперен

разперена, разперено, мн. разперени, прил. Който не е прибран, събран; разтворен, разгърнат, щръкнал.

разперя

разпериш, мин. св. разперих, мин. прич. разперил, св. — вж. разпервам.

разпети

и разпети, разпета и разпета, разпето и разпето, мн. разпети и разпети, прил. Който се отнася до разпятие, разпъване.
• Разпети петък. — Петъкът, в който е станало разпъването на Исус Христос, и всеки петък преди Великден.

разпечатам

разпечаташ, св. — вж. разпечатвам.

разпечатвам

разпечатваш, несв. и разпечатам, св.; Какво. Отварям нещо запечатано. Разпечатвам писмо.

разпечатка

мн. разпечатки, ж. Извличане и напечатване върху листове на кодиран и съхранен в компютърната памет текст.

разпечатя

резпечатиш, мин. св. разпечатих, мин. прич. разпечатил, св. Разпечатам.

разпилея

разпилееш, мин. св. разпилях, мин. прич. разпилял, св. — вж. разпилявам.

разпилявам

разпиляваш, несв. и разпилея, св.; Какво. Пилея изцяло, докрай. Разпилях химикалките. Разпилях имота си.
разпилявам се/разпилея се. — Разпръсквам силите и възможностите си в различни посоки, без да постигна нещо.

разпис

м., само ед. Разпределение на учебни знания във висши учебни заведения по дни и часове.

разписание

мн. разписания, св. Установен график с фиксирани часове (за движение на превозни средства, за провеждане на учебни занятия и др. под. ).

разписвам

разписваш, несв. и разпиша, св.; Какво. Подписвам. Разписвам заповед.
разписвам се/разпиша се. 1. — Подписвам се.
2. Започвам интензивно да пиша.
3. Прен. Разг. Отбивам се някъде, за да ме видят. Минах през бара да се разпиша.

разписка

мн. разписки, ж. Бележка (обикн. с подпис и печат), която се дава в уверение на това, че нещо е получено или заплатено. Разписка за тока.

разпит

мн. разпити, (два) разпита, м. Разпитване (обикн. в полицията).

разпитам

разпиташ, св. — вж. разпитвам.

разпитвам

разпитваш, несв. и разпитам, св.; Кого. Задавам поредица от въпроси на едно лице за различни неща или на много хора за едно и също нещо, за да получа някаква информация, за да узная нещо.същ. разпитване, ср.

разпитване

вж. разпитвам

разпиша

разпишеш, мин. св. разписах, мин. прич. разписал, св. — вж. разписвам.

разпищолвам се

разпищолваш се, несв. и разпищоля се, св. Разг.
1. Започвам да ходя раздърпан, неспретнат; разпускам се, разпасвам се, разкопчавам се.
2. Прен. Отпускам се, преминавам границите на допустимото.

разпищоля се

разпищолиш се, мин. св. разпищолих се, мин. прич. разпищолил се, св. — вж. разпищолвам се.

разпищя се

разпищиш се, мин. св. разпищях се, мин. прич. разпищял се, св. — вж. разпищявам се.

разпищявам се

разпищяваш се, несв. и разпищя се, св. Започвам интензивно да пищя.

разплаквам

разплакваш, несв. и разплача, св.; Кого, какво. Докарвам до рев, до плач. Разплаквам публиката.
разплаквам се/разплача се. — Започвам да плача.

разплата

ж., само ед. Мъст, възмездие, отмъщение.

разплатя

разплатиш, мин. св. разплатих, мин. прич. разплатил, св. — вж. разплащам.

разплача

разплачеш, мин. св. разплаках, мин. прич. разплакал, св. — вж. разплаквам.

разплащам

разплащаш, несв. и разплатя, св.; Какво. Заплащам на много хора (обикн. за дългове).
разплащам се/разплатя се. 1. — Изплащам задълженията си.
2. Прен. Отмъщавам.прил. разплащателен, разплащателна, разплащателно, мн. разплащателни.
• Разплащателна (текуща) сметка. — Спец. В банковото дело — банкова сметка за съхранение на пари на разпоредителя на сметката.

разплескам

разплескаш, св. — вж. разплесквам.

разплесквам

разплескваш, несв. и разплескам, св.; Какво. С леки удари, с плескане правя да стане плосък. Разплесквам пита.

разплета

разплетеш, мин. св. разплетох, мин. прич. разплел, св. — вж. разплитам.

разплитам

разплиташ, несв. и разплета, св.; Какво. Развалям нещо оплетено или оправям нишки или др. под. на нещо заплетено. Разплитам коса. Разплитам чорапи.

разплод

м., само ед. Разплождане, развъждане, размножаване.

разплоден

разплодна, разплодно, мн. разплодни, прил. Който служи за разплод.

разплодник

мн. разплодници, (два) разплодника, м. Място, където се отглежда разплоден добитък.

разплодя

разплодиш, мин. св. разплодих, мин. прич. разплодил, св. — вж. разплождам.

разплодявам

разплодяваш, несв. Разплождам.

разплождам

разплождаш, несв. и разплодя, св.; Какво. Развъждам, размножавам.

разплувам се

разплуваш се, несв. и разплуя се, св. Разг.
1. Разлагам се, разпадам се, изгнивам.
2. Прен. Отпускам се физически и душевно. Какво си се разплул!

разплут

разплута, разплуто, мн. разплути, прил. Разг.
1. Изгнил, скапан, разложен. Разплут плод.
2. Прен. Отпуснат. Разплут човек.същ. разплутост, разплутостта, ж.

разплутост

вж. разплут

разплуя се

разплуеш се, мин. св. разплух се, мин. прич. разплул се, св. — вж. разплувам се.

разпна

разпнеш, мин. св. разпнах, мин. прич. разпнал, св. Разпъна.

разпознавам

разпознаваш, несв. и разпозная, св.; Кого, какво. Познавам измежду много еднородни предмети или хора; идентифицирам. Разпознах я сред тълпата. Разпознах усмивката му.

разпозная

разпознаеш, мин. св. разпознах, мин. прич. разпознал, св. — вж. разпознавам.

разпокъсам

разпокъсаш, св. — вж. разпокъсвам.

разпокъсаност

разпокъсаността, само ед., ж. Липса на единство, на цялостност. Разпокъсаност на земите. Разпокъсаност на мислите.

разпокъсвам

разпокъсваш, несв. и разпокъсам, св.; Какво. Разделям на няколко части, на късове; раздробявам.

разполагам

разполагаш, несв. и разположа, св.
1. Кого, какво. Поставям, намествам различни неща или хора. Разполагам мебели. Разположих гостите в двете стаи.
2. Прен. Предразполагам, подготвям.
разполагам се/разположа се. — Настанявам се. Разположих се в креслото. разполагаш, несв.
1. С какво. Притежавам нещо, имам го под ръка. Разполагаме с речници.
2. С какво/с кого. Владея, господарствам над нещо или над някого. Винаги мога да разполагам с него.
3. Остар. Живея богато, охолно, в излишество.
разполагам се. — Владея, господарствам над нещо или над някого.

разполовя

разполовиш, мин. св. разполових, мин. прич. разполовил, св. — вж. разполовявам.

разполовявам

разполовяваш, несв. и разполовя, св.; Кого, какво. Правя на две половини; разделям. Разполових пицата.

разположа

разположиш, мин. св. разположих, мин. прич. разположил, св. — вж. [[разполагам 1_ .

разположен

разположена, разположено, мн. разположени, прил.
1. Който има разположение (в 1 знач. ). Къщата е разположена на едно бърдо.
2. Здрав. Не е разположена.
3. Предразположен.

разположение

мн. разположения, ср.
1. Мястото, където се намират сграда, постройка, стая и др. по отношение на други. Южно разположение. Хубаво разположение на стаите.
2. Власт, която се дава на някого, да се разпорежда временно с чужда собственост. Слугите са на твое разположение.
3. Разпределение на войскова част по позиции.
4. Настроение, душевно състояние.
5. Добро отношение, симпатия към някого.
• Имам на разположение. — Разполагам.
• На разположение съм. — Готов съм да помогна, да услужа.

разпорвам

разпорваш, несв. Разпарям.

разпоредба

мн. разпоредби, ж. Разпореждане, заповед.

разпоредител

разпоредителят, разпоредителя, мн. разпоредители, м.
1. Служител в кино или в театрален салон, който проверява билетите и показва местата на зрителите.
2. Господар.

разпоредителка

мн. разпоредителки, ж. Жена разпоредител.

разпоредя

разпоредиш, мин. св. разпоредих, мин. прич. разпоредил, св. — вж. разпореждам.

разпореждам

разпореждаш, несв. и разпоредя, св. ; какво, На кого. Заповядвам на много хора (обикн. на подчинени); нареждам.
разпореждам се/разпоредя се. 1. — Разпореждам.
2. Държа се като господар някъде, като се опитвам да се налагам над други хора.същ. разпореждане, ср.

разпореждане

вж. разпореждам

разпоря

разпориш, мин. св. разпорих и разпрах, мин. прич. разпорил и разпрал, св. — вж. разпарям.

разпоя

разпоиш, мин. св. разпоих, мин. прич. разпоил, св. — вж. разпоявам.

разпоявам

разпояваш, несв. и разпоя, св.; Какво. Разделям, разлепвам частите на нещо запоено. Разпоявам проводник.

разпра

мн. разпри, ж. Кавга, спор, разправия, свада.

разправа

мн. разправи, ж. Караница, спор, разпра, препирня, разправяне.

разправия

мн. разправии, ж. Караница, спор, разправа.

разправя

разправиш, мин. св. разправих, мин. прич. разправил, св. — вж. разправям.

разправям

разправяш, несв. и разправя, св. Разг.
1. (Какво) Разказвам устно. Разправям истории.
2. Какво. Говоря, казвам. Какво разправяш?
разправям се/разправя се. — Разг.
1. С какво/с кого. Занимавам се. Само с глупости се разправям напоследък.
2. Карам се, споря с някого. Не се разправяйте!
3. С кого. Разчиствам си сметките с някого. Бързо се разправихме с нея.

разпран

разпрана, разпрано, мн. разпрани, прил. Разкъсан, раздран, разпорен.
• Като разпран. — Без мярка.

разпратя

разпратиш, мин. св. разпратих, мин. прич. разпратил, св. — вж. разпращам.

разпращам

разпращаш, несв. и разпратя, св.; Кого, какво. Пращам в различни посоки. Разпратих писмата. Разпратихме хората по къщите.

разпрегна

разпрегнеш, мин. св. разпрегнах, мин. прич. разпрегнал, св. — вж. разпрягам.

разпределение

мн. разпределения, ср.
1. Разпределяне. Разпределение на помощи.
2. Начин на разпределяне.
3. Програма, план за бъдеща работа с разпределяне по дни и часове. Учителско разпределение.

разпределител

разпределителят, разпределителя, мн. разпределители, (два) разпределителя, м.
1. Приспособление към машина, което служи за разпределяне на ток, пара, вода и др.
2. Спец. В спортни игри — човек, който разпределя топките.прил. разпределителен, разпределителна, разпределително, мн. разпределителни.

разпределителен

вж. разпределител

разпределя

разпределиш, мин. св. разпределих, мин. прич. разпределил, св. — вж. разпределям.

разпределям

разпределяш, несв. и разпределя, св.; Кого, какво. Деля нещо на части между много. Разпределям храна. Разпределям хората според възможностите им.същ. разпределяне, ср.

разпределяне

вж. разпределям

разприказвам се

разприказваш се, несв. и св. Почвам да приказвам, увличам се да приказвам, да говоря.

разпродавам

разпродаваш, несв. и разпродам, св.; Какво. Продавам изцяло на различни хора.

разпродажба

мн. разпродажби, ж. Продажба на конфискувана, отнета стока или собственост на по-ниски цени.

разпродам

разпродадеш, мин. св. разпродадох, мин. прич. разпродал, св. — вж. разпродавам.

разпростирам

разпростираш, несв. и разпростра, св.; Какво. Простирам върху голяма територия; разстилам.
разпростирам се/разпростра се. 1. — Простирам се нашироко.
2. Разширявам обсега си.
3. Започвам да говоря пространно, подробно за нещо.

разпростра

разпростреш, мин. св. разпрострях, мин. прич. разпрострял, св. — вж. разпростирам.

разпространен

разпространена, разпространено, мн. разпространени, прил. Широко известен. Разпространено мнение.

разпространение

ср., само ед. Разпространяване.

разпространител

разпространителят, разпространителя, мн. разпространители, м. Този, който разпространява нещо. Разпространител на книги.

разпространителка

мн. разпространителки, ж. Жена разпространител.

разпространя

разпространиш, мин. св. разпространих, мин. прич. разпространил, св. — вж. разпространявам.

разпространявам

разпространяваш, несв. и разпространя, св.; Какво. Правя да обхване голяма територия или много хора; разпръсквам, разнасям. Разпространявам книги. Разпространявам болести. Разпространих новината. Разпространявам слухове.
разпространявам се/разпространя се. — Обхващам голяма територия или много хора; разнасям се.същ. разпространяване, ср.

разпространяване

вж. разпространявам

разпръсвам

разпръсваш, несв. и разпръсна, св.; Кого, какво. Пръскам на различни места поединично.

разпръскам

разпръскаш, св. — вж. разпръсквам.

разпръсквам

разпръскваш, несв. и разпръскам, св.
1. Кого, какво. Пръскам в различни посоки на много места. Разпръсквам тълпа.
2. Прен. Какво. Правя да се изгуби, да изчезне; разсейвам. Разпръсквам недоразумението.
3. Какво. Разпространявам. Разпръсквам информация.
разпръсквам се/разпръскам се. — Обикн. мн. и в трето лице, ед. Разделяме се и тръгваме в различни посоки.

разпръсна

разпръснеш, мин. св. разпръснах, мин. прич. разпръснал, св. — вж. разпръсвам.

разпрягам

разпрягаш, несв. и разпрегна, св.; Какво. Освобождавам впрегнато животно.

разпуквам

разпукваш, несв. и разпукна, св.; Какво. Правя да се пукне; пропуквам.
разпуквам се/разпукна се. 1. — Пукам се на различни места.
2. За цвете — отварям пъпка; разцъфтявам. Лалетата се разпукнаха.

разпукна

разпукнеш, мин. св. разпукнах, мин. прич. разпукнал, св. — вж. разпуквам.

разпус

м., само ед. Край на служба в църквата, когато хората излизат.

разпускам

разпускаш, несв. и разпусна, св.
1. Кого, какво. Освобождавам (временно) от някакви задължения, давам отпуск. Разпуснаха учениците. Разпуснаха училищата.
2. Какво. Отпускам, разхлабвам, развързвам, освобождавам нещо стегнато. Разпускам колан. Разпускам коси.
3. Прен. Кого, какво. Правя разхайтен, недисциплиниран.
разпускам се/разпусна се. 1. — Ставам по-широк, по-свободен; отпускам се. Обувките се разпуснаха.
2. Преодолявам притеснението си; отпускам се. След няколко думи той се разпусна.
3. Прен. Разхайтвам се, разпасвам се, ставам недисциплиниран.
4. Прен. Започвам да харча повече от допустимото, без сметка.

разпусна

разпуснеш, мин. св. разпуснах, мин. прич. разпуснал, св. — вж. разпускам.

разпуснат

разпусната, разпуснато, мн. разпуснати, прил.
1. Хлабав, отпуснат, разхлабен, нестегнат. Разпуснати коси.
2. Прен. Разхайтен, разюздан, недисциплиниран, немарлив, небрежен.същ. разпуснатост, разпуснатостта, ж.

разпуснатост

вж. разпуснат

разпущам

разпущаш, несв. Разпускам.

разпъвам

разпъваш, несв. и разпъна, св.
1. Какво. Обтягам, изпъвам, дърпам в различни посоки; разстилам, разтеглям. Разпъвам тесто.
2. Кого. Приковавам на кръст с разтворени ръце, за да убия.
3. Прен. Кого. Измъчвам, терзая.
• Разпъвам на кръст. — Измъчвам, терзая.същ. разпъване, ср.

разпъване

вж. разпъвам

разпъдя

разпъдиш, мин. св. разпъдих, мин. прич. разпъдил, св. — вж. разпъждам.

разпъждам

разпъждаш, несв. и разпъдя, св.; Кого, какво. Пъдя в различни посоки, на различни страни от себе си. Разпъдих кучетата.

разпъна

разпънеш, мин. св. разпънах, мин. прич. разпънал, св. — вж. разпъвам.

разпъпвам се

разпъпваш се, несв. и разпъпя се, св. За растение — разцъфтявам.

разпъпя се

разпъпиш се, мин. св. разпъпих се, мин. прич. разпъпил се, св. — вж. разпъпвам се.

разпътен

разпътна, разпътно, мн. разпътни, прил. Остар. Безпътен, развратен.същ. разпътство, ср.

разпътство

вж. разпътен

разпятие

мн. разпятия, ср.
1. Разпъване.
2. Кръст, върху който е (изобразен) разпънатият Исус Христос.

разработвам

разработваш, несв. и разработя, св.; Какво.
1. Започвам да работя върху нещо, да го обработвам. Разработвам нефтени залежи.
2. Задълбочено, в детайли проучвам, изследвам, подготвям. Разработвам нов проблем.
3. Поставям началото на заведение, предприятие и др. под. , като привличам клиенти.
4. Привеждам в действие, за да започне да работи добре. Разработих инструмента.
разработвам се/разработя се. — Започвам да работя усърдно, интензивно.същ. разработване, ср.

разработване

вж. разработвам

разработка

мн. разработки, ж. Разработване.

разработя

разработиш, мин. св. разработих, мин. прич. разработил, св. — вж. разработвам.

разравям

разравяш, несв. и разровя, св.
1. Какво. Ровя и изхвърлям в различни посоки, на различни страни. Разравям земята с ръце.
2. Разг. Какво. Изравям.
3. Разг. Търся чрез ровене. Навсякъде разрових и я няма.

разразя се

разразиш се, мин. св. разразих се, мин. прич. разразил се, св. — вж. разразявам се.

разразявам се

разразяваш се, несв. и разразя се, св. Появявам се внезапно и се проявявам с голяма сила (обикн. за природни явления). Разрази се буря.

разраня

разраниш, мин. св. разраних, мин. прич. разранил, св. — вж. разранявам.

разранявам

разраняваш, несв. и разраня, св.; Какво.
1. Правя да се появи рана, отварям рана.
2. Развреждам съществуваща рана.

разрасна се

разраснеш се, мин. св. разраснах се, мин. прич. разраснал се, св. — вж. разраствам се.

разраста се

разрастеш се, мин. св. разрастох се, мин. прич. разрасъл се, св. Разрасна се.

разраствам се

разрастваш се, несв. и разрасна се, св. Ставам по-голям, увеличавам се чрез растене (в различни посоки). Градът се разраства.

разред

мн. разреди, (два) разреда, м.
1. Дял, клас, подразделение, група.
2. Категория, степен. Притежавам първи разред.

разредя

разредиш, мин. св. разредих, мин. прич. разредил, св. — вж. [[разреждам 1, 2 ._

разрежа

разрежеш, мин. св. разрязах, мин. прич. разрязал, св. — вж. разрязвам.

разреждам

разреждаш, несв. и разредя, св.
1. Какво. Правя да стане по-рядко, намалявам концентрацията. Разредено вино. Разреждам газове.
2. Кого, какво. Увеличавам разстоянието между нещата. Разредих студентите. Разредих столовете. разреждаш, несв. и разредя, св.; Какво. Разг. Развалям реда на нещо подредено; размествам. Не разреждай гардероба ми!

разрез

и разрез, мн. разрези и разрези, (два) разреза и разреза, м.
1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце.
2. Продълговат и тесен отвор, получен при разрязване; прорез. Разрез при операция.
• В разрез с нещо. — В пълно противоречие с нещо.

разресвам

разресваш, несв. и разреша, св.; Какво. С ресане в различни посоки подреждам космите на коса, грива, брада.

разреша

разрешиш, мин. св. разреших, мин. прич. разрешил, св. — вж. разрешавам. разрешиш, мин. св. разресах и разреших, мин. прич. разресал и разрешил, св. — вж. разресвам.

разрешавам

разрешаваш, несв. и разреша, св.
1. Какво, На кого. Давам свобода; позволявам, допускам. Разрешавам да отидеш на кино.
2. Какво. Намирам, търся изход, решение; решавам. Разрешавам проблем.

разрешвам

разрешваш, несв. Разресвам.

разрешение

мн. разрешения, ср.
1. Позволение. Искам разрешение.
2. Изход, решение. Намерих разрешение на проблема.

разрешително

мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва.

разрив

м., обикн. ед.
1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул).
2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.

разривам

разриваш, несв. и разрина, св. Разравям.

разрина

разринеш, мин. св. разринах, мин. прич. разринал, св. — вж. разривам.

разрия

разриеш, мин. св. разрих, мин. прич. разрил, св. Разрина.

разровя

разровиш, мин. св. разрових, мин. прич. разровил, св. — вж. разравям.

разроша

разрошиш, мин. св. разроших, мин. прич. разрошил, св. — вж. разрошвам.

разрошвам

разрошваш, несв. и разроша, св.; Кого, какво. Правя да стане рошав; разбърквам косите.
разрошвам се/разроша се. — Разбърквам си косите, та ставам рошав.

разруха

ж., само ед. Разрушаване, гибел, упадък, разгром. Тук цари пълна разруха.

разруша

разрушиш, мин. св. разруших, мин. прич. разрушил, св. — вж. разрушавам.

разрушавам

разрушаваш, несв. и разруша, св.; Какво.
1. С удари чупя, руша, превръщам в развалини; събарям, сривам, срутвам. Разрушавам сграда.
2. Прен. Унищожавам (в 4 знач. ). Разрушавам щастие.същ. разрушаване, ср.

разрушаване

вж. разрушавам

разрушение

мн. разрушения, ср.
1. Разрушаване, разруха.
2. Обикн. мн. Развалини, руини. Останаха дупки и разрушения.

разрушим

разрушима, разрушимо, мн. разрушими, прил. Който може да бъде разрушен.

разрушителен

разрушителна, разрушително, мн. разрушителни, прил. Който води до разрушение, който предизвиква разрушение; унищожителен, опустошителен. Разрушителни действия.

разряд

мн. разряди, (два) разряда, м. Разред.

разрязвам

разрязваш, несв. и разрежа, св.; Кого, какво. С рязане разделям на две или отделям един от друг. Разрязвам хляб. Разрязвам листове на книга.същ. разрязване, ср.

разрязване

вж. разрязвам

разсад

м., само ед. Поникнали нагъсто млади стръкчета от културно растение, които после се пресаждат.

разсадник

мн. разсадници, (два) разсадника, м.
1. Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета.
2. Прен. Място, от което се разпространява нещо (обикн. лошо); огнище, източник. Разсадник на злото.

разсадя

разсадиш, мин. св. разсадих, мин. прич. разсадил, св. — вж. разсаждам.

разсаждам

разсаждаш, несв. и разсадя, св.; Какво.
1. Изкопавам разсад и го засаждам на по-голямо разстояние.
2. Прен. Разпръсквам, разпространявам, разнасям.

разсейвам

разсейваш, несв. и разсея, св.
1. Какво. Пръскам, пилея в различни посоки, на различни страни. Разсейвам светлина.
2. Прен. Какво. За тъжни чувства — правя да отслабнат, да изчезнат. Разсейвам скръбта на някого.
3. Прен. Кого. Карам да забрави мъката си; развличам.
4. Прен. Кого. Правя да стане разсеян, да не внимава; отвличам вниманието.
разсейвам се/разсея се. 1. — Ставам разсеян.
2. Развеселявам се, развличам се.

разсейки

само мн. Спец. В медицината — метастази.

разсека

разсечеш, мин. св. разсякох, мин. прич. разсякъл, св. — вж. разсичам.

разселвам

разселваш, несв. и разселя, св.
1. Кого, какво. Населвам, поселвам на различни места. Разселвам фазани. Разселвам хора.
2. Кого. Принудително изселвам.

разселя

разселиш, мин. св. разселих, мин. прич. разселил, св. — вж. разселвам.

разсея

разсееш, мин. св. разсеях и разсях, мин. прич. разсеял и разсял, св. — вж. разсейвам.

разсеян

разсеяна, разсеяно, мн. разсеяни, прил.
1. Който не се е съсредоточил, концентрирал; заплеснат, невнимателен.
2. За светлина — който се разпръсква. Разсеяна светлина.същ. разсеяност, разсеяността, ж. (в 1 знач. ).

разсеяност

вж. разсеян

разсилен

разсилният, разсилния, мн. разсилни, м. Остар. Човек, който прислужва в учреждение.

разсилна

мн. разсилни, ж. Жена разсилен.

разсипвам

разсипваш, несв. и разсипя, св.
1. Изсипвам, разливам.
2. Разг. Какво. Сипвам на различни места. Разсипвам вино. Разсипвам ядене.
3. Прен. Какво. Прахосвам, пръскам, разпилявам. Разсипах имота си.
4. Кого, какво. Унищожавам, разрушавам, съсипвам.
5. Прен. Кого. Изтормозвам, измъчвам, изтерзавам. Болестите ме разсипаха.
разсипвам се/разсипя се. 1. — Пръскам се, разпилявам се.
2. Прен. Провалям се, пропадам.
3. Прен. Изтормозвам се, измъчвам се, изтерзавам се. Разсипа се от мъка по него.

разсипник

мн. разсипници, м. Човек, който разсипва имот, пари; прахосник.същ. разсипничество, ср.

разсипница

мн. разсипници, ж. Жена разсипник.

разсипничество

вж. разсипник

разсипя

разсипеш, мин. св. разсипах, мин. прич. разсипал, св. — вж. разсипвам.

разсичам

разсичаш, несв. и разсека, св.; Какво.
1. Деля на две части чрез сечене. Разсичам дърво.
2. Разделям, разрязвам, прорязвам. Реката разсича града. Светлината на лампата разсече мрака.

разслабвам

разслабваш, несв. и разслабя, св.
1. Какво. Освобождавам, отпускам нещо стегнато, опънато; разпускам. Разслабих самара му.
2. Прен. Разг. Кого, какво. Правя да стане ленив, недисциплиниран.
3. Какво. Действам слабително на стомаха.

разслабителен

разслабителна, разслабително, мн. разслабителни, прил. Който действа разслабващо на стомаха; слабителен. Разслабителен чай.

разслабя

разслабиш, мин. св. разслабих, мин. прич. разслабил, св. — вж. разслабвам.

разследвам

разследваш, несв.; Какво. Задълбочено, в подробности проучвам, разглеждам, изучавам. Разследвам случая.

разслоение

мн. разслоения, ср.
1. Разслояване.
2. Отделен слой; прослойка.

разслоя

разслоиш, мин. св. разслоих, мин. прич. разслоил, св. — вж. разслоявам.

разслоявам

разслояваш, несв. и разслоя, св.; Какво. Разделям на слоеве.

разсмея

разсмееш, мин. св. разсмях, мин. прич. разсмял, св. — вж. разсмивам.

разсмивам

разсмиваш, несв. и разсмея, св.; Кого. Предизвиквам смях, подтиквам към смях. Шегите му я разсмяха.
разсмивам се/разсмея се. — Започвам да се смея (все по-силно).

разсол

м., само ед.
1. Кисело зеле.
2. Саламура.
3. Варено и осолено месо.

разсроча

разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св. — вж. разсрочвам.

разсрочвам

разсрочваш, несв. и разсроча, св.; Какво.
1. Разпределям извършването на една работа (в частност изплащането на дълг) на отделни етапи със свои срокове.
2. Отсрочвам.

разсрочка

ж., обикн. ед. Отсрочка.

разстеля

разстелеш, мин. св. разстлах, мин. прич. растлал, св. — вж. разстилам.

разстилам

разстилаш, несв. и разстеля, св.; Какво. Постилам нещо огънато върху голяма площ или във всички посоки. Разстлах покривката. Разстилам губери.
разстилам се/разстеля се. — Разпростирам се. По небето се разстилаха бели облаци.

разстояние

мн. разстояния, ср. Отдалеченост в пространството или във времето; раздалеченост, дистанция, интервал, промеждутък. Разстоянието между нас е хиляда километра. Близко разстояние. В разстояние на десет години той учи френски.

разстрел

мн. разстрели, (два) разстрела, м. Разстрелване.

разстрелвам

разстрелваш, несв. и разстрелям, св.; Кого. Стрелям с огнестрелно оръжие и убивам по заповед или според присъда.

разстрелям

разстреляш, св. — вж. разстрелвам.

разстроен

разстроена, разстроено, мн. разстроени, прил.
1. Чиято настройка е развалена. Разстроен телевизор.
2. Който е в лошо настроение; съкрушен, измъчен, объркан.

разстройвам

разстройваш, несв. и разстроя, св.
1. Какво. Нарушавам определен ред, строй, организация; обърквам. Разстроих войниците. Разстрои плановете си.
2. Какво. Нарушавам, развалям настройката на уред, инструмент и др. под. Разстроена китара.
3. Кого. Причинявам лошо настроение; натъжавам, огорчавам.
4. Нарушавам нормалния цикъл на преработка на храната; разслабвам.
разстройвам се/разстроя се. — Натъжавам се, разчувствам се, огорчавам се. Разстроих се при тази вест.

разстройство

ср., само ед.
1. Нарушен ред, организация; смущение, объркване, безредие. Внасям разстройство. Причинявам разстройство в икономиката.
2. Нарушение на физическото или психическото здраве. Нервно разстройство.
3. Диария. Имам разстройство.

разстроя

разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св. — вж. разстройвам.

разстудя

разстудиш, мин. св. разстудих, мин. прич. разстудил, св. — вж. разстудявам.

разстудявам

разстудяваш, несв. и разстудя, св.; Какво. Правя да стане студен; разхлаждам.

разстъпвам се

разстъпваш се, несв. и разстъпя се, св. Разг. Правя стъпки встрани, оттеглям се встрани, за да направя път; отмествам се.

разстъпя се

разстъпиш се, мин. св. разстъпих се, мин. прич. разстъпил се, св. — вж. разстъпвам се.

разсъблека

разсъблечеш, мин. св. разсъблякох, мин. прич. разсъблякъл, св. — вж. разсъбличам.

разсъблеча

, разсъбличаш, несв. и разсъблека, св. ; кого. Събличам голямата част от дрехите или изцяло. Разсъблякох детето. — разсъбличам се/разсъблека се. Разсъбличам дрехите си.

разсъбличам

разсъбличаш, несв. и разсъблека, св.; Кого. Събличам голямата част от дрехите или изцяло. Разсъблякох детето.
разсъбличам се/разсъблека се. — Разсъбличам дрехите си.

разсъдителен

разсъдителна, разсъдително, мн. разсъдителни, прил. Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив.същ. разсъдителност, разсъдителността, ж.

разсъдителност

вж. разсъдителен

разсъдлив

разсъдлива, разсъдливо, мн. разсъдливи, прил. Разсъдителен.същ. разсъдливост, разсъдливостта, ж.

разсъдливост

вж. разсъдлив

разсъдък

м., само ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. Помрачен разсъдък.

разсъдъчен

разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия.същ. разсъдъчност, разсъдъчността, ж.

разсъдъчност

вж. разсъдъчен

разсъдя

разсъдиш, мин. св. разсъдих, мин. прич. разсъдил, св. — вж. разсъждам.

разсъждавам

разсъждаваш, несв.
1. Мисля логически, последователно, за да стигна до извод, до умозаключение; обмислям. Разсъждавам постоянно.
2. Излагам мислите си по определен проблем; обсъждам. Разсъждавам за смисъла на живота.

разсъждам

разсъждаш, несв. и разсъдя, св. Разсъждавам еднократно; обмислям.

разсъждение

мн. разсъждения, ср.
1. Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. Дълбоки разсъждения.
2. Изказване. Неговите разсъждения ми харесаха.

разсъмва се

несв. и разсъмне се, св.; безл. Става светло сутрин , започва денят; съмва се, развиделява се.

разсъмне

разсъмне се, мин. св. разсъмна се, мин. прич. разсъмнало се, св. — вж. разсъмва се.

разсъмне се

мин. св. разсъмна се, мин. прич. разсъмнало се, св. — вж. разсъмва се.

разсънвам

разсънваш, несв. и разсъня, св.; Кого. Правя да не може да заспи. Разсъних детето.
разсънвам се/разсъня се. — Преодолявам съня си, дрямката си, та не мога да заспя дори и да искам. Уплаших се и се разсъних.

разсъня

разсъниш, мин. св. разсъних, мин. прич. разсънил, св. — вж. разсънвам.

разсърдвам

разсърдваш, несв. и разсърдя, св.; Кого, какво. Предизвиквам да се сърди; разядосвам. Разсърдих го с плача си. Разсърдих кучето, та ме подгони.
разсърдвам се/разсърдя се. — Започвам да се сърдя.

разсърдя

разсърдиш, мин. св. разсърдих, мин. прич. разсърдил, св. — вж. разсърдвам.

разсъхвам се

разсъхваш се, несв. и разсъхна се, св. За дървен съд и др. — свивам се от пресъхване и получавам цепнатини, дупки между елементите си. Коритото се е разсъхнало. Бъчвата се е разсъхнала.

разсъхна се

разсъхнеш се, мин. св. разсъхнах се, мин. прич. разсъхнал се, св. — вж. разсъхвам се.

разтакавам

разтакаваш, несв.
1. Какво. Бавя извършването на нещо; протакам. Разтакавам работата.
2. Кого. Препращам напразно от едно място на друго; разкарвам.
разтакавам се. 1. — Бавя се, протакам.
2. Мотая се, шляя се.

разтакаване

вж. разтакавам

разтварям

разтваряш, несв. и разтворя, св.; Какво.
1. Отварям максимално широко. Разтварям прозорците. Разтварям очи.
2. Развързвам и отварям чрез дърпане в различни посоки раница, торба, кесия и др. под.
3. Опъвам встрани, разпъвам нашироко нещо сгънато, прибрано, свито; разпервам, разгръщам. Разтварям ръце.
4. Прен. Облекчавам достъпа до нещо, виждането му; показвам, разкривам. Животът разтваряше съкровените си тайни.
• С разтворени обятия. — Радостно, сърдечно. разтваряш, несв. и разтворя, св.; Какво.
1. Правя разтвор. Аспирина трябва да разтвориш във вода.
2. Имам способността да поглъщам в себе си и да образувам разтвор с някои вещества.
разтварям се/разтворя се. — Мога да бъда разтворен, да образувам разтвор.

разтвор

м., само ед. Течност, в която има равномерно разпределено вещество. Разтвор на син камък.

разтворим

разтворима, разтворимо, мн. разтворими, прил. Който може да се разтвори. Разтворим материал.

разтворимост

разтворимостта, ж. Способност на веществата да се разтварят в други вещества.

разтворител

разтворителят, разтворителя, мн. разтворители, (два) разтворителя, м. Вещество, което има способността да разтваря други вещества.

разтворя

разтвориш, мин. св. разтворих, мин. прич. разтворил, св. — вж. [[разтварям 1, 2_ .

разтегаем

разтегаема, разтегаемо, мн. разтегаеми, прил. Разтегателен.

разтегателен

разтегателна, разтегателно, мн. разтегателни, прил. Който е пригоден да може да се разтегля. Разтегателен диван.

разтеглив

разтеглива, разтегливо, мн. разтегливи, прил.
1. Който има способността да се разтегля; еластичен, гъвкав.
2. Прен. Който може да се разбира всякак; неконкретен. Разтегливи обяснения.същ. разтегливост, разтегливостта, ж.

разтегливост

вж. разтеглив

разтегля

разтеглиш, мин. св. разтеглих, мин. прич. разтеглил, св. — вж. разтеглям.

разтеглям

разтегляш, несв. и разтегля, св.
1. Какво. Правя да стане по-дълъг или по-широк чрез дърпане, чрез теглене. Разтеглих полата си. Разтеглих дъвката.
2. Прен. Говоря провлачено.

разтегна

разтегнеш, мин. св. разтегнах, мин. прич. разтегнал, св. — вж. разтягам.

разтичам се

разтичаш се, св. — вж. разтичвам се.

разтичвам се

разтичваш се, несв. и разтичам се, св. Разбягвам се (във 2 и 3 знач. ).

разтоварач

мн. разтоварачи, м. Човек, който разтоварва.

разтоварвам

разтоварваш, несв. и разтоваря, св.; Кого, какво.
1. Освобождавам от товар. Разтоварвам камиони.
2. Махам нещо натоварено от превозно средство или от животно. Разтоварихме куфарите. Разтоварих ги в града.
3. Прен. Освобождавам от тежко задължение, от бреме.
разтоварвам се/разтоваря се. 1. — Освобождавам се, облекчавам се. Разтоварих се от часовете.
2. Почивам си от обичайната работа, от натрупано напрежение.

разтоваря

вж. разтоварвам

разтоварям

разтоваряш, несв. Разтоварвам.

разтопя

разтопиш, мин. св. разтопих, мин. прич. разтопил, св. — вж. разтопявам.

разтопявам

разтопяваш, несв. и разтопя, св.
1. Какво. Правя да стане течен (обикн. нещо замръзнало). Разтопих леда. Разтопявам стомана.
2. Прен. Кого. Разчувствам, разнежвам.
разтопявам се/разтопя се. 1. — Преминавам от твърдо в течно състояние в резултат на затопляне. Снегът се разтопи. Свещта се разтопи.
2. Прен. Разчувствам се, разнежвам се.

разточа

разточиш, мин. св. разточих, мин. прич. разточил, св. — вж. разточвам.

разточвам

разточваш, несв. и разточа, св.; Какво. Точа в различни посоки, та правя на тънък пласт. Разточвам тесто.

разточителен

разточителна, разточително, мн. разточителни, прил. Който не пести (пари, средства, време и др. ).същ. разточителност, разточителността, ж.

разточителност

вж. разточителен

разточителствам

разточителстваш, несв. Проявявам разточителство.

разточителство

ср., само ед.
1. Неразумно пилеене.
2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство.

разточителствувам

разточителствуваш, несв. Разточителствам.

разтребвам

разтребваш, несв. и разтребя, св.; Какво. Подреждам, слагам ред в нещо (обикн. в домакинството). Разтребвам стаята. Трябва да разтребя.

разтребя

разтребиш, мин. св. разтребих, мин. прич. разтребил, св. — вж. разтребвам.

разтревожа

разтревожиш, мин. св. разтревожих, мин. прич. разтревожил, св. — вж. разтревожвам.

разтревожвам

разтревожваш, несв. и разтревожа, св.; Кого, какво. Предизвиквам тревога. Разтревожихме децата.
разтревожвам се/разтревожа се. — Започвам да се тревожа, обхваща ме тревога.

разтревожен

разтревожена, разтревожено, мн. разтревожени, прил. Който е обхванат от тревога и изразява тревога. Разтревожени родители.

разтрепервам се

разтреперваш се, несв. и разтреперя се, св. Започвам (все по-силно) да треперя. Детето се разтрепери от страх.

разтреперя се

разтрепериш се и разтрепереш се, мин. св. разтреперих се и разтреперах се, мин. прич. разтреперил се и разтреперал се, св. — вж. разтрепервам се.

разтреса

разтресеш, мин. св. разтресох, мин. прич. разтресъл, св. — вж. разтрисам.

разтривам

разтриваш, несв. и разтрия, св.
1. Кого, какво. Трия, търкам продължително цялата повърхност на нещо. Разтривам очи. Разтривам човек.
2. Какво. Смачквам с триене; смазвам, стривам. Разтрих картофите, та станаха на пюре.същ. разтриване, ср.

разтриване

вж. разтривам

разтривка

мн. разтривки, ж. Разтриване на (болен) човек; масаж, фрикция.

разтрисам

разтрисаш, несв. и разтреса, св.
1. Какво. Започвам силно да треса, да клатя; разтърсвам. Разтресох дървото да падне ябълката.
2. Прен. Кого. Силно развълнувам; разтърсвам.
3. За болест — предизвиквам силна треска.
разтрисам се/разтреса се. 1. — Започвам силно да се треса, да се клатя; разтърсвам се. Прозорецът се разтресе.
2. Прен. Изпитвам силно вълнение, та започвам да треперя, да се треса. Разтресох се от ужас.

разтрия

разтриеш, мин. св. разтрих, мин. прич. разтрил, св. — вж. разтривам.

разтрогвам

разтрогваш, несв. и разтрогна, св.
• Разтрогвам брак. — Разпускам, разделям съпрузи; давам развод.

разтрогна

разтрогнеш, мин. св. разтрогнах, мин. прич. разтрогнал, св. — вж. разтрогвам.

разтропан

разтропана, разтропано, мн. разтропани, прил. За човек — който умее да постига целта си, като мисли и реагира бързо; буден, отворен.

разтроша

разтрошиш, мин. св. разтроших, мин. прич. разтрошил, св. — вж. разтрошавам.

разтрошавам

разтрошаваш, несв. и разтроша, св.; Какво. Троша на парчета; разчупвам, раздробявам, разбивам. Разтрошавам кифла.

разтроя

разтроиш, мин. св. разтроих, мин. прич. разтроил, св. — вж. разтроявам.

разтроявам

разтрояваш, несв. и разтроя, св.; Какво. Разделям на три части.

разтръбя

разтръбиш, мин. св. разтръбих, мин. прич. разтръбил, св. — вж. разтръбявам.

разтръбявам

разтръбяваш, несв. и разтръбя, св.; Какво.
1. Чрез тръбене предизвиквам вниманието на хората, за да им съобщя нещо; разгласявам, разпространявам.
2. Прен. Казвам на много хора нещо, което е тайна. Той веднага го разтръби из града.

разтръскам

разтръскаш, св. — вж. разтръсквам.

разтръсквам

разтръскваш, несв. и разтръскам, св.; Какво. Започвам да тръскам силно. Разтръсквам чантата си, за да падне монетата.

разтуптя се

разтуптиш се, мин. св. разтуптях се, мин. прич. разтуптял се, св. — вж. разтуптявам се.

разтуптявам се

разтуптяваш се, несв. и разтуптя се, св. Започвам (все по-) ускорено да туптя. Сърцето и се разтуптя от радост.

разтурвам

разтурваш, несв. Разтурям.

разтуря

разтуриш, мин. св. разтурих, мин. прич. разтурил, св. — вж. разтурям.

разтурям

разтуряш, несв. и разтуря, св.; Какво. Разг.
1. Развалям (в 1, 2, 5, 6 знач. ). Разтурям къща. Разтурям годеж. Разтурям приятелство.
2. Разхвърлям, разбърквам. Разтурям стаята.
3. Разстилам, пръскам върху голяма площ. Разтурихме сеното да съхне.

разтуха

ж., само ед. Утеха, утешение, отдушник.

разтуша

разтушиш, мин. св. разтуших, мин. прич. разтушил, св. — вж. разтушавам.

разтушавам

разтушаваш, несв. и разтуша, св.; Кого. Помагам на някого да преодолее скръбта си; утешавам, разсейвам, успокоявам.
разтушавам се/разтуша се. — Сам себе си успокоявам, разсейвам. Разтушавам се, като гледам видео.

разтушвам

разтушваш, несв. Разтушавам.

разтъжа

разтъжиш, мин. св. разтъжих, мин. прич. разтъжил, св. — вж. разтъжавам.

разтъжавам

разтъжаваш, несв. и разтъжа, св.; Кого. Предизвиквам тъга, подтиквам към тъга; натъжавам.
разтъжавам се/разтъжа се. — Започвам все повече да тъжа, обзема ме скръб.

разтълкувам

разтълкуваш, св.; Какво. Правя подробно тълкуване, разяснявам в детайли. Разтълкувах притчата.

разтъпквам

разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.; Какво. Остар. Правя да стане сбит, улегнал чрез тъпкане; утъпквам. разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.; Кого, какво. Извеждам навън да се движи малко, за да не се схване. Разтъпквам коня.
разтъпквам се/ разтъпча се. — Движа се малко; раздвижвам се.

разтъпча

разтъпчеш, мин. св. разтъпках, мин. прич. разтъпкал, св. — вж. разтъпквам 1, 2 .

разтърва

разтървеш, мин. св. разтървах, мин. прич. разтървал, св. — вж. разтървавам.

разтървавам

разтърваваш, несв. и разтърва, св.; Кого, какво. Разделям, отделям един от друг биещи се. Разтървахме ги, а те пак искат да се бият.

разтъркам

разтъркаш, св. — вж. разтърквам.

разтърквам

разтъркваш, несв. и разтъркам, св.; Какво. Разтривам. Разтърквам очи. Разтърквам лук.

разтърсвам

разтърсваш, несв. и разтърся, св.
1. Кого, какво. Правя нещо да се тресе; разклащам, разтрисам. Разтърсвам дървото.
2. Прен. Кого. Силно, дълбоко разчувствам; потрисам, разтрисам. Новината ме разтърси.
разтърсвам се/разтърся се. 1. — Разклащам се силно.
2. Прен. Обхваща ме дълбоко вълнение; разчувствам се.

разтърся

разтърсиш, мин. св. разтърсих, мин. прич. разтърсил, св. — вж. разтърсвам.

разтърча се

разтърчиш се, мин. св. разтърчах се, мин. прич. разтърчал се, св. — вж. разтърчавам се.

разтърчавам се

разтърчаваш се, несв. и разтърча се, св.
1. Започвам бързо да търча.
2. Търча, ходя по разни места, за да постигна някаква цел, за да свърша някаква работа. Аз ако не бях се разтърчала, още нямаше да имаме кола.

разтягам

разтягаш, несв. и разтегна, св.; Какво.
1. Правя да стане по-дълъг или по-широк; разтеглям. Разтягам ластик.
2. Разпускам, освобождавам нещо прекалено стегнато; разхлабвам.
• Разтягам локуми. — Разг. Не говоря по същество, но продължавам да говоря, за да не се издам, че не зная.

разубедя

разубедиш, мин. св. разубедих, мин. прич. разубедил, св. — вж. разубеждавам.

разубеждавам

разубеждаваш, несв. и разубедя, св.; Кого. Карам да се размисли, да се откаже от някаква работа, от някакво убеждение или намерение.
разубеждавам се/разубедя се. — Отказвам се от свое убеждение или намерение.

разузнавам

разузнаваш, несв. и разузная, св. Разучавам, търся и откривам поверителни сведения за намеренията на враг, на съперник, на конкурент; проучвам, разследвам. Разузнавам позициите на противника. Разузнах новия модел.

разузнаване

мн. разузнавания, ср. Специална служба, която разузнава. Нашето разузнаване съобщи за подготвяна атака.

разузнавач

мн. разузнавачи, м. Лице, което професионално се занимава с разузнаване.прил. разузнавачески, разузнаваческа, разузнаваческо, мн. разузнавачески.

разузнавачески

вж. разузнавач

разузнавачка

мн. разузнавачки, ж. Жена разузнавач.

разузная

разузнаеш, мин. св. разузнах, мин. прич. разузнал, св. — вж. разузнавам.

разум

м., само ед.
1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. Разумът го напусна.
2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. Бабата учи на ум и на разум.

разумен

разумна, разумно, мн. разумни, прил.
1. Който има разум. Човекът е разумно същество.
2. Който появява разум в действията си; благоразумен. Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там.
3. В който има разум. Разумни приказки.същ. разумност, разумността, ж.

разумност

вж. разумен

разуча

разучиш, мин. св. разучих, мин. прич. разучил, св. — вж. разучавам и разучвам.

разучавам

разучаваш, несв. и разуча, св.; Какво.
1. Уча основно, в детайли. Разучавам картата на света.
2. Уча, за да възпроизведа, за да изпълня. Разучавам песен.

разучвам

разучваш, несв. и разуча, св.; Кого, какво. Разг. Отучвам от нещо научено, от придобит навик.
разучвам се/разуча се. — Отучвам се от нещо научено, от придобит навик. Както си се научил да пиеш, така ще се разучиш.

разфилософствам се

разфилософстваш се, св. Разг. Пренебр. Започвам прекалено много да философствам, да говоря. Какво си се разфилософствал!

разфилософствувам се

разфилософствуваш се, св. Разфилософствам се.

разформирам

разформираш, несв. и св.; Какво. Развалям, разтурям нещо оформено, формирано (обикн. войскова единица); разпускам. Разформираха ротата.

разформирувам

разформируваш, несв. и св. Разформирам.

разфуча се

разфучиш се, мин. св. разфучах се, мин. прич. разфучал се, св. — вж. разфучавам се.

разфучавам се

разфучаваш се, несв. и разфуча се, св. Започвам да фуча.

разхайтвам

разхайтваш, несв. и разхайтя, св.; Кого. Не държа строго, глезя, та правя разхайтен, хайта.
разхайтвам се/разхайтя се. — Ставам разхайтен, безделник.

разхайтен

разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени, прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена младеж.същ. разхайтеност, разхайтеността, ж.

разхайтеност

вж. разхайтен

разхайтя

разхайтиш, мин. св. разхайтих, мин. прич. разхайтил, св. — вж. разхайтвам.

разхалтавя

разхалтавиш, мин. св. разхалтавих, мин. прич. разхалтавил, св. — вж. разхалтавям.

разхалтавям

разхалтавяш, несв. и разхалтавя, св.; Какво. Разг. Правя да стане по-свободен, отпуснат; разхлабвам, отпускам.

разхвърля

разхвърлиш, мин. св. разхвърлих, мин. прич. разхвърлил, св. — вж. разхвърлям.

разхвърлям

разхвърляш, несв. и разхвърля, св.; Какво.
1. Хвърлям в различни посоки, на различни страни; разпръсквам, разпилявам. Разхвърлихме сеното да съхне.
2. Нарушавам реда, подредеността, създавам безпорядък; разбърквам, разреждам, разтурям. Разхвърлихме цялата къща.
3. Разпределям сума върху мнозина или на много места. Разхвърляхме сметките по графи.
разхвърлям се/разхвърля се. 1. — Събличам голяма част от дрехите си, та оставам леко облечен.
2. Започвам усилено да хвърлям.

разхвърлян

разхвърляна, разхвърляно, мн. разхвърляни, прил.
1. Неподреден. Разхвърляна къща.
2. Прен. Нелогичен, несвързан, несистематизиран. Разхвърляни разсъждения.същ. разхвърляност, разхвърляността, ж.

разхвърляност

вж. разхвърлян

разхитител

разхитителят, разхитителя, мн. разхитители, м. Човек, който разхищава; прахосник, разсипник.

разхитя

разхитиш, мин. св. разхитих, мин. прич. разхитил, св. — вж. разхищавам.

разхищавам

разхищаваш, несв. и разхитя, св.; Какво. Разпилявам имот, богатство; прахосвам, разсипвам.същ. разхищаване, ср.

разхищаване

вж. разхищавам

разхищение

мн. разхищения, ср. Разхищаване.

разхлабвам

разхлабваш, несв. и разхлабя, св.; Какво.
1. Правя нещо стегнато, затегнато да стане отпуснато, хлабаво; разпускам, отслабвам, разслабвам. Разхлабих колана си.
2. Прен. Не държа строго, не поддържам дисциплината, разслабвам, отпускам.

разхлабя

разхлабиш, мин. св. разхлабих, мин. прич. разхлабил, св. — вж. разхлабвам.

разхлада

ж., само ед. Разхлаждане.

разхладителен

разхладителна, разхладително, мн. разхладителни, прил. Който разхлажда. Разхладителни напитки.

разхладя

разхладиш, мин. св. разхладих, мин. прич. разхладил, св. — вж. разхлаждам.

разхладявам

разхладяваш, несв. Разхлаждам.

разхлаждам

разхлаждаш, несв. и разхладя, св.
1. Какво. Правя да стане хладък. Разхладих млякото.
2. Кого, какво. Създавам условия да почувства приятен хлад. Разхладих я с едно питие.
разхлаждам се/разхладя се. 1. — Ставам хладък. Водата се разхлади.
2. Чувствам приятен хлад от нещо.

разхлипам се

разхлипаш се, св. — вж. разхлипвам се.

разхлипвам се

разхлипваш се, несв. и разхлипам се, св. Започвам да хлипам.

разхлопам се

разхлопаш се, св. — вж. разхлопвам се.

разхлопан

разхлопана, разхлопано, мн. разхлопани, прил. Раздрънкан, разнебитен, повреден. Разхлопана каруца.

разхлопвам се

разхлопваш се, несв. и разхлопам се, св.
1. Започвам все повече или все по-силно да хлопам.
2. Прен. Разг. Повреждам се, разнебитвам се. Хладилникът се е разхлопал.

разход

мн. разходи, (два) разхода, м.
1. Материални средства, пари, които се дават за издръжка, за поддържане на нещо; разноски. Имам големи разходи.
2. Само ед. Това, което се изразходва, употребява. Разход на вода.прил. разходен, разходна, разходно, мн. разходни. Разходна книга.

разходвам

разходваш, несв.; Какво. Изразходвам.

разходен

вж. разход

разходка

мн. разходки, ж. Ходене пеша или кратко пътуване с цел отдих, почивка, забавление на открито. Отивам на разходка.

разходя

разходиш, мин. св. разходих, мин. прич. разходил, св. — вж. разхождам.

разхождам

разхождаш, несв. и разходя, св.; Кого. Водя на разходка. Трябва да разходя детето.
разхождам се/разходя се. 1. — Правя разходка. Разходих се из парка.
2. Правя няколко крачки ту в една, ту в друга посока. Разхождам се нервно из стаята.

разхубавея

разхубавееш, мин. св. разхубавях, мин. прич. разхубавял, св. — вж. [[разхубавявам 1 ._

разхубавя

разхубавиш, мин. св. разхубавих, мин. прич. разхубавил, св. — вж. [[разхубавявам 2 ._

разхубавявам

разхубавяваш, несв. и разхубавея, св. Ставам хубав; разхубавявам се. разхубавяваш, несв. и разхубавя, св.; Кого, какво. Правя да стане или да изглежда хубав. Как сте го разхубавили!
разхубавявам се/разхубавя се. — Ставам или изглеждам хубав. След раждането се е разхубавила.

разцвет

м., само ед. Най-висока точка, висша степен в развитието; подем, процъфтяване, преуспяване, просперитет. Разцвет на икономиката. Разцвет на културата.

разцветка

мн. разцветки, ж. Цвят, багра, нюанс или съчетание от цветове (обикн. върху платове, тапети, килими и др. под. ); десен. Рокли в различни разцветки.

разцелувам

разцелуваш, св.; Кого. Целувам многократно, звучно или силно. Разцелувах го за добре дошъл.

разценка

мн. разценки, ж. Установена цена за заплащане на единица работа, услуга или др. ; тарифа. Имат добри разценки.

разцентровам

разцентроваш, несв. и св.
1. Какво. Правя да не се движи правилно, нарушавам центровката. Разцентровах машината.
2. Прен. Разг. Кого. Нарушавам концентрирането; разсейвам.
разцентровам се. 1. — Ставам с нарушена центровка.
2. Разсейвам се, разсредоточавам вниманието си.

разцепвам

разцепваш, несв. и разцепя, св.; Какво.
1. Разделям на две (чрез цепене). Разцепих дървото. Разцепих навалицата.
2. Пуквам, спуквам, пропуквам, пръскам. Разцепих динята, защото я изпуснах.
3. Прен. За партия, организация и др. под. — разделям, разединявам, разлъчвам.
4. За звук — прокънтявам, проечавам, процепвам.същ. разцепване, ср.

разцепване

вж. разцепвам

разцепление

мн. разцепления, ср. Разцепване, разединяване на партия, организация и др. под.

разцепя

разцепиш, мин. св. разцепих, мин. прич. разцепил, св. — вж. разцепвам.

разцъфвам

разцъфваш, несв. и разцъфна, св. Изведнъж разцъфтявам. За една нощ цветето разцъфна. Момичето е разцъфнало.

разцъфна

разцъфнеш, мин. св. разцъфнах, мин. прич. разцъфнал, св. — вж. разцъфвам.

разцъфтя

разцъфтиш, мин. св. разцъфтях, мин. прич. разцъфтял, св. — вж. разцъфтявам.

разцъфтявам

вж. разцъфтя

разчеквам

разчекваш, несв. и разчекна, св.; Кого, какво.
1. Разтварям нашироко до болка нещо прибрано, свито, свързано (обикн. уста, крака).
2. Разделям нещо свито, свързано чрез дърпане встрани. Разчекнах печенето агне.

разчекна

разчекнеш, мин. св. разчекнах, мин. прич. разчекнал, св. — вж. разчеквам.

разчепкам

разчепкаш, св. — вж. разчепквам.

разчепквам

разчепкваш, несв. и разчепкам, св.; Какво.
1. За вълна и др. под. — чепкам в различни посоки изцяло, за да направя пухкав.
2. Прен. Разг. Задълбочено изследвам, проучвам, анализирам; разнищвам. Разчепках тази история.

разчертавам

разчертаваш, несв. и разчертая, св.; Какво. Разпределям повърхността на нещо в полета, графи с някакво предназначение. Разчертах игрището.

разчертая

разчертаеш, мин. св. разчертах, мин. прич. разчертал, св. — вж. разчертавам.

разчесвам

разчесваш, несв. и разчеша, св.; Какво.
1. Остар. Разресвам. Разчесах си косата.
2. За пъпка, рана и др. под. — от интензивно чесане разранявам. Разчесах си пъпката, та ме боли. 3 Диал. Разчепквам вълна.
разчесвам се/разчеша се. — Започвам все по-интензивно да се чеша.

разчет

м., само ед. Предварително съставен план за изразходване; сметка.

разчета

разчетеш, мин. св. разчетох, мин. прич. разчел, св. — вж. [[разчитам 1, 2_ .

разчеша

разчешеш, мин. св. разчесах, мин. прич. разчесал, св. — вж. разчесвам.

разчиствам

разчистваш, несв. и разчистя, св.; Какво.
1. Правя да стане чист и подреден; разтребвам, почиствам. Разчистихме и излязохме.
2. Освобождавам място за нещо, като махам всичко, което пречи (и го поставям на различни места).
разчиствам се/разчистя се. — Започвам усърдно да чистя.
• Разчиствам (си) сметките. —
1. Разплащам се, уреждам си сметките.
2. Отмъщавам си.

разчистя

разчистиш, мин. св. разчистих, мин. прич. разчистил, св. — вж. разчиствам.

разчитам

разчиташ, несв. и разчета, св.; Какво.
1. Прочитам нещо, което трудно се вижда или което е написано с непознати знаци. Разчетох надписа на плоча.
2. Прен. Разбирам скрития смисъл; разкривам, разгадавам. Не разчетох правилно постъпката и. разчиташ, несв. и разчета, св.;Какво. Правя разчет; премервам. Не разчетох стъпките си и паднах. разчиташ, несв.; на кого/на какво. Уповавам се, осланям се, надявам се, доверявам се. Разчитам на него. Разчитам на тези пари.

разчленя

разчлениш, мин. св. разчлених, мин. прич. разчленил, св. — вж. разчленявам.

разчленявам

разчленяваш, несв. и разчленя, св.; Какво.
1. Деля на части, на подразделения, на членове. Разчленявам проблема.
2. Произнасям на части. Разчлених думата, за да я чуят добре.

разчовъркам

разчовъркаш, св. — вж. разчовърквам.

разчовърквам

разчовъркваш, несв. и разчовъркам, св.; Какво.
1. Издълбавам, чопля с човъркане. Разчовърках тортата да си извадя черешка.
2. За пъпка, рана и др. под. — развреждам, разчоплям.
3. Прен. Разглеждам подробно, детайлно; разнищвам, разчепквам.

разчопля

вж. разчоплям

разчоплям

разчопляш, несв. и разчопля, св.; Какво.
1. Издълбавам, разтварям с чоплене.
2. За пъпка, рана и др. под. — развреждам, подлютявам с чоплене.
3. Прен. Разг. Разглеждам подробно, детайлно; разнищвам, разчепквам.

разчорлен

разчорлена, разчорлено, мн. разчорлени, прил.
1. Разбъркан, разрошен, стърчащ. Разчорлена брада.
2. Който е с разбъркана, разрошена, стърчаща коса; чорлав. Разчорлено дете.

разчорля

разчорлиш, мин. св. разчорлих, мин. прич. разчорлил, св. — вж. разчорлям.

разчорлям

разчорляш, несв. и разчорля, св.; Кого, какво. Правя да стане чорлав.
разчорлям се/разчорля се. — Ставам чорлав.

разчувам се

разчуваш се, несв. и разчуя се, св. Разпространявам се, разнасям се, бивам чут от много хора. Мълвата се разчу бързо.

разчувствам

разчувстваш, св.; Кого. Вълнувам силно, докарвам в умиление; разнежвам, затрогвам, покъртвам, просълзявам.
разчувствам се. — Изпадам във вълнение, умиление; обземат ме нежни чувства.

разчувствувам

разчувствуваш, св. Разчувствам.

разчупвам

разчупваш, несв. и разчупя, св.; Какво.
1. Разделям на две чрез чупене. Разчупих хляба.
2. Разделям на много части, на късове.
3. Правя отвор в нещо; счупвам, строшавам. Разчупих леда с камък.

разчупя

разчупиш, мин. св. разчупих, мин. прич. разчупил, св. — вж. разчупвам.

разчуя се

разчуеш се, мин. св. разчух се, мин. прич. разчул се, св. — вж. разчувам се.

разшавам

разшаваш, св.; Кого, какво. Правя да започне да се движи; раздвижвам, размърдвам.
разшавам се. — Разг. Започвам да се движа; раздвижвам се, размърдвам се. Като видяха, че началникът идва, всички се разшаваха.

разшетам се

разшеташ се, св. — вж. разшетвам се.

разшетвам се

разшетваш се, несв. и разшетам се, св.
1. Започвам усилено да шетам.
2. Започвам да ходя, да действам. Вълкът се разшета из стадата и намери храна.

разшивам

разшиваш, несв. и разшия, св.; Какво. Развалям нещо ушито, зашито; разпорвам. Разших роклята. Разших копчето.

разширение

мн. разширения, ср.
1. Разширяване. Разширение на вените.
2. Разширена част на нещо. Коминът има разширение.

разшироча

разширочиш, мин. св. разширочих, мин. прич. разширочил, св. — вж. разширочавам.

разширочавам

разширочаваш, несв. и разшироча, св. ; какво. Разширявам.

разширя

разшириш, мин. св. разширих, мин. прич. разширил, св. — вж. разширявам.

разширявам

разширяваш, несв. и разширя, св.
1. Какво. Правя да заеме по-голяма площ, да стане по-широк, по-обширен. Разширявам къща с пристрояване. Разширявам ноздри да поема въздух. Разширявам кръгозора си.
2. Разг. Кого. Предоставям голяма площ за живеене.
3. Какво. Увеличавам по количество, по обем, по степен, по обхват. Разширявам университета с нови специалности. Разширявам връзките си с чужбина.
разширявам се/разширя се. 1. — Ставам по-широк. Стаята се разширяваше и преминаваше в хол.
2. Разг. Заживявам в по-голямо жилище.
3. Увеличавам се, нараствам. Връзките ни се разшириха.

разширяем

разширяема, разширяемо, мн. разширяеми, прил. Който може да бъде разширен.

разшифровам

разшифроваш, несв. и св.; Какво. Разчитам шифрован текст. Разшифровах телеграмата.

разшия

разшиеш, мин. св. разших, мин. прич. разшил, св. — вж. разшивам.

разшумя се

разшумиш се, мин. св. разшумях се, мин. прич. разшумял се, св. — вж. разшумявам се.

разшумявам се

разшумяваш се, несв. и разшумя се, св. Започвам да шумя все по-силно.

разшътам се

разшъташ се, св. — вж. разшътвам се.

разшътвам се

разшътваш се, несв. и разшътам се, св. Разшетвам се.

разюздан

разюздана, разюздано, мн. разюздани, прил.
1. Недисциплиниран, непокорен, необуздан, разхайтен, своеволен, разпасан. Разюздан хлапак.
2. Прен. Буен, стихиен, неудържим, бурен. Разюздана стихия.същ. разюзданост, разюздаността, ж.

разюзданост

вж. разюздан

разюздвам

разюздваш, несв. и разюздя, св.
1. Какво. Освобождавам от юздите. Разюздих коня.
2. Прен. Кого. Освобождавам от всякакви ограничения в дисциплината; разхайтвам, разпускам.

разюздя

разюздиш, мин. св. разюздих, мин. прич. разюздил, св. — вж. разюздвам.

разядосам

разядосаш, св. — вж. разядосвам.

разядосвам

разядосваш, несв. и разядосам, св.; Кого, какво. Ядосвам много; разярявам, разгневявам.
разядосвам се/разядосам се. — Разярявам се, разгневявам се.

разяждам

разяждаш, несв. и разям, св.
1. Какво. За насекомо, червей и др. — ям отвътре, като правя дупки, та развалям, унищожавам; прояждам. Мебелите са разядени от червеи.
2. Какво. Нарушавам целостта на нещо; увреждам, повреждам. Ръждата разяде тръбата изцяло.
3. Прен. Кого. Изсмуквам силите; терзая, гриза, глождя. Скрита мъка го разяжда.

разяждам се

разяждаш се, несв. и разям се, св. Започвам да ям все повече или много. След болестта се разяде. Разял съм се и не мога да спра.

разям

разядеш, мин. св. разядох, мин. прич. разял, св. — вж. разяждам.

разям се

разядеш се, мин. св. разядох се, мин. прич. разял се, св. — вж. разяждам се.

разярен

разярена, разярено, мн. разярени, прил.
1. Който е обхванат от ярост. Разярен човек.
2. Който изразява ярост. Разярено лице.
3. Прен. Силен, буен, стихиен, яростен.

разяря

разяриш, мин. св. разярих, мин. прич. разярил, св. — вж. разярявам.

разярявам

разяряваш, несв. и разяря, св.; Кого. Докарвам до ярост; разгневявам, вбесявам, разлютявам.
разярявам се/разяря се. — Обхванат съм от ярост; разгневявам се, вбесявам се, разлютявам се.

разяснение

мн. разяснения, ср. Тълкуване на нещо, обясняване в подробности; разясняване. Давам разяснения.

разяснителен

разяснителна, разяснително, мн. разяснителни, прил. Който разяснява, изяснява. Разяснителна дейност.

разясня

разясниш, мин. св. разясних, мин. прич. разяснил, св. — вж. разяснявам.

разяснявам

разясняваш, несв. и разясня, св.; Какво. Правя да стане ясен, да се разбере; тълкувам, обяснявам, изяснявам, коментирам. Разяснявам новия закон.
разяснявам се/разясня се. 1. — Давам допълнителни обяснения върху нещо, казано от мен, но неразбрано. Разяснете се, колега!
2. За небе — става ясно, безоблачно.
3. Прен. За лице, чело — ставам от мрачен ведър, весел; прояснявам се.

раиран

раирана, раирано, мн. раирани, прил. Който е на райета. Раиран костюм.

рай

раят, рая, само ед., м.
1. Според християнството и други религии — място, където се намират душите на праведниците след смъртта.
2. Според християнството — градината, в която живеят Адам и Ева преди грехопадението.
3. Прен. Красива и богата местност, страна. България е истински рай.
4. Прен. Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство.прил. райски, райска, райско, мн. райски.
• Райска ябълка. — Червен, сочен плод с леко стипчив вкус.
• Райска птица. — Австралийска красива птица.

райбер

мн. райбери, (два) райбера, м. Огънато приспособление за залостване, затваряне на врати, на прозорци и др.

райграс

м., само ед. Вид трева за озеленяване на паркове, дворове.

райе

мн. райета, ср. Надлъжна тясна ивица, който се редува с друга такава ивица, но в различен цвят. Панталони на райета.

район

мн. райони, (два) района, м.
1. Място, местност, обособени според някакви свои особености — географски, икономически, геологически, метеорологически и пр. Промишлен район. Земетръсен район.
2. Територия, обхваната от някаква дейност, от някакво явление, действие. Район на снеговалежи. Район на бедствие.
3. Административно-териториална единица в голям град.прил. районен, районна, районно, мн. районни.

районен

вж. район

районирам

районираш, несв. и св.
1. Какво. Разделям на райони. Районирахме града.
2. Кого. Разпределям според района. Вие сте районирани към I поликлиника.

райски

вж. рай

рак

ракът, рака, мн. раци, (два) рака, м.
1. Водно членестоного животно с щипци отпред.
2. Зодиакално съзвездие (м. юни — юли).прил. раков, ракова, раково, мн. ракови.прил. рачи, рача, рачо и раче, мн. рачи.прил. рачешки, рачешка, рачешко, мн. рачешки.
• Запъвам се като рак на бързей. — Упорствам, инатя се.
• Зная къде зимуват раците. — Хитър съм, практичен съм.
• Изчервявам се/почервенявам/зачервявам се като варен рак. — Изчервявам се много. ракът, рака, само ед., м. Общо наименование на всички злокачествени образувания, тумори.прил. раков, ракова, раково, мн. ракови.

ракел

мн. ракели, (два) ракела, м. Спец. Тънък стоманен нож за изстъргване на излишното мастило от печатарския набор.

ракета

мн. ракети, ж.
1. Летателен апарат или снаряд, който се движи под натиска на изхвърляни от горенето на някакво вещество газове. Космическа ракета. Балистична ракета.
2. Снаряд, пълен със запалителни вещества, който при възпламеняване във въздуха образува цветен пламък и служи за сигнализиране, илюминация, заря и др. мн. ракети, ж. В спорта — приспособление за игра с топка, което има елипсовидна форма (и мрежичка между дървена рамка); хилка. Ракета за тенис.

ракиджия

мн. ракиджии, м.
1. Човек, който произвежда ракия.
2. Човек, който обича да пие ракия.

ракиен

ракиена, ракиено, мн. ракиени, прил.
1. Който е предназначен за ракия. Ракиено буре.
2. Който е от ракия. Ракиен аромат.

ракита

ж., само ед. Вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството.прил. ракитов, ракитова, ракитово, мн. ракитови.

ракитак

мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита.

ракитов

вж. ракита

ракия

мн. ракии, ж.
1. Силно алкохолно питие, получено след ферментация и дестилация на плодове.
2. Порция от това питие.

ракла

мн. ракли, ж.
1. Сандък за дрехи (обикн. дървен).
2. Сандък или долап в стената за постелки, завивки, възглавници и др. Ъглово легло с ракла.
3. Отделение в хамбар.
4. Спец. Сандък за снаряди.

раков

вж. рак

раковина

и раковина, мн. раковини и раковини, ж. Черупка, в която живеят раци, охлюви и др.
• Ушна раковина. — Външната видима част на ухото, която наподобява раковина.

ракурс

м., само ед. В изкуството — положение на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Подходящ ракурс.

рали

и рали, мн. ралита и ралита, ср. Продължително автомобилно надпреварване със състезателна цел. Рали “Златни пясъци”.

ралица

мн. ралици, ж.
1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране.
2. Дребно полско цвете със заострени цветчета.
3. Разг. Съзвездие, звездите на което са разположени така, че наподобяват закривена част на рало.

ралник

мн. ралници, (два) ралника, м. Широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник.

рало

мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята.

рама

мн. рами, ж. Носеща конструкция на сграда, съоръжение, машина.

рамазан

м., само ед. Месец на мохамеданските пости, през който не се яде и не се пие денем, а само през нощта.

рамаяна

ист. Една от двете основни древноиндийски епически религиозни поеми за подвизите на княз Рама, написани след Махабхарата от легендарния поет Валмики през ІV в. пр. Хр. , заселването на ариите в Индия.

раменен

вж. рамо

рамка

мн. рамки, ж.
1. Метално, дървено, пластмасово и пр. приспособление с четвъртита или овална форма, към което се прикрепя нещо. Рамка на врата. Рамка на картина. Златна рамка.
2. Орнаменти, графически знаци и др. под. , които заобикалят печатан или писан текст, картина и др.
3. Спец. Повтарящи се думи, текстове, мотиви в началото и в края на художествено произведение.
4. Прен. Граница, предел, обсег на нещо. В рамките на тези дни на поезията ще излъчим победител.

рамкирам

рамкираш, несв. и св. Поставям в рамка (във 2 и 3 знач. ); ограждам.

рамо

мн. рамена и рамене, ср.
1. Част от човешкото тяло от долната част на шията до горната част на ръката. С раница на рамо.
2. Част от дреха, която покрива това място. Рокля с широки рамене.
3. Спец. Разстоянието между опорната точка и точката на приложение на действащата върху тялото сила.
4. Спец. Всеки един от двата лъча, между които се заключва ъгъл.прил. раменен, раменна, раменно, мн. раменни.
• Вдигам рамене. —
1. Недоумявам.
2. Равнодушен съм, не съм заинтересован.
• Рамо до рамо. — Заедно, един до друг.
• Потупвам по рамото. — Похвалвам.

рампа

мн. рампи, ж.
1. Ниска и дълга издатина в предния край по дължината на сцената, която скрива от публиката осветителни тела. Светлините на рампата.
2. Издигната площадка на железопътна гара, която служи за товарене и разтоварване на вагони.
3. Перила, парапет.

рамстек

мн. рамстеци, (два) рамстека, м. Пържола от говежди бут.

рана

мн. рани, ж.
1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва. Дълбока рана.
2. Прен. Душевна болка, мъка, страдание. Рана ме гори отвътре.
• Поставям/слагам пръст в раната. — Засягам някого на най-болезненото място.
• Развреждам/чопля раната. — Припомням на някого нещо болезнено за него.

ранг

рангът, ранга, мн. рангове, (два) ранга, м.
1. Чин, степен, звание, сан. Висок ранг.
2. Величина, степен на значение. Малко са хората от неговия ранг.

ранглиста

мн. ранглисти, ж. Списък, в който подреждането е в зависимост от резултата (обикн. на спортисти).

рандеву

мн. рандевута, ср. Остар. Уговорена среща (обикн. между влюбени). Отивам на рандеву.

рандеман

м., само ед. Спец.
1. Количество добита продукция от определено количество суровина; добив.
2. Количество продукция от една машина за единица време.

ранен

ранна, ранно, мн. ранни, прил.
1. Който се отнася към първоначалното време на създаване, пораждане на нещо; пръв. Ранно утро. Ранна есен.
2. Който се отнася към началото на деня. Ранен влак.
3. Преждевременен, безвременен, прибързан. Ранен брак. ранена, ранено, мн. ранени, прил.
1. Когото са ранили. Ранен войник.
2. Прен. Когото са обидили, засегнали дълбоко. Тя беше ранена от тези думи. раненият, ранения, мн. ранени, м. Ранен човек. Ранените са настанени в лазарета.

ранина

ж., само ед.
• На ранина. — В ранни зори, в много ранна утрин.

раница

мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба.

ранобуден

ранобудна, ранобудно, мн. ранобудни, прил. Който е свикнал да се буди рано.

ранобудник

мн. ранобудници, м. Човек, който е свикнал да става рано.

ранобудница

мн. ранобудници, ж. Жена ранобудник.

ранозрейка

мн. ранозрейки, ж. Плодно дръвче, което зрее рано, преди другите.

ранула

мед. Подезична ретенционна киста. Най-често се дължи на обструкция на изходния канал на подезичната жлеза.

ранчо

ср., само ед.
1. Животновъдна ферма или чифлик в американските прерии.
2. Разг. Малка овощна и/или зеленчукова градина близо до града.

раншен

раншна, раншно, мн. раншни, прил. Предишен. По-раншната работа я остави.

раня

раниш, мин. св. раних, мин. прич. ранил, св. — вж. [[ранявам 1, 2_ .

ранявам

раняваш, несв. и раня, св.; Кого. Нанасям рана; наранявам. Раниха го на фронта. Думите му ме раниха. раняваш, несв. и раня, св. Разг.
1. Ставам рано сутринта.
2. Подранявам.

рап

рапът, рапа, само ед., м. Направление в музиката с натрапчива ритмичност, поддържана от участието на ударни инструменти.

рап-

Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до рап, напр. рапмузикант, рапалбум и др.

рапира

мн. рапири, ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх.

рапица

ж., само ед. Маслодайно растение с жълти кичести цветове.прил. рапичен, рапична, рапично, мн. рапични. Рапично масло.

рапичен

вж. рапица

рапон

мн. рапони, (два) рапона, м. Диал. Ряпа.

рапорт

мн. рапорти, (два) рапорта, м. Писмено или устно служебно съобщение до висшестоящата организация, до по-старшия офицер и др. под. ; донесение, доклад.

рапортувам

рапортуваш, несв. Правя рапорт, обикн. устен; донасям, докладвам.

рапсодия

мн. рапсодии, ж. Инструментална музикална творба върху фолклорни мотиви.

раса

мн. раси, ж.
1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези — цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса.
2. За животни — порода.прил. расов, расова, расово, мн. расови. Расови предразсъдъци. Расов кон.

расизъм

м., само ед. Антинаучна теория, която дели расите (и националностите) на висши и низши, на пълноценни и непълноценни въз основа на физиологичните им особености, като по този начин оправдава насилието, господството на едните над другите.

расист

мн. расисти, м. Привърженик на расизма.прил. расистки, расистка, расистко, мн. расистки.

расистка

мн. расистки, ж. Жена расист.

расистки

вж. расист

расна

раснеш, мин. св. раснах и раснах, мин. прич. раснал и раснал, несв. Раста.

расо

мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба.

расов

вж. раса

раста

растеш, мин. св. растох, мин. прич. расъл, несв.
1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; израствам, пораствам.
2. Увеличавам се по размери и по количество; умножавам се, нараствам. Богатството му растеше с всеки изминат ден. Купчината расте постоянно.
3. За растение, зъби, коса — покарвам, пониквам, зараждам се. Растат му мустаци вече.
4. За растение — вирея. Боровките растат в борови гори.
5. Прен. Напредвам, развивам се, усъвършенствам се, издигам се. Расте в служебната йерархия.
• Раста в очите (на някого). — Повишава се авторитетът ми пред някого.
• Раста в собствените си очи. — Повишава се самочувствието ми.
• Растат ми ушите. — Възгордявам се.

растеж

м., само ед.
1. Израстване, порастване. Забавен растеж.
2. Прен. Подем, напредък, просперитет. Небивал растеж в икономиката.

растение

мн. растения, ср. Неподвижно закрепен организъм, който се храни с неорганически вещества от почвата и въздуха посредством корен, стъбло и листа. Културни растения.

растениевъд

мн. растениевъди, м. Човек, който отглежда, въди растения.

растениевъдство

ср., само ед. Подразделение в селското стопанство на една страна, което се занимава с отглеждане на растения.

растителен

растителна, растително, мн. растителни, прил.
1. Който се отнася до растение. Растителни клетки.
2. Който се добива от растения. Растително масло.

растителност

растителността, само ед., ж.
1. Всички растения по земята или в някоя местност; флора. Буйна растителност. Горска растителност.
2. Прен. Разг. Ирон. Космите по тялото на човек. Лицето му се закриваше от буйна растителност.

рат

ратта, само ед., ж. Остар.
1. Война, битка.
2. Войска.прил. ратен, ратна, ратно, мн. ратни.

рата

ж., само ед. Вноска за погасяване на дълг.

ратай

ратаят, ратая, мн. ратаи, м. Слуга, който работи земеделска работа, но помага и вкъщи.прил. ратайски, ратайска, ратайско, мн. ратайски. Ратайска участ.

ратайкиня

мн. ратайкини, ж. Жена ратай.

ратайски

вж. ратай

ратайствам

ратайстваш, несв. Изпълнявам ратайски функции.

ратайствувам

ратайствуваш, несв. Ратайствам.

ратификация

мн. ратификации, ж. Окончателно утвърждаване на международен договор, подписан от упълномощени лица, от правителствата, парламента на съответните страни.

ратифицирам

ратифицираш, несв. и св.; Какво. Правя ратификация.

ратник

мн. ратници, м.
1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост.
2. Остар. Воин, боец.

ратница

мн. ратници, ж. Жена ратник.

ратувам

ратуваш, несв.; За какво.
1. Боря се за някаква идея с обществена значимост. Ратувам за мир.
2. Остар. Бия се, водя война.

рафинерия

мн. рафинерии, ж. Фабрика за рафиниране.

рафинирам

рафинираш, несв. и св.; Какво. Пречиствам от примеси чрез специални процеси. Рафинирам захар.същ. рафиниране, ср.

рафиниран

рафинирана, рафинирано, мн. рафинирани, прил.
1. Пречистен.
2. Прен. Изтънчен, издържан, възпитан, изискан. Рафинирани обноски.
3. Прен. Изкусен, съвършен, изпечен (обикн. за отрицателни прояви). Рафиниран крадец.същ. рафинираност, рафинираността, ж.

рафиниране

вж. рафинирам

рафинираност

вж. рафиниран

рафт

рафтът, рафта, мн. рафтове, (два) рафта, м. Полица на стена или в библиотека, шкаф; лавица. Сложи кутията с кафето на горния рафт.

рахат

м., само ед. Разг.
1. Спокойствие, блаженство, мир.
2. Прил., неизм. Спокоен, блажен. Бъди рахат!

рахатлък

м., само ед. Спокойствие, охолство, блаженство, безгрижие; рахат.

рахиалгия

мед. Болка в гръбначния стълб.

рахиотомия

мед. вж. ламинотомия

рахисхизис

мед. Тежка форма на spina bifida.

рахит

м., само ед. Детска болест в ранна възраст, която се дължи на липса на витамин D и на слабо минерализиране на костите, довеждащо до изкривявания.

рахитизъм

м., само ед. Рахит.

рахитик

мн. рахитици, м. Човек, който боледува или е бил болен от рахит.

рахитичен

рахитична, рахитично, мн. рахитични, прил.
1. Който е болен от рахит.
2. Който е предизвикан от рахит. Рахитични изкривявания.
3. Прен. Разг. Слаб, едва креещ. Рахитично цвете.

рахитичка

мн. рахитички, ж. Жена рахитик.

рационален

рационална, рационално, мн. рационални, прил. Разумен, полезен, целесъобразен. Рационален поглед върху нещата. Рационално предложение.същ. рационалност, рационалността, ж.

рационализатор

мн. рационализатори, м. Човек, който прави рационализация.прил. рационализаторски, рационализаторска, рационализаторско, мн. рационализаторски.

рационализаторка

мн. рационализаторки, ж. Жена рационализатор.

рационализаторски

вж. рационализатор

рационализация

мн. рационализации, ж. Усъвършенстване на машина, производствен процес, дейност и др. , за да станат по-рационални, по-целесъобразни, по-икономични; подобрение.

рационализирам

рационализираш, несв. и св.; Какво. Правя рационализация; усъвършенствам, подобрявам. Рационализирахме процеса.

рационализъм

м., само ед. Философско направление, което се противопоставя на емпиризма, като признава разума за единствен и достатъчен критерий за познанието.

рационалист

мн. рационалисти, м. Привърженик на рационализма.

рационалистичен

рационалистична, рационалистично, мн. рационалистични, прил.
1. Който се отнася до рационализъм.
2. Основан на разума; разумен, рационален.

рационалистически

рационалистическа, рационалистическо, мн. рационалистически, прил. Рационалистичен.

рационалистка

мн. рационалистки, ж. Жена рационалист.

рационалност

вж. рационален

рача

рачиш, мин. св. рачих и рачих, мин. прич. рачил и рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен.

рачел

м., само ед. Сгъстен чрез преваряване гроздов (или друг плодов) сок с късчета тикви, дюли и др. в него; петмез.

рачешки

нареч. Рачешката.

рачи

вж. рак

рая

ж., само ед. ист. Немохамеданското население, което е покорено от турците и включено в границите на Турската империя.

ре

ср., само ед. Вторият тон от нотната стълбица и знакът за него.

ре-

представка. В състава на думи ___със значение повторение или връщане обратно, назад, напр. реваксинация, реекспорт, реинфекция, реконструкция, рекомунизация; реимунизирам, реконструирам, реорганизирам._

реабилитация

ж., само ед.
1. Възстановяване на авторитета и достойнството на някого.
2. Спец. Заличаване на присъда, свързано с възстановяване на граждански права.

реабилитирам

реабилитираш, несв. и св.; Кого. Правя реабилитация. Реабилитираха го след смъртта му, но каква полза.

реагирам

реагираш, несв. и св.
1. Спец. Влизам в химическа реакция.
2. Правя съответстваща на някакъв външен дразнител реакция. Окото не реагира на светлина.
3. Прен. Противопоставям се, опълчвам се, противодействам, възпротивявам се. Никой не реагира на тези лъжи.същ. реагиране, ср.

реагиране

вж. реагирам

реактив

м., само ед. Спец.
1. Вещество, което служи за откриване или определяне на други вещества.
2. Вещество, което служи за получаване на други вещества.

реактивен

реактивна, реактивно, мн. реактивни, прил.
1. Който се отнася до реактив.
2. При който се създава реакция между силата на тягата и продуктите от горящото с голяма скорост топливо; ракетен. Реактивен двигател. Реактивно движение. Реактивен самолет.същ. реактивност, реактивността, ж.

реактивност

вж. реактивен

реактор

мн. реактори, (два) реактора, м.
1. Спец. В химията — съд за провеждане на реакции със специални приспособления за загряване, охлаждане и др.
2. Спец. Устройство за получаване на атомна енергия при контрол на протичащите реакции.

реакционен

вж. реакция

реакционер

мн. реакционери, м. Човек, който води реакционна политика или който е неин привърженик.прил. реакционерски, реакционерска, реакционерско, мн. реакционерски.

реакционерка

мн. реакционерки, ж. Жена реакционер.

реакция

мн. реакции, ж.
1. Действие, което е отговор на външно дразнение, предизвикано е отвън; реагиране. Човек с бързи реакции.
2. Обикн. ед. Рязка промяна на физическото или психическото здраве на човека.
3. Спец. Встъпване във взаимодействие на две вещества, при което в резултат се получава ново вещество. Химическа реакция. ж., само ед.
1. Икономическа и политическа съпротива на господстващите срещу революционните движения и обществения прогрес.
2. Всички привърженици на такова обществено поведение.прил. реакционен, реакционна, реакционно, мн. реакционни.

реален

реална, реално, мн. реални, прил.
1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обективен, истински. Реален факт.
2. Който е съобразен с действителното състояние на нещата, с действителните нужди, възможности и др. Реално желание. Реален бюджет. Реална политика. Реална цена. Реален курс на долара.

реализация

мн. реализации, ж. Осъществяване, изпълнение; реализиране.

реализирам

реализираш, несв. и св.; Какво. Осъществявам, извършвам, изпълнявам, провеждам, прилагам. Реализирам мечтите си. Реализирам пътуване из Европа. Реализирам печалби.същ. реализиране, ср.

реализиране

вж. реализирам

реализъм

м., само ед.
1. Разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителността връзки, факти и др.
2. В изкуството — метод за пресъздаване на действителността такава, каквато е, с нейните типични черти. Критически реализъм.

реалии

книж. Предмети на материалната култура.език._ Думи, означаващи предмети, понятия или явления, характерни за бита, историята, културата и начина на живот на даден народ.
реалист
мн. реалисти, м.
1. Човек, който гледа реално на нещата, който се съобразява с действителността.
2. Последовател на реализма (във 2 знач. ).
реалистичен
реалистична, реалистично, мн. реалистични, прил.
1. Реален, обективен. Реалистичен поглед върху проблемите.
2. Който се отнася до реализъм (във 2 знач. ). Реалистичен образ.
реалистически
реалистическа, реалистическо, мн. реалистически, прил. Реалистичен.
реалистка
мн. реалистки, ж. Жена реалист.
реалност
реалността, мн. реалности, ж.
1. Действителност. Съвременна реалност.
2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Реалностите на живота.
реанимация
ж., само ед. Възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществява със специална апаратура и в специално помещение.
реанимирам
реанимираш, несв. и св.
1. Кого, какво. Подлагам на реанимация; възстановявам, възраждам, оживявам.
2. Подлагам се на реанимация; възстановявам се, възраждам се.
ребрен
вж. ребро
ребрест
ребреста, ребресто, мн. ребрести, прил. Който има големи, ярко очертани ребра.
ребро
мн. ребра, ср.
1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека.
2. Прен. Склон на планина.
3. Прен. Предмет, който наподобява по форма такава кост. Ребро на радиатор.прил. ребрен, ребрена, ребрено, мн. ребрени.
• Броят ми се ребрата. — Много съм слаб.
ребус
мн. ребуси, (два) ребуса, м.
1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус.
2. Кръстословица.
3. Прен. Нещо, което трудно се разбира.
рев
ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване.
рева
ревеш, мин. св. ревах, мин. прич. ревал, несв.
1. За животно — издава протяжен силен вик. Лъвът реве.
2. Плача с глас. Престани да ревеш.
3. Прен. Надавам силен дрезгав вик; крещя, викам. Реве като заклан.
4. Прен. Издавам силен и дълготраен шум; пищя. Бурята реве.същ. реване, ср.
реваксинация
ж., само ед. Повторна ваксинация.
реваксинирам
реваксинираш, несв. и св.; Кого, какво. Повторно ваксинирам.
ревалоризация
ж., само ед. Спец. В банковото дело — официално увеличаване паритета на съответна валута спрямо другите валути.
реване
мн. реванета, ср. Вид сиропиран тестен сладкиш.
реванш
м., само ед.
1. Отплата, възвръщане, възмездие, отмъщение. Търся реванш.
2. В спорта — възможност за победения да спечели в една повторна игра. Мач реванш.
реваншизъм
м., само ед. Политика, която се стреми към нова борба, битка, война след претърпяно поражение.
реванширам се
реваншираш се, несв. и св. Отплащам се, възвръщам (за) услуга, помощ и др.
реваншист
мн. реваншисти, м. Привърженик на реваншизма.прил. реваншистки, реваншистка, реваншистко, мн. реваншистки.
реваншистка
мн. реваншистки, ж. Жена реваншист.
реваншистки
вж. реваншист
реввам
ревваш, несв. и ревна, св. Внезапно започвам да рева, надавам рев.
ревен
Билка. , многогодишно тревисто растение с късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо. Приосновните листа са с дълги до 30 см дръжки, стъбловите са с по-къси дръжки, а най-горните са почти приседнали. Листната петура на приосновните листа достига до 75 см в диаметър, в очертание с широко яйцевидна, дланевидно разделена на 5—7 дяла. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличести съцветия. Околоцветникът е прост, венчевиден, шестделен. Тичинките са 9. Плодът е триръбесто широко крилато орехче. Цъфти юли—август.
ревер
мн. ревери, (два) ревера, м. Подгънат навън на гърдите край на горна дреха — сако, палто, рокля и др. Широк ревер.
реверанс
мн. реверанси, (два) реверанса, м.
1. Остар. Поклон (с приклякане) в знак на почит, уважение.
2. Прен. Обикн. мн. Прояви на почтително отношение, стигащи до подмазване. Не прави на никого реверанси.
реверсивен
реверсивна, реверсивно, мн. реверсивни, прил. Спец. Обръщаем.същ. реверсивност, реверсивността, ж.
реверсия
ж., само ед.
1. Спец. В правото — връщане имот на притежател.
2. Спец. Промяна на движението на машина в обратна посока.
ревешката
нареч. Ревешком.
ревешком
нареч. С рев. Вървя ревешком.
ревизионен
вж. ревизия
ревизионизъм
Всяко течение или направление за изменение и поправяне на теория, учение или споразумение. Буржуазно извращение на марксизма, което „поправя“, „ревизира“ революционните икономически, политическите и философски основи на марксовото учение, като в интерес и в полза на буржазния и капиталистически строй се отказва от революцията, социализма и диктатурата на пролетарията.
ревизирам
ревизираш, несв. и св.; Кого, какво. Правя ревизия.
ревизия
мн. ревизии, ж.
1. Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им. Финансова ревизия. Ревизия на учител.
2. Проверка, за да се отстранят неизправности, да се внесат съществени изменения.прил. ревизионен, ревизионна, ревизионно, мн. ревизионни.
ревизор
мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач. ).прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски.
ревизорка
мн. ревизорски, ж. Жена ревизор.
ревизорски
вж. ревизор
ревла
мн. ревли, ж. Пренебр. Ревлива жена.
ревлив
ревлива, ревливо, мн. ревливи, прил. Който много често и без повод реве, плаче. Ревливо дете.
ревльо
мн. ревльовци, м. Пренебр. Ревлив човек.
ревматизъм
м., само ед. Остро възпалително заболяване на ставите и сърдечно-съдовата система, съпроводено с отичане и остри болки.прил. ревматичен, ревматична, ревматично, мн. ревматични.
ревматичен
вж. ревматизъм
ревна
ревнеш, мин. св. ревнах, мин. прич. ревнал, св. — вж. реввам.
ревна се
ревнеш се, мин. св. ревнах се, мин. прич. ревнал се, несв. Диал. Харесвам се, нравя се.
ревнив
ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил.
1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг.
2. Който изразява ревност.
ревнивец
мн. ревнивци, м. Човек, който често проявява ревност; ревнив човек.
ревнивка
мн. ревнивки, ж. Жена ревнивец.
ревнивост
ревнивостта, само ед., ж. Ревност 1 .
ревнител
ревнителят, ревнителя, мн. ревнители, м. Човек, който проявява ревност 2 ; радетел.
ревнителка
мн. ревнителки, ж. Жена ревнител.
ревност
ревността, само ед., ж.
1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ревността му ме измъчва.
2. Разг. Завист. ревността, само ед., ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо.прил. ревностен, ревностна, ревностно, мн. ревностни.
ревностен
вж. ревност
ревнувам
ревнуваш, несв.; Кого. Изпитвам ревност 1 . Мъжът и я ревнува.
револвер
и револвер, мн. револвери и револвери, (два) револвера и револвера, м. Малко ръчно огнестрелно оръжие с въртящ се барабан за патроните.прил. револверен и револверен, револверна и револверна, револверно и револверно, мн. револверни и револверни.
револверен
вж. револвер
революционен
вж. революция
революционер
мн. революционери, м.
1. Човек, който подготвя революция, бунт и др. и/или участва в тях. Поет революционер.
2. Човек, който осъществява коренен прелом в развитието на нещо, в разбиранията на нещо; новатор.прил. революционерски, революционерска, революционерско, мн. революционерски.
революционерка
мн. революционерки, ж. Жена революционер.
революционизирам
революционизираш, несв.; Кого, какво. Подтиквам към революция, създавам революционна настройка.
революция
мн. революции, ж.
1. Насилствено осъществен коренен преврат в обществено-икономическите условия, при който се сваля от власт един режим и се установява друг. Френска буржоазнодемократична революция. Участвам в революция.
2. Прен. Коренен прелом, обрат в някаква област (обикн. в техниката, науката и културата). Революция във въздухоплаването.прил. революционен, революционна, революционно, мн. революционни.
ревю
мн. ревюта, ср.
1. Демонстриране на облекло (обикн. препоръчвано за модно) от живи модели. Модно ревю.
2. В театъра — представление, което се състои от отделни сцени (танцови, музикални и др. ), обединени от общ смисъл.
регал
мн. регали, (два) регала, м.
1. Висока чаша за бира без дръжка.
2. Спец. В печатарството — поставка за словослагателна каса при набор.
регата
мн. регати, ж. Състезание с лодки.
регенеративен
регенеративна, регенеративно, мн. регенеративни, прил. Спец. Възстановителен.
регенератор
мн. регенератори, (два) регенератора, м. Спец. Уред за запазване на топлината на вече използван нагрят въздух.
регенерация
ж., само ед. Възстановяване, създаване отново.
регент
мн. регенти, м. Временно изпълняващ монархически функции поради непълнолетие на престолонаследника или при междуцарствие.прил. регентски, регентска, регентско, мн. регентски. Регентски съвет.
регентски
вж. регент
регентствам
регентстваш, несв. Изпълнявам функцията на регент.
регентство
мн. регентства, ср.
1. Временен държавен орган в монархическа държава, който замества монарха при непълнолетие или при междуцарствие.
2. Само ед. Длъжност на регент.
3. Само ед. Период, в който има регентско управление.
регентствувам
регентствуваш, несв. Регентствам.
регион
мн. региони, (два) региона, м. Район, област.прил. регионален, регионална, регионално, мн. регионални.
регионален
вж. регион
регистратор
мн. регистратори, м.
1. Човек, който регистрира някакви факти, без да ги коментира.
2. Длъжностно лице в канцелария, което води дневник на входящите и на изходящите документи.прил. регистраторски, регистраторска, регистраторско, мн. регистраторски.
регистраторка
мн. регистраторки, ж. Жена регистратор.
регистратура
ж., само ед. Служба към едно учреждение, която извършва регистрация.
регистрационен
вж. регистрация
регистрация
мн. регистрации, ж.
1. Вписване на данни в регистър. Паспортна регистрация.
2. Отбелязване, регистриране.прил. регистрационен, регистрационна, регистрационно, мн. регистрационни.
регистрирам
регистрираш, несв. и св. ; какво.
1. Спец. Вписвам в регистър (във 2 знач. ), за да придам законност. Регистрирам брак.
2. Отбелязвам, забелязвам. Само тя регистрира този факт.
регистрирам се. — Явявам се, за да ме впишат в някакъв регистър (във 2 знач. ). Регистрирах се в хотела.
регистър
мн. регистри, (два) регистъра, м.
1. Книга за вписване на входящи и изходящи номера.
2. Списък, в който се съдържат някакви данни.
3. Спец. В музиката — степен на сила и височина на звук, издаден от човек или от музикален инструмент.
регламент
м., обикн. ед.
1. Правила за работа на държавни органи, организации и др. ; правилник.
2. Ред за провеждане на сесии, заседания и др.прил. регламентен, регламентна, регламентно, мн. регламентни.
регламентация
ж., само ед. Установяване на регламент.
регламентен
вж. регламент
регламентирам
регламентираш, несв. и св.; Какво. Установявам регламент; уреждам, узаконявам.
реглан
м., само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката.
регрес
м., само ед. Връщане назад в развитието; упадък, западане, назадничавост.прил. регресивен, регресивна, регресивно, мн. регресивни. Регресивно развитие.
регресивен
вж. регрес
регресирам
регресираш, несв. и св. Отивам към регрес, към упадък.
регресия
мн. регресии, ж. Връщане назад в развитието; регрес.
регулативен
Който направлява, който внася ред или планомерност в нещо.
регулатор
мн. регулатори, (два) регулатора, м.
1. Уред за регулиране работата на машина, инсталация и др.
2. Прен. Обикн. ед. Нещо, което регулира.
регулационен
вж. регулация
регулация
мн. регулации, ж.
1. Само ед. Внасяне, установяване на ред в някаква работа.
2. Акт за градоустройствено планиране с установяване на парцели за строителство.прил. регулационен, регулационна, регулационно, мн. регулационни.
регулирам
регулираш, несв. и св.; Какво. Правя регулация (в 1 знач. ). Регулирам уличното движение. Регулирам дейността си.
регулировчик
мн. регулировчици, м. Длъжностно лице, което регулира уличното движение.
регургитация
мед. 1. Течение в обратна посока, например през увредена сърдечна клапа.
2. Връщане на малки количества газ или течност от стомаха.
ред
редът, реда, мн. редове, (два) реда, м.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Купувам си билет за десети ред. Редове на писмо.
2. Хоризонтална ивица, пласт. Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката.
3. Само ед. Време за осъществяване на нещо. Дойде редът ми да вляза при лекаря. Ред му е да има внуци.
4. Последователност. По азбучен ред.
5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. Имам ред причини да не дойда. Написани са ред произведения на тази тема.
6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица. В този ред трябва да поставим и тяхната сватба.
7. Само ед. Правилно, установено състояние, разположение на нещо. Поддържам реда в къщата. Документите са в ред.
8. Само ед. Правила, по които се извършва нещо. По съдебен ред. Установен ред за гласуване.
9. Само ед. Строй, режим. Държавен ред.
10. Само мн. Състав. В редовете на стачниците настъпи смут.
• На дневен ред. — Който непосредствено предстои.
• Чета между редовете. — Схващам, долавям скрития смисъл.
• В реда на нещата. — Нормално, естествено (нещо).
редактирам
редактираш, несв. и св.; Какво.
1. Променям текст с цел да го направя по-добър. Редактирам статия.
2. Редактор съм на издание.
редактор
мн. редактори, м.
1. Човек, който ръководи издаването на вестник, списание, подготовката на предаване по радиото, по телевизията и др.
2. Човек, който редактира (в 1 знач. ).прил. редакторски, редакторска, редакторско, мн. редакторски.
редакторка
мн. редакторки, ж. Жена редактор.
редакторски
вж. редактор
редакционен
вж. редакция
редакция
мн. редакции, ж.
1. Само ед. Подготовка на текст за печат. Изданието ще се осъществи под редакцията на известен професор.
2. Всеки един от вариантите на редактиран текст. Окончателна редакция. Първа редакция. Няколко редакции.
3. Колектив от редактори; редколегия.прил. редакционен, редакционна, редакционна, мн. редакционни.
редея
редееш, мин. св. редях, мин. прич. редял, несв. Ставам все по-рядък. Косата ми редее.
редингот
м., обикн. ед. Вид мъжко палто до коленете с два реда копчета.
редица
мн. редици, ж.
1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици.
2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината.
3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.
редколегия
мн. редколегии, ж. Редакционна колегия.
редкопръст
редкопръста, редкопръсто, мн. редкопръсти, прил. Разг. Който не може да икономисва, да задържа пари, а обича да харчи.
редник
мн. редници, м.
1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи.
2. Разг. Човек, който не заема ръководно място в една организация; редови член.прил. реднически, редническа, редническо, мн. реднически.
редовен
редовна, редовно, мн. редовни, прил.
1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден. Редовно получавам писмата си. Редовни занятия. Редовна сесия.
2. Постоянен, непрестанен. Редовен клиент. Редовен приход.
3. Който спазва определен ред, закон, правилник. Редовен ученик.
4. Който е съобразен с определен ред, закон. Редовни документи.
5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен.същ. редовност, редовността, ж.нареч. редовно.
редови
редова, редово, мн. редови, прил. Разг. Който не изпълнява ръководна функция, а е обикновен, като множеството. Редови член.
редовно
вж. редовен
редовност
вж. редовен
редосеялка
мн. редосеялки, ж. Машина за засяване в редове.
редувам
редуваш, несв.; Какво. Правя ту едно, ту друго нещо; сменям.
редувам се. — Сменям се в определен ред с друг или с други при извършването на някаква дейност. Редуваме се на машината.
редуктор
мн. редуктори, (два) редуктора, м. Спец.
1. Механизъм, който променя оборотите при предаване на въртеливо движение от един вал на друг.
2. Уред за редуциране на налягането на течност или газ.прил. редукторен, редукторна, редукторно, мн. редукторни.
редукционен
вж. редукция
редукция
ж., само ед. Спец.
1. В химията — отнемане, отделяне на кислород от негово съединение.
2. В езикознанието — промяна в изговора на неударените гласни, която се изразява в доближаването (или в изравняването) по гласеж на широките и тесните.
3. Съкращаване. Редукция на външния дълг.прил. редукционен, редукционна, редукционно, мн. редукционни.
редут
мн. редути, (два) редута, м. Остар. Отделен окоп за самостоятелна отбрана.
редуцирам
редуцираш, несв. и св.; Какво.
1. Намалявам, съкращавам. Редуцирахме разходите.
2. Подлагам на редукция.
редя
редиш, мин. св. редих, мин. прич. редил, несв.
1. Кого, какво. Поставям в определен ред, последователност; подреждам, нареждам. Редя си книгите.
2. Какво. Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам.
3. Разг. Изговарям една след друга думи. Тъй реди той и сълзи капят от очите му.
4. Какво. Уреждам, устройвам. Редя сама живота си.
5. Разг. Плача над умрял; оплаквам, нареждам.
редя се. — Намирам се или следвам един след друг. Пред очите ми се редят картини от родния край.
режа
режеш, мин. св. рязах, мин. прич. рязал, несв.
1. Какво. Деля на части с помощта на нож или друг остър предмет. Режа хляб. Режа дърва.
2. Отделям част от цялото с помощта на нож или друг остър предмет. Режа от хляба. Режа си брадата.
3. За нож или друг остър предмет — достатъчно съм наострен, та да служа добре. Ножът не реже.
4. Остар. Отбелязвам чрез резки на дърво някакъв дълг или друго. Режа на рабош.
5. Прен. Разг. За питие — резлив съм.
6. Прен. За вятър — предизвиквам неприятен студ по кожата.
7. Прен. За силен звук — остър съм, дрезгав съм, та пронизвам. Гласът му реже.
8. Прен. Разг. Кого. Говоря остро по адрес на някого; критикувам. Започна да ги реже, както той си знае.
• Късо го (я) режи. — Говори накратко.
• Умът (ми) реже като бръснач. — Имам пъргав ум.
режиен
режийна, режийно, мн. режийни, прил.
• Режийни разноски. — Разходи за издръжка на административно-управленски апарат извън заплатите.
режим
м., обикн. ед.
1. Държавен строй (по-често за антидемократичен строй). Фашистки режим. Военен режим.
2. Определен начин на живеене и хранене, препоръчан от лекар.
3. Установен ред в някои заведения. Затворнически режим.
4. Установен ред и последователност в работа, дейност, съществуване. Дневен режим.
режисирам
режисираш, несв. и св.; Какво. Изпълнявам режисьорски функции в осъществяването на постановка, представление, предаване и др. под. Режисирам спектакъл. Режисирам урок.
режисура
ж., само ед.
1. Постановка, мизансцен.
2. Дейност на режисьор; режисьорство.
режисьор
мн. режисьори, м. Човек, който ръководи реализирането на някаква театрална постановка, филм, телевизионно предаване и др. под.прил. режисьорски, режисьорска, режисьорско, мн. режисьорски.
режисьорски
вж. режисьор
резач
мн. резачи, м. Човек, който реже или подрязва (обикн. дървета, дърва).
резачен
резачна, резачно, мн. резачни, прил. С който се реже.
резачка
мн. резачки, ж. Машина, с която се реже (обикн. дърва).
резба
мн. резби, ж.
1. Само ед. Приложно изкуство, при което се дълбае върху дърво, кост и др.
2. Произведение на това изкуство, което служи за украса.
резбар
резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова.същ. резбарство, ср.
резбарство
вж. резбар
резбовам
резбоваш, несв.; Какво. Правя резба. Резбовани тавани.
резе
мн. резета, ср. Желязна пръчка, лента, която заключва врата, порта. Дръпни резето.
резеда
ж., само ед. Бледозелен цвят.
резедав
резедава, резедаво, мн. резедави, прил. Бледозелен.
резекция
мед. Отрязване или изрязване на част от орган. Целта е радикално отстраняване на заболялата част при максимално запазване на останалата здрава част на органа.
резен
мн. резени, (два) резена, м. Отрязан къс хляб, плод, сланина или др. (обикн. с плоска форма).
резерв
мн. резерви, м.
1. Запас, откъдето се черпят нови сили, ресурси при нужда; неизползвани средства, възможности. Икономически резерв. Валутен резерв.
2. Спец. Обикн. мн. Част от войска, която се оставя да не участва в бойните действия до настъпването на решителен момент.прил. резервен, резервна, резервно, мн. резервни. Резервен вариант.
резерва
мн. резерви, ж.
1. Разг. В спортни игри — резервен играч.
2. Резерв (в 1 знач. ).
3. Този, който е предвиден за допълнително включване; резервен кандидат.
резерват
мн. резервати, (два) резервата, м. Местност, в която природните богатства и животните са под специална закрила.
резервация
мн. резервации, ж. Запазване, предварително ангажиране на места или на билети за нещо; резервиране. Резервация на маса.
резервен
резервна, резервно, мн. резервни, прил. Който е предназначен за резерв; запасен (в 1 знач. ).
резервирам
резервираш, несв. и св.; Какво. Запазвам. Резервирам маса. Резервирам хотел.същ. резервиране, ср.
резервирам се
резервираш се, несв. и св. Проявявам въздържаност, сдържаност.
резервиран
резервирана, резервирано, мн. резервирани, прил.
1. Запазен.
2. Въздържан, скептичен.същ. резервираност, резервираността, ж. (във 2 знач. )
резервиране
вж. резервирам
резервираност
вж. резервиран
резервоар
мн. резервоари, (два) резервоара, м. Място (съд, помещение и др. ), в което се съхраняват течности или газове. Резервоар на кола.прил. резервоарен, резервоарна, резервоарно, мн. резервоарни.
резервоарен
вж. резервоар
резец
мн. резци, (два) резеца, м.
1. Острие на сечиво за рязане.
2. Сечиво за рязане.
3. Прен. Преден зъб.
резигнация
ж., само ед. Примирение с положението; потиснатост.
резидент
мн. резиденти, м.
1. Дипломатически представител с по-малък ранг от посланик.
2. Таен ръководител на шпионска организация в чужда държава.
резиденция
мн. резиденции, ж. Място, където постоянно или временно пребивава държавен глава, член от правителството и др. високопоставени държавни служители.
резидуален
мед. Остатъчен, останал.
резил
м., само ед. Разг. Срам, посрамване.
резиля
резилиш, мин. св. резилих, мин. прич. резилил, несв.; Кого. Разг. Правя за срам, за резил.
резиля се. — Ставам за срам, за резил.
резитба
ж., само ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва.
резка
мн. резки, ж. Рязка.
резлив
резлива, резливо, мн. резливи, прил.
1. За нож или друго остро сечиво — който е наострен, та реже добре.
2. За питие — с леко кисел, щипещ езика вкус.
3. За вятър, студ — който като че ли реже кожата; остър, пронизващ.
4. За звук — пронизващ, пронизителен, рязък.
резолирам
резолираш, несв. и св.; Какво. Поставям, слагам резолюция. Резолирах документа.
резолюция
мн. резолюции, ж.
1. Официално взето решение по някакъв въпрос, обсъждан на конгрес, конференция и др.
2. Кратко писмено разпореждане на началник в ъгъла на документ.
резон
м., само ед. Разумно основание, право, довод, аргумент. Има резон.прил. резонен, резонна, резонно, мн. резонни. Резонен въпрос.
резонанс
м., само ед.
1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло.
2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин.
3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас.
резонатор
мн. резонатори, (два) резонатора, м. Кухо тяло или система от плоскости, които резонират.прил. резонаторен, резонаторна, резонаторно, мн. резонаторни.
резонаторен
вж. резонатор
резонен
Основателен, разумен, обоснован.
резонирам
резонираш, несв. и св. Давам резонанс; отеквам.
резултат
мн. резултати, (два) резултата, м.
1. Това, което се получава в края на някакво действие, процес, събитие; последица. Резултатите са налице.
2. Прен. Успех, постижение (обикн. в спорта). Нейните резултати са най-добри.
резултатен
резултатна, резултатно, мн. резултатни, прил. Който носи (добри) резултати; успешен, продуктивен, ефикасен, сполучлив. Резултатна игра.същ. резултатност, резултатността, ж.
резултативен
резултативна, резултативно, мн. резултативни, прил.
1. Резултатен.
2. Спец. За глаголна форма — който представя действието с неговия резултат.
резултатност
вж. резултатен
резюме
мн. резюмета, ср. Кратко изложение, в което са изведени основните положения на книга, статия, доклад и др.
резюмирам
резюмираш, несв. и св.; Какво. Правя резюме; обобщавам.
реимбурсиране
1. Връщане, възстановяване, плащане (на пари);
2. Обезщетение (към някого) за нанесени щети или загуби, или вече изразходвани пари.
МЗ иска увеличение в процента на реимбурсация на лекарствата за децата с увреждания
рейд
рейдът, рейда, мн. рейдове, (два) рейда, м. Водно пространство при входа на пристанище, където престояват или маневрират кораби. Корабът стои на рейд.
рейс
рейсът, рейса, мн. рейсове, (два) рейса, м.
1. Обикн. ед. Изминат път от някакво превозно средство (кораб, автомобил, камион и др. ) по определен маршрут.
2. Разг. Автобус, който редовно пътува по определен маршрут.прил. рейсов, рейсова, рейсово, мн. рейсови.
рейсов
вж. рейс
рейтинг
м., само ед.
1. Ранг, категория.
2. Оценка.
3. Репутация, реноме.
4. Брой на привърженици, слушатели, зрители като критерий за популярност. Висок рейтинг.
река
мн. реки, ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
• Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
• Ако е речено. — Ако е предопределено.
• Гък не рекох. —
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • Речено-сторено. Разг. Уговореното е осъществено.
• Речи го(ги). — Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
• Ще рече. — Значи, следователно.
рекапитулация
ж., само ед.
1. Кратко обобщение на нещо прочетено, извършено или казано. Да направим рекапитулация.
2. Спец. Проверка на търговски книги и сметки.
реквием
мн. реквиеми, (два) реквиема, м.
1. В католицизма — траурна заупокойна служба.
2. В музиката — траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод.
3. В литературата — лирическа творба, посветена на смъртта и проникната от елегични настроения.
реквизирам
реквизираш, несв. и св.; Какво. Правя реквизиция.
реквизит
м., само ед. Предмети, необходими за театрална постановка.
реквизитор
мн. реквизитори, м. Човек, който се грижи за реквизита в театъра.
реквизиционен
вж. реквизиция
реквизиция
ж., само ед. Във време на война — принудително изземване на храни, животни и друго имущество от населението срещу заплащане.прил. реквизиционен, реквизиционна, реквизиционно, мн. реквизиционни.
рекет
м., само ед. Изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от органите на държавната власт.
рекетьор
мн. рекетьори, м. Човек, който участва в рекет.
реклама
мн. реклами, ж.
1. Само ед. Действие, което цели популяризиране на нещо и привличане на много хора като купувачи, зрители и др. Правя реклама на филм.
2. Афиш, брошура, видеоклип и др. , с които се рекламира нещо. По телевизията има много реклами.
3. Само ед. Разпространяване на положителни сведения за някого или за нещо, за да придобие голяма известност; похвала.прил. рекламен, рекламна, рекламно, мн. рекламни.
рекламация
мн. рекламации, ж. Претенция за заплащане на обезщетение за некачествена стока.
рекламен
вж. реклама
рекламирам
рекламираш, несв. и св.
1. Кого, какво. Правя реклама; хваля, препоръчвам.
2. Какво. Правя рекламация.
реколта
ж., само ед. Събраните плодове от земеделския труд; урожай, добив. Богата реколта.
рекомунизация
ж., само ед. Процес на постепенно връщане на комунистическа партия в структурите на властта и в икономическата система.
реконвалесцентен
мед. Оздравяващ, възстановяващ се.
реконвалесценция
мед. Оздравяване, период на пълно възстановяване след прекарано заболяване.
реконструирам
реконструираш, несв. и св.; Какво. Правя реконструкция.
рекорд
мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд.
прил. рекорден, рекордна, рекордно, мн. рекордни.
рекордьор
мн. рекордьори, м. Човек, който поставя рекорди или постига рекорди.
рекордьорка
мн. рекордьорки, ж. Жена рекордьор.
рекреационен
рекреационна, рекреационно, мн. рекреационни, прил. Който е свързан с възстановяване силите на човека, изразходени в трудовия процес. Рекреационни функции.
рекреация
ж., само ед. Възстановяване на силите.
рекрудесценция
мед. Влошаване на състоянието след период на подобрение.
рексис
мед. Разкъсване на кръвоносен съд или орган.
ректален
мед. Отнасящ се до правото черво.
ректор
мн. ректори, м. Ръководител на висше учебно заведение.прил. ректорски, ректорска, ректорско, мн. ректорски.
ректорат
м., само ед. Административно ръководство на висше учебно заведение, заедно с ректора, както и сградата, в която то се помещава.
ректорски
вж. ректор
ректоскопия
мед. Ендоскопско изследване, при което се оглежда лумена на правото черво с помощта на ректоскоп.
ректоутеринен
мед. Отнасящ се до правото черво и матката.
ректум
м., само ед. Краят на дебелото черво; право черво.
рекултивация
ж., само ед. Спец. Възстановяване продуктивността на земен участък.прил. рекултивационен, рекултивационна, рекултивационно, мн. рекултивационни. Рекултивационни работи.
рекултивирам
рекултивираш, несв. и св.; Какво. Спец. Подлагам на рекултивация.същ. рекултивиране, ср.
рекултивиране
вж. рекултивирам
рекурентен
мед. Възвръщащ се, повтарящ се, появяващ се отново.
рекурсия
вж. рекурсия
релаксация
ж., само ед.
1. Спец. В медицината — почивка (като терапия).
2. Отпускане, почивка след голямо натоварване.
релапаротомия
мед. Повторно отваряне на коремната кухина.
релапс
мед. Възвръщане — поява отново на симптомите на дадено заболяване след период на подобрение, напр. възвратен тиф, малария, депресия.
релативен
релативна, релативно, мн. релативни, прил. Относителен.същ. релативност, релативността, ж.
релативизъм
м., само ед. Спец. Субективноидеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание, опирайки се на относителността на знанията.
релативист
мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма.
релативност
вж. релативен
релация
Съобщение, известие, доклад.
реле
мн. релета, ср. Електромагнитен токопрекъсвач.прил. релеен, релейна, релейно, мн. релейни.
релевантен
Термин свързан с дадена тема.
релеен
вж. реле
релеф
м., само ед.
1. Изпъкнало изображение върху плоска основа.
2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа.
3. Спец. Строеж, форма на земната повърхност. Планински релеф.
релефен
релефна, релефно, мн. релефни, прил.
1. Изпъкнал, издаден. Релефна картина.
2. Прен. Отчетлив, ясен, точен, изразителен.
религиозен
религиозна, религиозно, мн. религиозни, прил.
1. Който се отнася до религия. Религиозна музика.
2. Вярващ, набожен. Религиозен човек.същ. религиозност, религиозността, ж.
религиозност
вж. религиозен
религия
мн. религии, ж. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание.
реликва
мн. реликви, ж.
1. В църквата — вещи, мощи и др. , в които се вярва, че имат чудодейна сила.
2. Прен. Старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията. Семейна реликва.
реликт
мн. реликти, (два) реликта, м.
1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места.
2. Спец. Остатъци от черупки на организми в скалите.
3. Прен. Остатъци, останки.
релса
мн. релси, ж.
1. Стоманен тесен прът, по който се движат колелата на влак, трамвай и др.
2. Тясно метално приспособление за закачване на пердета.
3. Прен. Само мн. Път на развитие.прил. релсов, релсова, релсово, мн. релсови.
релсов
вж. релса
ремарка
мн. ремарки, ж.
1. Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса.
2. Бележка, пояснение.
ремарке
мн. ремаркета, ср. Кола без мотор, която се прикачва към друга, за да бъде теглена. Камион с ремарке.
реми
мн. ремита, ср. Равен резултат в игра на шах.
реминисценция
мн. реминисценции, ж.
1. Смътен спомен.
2. В литературата — несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук.
ремисия
мед. Временно намаляване или изчезване на симптомите на дадено заболяване.
ремитентен
мед. Временно затихващ, характеризиращ се с периоди на отслабване и усилване на симптомите на болестта, напр. ремитиращо трескаво състояние — febris remittens.
ремонт
м., само ед. Възстановяване, поправяне и поддържане в изправност на нещо. Ремонт на кола. Основен ремонт.прил. ремонтен, ремонтна, ремонтно, мн. ремонтни.
ремонтен
вж. ремонт
ремонтирам
ремонтираш, несв. и св.; Какво. Правя ремонт; поправям.
ремък
мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък на раница.прил. ремъчен, ремъчна, ремъчно, мн. ремъчни.
ремъчен
вж. ремък
ренде
мн. рендета, ср.
1. Дърводелско сечиво с острие за изглаждане на плоскости.
2. Готварски уред с дупчици за стъргане на дребно на зеленчуци, сирене и др.
рендосам
рендосаш, св. — вж. рендосвам.
рендосвам
рендосваш, несв. и рендосам, св.; Какво.
1. Правя да стане гладка някаква дървена повърхност.
2. Разг. Стържа зеленчуци, сирене и др.
ренегат
мн. ренегати, м. Човек, който се е отрекъл от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника; отстъпник, изменник.прил. ренегатски, ренегатска, ренегатско, мн. ренегатски.същ. ренегатство, ср.
ренегатски
вж. ренегат
ренегатство
вж. ренегат
ренесанс
м., само ед.
1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV — ХVI в. ), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане.
2. Архитектурен стил от тази епоха.
3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс.прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
ренесансов
вж. ренесанс
реноме
мн. реномета, ср. Обществено мнение, оценка за някого; репутация.
реномиран
реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен.
рента
ж., обикн. ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал.
рентабилен
рентабилна, рентабилно, мн. рентабилни, прил. Който носи добри доходи; доходоносен, доходен.същ. рентабилност, рентабилността, ж.
рентабилност
Банков термин: относителен показател за ефективността на производството, изразяващ степента на доходност на произвежданата продукция.
рентген
м., обикн. ед. Апарат за проникване в непрозрачни предмети (обикн. в човешкото тяло за преглед или за лечение) с помощта на специални лъчи.прил. рентгенов, рентгенова, рентгеново, мн. рентгенови. Рентгенов апарат. Рентгенови лъчи.
рентгенов
вж. рентген
рентгенограма
мн. рентгенограми, ж. Спец. Снимка с помощта на рентгенови лъчи.
рентгенолог
мн. рентгенолози, м. Лекар, специалист по рентгенология.
рентгенология
ж., само ед. Наука, която изучава рентгеновите лъчи и тяхното приложение в медицината, биологията и др.
рентгенотерапия
ж., само ед. Лечение, терапия с рентгенови лъчи.
рентиер
мн. рентиери, м. Човек, който се издържа от рента.прил. рентиерски, рентиерска, рентиерско, мн. рентиерски.
рентиерка
мн. рентиерки, ж. Жена рентиер.
рентирам се
рентираш се, несв. и св. Докарвам, донасям печалби.
реорганизатор
мн. реорганизатори, м. Човек, който извършва реорганизация.
реорганизаторка
мн. реорганизаторки, ж. Жена реорганизатор.
реорганизация
мн. реорганизации, ж. Повторно организиране; преустройство, преобразуване, обновяване.
реорганизирам
реорганизираш, несв. и св.; Какво. Извършвам реорганизация; преустройвам, преобразувам, променям, обновявам. Реорганизираха дейността си.
реостат
мн. реостати, (два) реостата, м. Спец. Уред за плавно или стъпаловидно изменение на електрическото съпротивление с цел да се регулира напрежението или силата на тока.
реотан
мн. реотани, (два) реотана, м.
1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели.
2. Жица от такава сплав.
3. Разг. Жицата, заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха.прил. реотанов, реотанова, реотаново, мн. реотанови.
репарации
само мн. Обезщетение за нанесени щети по време на война, което победените изплащат на победителите.прил. репарационен, репарационна, репарационно, мн. репарационни.
репарационен
вж. репарации
репарирам
репарираш, несв. и св.; Какво. Поправям, възстановявам.
репатрирам
репатрираш, несв. и св.; Кого. Връщам в отечеството (бежанци, пленници и др. ).
репей
репеят, репея, мн. репеи, (два) репея, м. Бурен с едри листа и топчести бодливи семена, които лесно полепват за дрехи, козина и др.
репер
Геодезически знак, който служи като изходна точка при измервания, нивелиране или нанасяне на точки и линии от план на местността.
репертоар
м., само ед.
1. Съвкупност от пиесите, които се играят от един театрален състав през един сезон.
2. Съвкупност от ролите на един артист или от музикалните произведения, които се изпълняват от един артист.прил. репертоарен, репертоарна, репертоарно, мн. репертоарни. Репертоарен план.
репертоарен
вж. репертоар
репетирам
репетираш, несв. и св. Правя репетиция.
репетитор
мн. репетитори, м.
1. Остар. Човек, който помага на ученик да си подготви уроците.
2. Човек, който провежда репетиция. Репетитор на състав.прил. репетиторски, репетиторска, репетиторско, мн. репетиторски.
репетиционен
вж. репетиция
репетиция
мн. репетиции, ж. Разучаване чрез повторение на изпълнението на постановка, концерт, танц и др.прил. репетиционен, репетиционна, репетиционно, мн. репетиционни. Репетиционна зала.
• Генерална репетиция. — Последно изпълнение преди премиерата (обикн. с покана на подбрани зрители).
репица
ж., само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица.прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло.
репичка
мн. репички, ж. Вид дребна пролетна ряпа за салата (обикн. с червен цвят). Вкусни репички.
реплика
мн. реплики, ж.
1. Кратък отговор или забележка, които съдържат възражение на нещо казано (обикн. от оратор). Реплика от място.
2. Спец. Част от диалога в театрална пиеса, която е изпълнена от актьор между две чужди изказвания. Помниш ли си всички реплики?
репонибилен
мед. Наместващ се, поддаващ се на наместване, напр. херния.
репортаж
мн. репортажи, (два) репортажа, м. Кратко журналистическо описание на събития, прояви, мероприятия и др. Репортаж от мястото на събитието.прил. репортажен, репортажна, репортажно, мн. репортажни.
репортажен
вж. репортаж
репортер
мн. репортери, м. Сътрудник на вестник, списание, радио, телевизия, който е изпратен на мястото на събитието, за да го отрази, да направи репортаж.
репортерка
мн. репортерки, ж. Жена репортер.
репортьор
мн. репортьори, м. Остар. Репортер.
репортьорка
мн. репортьорки, ж. Остар. Репортерка.
репрезентативен
репрезентативна, репрезентативно, мн. репрезентативни, прил. Представителен.същ. репрезентативност, репрезентативността, ж.
репрезентирам
репрезентираш, несв. и св.; Кого, какво. Представям, представлявам.
репресалии
само мн. Спец. Репресивни мерки, които се налагат на една страна от други държави в отговор на противоправни действия от нейна страна.
репресивен
репресивна, репресивно, мн. репресивни, прил. Който има за цел насилствено да прекъсне, да предотврати нещо; наказателен.същ. репресивност, репресивността, ж.
репресирам
репресираш, несв. и св.; Кого, какво. Подлагам на репресии; потискам, тиранизирам.
репресия
мн. репресии, ж. Наказателна мярка от държавни органи; санкция, потискане.
реприз
м., само ед.
1. Спец. В музиката — повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част.
2. Мрежесто изкърпване (за бельо, чорап и др. ).
реприза
ж., само ед. Реприз.
репродуктор
мн. репродуктори, (два) репродуктора, м.
1. Високоговорител.
2. Човек, който прави репродукции.
репродукционен
вж. репродукция
репродукция
мн. репродукции, ж.
1. Само ед. Възпроизвеждане, пресъздаване.
2. Картина, фотография и др., възпроизведени (и размножени) чрез печат или снимка.

прил. репродукционен, репродукционна, репродукционно, мн. репродукционни. Репродукционен апарат.
репродуцирам
репродуцираш, несв. и св.; Какво. Правя репродукция; възпроизвеждам.
република
мн. републики, ж.
1. Само ед. Форма на управление, при която държавните органи са изборни за определен срок.
2. Държава с такова управление.прил. републикански, републиканска, републиканско, мн. републикански.
републиканец
мн. републиканци, м.
1. Привърженик на републиката като форма на управление.
2. Член на републиканска партия.прил. републикански, републиканска, републиканско, мн. републикански.
републикански
вж. република
репутация
ж., само ед. Обществено мнение или оценка за някого; реноме. Лоша репутация.
репча се
репчиш се, мин. св. репчих се и репчих се, мин. прич. репчил се и репчил се, несв. Разг. Перча се, надувам се, заплашвам. Стига си се репчил!
реса
мн. реси, ж.
1. Еднополово гроздовидно съцветие на някои растения. Реса на орех.
2. Съцветие на лоза.
3. Царевична свила.
3. Само мн. Ресни.
ресна
мн. ресни, ж. Снопче нишки за украса, привързани в единия край, или отделна нишка, висулка за украса. Ресни на шал.
реснар
реснарят, реснаря, мн. реснари, м. Занаятчия, който прави ресни (за мебели, завеси и др. ).
реснат
ресната, реснато, мн. реснати, прил. Който е с ресни.
ресница
мн. ресници, ж. Обикн. мн. Немного дълги косъмчета по края на клепача които предпазват окото; мигли.
ресор
мн. ресори, (два) ресора, м. Еластично приспособление в превозно средство, което смекчава удари, вибрации; пружина.прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни. м., обикн. ед. Област на дейност, на компетентност. Отговарям за този ресор.прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни.
ресорен
вж. ресор
респект
м., само ед. Уважение, почит, почитание, страхопочитание. Обръщам се с респект към някого. Внушавам респект.
респективен
респективна, респективно, мн. респективни, прил. Съответстващ, отговарящ, съответен.нареч. респективно.
респективно
вж. респективен
респектирам
респектираш, несв. и св.; Кого. Внушавам, предизвиквам респект, уважение. Думите му ме респектираха.
реставратор
мн. реставратори, м.
1. Човек, който реставрира или се стреми към реставрирането на нещо.
2. Специалист по възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата.прил. реставраторски, реставраторска, реставраторско, мн. реставраторски.
реставраторка
мн. реставраторки, ж. Жена реставратор.
реставраторски
вж. реставратор
реставрация
ж., само ед.
1. Възстановяване (на свален политически строй, режим).
2. Възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата със стремеж да се възвърне първоначалният им вид.
реставрирам
реставрираш, несв. и св.; Какво. Правя реставрация.
реституирам
реституираш, несв. и св.; Какво. Правя реституция.
реституция
ж., само ед. Възстановяване на права върху насилствено отнета собственост.
ресто
1. Същ. , ср. , само ед. Остатък от сума след плащане. Дай му рестото!
2. Нареч. Разг. Обратно, назад.
ресторант
мн. ресторанти, (два) ресторанта, м. Заведение за обществено хранене със сервитьор. Отивам да ям на ресторант.прил. ресторантски, ресторантска, ресторантско, мн. ресторантски.
ресторантски
вж. ресторант
рестриктивен
рестриктивна, рестриктивно, мн. рестриктивни, прил. Ограничителен.
рестрикция
мн. рестрикции, ж. Ограничение.
ресурси
само мн. Запас от средства, от природни богатства; източник.
ретардация
Забавяне на развръзката в художествено произведение.
ретенция
мед. Задържане, напр. ретенция на урина.
ретикулоцит
мед. Незрял еритроцит, който в периферната кръв завършва своето развитие и се превръща в еритроцит. Референтните стойности са 4-14 ‰.
ретикулум
мед. Фина мрежа, образувана от ретикуларните влакна и израстъците на ретикуларните клетки.
ретина
ж., само ед. Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите.
ретинит
мед. Възпаление на ретината.
ретинопатия
мед. Общ термин за заболявания на ретината, напр. диабетна ретинопатия, централна серозна ретинопатия и др.
ретиноскопия
мед. вж. скиаскопия
ретора
вж. реторта
реторика
ж., само ед.
1. Теория на красноречието, на ораторското изкуство.
2. Прен. Пренебр. Претрупване на фразата, което води до безсъдържателност.
реторичен
реторична, реторично, мн. реторични, прил.
1. Който се отнася до реторика; красноречив.
2. Прен. Надут, претрупан, безсъдържателен.
• Реторичен въпрос. — Въпрос, който съдържа в себе си и отговора.
реторически
реторическа, реторическо, мн. реторически, прил. Реторичен.
реторта
мн. реторти, ж. Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити.
ретракция
мед. Свиване, сбръчкване, отдръпване.
ретранслатор
мн. ретранслатори, (два) ретранслатора, м. Станция за ретранслация.
ретранслация
ж., само ед. Спец. Препредаване на радио- или телевизионна програма.
ретранслирам
ретранслираш, несв. и св.; Какво. Препредавам.
ретро-
Първа съставна част на сложни думи със значение назад, отзад, напр. ретромузика, ретромода и др.
ретроаурикуларен
мед. Задушен, разположен зад ухото.
ретробулбарен
мед. Разположен зад очната ябълка.
ретроверзия
мед. Наклоняване назад, напр. ретроверзия на матката.
ретрогнатия
мед. Зъбно-челюстна деформация — изместване на горната или долната челюст по-назад от нормалното положение.
ретрограден
ретроградна, ретроградно, мн. ретроградни, прил. Който е против напредъка, прогреса; назадничав.същ. регроградност, ретроградността, ж.
ретрокардиален
мед. Намиращ се зад сърцето.
ретромандибуларен
мед. Намиращ се зад долната челюст.
ретромода
ж., само ед. Актуализирана стара мода или елементи от нея.
ретроперитонеален
мед. Разположен в ретроперитонеалното пространство, т. е. между париеталния перитонеум и задната коремна стена.
ретропозиция
мед. Изместване назад от нормалното положение на орган, напр. матка, без ретроверзия или ретрофлексия.
ретроспективен
ретроспективна, ретроспективно, мн. ретроспективни, прил. В който се прави ретроспекция. Ретроспективна изложба.
ретроспекция
ж., обикн. ед.
1. Връщане назад, в миналото, за да се направи преглед.
2. Спец. Художествен похват, при който героят се връща в миналото, за да се обясни сетнешно поведение, характер.
ретростернален
мед. Разположен зад гръдната кост, напр. ретростернална болка.
ретроутеринен
мед. Намиращ се зад матката.
ретрофарингеален
мед. Разположен зад фаринкса, напр. ретрофарингеален абсцес.
ретроцекален
мед. Разположен зад сляпото черво (цекум), напр. ретроцекален апендикс.
ретуш
м., само ед. Ръчно поставени сенки на негатив или снимка.
ретуширам
ретушираш, несв. и св.; Какво.
1. Ръчно поставям сенките на негатив, снимка и др.
2. Прен. Смекчавам недостатъци.същ. ретуширане, ср.
ретуширане
вж. ретуширам
ретушировка
ж., само ед. Ретуширане.
рефер
мн. рефери, м. Съдия на спортно състезание.прил. реферски, реферска, реферско, мн. реферски. Реферски сигнал.
реферат
мн. реферати, (два) реферата, м.
1. Доклад за осведомяване, обучаване на слушатели; сказка, беседа.
2. Кратко научно съобщение.
референдум
мн. референдуми, (два) референдума, м. Пряко допитване до народа, който чрез гласуване трябва да изрази мнението си по важен държавен въпрос.
референт
мн. референти, м.
1. Длъжностно лице в учреждение, което дава съвет, мнение или прави доклади по определени въпроси.
2. Докладчик.
референции
само мн. Препоръки, сведения, отзиви за някого или за нещо.
реферирам
реферираш, несв. и св.
1. Изнасям доклад, реферат, сказка; докладвам, обсъждам.
2. Съдийствам спортно състезание.
реферски
вж. рефер
рефлекс
мн. рефлекси, (два) рефлекса, м.
1. Непреднамерено реагиране на организма в отговор на външно влияние при участие на централната нервна система.
2. Отражение.
• Безусловен рефлекс. — Вроден рефлекс.
• Условен рефлекс. — Придобит рефлекс.прил. рефлексен, рефлексна, рефлексно, мн. рефлексни.прил. рефлексивен, рефлексивна, рефлексивно, мн. рефлексивни.
рефлексен
вж. рефлекс
рефлексивен
вж. рефлекс
рефлексия
мн. рефлексии, ж.
1. Отражение.
2. Размишление; мисъл, предизвикана от нещо.
рефлектирам
рефлектираш, несв. и св.
1. Отразявам светлинни или звукови вълни.
2. Реагирам, проявявам рефлекс по отношение на външен дразнител.
рефлектор
мн. рефлектори, (два) рефлектора, м.
1. Вдлъбнато метално или стъклено огледало, което отразява светлинни лъчи, като ги насочва в определена посока.
2. Лампа с вдлъбнато огледало в дъното, за да насочва светлината в определена посока. Автомобилен рефлектор.
рефлукс
мед. Обратно течение, връщане обратно, напр. на кръв през митралната клапа при митрална инсуфициенция, на стомашен сок в хранопровода и др.
реформа
мн. реформи, ж. Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро. Реформа в образованието.прил. реформен, реформена, реформено, мн. реформени.
реформатор
мн. реформатори, м. Човек, който реформира; преобразовател, модернизатор, новатор.прил. реформаторски, реформаторска, реформаторско, мн. реформаторски.
реформаторка
мн. реформаторки, ж. Жена реформатор.
реформаторски
вж. реформатор
реформен
вж. реформа
реформизъм
полит._ Философски възгледи и социално-полотическо движение зая частни реформи в рамките на дадено общество, търсещо взаимодействието и сътрудничеството на различните социални групи и класи. Течение в международното работническо и социалистическо движение, противопоставящо се на крайната революционност на болшевизма.
реформирам
реформираш, несв. и св.; Какво. Правя реформи; преобразувам, преустроявам, обновявам, реконструирам.
рефрактерен
мед. 1. Упорит (за болест), неподатлив, трудно лечим.
2. Невъзприемчив.
рефракция
мед. Пречупване на светлинните лъчи при преминаване от една оптична среда в друга, пречупвателна сила на окото.
рефрен
мн. рефрени, (два) рефрена, м. Думи или стихчета, които се повтарят след всеки куплет на песен; припев.
рехабилитатор
мн. рехабилитатори, м. Медицинско лице, което се занимава с рехабилитация.
рехабилитация
ж., само ед. Комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др. ), с които се възстановява нормалното състояние на организма след заболяване.
рехав
рехава, рехаво, мн. рехави, прил.
1. Рядък, несбит, нестегнат. Рехава плетка. Рехава плитка.
2. Пухкав. Рехава коса.същ. рехавост, рехавостта, ж.
рехавост
вж. рехав
рецензент
мн. рецензенти, м. Човек, който прави рецензия.прил. рецензентски, рецензентска, рецензентско, мн. рецензентски.
рецензентка
мн. рецензентки, ж. Жена рецензент.
рецензирам
рецензираш, несв. и св.; Какво. Правя рецензия.
рецензия
мн. рецензии, ж. Писмена преценка за стойността, качеството на научен труд, художествено произведение, театрална постановка, изложба, филм и др. , съдържаща анализ.
рецепта
мн. рецепти, ж.
1. Писмено назначаване на лекарства с указания за приложението им.
2. Указание за приготвянето на ястия, сладкиши, консерви и др.
рецептивен
Възприемчив.
рецептор
мн. рецептори, (два) рецептора, м. Спец.
1. Крайни образувания на нервни влакна, които възприемат дразненията отвън и ги предават на централната нервна система.
2. Уред за получаване на сигнали в телеграф; приемник.
рецепция
мн. рецепции, ж.
1. Само ед. Възприемане на чужди културни и политически форми в обществото.
2. Служба, която оформя документите на пребиваващите в хотел и ги разпределя по стаи. Попитах на рецепцията за телефон.
рецесивен
Който е с признаци на изчезване.
рецесия
ж., само ед.
1. Период на временно спадане на производството, увеличаване на безработицата и др. в резултат на продължителна инфлация; упадък.
2. Спец. Бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма.прил. рецесивен, рецесивна, рецесивно, мн. рецесивни.
рецесус
мед. Вдлъбнатина, ямка, джоб, улей, напр. субдиафрагмален, субхепатален, ретроцекален рецесус и др.
рецидив
мн. рецидиви, (два) рецидива, м.
1. Повторение на явление.
2. Повторение на еднотипни престъпления от един и същи човек.
3. Възвръщане на болест, след като (уж) е приключила.
рецидивизъм
м., само ед. Повтаряне на еднотипни явления.
рецидивист
мн. рецидивисти, м. Престъпник, който извършва еднотипни престъпления.
рецидивистка
мн. рецидивистки, ж. Жена рецидивист.
реципиент
мед. Приемател на клетки, тъкани или органи от донор при трансплантация, на кръв при кръвопреливане.
реципрочен
реципрочна, реципрочно, мн. реципрочни, прил. Взаимен, съотносителен.
рецитал
мн. рецитали, (два) рецитала, м.
1. Самостоятелен концерт на един изпълнител.
2. Изпълнение на подбрани и подредени тематично откъси от художествени произведения.
рецитатор
мн. рецитатори, м. Човек, който рецитира; декламатор.прил. рецитаторски, рецитаторска, рецитаторско, мн. рецитаторски.
рецитаторка
мн. рецитаторки, ж. Жена рецитатор.
рецитаторски
вж. рецитатор
рецитация
ж., само ед. Изразително изпълнение на художествени творби на глас; рецитиране, декламиране.
рецитирам
рецитираш, несв. и св.; Какво. Чета или изпълнявам наизуст отчетливо, ясно, изразително художествени творби пред слушатели; декламирам.
реч
речта, мн. речи, ж.
1. Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово. Подготвям реч. Поздравителна реч. Защитна реч.
2. Само ед. Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор. Неразбираема реч.
3. Само ед. Звучащ език. Родна реч. Българска реч.
4. Разг. Дума, изказ.прил. речев, речева, речево, мн. речеви.
речев
вж. реч
речен
речна, речно, мн. речни, прил.
1. Който се отнася до река. Речно корито. Речно дъно.
2. Който се намира в река. Речни камъни. Речна лодка. Речен кораб.
речитатив
м., обикн. ед. Говорене, рецитиране в пеенето и част от произведение, която се изпълнява по този начин.прил. речитативен, речитативна, речитативно, мн. речитативни.
речитативен
вж. речитатив
речник
мн. речници, (два) речника, м.
1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един човек и др. Имаш богат речник. Речникът на Ботев.
2. Книга, в която са подредени по азбучен ред думи, за да бъдат изтълкувани, преведени на друг език и др. Преводен речник. Многотомен речник. Правоговорен речник. Речник на езика на Христо Ботев.

прил. речников, речникова, речниково, мн. речникови. Речникова статия.
речников
вж. речник
речовит
речовита, речовито, мн. речовити, прил. Разг. Приказлив, сладкодумен, бъбрив.същ. речовитост, речовитостта, ж.
речовитост
вж. речовит
реша
решиш, мин. св. ресах и реших, мин. прич. ресал и решил, несв.; Кого, какво. Оправям заплетена коса, козина, като прокарвам гребен през тях. Реша детето. Реша опашката на коня.
реша се. — Реша себе си. решиш, мин. св. реших, мин. прич. решил, св. — вж. решавам.
решавам
решаваш, несв. и реша, св.
1. Намислям какво да направя, как да постъпя. Реших да се откажа от пеенето.
2. Какво. Намирам правилния отговор, изход; разгадавам, разрешавам. Решавам задачи. Реших загадката. Реших кръстословицата.
3. За някакъв орган на управление — постановявам. Съдът реши да отложи заседанието.
решавам се/реша се. — Осмелявам се, дръзвам, престрашавам се, посмявам. Реших се да изляза от къщи въпреки заплахите.същ. решаване, ср.
решаване
вж. решавам
решен
решена, решено, мн. решени, прил. Който се е решил, осмелил се е. При такива обстоятелства човек е решен на всичко.
решение
мн. решения, ср.
1. Само ед. Решаване. Решението е трудно.
2. Заключение, извод от нещо. Не стигнахме до конкретно решение.
3. Постановление. Съдебно решение.
4. Път за решаване, разгадаване на нещо. Грешката е в решението, а не в отговора.
решетар
решетарят, решетаря, мн. решетари, м. Майстор на решета.
решетарка
мн. решетарки, ж. Жена решетар. Циганка решетарка.
решетест
решетеста, решетесто, мн. решетести, прил. Който има дупки като на решето или има решетка. Решетеста лъжица. Решетест прозорец.
решетка
мн. решетки, ж. Приспособление от кръстосани метални, дървени или др. пръчки, което обикновено се поставя на прозорец. Декоративна решетка.
• Зад решетките. — В затвора.
решето
мн. решета, ср. Съд с дъно на дупки, с помощта на който се пресява, прецежда.
• Направям на решето. — Надупчвам, прострелвам нагъсто.
• Ставам на решето. — Надупчен съм, прострелян съм нагъсто.
решетъчен
решетъчна, решетъчно, мн. решетъчни прил. Решетест.
решимост
решимостта, само ед., ж. Смелост, решителност.
решителен
решителна, решително, мн. решителни, прил.
1. Който е твърд в следването на решенията си, не се колебае; смел, храбър, дързък, мъжествен. Решителен човек.
2. Който е изпълнен с твърдост, непоколебимост, непреклонност. Решителен жест.
3. Който не търпи възражения; категоричен.
4. Най-важен за решението на някакъв проблем; решаващ. Решителна битка. Решителна стъпка.същ. решителност, решителността, ж.нареч. решително.
решителност
вж. решителен
рея се
рееш се, мин. св. рях се и реях се, мин. прич. рял се и реял се, несв.
1. Ходя безцелно; скитам, блуждая, лутам се, бродя.
2. За птица, знаме и др. — движа се плавно във въздуха.
3. За поглед — блуждая.
риба
мн. риби, ж.
1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле. Речна риба. Вкусна риба.
2. Зодиакално съзвездие (м. февруари — март).
• Дребна риба. — Незначителен човек в определена област.
• Едра риба. — Богат, важен, заемащ отговорно място човек.
• Като риба във вода. — Много добре, отлично.
• Като риба на пясък (сухо). — Много зле.
• Ловя риба в мътна вода. — Възползвам се от неуредици, бъркотии.
• Ни рак, ни риба. — Нещо неопределено, което не може да се характеризира, класифицира.
рибар
рибарят, рибаря, мн. рибари, м. Човек, който лови риба и/или я продава.прил. рибарски, рибарска, рибарско, мн. рибарски. Рибарски принадлежности. рибарът, рибара, мн. рибари, (два) рибара, м. Подобна на щъркел прелетна блатна птица, която се храни с риба.
рибарка
мн. рибарки, ж.
1. Жена рибар 1 . 2. Съпруга на рибар 1 .
рибарник
мн. рибарници, (два) рибарника, м. Място за изкуствено развъждане на риби.
рибарски
вж. рибар
рибен
рибена, рибено, мн. рибени, прил.
1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле.
2. Който се добива от риба или се прави от риба. Рибено масло. Рибена консерва.
рибешки
рибешка, рибешко, мн. рибешки, прил. Който е като на риба. Рибешка миризма.
риби
рибя, рибе, мн. риби, прил. Разг. Рибен.
рибица
мн. рибици, ж. Ивица крехко месо покрай гръбнака; филе. Осолихме рибиците.
рибник
мн. рибници, (два) рибника, м.
1. Печена в тава риба с ориз, зеле, лук и др.
2. Покрита с тесто и опечена риба.
3. Рибарник.
риванол
м., само ед. Дезинфекцираща течност за промивка на рани, за компреси и др.
риган
м., само ед. Ароматна (планинска) билка с бледолилави цветчета, която се използва за чай и за подправка.
ригиден
мед. Твърд, вкочанен, неподвижен, неогъваем.
ригидност
Вцепененост, неподвижност.
ригоризъм
от лат. — прекалена голяма строгост при спазване на моралните принципи или правила.
рид
ридът, рида, мн. ридове, (два) рида, м. Леко издадена земна повърхност; хълм.
ридание
мн. ридания, ср. Силен шумен плач, придружен с хлипания, въздишки и оплакване. Дълбоко ридание я разтърси.
ридая
ридаеш, мин. св. ридах, мин. прич. ридал, несв. Плача с въздишки, шумно.
риж
рижа, рижо, мн. рижи, прил.
1. Който е с цвят на ръжда; оранжево-червеникав. Рижа коса.
2. Който е с коса с такъв цвят.
рижав
рижава, рижаво, мн. рижави, прил. Риж.
риза
мн. ризи, ж.
1. Остар. Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото. Кенарена риза.
2. Мъжка дреха с ръкави, която се носи върху бельото, покрива горната част на тялото и се закопчава отпред. Луксозна риза.
3. Разг. Обвивката на плода в утробата на майката. Раждам се с риза.
• Усмирителна риза. —
1. Приспособление за укротяване, завързване на буйстващ човек, подобно на риза.
2. Мярка за ограничаване на своеволията на самозабравил се човек.
• Вземам и ризата от гърба(му). — Ограбвам някого, вземам му всичко.
• Давам си и ризата от гърба. — Щедър съм.
• Нямам риза на гърба си. — Много съм беден.
• Кирливите ризи. — Нечисти, долни постъпки.
• Роден с риза. — Късметлия, щастливец.
ризница
мн. ризници, ж. ист. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.
ризон
м., само ед. Вид ориз с едри зърна.
ризото
ср., само ед. Италианско ястие от ориз и месен бульон с подправки.
рикошет
м., само ед. Отскачане на куршум или снаряд от повърхността, о която се е ударил след изстрела.
рикоширам
рикошираш, несв. и св.
1. За снаряд, куршум — отскачам от повърхността, о която съм се ударил след изстрела.
2. Прен. За нещо негативно — връщам се, отразявам се неблагоприятно.
рило
мн. рила, ср. Зурла на свиня.
рима
мн. рими, ж. Спец. Краестишно съзвучие.
римейк
м., само ед. Спец. Повторно филмиране на стар филм.
римувам
римуваш, несв.; какво, с Какво. Правя, търся, нагаждам рими.
рина
ринеш, мин. св. ринах, мин. прич. ринал, несв.; Какво. Греба с лопата и хвърлям. Рина сняг.
• С лопата да ги ринеш. — Много са.
ринг
рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Издигната и заградена с въжета квадратна площадка за бокс. рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Кръгла гумена играчка. рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Спец. Вид предачна машина.прил. рингов, рингова, рингово, мн. рингови.
рингов
вж. ринг
ринит
м., само ед. Хрема.
риногенен
мед. Произхождащ от носа, възникващ в носа.
ринолалия
мед. Носово говорене, гъгнив глас — промяна в тембъра на гласа и неправилно произнасяне на звуковете поради анатомо-физиологични дефекти на говорния апарат, напр. при вродени цепнатини на устната и небцето. Различават се открита и закрита ринолалия.
ринолит
мед. Конкремент в носната кухина, най-често възниква около чуждо тяло.
ринорагия
мед. Обилно кръвотечение от носа.
риносклером
мед. Хронично грануломатозно заболяване на лигавицата на дихателните пътища, най-често носната лигавица. Характеризира се с образуване на твърди възловидни инфилтрати, които водят до стенозиране на отделни участъци.
риноскопия
мед. Метод за изследване на носната кухина. Различават се предна (през носния отвор чрез спекулум) и задна (през фаринкса чрез огледало) риноскопия.
ринофима
мед. Задебеляване на кожата на носа поради хиперплазия на мастните жлези и съединителната тъкан Среща се у мъже в напреднала възраст. Наблюдава се при болни от розацеа, при алкохолици.
рипам
рипаш, несв. Разг. Скачам (с подрусвания). Рипам на хорото.
рипвам
рипваш, несв. и рипна, св. Разг. Рипам изведнъж; скоквам. Рипнах от радост.
рипна
рипнеш, мин. св. рипнах, мин. прич. рипнал, св. — вж. рипвам.
рипс
рипсът, рипса, мн. рипсове, (два) рипса, м.
1. Вид памучен или копринен плат с изпъкнали нишки по дължината му.
2. Вид плетка с подобна форма на нишките.прил. рипсен, рипсена, рипсено, мн. рипсени. Рипсено кадифе.
рипсен
вж. рипс
рис
рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа.
риск
рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. Пресметнат риск.
рискован
рискована, рисковано, мн. рисковани, прил. Който е свързан с риск; опасен, критичен, несигурен, съмнителен.
рискувам
рискуваш, несв.
1. Кого, какво. Излагам на риск.
2. Излагам се на риск, осмелявам се. Рискувах и успях.
рисувален
рисувална, рисувално, мн. рисувални, прил. Който е предназначен за рисуване и за рисувачи. Рисувално блокче. Рисувално училище.
рисувам
рисуваш, несв.
1. Изобразявам с помощта на четка, моливи, бои и др. Обичам да рисувам.
2. Кого, какво. Изобразявам в художествено произведение; описвам в образи.
рисувателен
рисувателна, рисувателно, мн. рисувателни, прил. Рисувален.
рисувач
мн. рисувачи, м.
1. Разг. Човек, който рисува; художник.
2. Слаб художник.
рисувачка
мн. рисувачки, ж. Жена рисувач.
рисунка
мн. рисунки, ж. Образ, който се получава след рисуване на картон, лист и др. Детски рисунки.
рисунък
м., само ед. Начин на очертаване на фигурите, образите върху картина. Добър рисунък.
ритам
риташ, несв.
1. Кого, какво. Удрям с крак. Ритам топка. Ритнаха човека.
2. Махам с крака във въздуха. Детето рита.
3. За животно — имам навика да удрям с копито. Това магаре рита.
4. За оръжие — блъскам назад при изстрел.
5. Прен. Разг. Пренебр. Отхвърлям, пренебрегвам.
ританица
ж., само ед. Безразборно многократно ритане.
ритвам
ритваш, несв. и ритна, св. Ритам еднократно или поединично.същ. ритване, ср.
ритване
вж. ритвам
ритла
мн. ритли, ж. Обикн. мн. Странични прегради на волска кола. Хвани се за ритлите!
ритлив
ритлива, ритливо, мн. ритливи, прил. За животно — който има навика да рита.
ритмика
ж., само ед.
1. Ритмичен строеж на художествено произведение или на музикална творба.
2. Ритмичност (при движение).
ритмичен
ритмична, ритмично, мн. ритмични, прил. В който има ритъм; отмерен, хармоничен. Ритмична структура.същ. ритмичност, ритмичността, ж.
ритмически
ритмическа, ритмическо, мн. ритмически, прил. Ритмичен.
ритмичност
вж. ритмичен
ритна
ритнеш, мин. св. ритнах, мин. прич. ритнал, св. — вж. ритвам.
ритник
мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака.
риторика
ж., само ед. Реторика.
риторичен
риторична, риторично, мн. риторични, прил. Реторичен.
риторически
риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически.
ритуал
мн. ритуали, (два) ритуала, м. Определена последователност при извършване на обредни действия, както и самите действия; церемония, обред. Ритуал по връчването на дипломите.
ритуален
ритуална, ритуално, мн. ритуални, прил. Обреден.същ. ритуалност, ритуалността, ж.
ритуалност
вж. ритуален
ритъм
мн. ритми, (два) ритъма, м.
1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и слаби тактове, пулсирания и др. ); отмереност. Бърз ритъм. Ритъмът на сърцето и.
2. Прен. Отмереност при извършване на някаква дейност. Ускорен ритъм на живот.
3. Прен. Само мн. Музикални звуци. Тракийски ритми.
риф
рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова.прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови.
рифов
вж. риф
рицар
рицарят, рицаря, мн. рицари, м.
1. ист. Средновековен аристократ воин.
2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели.
3. Прен. Галантен мъж; кавалер.прил. рицарски, рицарска, рицарско, мн. рицарски.
рицарски
вж. рицар
рицарство
ср., само ед.
1. ист. Рицарско съсловие.
2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка.
рицин
м., само ед. Тревисто маслодайно растение.прил. рицинов, рицинова, рициново, мн. рицинови. Рициново масло.
рицинов
вж. рицин
рия
риеш, мин. св. рих, мин. прич. рил, несв.; Какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла).
РНК
Рибонуклеинова киселина
роб
робът, роба, мн. роби, м.
1. ист. В робовладелското общество — безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за роби.
2. Потиснат, поробен от чужда държава човек. Българите не са вече роби на турците.
3. Прен. Безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и др. Роб на алкохола.
4. Пленник.
5. Прен. Безкрайно предан на някого или на нещо човек. Ваш покорен роб.

прил. робски, робска, робско, мн. робски.
роба
мн. роби, ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави. мн. роби, ж. Диал. Ръчна количка за превозване на пясък, камъни, пръст и др. с едно колело.
робиня
мн. робини, ж. Жена роб.
робия
ж., само ед. Робство.
робовладелец
мн. робовладелци, м. Богат човек, собственик на роби в ранното класово общество.прил. робовладелски, робовладелска, робовладелско, мн. робовладелски.
робовладелски
вж. робовладелец
робот
мн. роботи, (два) робота, м. Автоматизирана машина за извършване на сложни дейности вместо човек.
робски
вж. роб
робство
ср., само ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго.
робувам
робуваш, несв. Роб съм, намирам се в робско положение.същ. робуване, ср.
робуване
вж. робувам
ров
ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров.
ровя
ровиш, мин. св. рових и рових, мин. прич. ровил и ровил, несв.
1. Копая, дълбая, правя дупки, неравности по земята; рия. Кучето рови да направи дупка за кокала си.
2. Какво. Бъркам в нещо рохкаво, сипкаво. Ровя пепелта, дано намеря въглен.
3. Тършувам, бърникам, преравям. Стига си ровил из хладилника!
4. Какво. Прелиствам. Ровя книгата да намеря една хубава мисъл.
5. Прен. Проявявам любопитство; чепкам, човъркам. Не рови в чужди работи.
ровя се. — Разг. Внимателно изследвам, проучвам нещо; занимавам се съсредоточено с нещо. Ровя се, да открия истината.
рог
рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м.
1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза.
2. Издължено пипалце или израстък на някои животни — бръмбари, охлюви и др.
3. Музикален инструмент от такъв израстък или с такава форма.
4. Разг. Оток по главата, предизвикан от удар. Ударих се и ми излезе рог.
5. Връх на непълна месечина.прил. рогов, рогова, рогово, мн. рогови. Рогова гривна.
• Тъмно като (в) рог. — Много тъмно.
• Показвам си рогата. — Показвам лошите си черти, които са били скрити до момента.
• Поставям/слагам рога. — За жена — изневерявам на съпруга си.
• Рог на изобилието. — Много голямо богатство.
• Хващам бика/дявола за рогата. — Действам решително и твърдо.
рогат
рогата, рогато, мн. рогати, прил.
1. Който има рога (в 1 и 2 знач. ).
2. същ. рогатият. Разг. Дявол, сатана. Мълчи да не те чуе рогатият.
рогач
мн. рогачи, (два) рогача, м.
1. Елен.
2. Едър бръмбар с роговидни челюсти.
3. Вид боб с тънки обли чушки.
рогов
вж. рог
роговица
ж., само ед. Прозрачната обвивка на окото.
рогоз
м., само ед. Висока трева из мочурливи места с меко стъбло, от което се плетат рогозки; папур.
рогозар
рогозарят, рогозаря, мн. рогозари, м. Човек, който изработва и/или продава рогозки.прил. рогозарски, рогозарска, рогозарско, мн. рогозарски.
рогозарка
мн. рогозарки, ж. Жена рогозар.
рогозка
мн. рогозки, ж. Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка.
рогоносец
мн. рогоносци, м. Мъж, на когото съпругата му изневерява.
род
родът, рода, мн. родове и родове, (два) рода, м.
1. ист. В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.
2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията. Известен род.
3. Разг. Народ. Български род.
4. Разг. Обикн. ед. Плодове, родитба, плодородие. Дървото се е превило от род.
5. В научни класификации — общо понятие, включващо в себе си няколко вида.
6. Разновидност, вид. Услуги от всякакъв род.
7. Спец. Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези. Мъжки род. Женски род. Среден род.прил. родов, родова, родово, мн. родови.
• От род. — Разг. От знатен род, с потекло.
• От рода на. — Подобен.
• Човешки род. — Човечество.
• Своего рода. — Сам по себе си.
рода
ж., само ед. Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода.
роден
родна, родно, мн. родни, прил.
1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра.
2. Който е свързан с родината; бащин, отечествен. Роден език. Родни полета.
3. Свой по рождение, по дух. Родна къща. Роден град.
4. Близък, свиден, скъп.
родео
ср., само ед. Състезание в умение за задържане върху гърба на див бик само с една ръка, хваната за връв, която минава около туловището на животното.
родея се
родееш се, мин. св. родях се, мин. прич. родял се, несв.
1. Намирам се в някаква неясна роднинска връзка. Родея се с него.
2. Прен. Приличам на някого по някои свои особености. В своята поезия Вазов се родее с Юго.
родилен
родилна, родилно, мн. родилни, прил. Който се отнася до раждане. Родилен дом. Родилни мъки.
родилка
мн. родилки, ж. Жена, която ражда или която наскоро е родила. Помещение за родилки.
родина
ж., обикн. ед.
1. Страната, в която някой се е родил, по отношение на самия него; отечество, татковина.
2. Прен. Страната или мястото, където е възникнало нещо или откъдето то произхожда. Родина на розите е Персия.
родитба
ж., само ед. Плодородие, реколта, добив, урожай.
родител
родителят, родителя, мн. родители, м.
1. Остар. Баща.
2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители.прил. родителски, родителска, родителско, мн. родителски. Родителска среща.
родителка
мн. родителки, ж. Остар. Майка.
родителски
вж. родител
роднина
мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини.прил. роднински, роднинска, роднинско, мн. роднински.
роднински
вж. роднина
роднинство
ср., само ед. Роднински връзки.
родов
вж. род
родовит
родовита, родовито, мн. родовити, прил.
1. Който ражда много, който дава много плод; плодовит, плодороден.
2. Който има голям род. Родовит човек.същ. родовитост, родовитостта, ж.
рододендрон
мн. рододендрони, (два) рододендрона, м. Декоративен вечнозелен храст с едри цветове.
родолюбец
мн. родолюбци, м. Човек, който обича родината си; патриот.
родолюбив
родолюбива, родолюбиво, мн. родолюбиви, прил. Който изпитва или проявява родолюбие; патриотичен.
родолюбие
ср., само ед. Любов към родината и родното; патриотизъм.
родолюбка
мн. родолюбки, ж. Жена родолюбец.
родоначалник
мн. родоначалници, м.
1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът.
2. Прен. Основоположник, създател, учредител, основател. Родоначалник на ново направление в литературата.
родоотстъпник
мн. родоотстъпници, м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател.прил. родоотстъпнически, родоотстъпническа, родоотстъпническо, мн. родотстъпнически.
родоотстъпнически
вж. родоотстъпник
родословен
вж. родословие
родословие
ср., само ед. История на известните поколения на един род и взаимните им родови връзки; генеалогия. Родословието на Славейковци е добре известно.прил. родословен, родословна, родословно, мн. родословни. Родословно дърво.
родствен
родствена, родствено, мн. родствени, прил.
1. Роднински.
2. Който е в родство (във 2 знач. ) с друг. Родствени езици.
родственик
мн. родственици, м. Роднина.
родственица
мн. родственици, ж. Жена родственик.
родство
ср., само ед.
1. Роднинство.
2. Близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание и др. Езиково родство.
родя
родиш, мин. св. родих, мин. прич. родил, св. — вж. раждам.
родя се
родиш се, мин. св. родих се, мин. прич. родил се, св. — вж. раждам се.
рожба
мн. рожби, ж.
1. Дете по отношение на родителите си. Свидна рожба. Мъжка рожба.
2. Малкото на живо същество.
3. Разг. Добив, родитба, реколта (обикн. от едно дърво).
4. Прен. Творение, творба, произведение, създание, дело. Този речник е моя рожба.
рожден
рождена, рождено, мн. рождени, прил. Който е свързан с раждане, с рождение. Рожден ден. Рожден баща.
рождение
ср., само ед. Раждане. Денят на твоето рождение.
рождествен
вж. рождество
рождество
(Христово) ср., само ед. Християнски празник на раждането на Исус Христос; Коледа.прил. рождествен, рождествена, рождествено, мн. рождествени.
рожков
мн. рожкови, (два) рожкова, м.
1. Сладникав южен плод с издължена като рог форма.
2. Диал. Охлюв.
рожкове
твърди роговидни сладникави плодове на средиземноморско растение
роза
мн. рози, ж.
1. Красиво градинско цвете с ароматни цветове, които растат на бодлив храст; трендафил, гюл. Подрежи розите.
2. Цвят от такъв храст. Букет от рози.
розацея
мед. Хронично кожно заболяване, характеризиращо се с еритем, телеангиектазии, папуло-пустули предимно по носа и бузите. Среща се по-често при жени в климактерична възраст.
розеола
мед. Обривен елемен — малки, кръгли, розови петна на кожата, напр. при вторичен сифилис, при тиф, при exanthema subitum (внезапна екзантема, шеста болест, псевдорубеола) — инфекциозно заболяване у малки деца, характеризиращо се с висока температура и розеолен обрив.
розетка
мн. розетки, ж.
1. Художествена украса по сгради и накити със стилизирани растителни елементи, изхождащи от един център.
2. Цветна лентичка, която се поставя върху дреха като знак за военно отличие.
3. Спец. Кръгла изолационна подложка в електрическа инсталация.
4. Метално цилиндрично приспособление, което се поставя на стена, за да свърже кюнеца с комина.
розмарин
м., само ед. Храстовидно вечнозелено растение с ароматни дребни цветове, което се използва в парфюмерията, в кулинарията и в медицината.прил. розмаринов, розмаринова, розмариново, мн. розмаринови.
розобер
м., само ед. Бране на рози, както и времето, по което се прави.
розов
розова, розово, мн. розови, прил.
1. Който се отнася до роза. Розов храст.
2. Което се добива от роза. Розово масло.
3. Който е с цвят на роза; бледочервен, румен. Розова дреха.
4. Прен. Благоприятен. Положението не е розово.
розоварна
мн. розоварни, ж. Място, приспособено за добиване на розово масло.
розоварница
мн. розоварници, ж. Розоварна.
розовея
розовееш, мин. св. розовях, мин. прич. розовял, несв. Ставам розов; порозовявам.
розовея се. — Изглеждам в розов цвят. Нещо се розовее в далечината.
рой
роят, роя, мн. роеве, (два) роя, м.
1. Част от пчелите, която се отделя, за да намери ново жилище, обиталище.
2. Множество летящи насекоми или птици; рояк.
3. Прен. Разг. Множество от еднородни неща. Имам рой грижи.
рок
рокът, рока, само ед., м. Рокендрол. Мелодичен рок.
рок-
Съставна част на сложни думи, която има значение който се отнася към рокендрол, напр. рокмузика, рокизпълнител, рокконцерт.
рокада
мн. рокади, ж.
1. Размяна. Ние с тебе ще направим рокада — аз отивам да уча, а ти идваш да работиш.
2. Спец. В шахмата — промяна на разположението на тура и царя един спрямо друг, като се разменят и се поставят в съседство.
рокендрол
м., само ед. Вид бърз танц, при който двама души енергично се движат в ритъм с музиката, както и самата музика.
рокля
мн. рокли, ж. Връхна женска дреха, която се състои от една част и покрива както горната, така и долната половина на тялото.
рококо
ср., само ед. Спец. Стил в приложните изкуства и архитектурата с много сложни орнаменти, стилизирани раковини, извити линии и др.
рокфор
м., само ед. Вид овче сирене с особен вкус и с плесен по повърхността.
рола
мн. роли, ж. Навита на топ хартия, ламарина и др.
ролер
мн. ролери, (два) ролера, м. Детска играчка, състояща се от дъска върху колела с кормило като велосипед; тротине, тротинетка.
ролетка
мн. ролетки, ж.
1. Сгъваем ламаринен капак, който се спуска върху прозорците и вратите на магазините.
2. Сгъваем дървен капак, който затваря канцеларски шкаф.
3. Приспособление за измерване, което се състои от дълга метална лента с означени на нея сантиметри и метри, навиваща се около ос в кръгла кутия.
роли
1. мн. на роля
вж. роля

2. мн. на рола
вж. рола
ролка
мн. ролки, ж.
1. Макара, върху която се навива тел, филмова или магнетофонна лента и др.
2. Приспособление с цилиндрична форма за къдрене на коса.
3. Цилиндричен свитък.
4. Колелце под крак на маса, стол, пиано и др. , което улеснява преместването им.прил. ролков, ролкова, ролково, мн. ролкови. Ролкови кънки.
ролков
вж. ролка
роля
мн. роли, ж.
1. Образ в драматично произведение, предназначен за актьорско изпълнение. В пиесата има няколко роли. Мъжка роля.
2. Всички реплики на един герой от текста на пиеса, изпълнявана на сцената. Научавам ролята си.
3. Степен на значимост на някого в обществото. Роля на личността във възпитанието.
4. Длъжност, функция. Изпълнявам ролята на домакиня на приема.
• Играя важна роля. — Имам голямо значение.
• Изигравам роля. — Имам значение за извършването на нещо.
ром
ромът, рома, само ед., м. Вид концентрирано алкохолно питие, приготвено обикн. от меласата на захарна тръстика.
роман
мн. романи, (два) романа, м.
1. Прозаично художествено произведение с голям обем, богато съдържание и много герои.
2. Прен. Остар. Любовни връзки. Романът на Яворов.
романизация
ж., само ед. ист. Насаждане на римски бит и култура у покорените от Римската империя народи.
романизирам
романизираш, несв. и св.; Кого, какво. Осъществявам романизация. Войските романизираха Балканския полуостров. романизираш, несв. и св.; Какво. Обработвам, пресътворявам под формата на роман. Романизирана биография.
романист
мн. романисти, м. Писател на романи.
романс
мн. романси, (два) романса, м.
1. Къса лирическа поема с любовно съдържание.
2. Късо музикално лирическо произведение.
3. Песен в акомпанимент на инструмент, обикн. с любовно съдържание.
романски
романска, романско, мн. романски, прил. Който се отнася до народите, чиито езици са свързани по произход с латинския. Романска филология.
• Романски стил. — Архитектурен стил, който се основава на късноримската строителна традиция.
романтизъм
м., само ед.
1. Направление в литературата и изкуството от началото на ХIХ в. , което отдава преднина на чувствата и се характеризира с бягство от действителността.
2. Прен. Мечтателност, чувствителност, романтика. Неговият романтизъм е добре известен.
романтик
мн. романтици, м.
1. Привърженик и последовател на романтизма. Юго е романтик.
2. Прен. Мечтател.
романтика
ж., само ед. Това, което предизвиква положителни емоции, приповдигнато, спокойно настроение.
романтичен
романтична, романтично, мн. романтични, прил.
1. Който е изпълнен с романтика; сантиментален, нежен, мечтателен, лиричен. Романтична любов.
2. Който се отнася до романтизъм (в 1 знач. ).същ. романтичност, романтичността, ж.
романтически
романтическа, романтическо, мн. романтически, прил. Романтичен.
романтичка
мн. романтички, ж. Жена романтик.
романтичност
вж. романтичен
ромб
ромбът, ромба, мн. ромбове, (два) ромба, м. Четириъгълник с еднакви по дължина две по две успоредни помежду си страни без прав ъгъл.прил. ромбичен, ромбична, ромбично, мн. ромбични.
ромбенцефалон
мед. Ромбичен мозък — състои се metencephalon (мостът и малкият мозък) и продълговатия мозък.
ромбичен
вж. ромб
ромей
ромеят, ромея, мн. ромеи, м. ист. Византиец.прил. ромейски, ромейска, ромейско, мн. ромейски.
ромейка
мн. ромейки, ж. ист. Византийка.
ромейски
вж. ромей
роми
само мн. Цигани.
ромол
м., само ед. Ромон, ромолене.
ромолене
вж. ромоля
ромоля
ромолиш, мин. св. ромолих, мин. прич. ромолил, несв. Ромоня.същ. ромолене, ср.
ромон
м., само ед. Тих приятен шум от разливаща се, плискаща се вода, от движение на листа от вятъра, от говор и др. под.
ромоня
ромониш, мин. св. ромоних, мин. прич. ромонил, несв. Издавам ромон. Поточето ромони.
ромски
ромска, ромско, мн. ромски, прил. Който се отнася до роми, цигани; цигански.
роначка
мн. роначки, ж. Машина за ронене (на царевица и др. ).
рондо
ср., само ед.
1. Музикално произведение с повтаряща се тема.
2. Лирически жанр с повторение на един стих или на думи на определено място в строфата.
ронлив
ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш.същ. ронливост, ронливостта, ж.
ронливост
вж. ронлив
роня
рониш, мин. св. роних и роних, мин. прич. ронил и ронил, несв.; Какво.
1. Отделям зърна от клас, чепка, кочан и др. Роня царевица. Роня грозде.
2. Троша на дребни частици; дробя. Роня сладкиш.
3. Пускам да пада; поръсвам, ръся. Роня трохи по пода.
роня се. 1. — За зърна и др. — отделям се и падам поединично от клас, стъбло, кочан и др. Житото се рони.
2. За скала, бряг и др. — руша се чрез отделяне на дребни частици.
• Роня сълзи. — Плача със сълзи.
ропот
м., само ед. Сподавен, приглушен шум от гласове като израз на недоволство.
роптаене
вж. роптая
роптание
ср., само ед. Роптаене, ропот.
роптая
роптаеш, мин. св. роптах, мин. прич. роптал, несв. Изказвам (тихо) недоволство, възмущение; недоволствам, негодувам, протестирам, възмущавам се.същ. роптаене, ср.
роса
ж., само ед.
1. Дребни капчици вода по растенията в летните утрини, получени при охлаждане на изпаренията. Росата не е паднала.
2. Прен. Ситни капчици пот по челото на човек.
3. Разг. Лек дъждец със ситни капки.
росен
росна, росно, мн. росни, прил.
1. Който е покрит с роса. Росна трева.
2. Който се състои от роса. Росен дъжд.
3. Прен. Разг. Ирон. Свеж. Какъв си росен. м., само ед. Храстовидно растение по каменливи хълмове с перести листа и гроздовидно съцветие на върха.прил. росенов, росенова, росеново, мн. росенови.
росенов
вж. росен
роси
мин. св. роси, мин. прич. росило, несв.; безл. Пада ситен дъждец, роса; ръми.
ростбиф
м., само ед. Вид говежда пържола, отвътре полусурова.
рота
мн. роти, ж. Войскова единица, съставна част на батальон. Втора рота.прил. ротен, ротна, ротно, мн. ротни.
ротативен
ротативна, ротативно, мн. ротативни, прил. Който се върти.
• Ротативна машина. — Печатарска машина с въртящи се цилиндри; ротативка.
ротативка
мн. ротативки, ж. Ротативна машина.
ротационен
вж. ротация
ротация
ж., само ед. Въртене.прил. ротационен, ротационна, ротационно, мн. ротационни.
ротен
вж. рота
ротмистър
мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан.
ротонда
мн. ротонди, ж. Кръгла сграда с купол.
ротор
Роторът е движещата се кръгообразно (ротираща) част на машина, електромотор, например в пералня, часовник, вертолет или агрегат.
При вертолетите и генераторите като ротор се обозначава въртящата се част на машината.
рохав
рохава, рохаво, мн. рохави, прил. Рохкав.
рохкав
рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст.
рохък
рохка, рохко, мн. рохки, прил.
1. Рохкав.
2. За яйце — непълно сварено, с леко течен жълтък.
роша
рошиш, мин. св. роших и роших, мин. прич. рошил и рошил, несв.; Кого, какво. Разбърквам косми (на коса, брада, мустаци и др. ). Роша главата и. Роших я.
рошав
рошава, рошаво, мн. рошави, прил.
1. Който е разрошен; чорлав, несресан, разбъркан. Рошави мустаци.
2. Който е с разрошена коса, козина, перушина; чорлав, рунтав, власат. Рошаво дете. Рошав гълъб. Рошава овца.
рошла
мн. рошли, ж. Пренебр. Рошава жена.
рошльо
мн. рошльовци, м. Пренебр. Рошав човек.
роя
роиш, мин. св. роих, мин. прич. роил, несв. За кошер — роя се.
роя се. 1. — За кошер — давам, отделям рой.
2. Прен. Множа се, размножавам се много. Роят се нови специалности.
3. Прен. Само мн. Трупаме се, събираме се на куп. Децата се роят около майка си.
рояк
мн. рояци, (два) рояка, м.
1. Множество хвъркащи насекоми.
2. Ято птици.
3. Множество от еднородни предмети; рой.
роял
мн. рояли, (два) рояла, м. Голямо трикрако пиано с хоризонтално разположено тяло, предназначено предимно за концертни изпълнения.
роялист
мн. роялисти, м.
1. ист. Привърженик на кралската власт във Франция.
2. Монархист.прил. роялистки, роялистка, роялистко, мн. роялистки.
роялистки
вж. роялист
рубашка
мн. рубашки, ж. Дълга мъжка риза, която се носи над панталона, със специфична неподгъната яка.
рубе
мн. рубета, ср. Остар. Малка златна турска пара.
рубеола
ж., само ед. Заразна болест — вид шарка.
рубин
мн. рубини, (два) рубина, м. Скъпоценен камък с червен цвят.
рубинен
рубинена, рубинено, мн. рубинено, прил.
1.Който е направен с рубини. Рубинено колие.
2. Който е с цвят на рубин. Рубинена капка кръв.
рубинов
рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен.
рубия
мн. рубии, ж. Остар. Малка златна турска пара; рубе.
рубрика
мн. рубрики, ж. Постоянна колона във вестник, раздел в списание, време в радио- и телевизионните програми, посветени на определени, предварително известни проблеми с ограничена тематика.
ругателен
ругателна, ругателно, мн. ругателни, прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен.
ругателски
ругателска, ругателско, мн. ругателски, прил. Ругателен.
ругателство
мн. ругателства, ср. Ругаене, ругатня.
ругатня
мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида.
ругая
ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; Кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял ден. Добра дума не казва — само ругае.
руда
и руда, мн. руди и руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.прил. руден, рудна, рудно, мн. рудни.
рудар
рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал.същ. рударство, ср.
рударство
вж. рудар
руден
вж. руда
рудиментарен
рудиментарна, рудиментарно, мн. рудиментарни, прил. Зачатъчен, първичен, елементарен, основен. Рудиментарна наука. Рудиментарни органи.
рудник
мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др. ; мина.
рудничар
рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор.прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн. рудничарски.
рудничарски
вж. рудничар
руен
руйна, руйно, мн. руйни, прил. За течност — буен, пенлив, изобилен. Руйна река. Руен поток. Руйно вино. Руйни сълзи.
руж
ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м.
1. Остар. Червило за устни.
2. Вещество за придаване руменина на бузите.
руина
мн. руини, ж. Обикн. мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини.
руквам
рукваш, несв. и рукна, св.
1. За вода, течност — внезапно започвам да тека в големи количества; бликвам, шурвам. Виното рукна от бъчвата.
2. Прен. За множество хора — движа се устремено в една посока, втурвам се. Народът рукна из портите.
3. Диал. За огън — пламвам, разгорявам се.
рукна
рукнеш, мин. св. рукнах, мин. прич. рукнал, св. — вж. руквам.
рукола
Листен зеленчук, плевел, ползван в кулинарията, като салата или подправка.
рулада
мн. рулади, ж. Пасаж във вокално изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.
рулетка
мн. рулетки, ж.
1. Само ед. Вид комарджийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка.
2. Приспособление за тази игра във форма на въртящ се кръг.
руло
мн. рула, ср.
1. Нещо навито в цилиндрична форма; свитък.
2. Прическа, при която косата е навита в кръг около главата.
3. Ястие или сладкиш, които са навити в цилиндрична форма и имат пълнеж.
румба
ж., само ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него.
румен
румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена мома.
руменея
руменееш, мин. св. руменях, мин. прич. руменял, несв.
1. Ставам румен; поруменявам.
2. Руменея се.
руменея се. — Червенея се.
руменина
ж., само ед. Румен цвят по лицето на човек.
румпел
Лост за обръщане на кормилото на яхта.
рунд
рундът, рунда, мн. рундове, (два) рунда, м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд.
рунест
рунеста, рунесто, мн. рунести, прил. Рунтав.
руни
само мн. Спец. Древни писмени знаци.
руно
мн. руна, ср.
1. Неразчепканата остригана вълна на една овца.
2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка.
рунтав
рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче.
рупор
мн. рупори, (два) рупора, м. Акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част.
руптура
мед. Разкъсване, пробиване, напр. руптура на матка.
рус
руса, русо, мн. руси, прил.
1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса.
2. За човек — който е със светла коса.
русалка
мн. русалки, ж.
1. В митологията — същество с тяло на жена и опашка на риба, което живее във водата; сирена. Малката русалка.
2. В народните вярвания на българите — самодива, която живее във водата и се появява през русалската неделя.
3. Вид малка спортна лодка (за един или двама гребци).прил. русалски, русалска, русалско, мн. русалски.
• Русалска неделя. — Седмицата след Спасовден.
русалски
вж. русалка
русло
мн. русла, ср.
1. Корито на река.
2. Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло.
русофил
мн. русофили, м. Привърженик и поклонник на всичко руско. Борба между русофили и русофоби.прил. русофилски, русофилска, русофилско, мн. русофилски.същ. русофилство, ср.
русофилски
вж. русофил
русофилство
вж. русофил
русофоб
мн. русофоби, м. Противник на всичко руско.прил. русофобски, русофобска, русофобско, мн. русофобски.същ. русофобство, ср.
русофобски
вж. русофоб
русофобство
вж. русофоб
рутина
и рутина ж., само ед.
1. Опитност, обиграност. Добих рутина.
2. Шаблон, консерватизъм, догматичност.прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. рутинни. (във 2 знач. ).
рутинен
Шаблонен, бавен, със стари навици.
рутинер
мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач. ); консерватор.
рутиниран
рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач. ); обигран, вещ.
рухвам
рухваш, несв. и рухна, св.
1. Падам, събарям се бързо, отведнъж. Сградата рухна.
2. За организъм — отпадам силно, напуска ме цялата ми енергичност; грохвам, скапвам се.
3. Прен. Провалям се. Всички мои усилия рухват пред неговото мълчание.
рухна
рухнеш, мин. св. рухнах, мин. прич. рухнал, св. — вж. рухвам.
руча
ручиш, мин. св. ручах, мин. прич. ручал, несв.
1. За глас, гайда и др. — издавам дълбок нисък еднообразен звук.
2. За вода — шуми, като тече; шуртя.
ручей
ручеят, ручея, мн. ручеи, (два) ручея, м. Бърз планински поток. Пеещ ручей.
ручило
мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук.
руша
рушиш, мин. св. руших, мин. прич. рушил, несв.; Какво.
1. Развалям нещо изградено; събарям, срутвам. Руша сградата, за да построя нова.
2. Прен. Унищожавам, съсипвам. Той руши всичко, до което се докосне.
рушвет
мн. рушвети, (два) рушвета, м. Разг. Подкуп.
рушветчийка
мн. рушветчийки, ж. Разг. Жена рушветчия.
рушветчия
мн. рушветчии, м. Разг. Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник.
рушител
рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач. ).
ръб
ръбът, ръба, мн. ръбове, (два) ръба, м.
1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Ръб на панталон.
2. Подгънат и обшит край на дреха, плат и др. Ръбът на полата не е прав.
3. Място, където се съединяват с шиене два плата; шев.